О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 958 Година 2019, 01.08. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На първи август Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело №124 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Ц. Букова, САК, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „Банат“
№ 11-13, офис №5, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, с която се иска да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сумата от 35 000 лева (тридесет и пет хиляди
лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 23.03.2018г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на отказа
за изплащане на застрахователното обезщетение – 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и
ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба,
че на 23.03.2018 г. около 12.00 часа в гр. Бургас, на ул. „Цар Калоян“, до
магазин „Болеро“, Атанас Петров Атанасов при управление на лек автомобил
„Пежо“, модел „ 307”, с рег. № А 4304 МК, при ясно и сухо време, без неравности
по пътното платно, при движение на заден ход, без да се убеди преди
предприемане на маневрата, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за останалите участници в движението, не наблюдавал
постоянно пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, блъснал намиращата се зад автомобила пешеходка Е.Ц.Н.,
с което ѝ причинил травматични увреждания.
Посочва се, че за
произшествието бил съставен протокол за ПТП № 1591818/23.03.2018 г. и било
образувано наказателно производство ДП № 502/2018 г. по описа на 01 РУ на МВР
гр.Бургас и пр.пр. № 1357/18 г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "6”, предл. второ, вр. чл.
342, ал. 1 от НК. До завеждане на иска наказателното производство не било
приключило.
В резултат на настъпилото
ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на
радиуса на горен ляв крайник на типично място с дислокация на фрагментите,
довела до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за период по-дълъг
от 30 дни. След произшествието пострадалата била прегледана в Спешното
отделение към „МБАЛ Бургас“ АД, като е изпитвала силна болезненост в областта
на лявата ръка. След преглед и рентгенография се установило счупване на долната
част на лъчевата кост. След поставяне на гипсова имобилизация пострадалата била
освободена за домашно лечение с медикаментозна терапия и хигиенно-диетичен
режим.
Подчертава се, че след
претърпяното произшествие ищцата имала необходимост от чужда помощ при
обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Поради преживения стрес,
настъпили смущения на съня и емоционалния ѝ баланс, изпитвала
неоснователно безпокойство и страх и изпадала в депресивни състояния. Налице
били остатъчни последици, изразяващи се в ограничен обем на движенията в
областта на травмата, периодични болки при промяна на атмосферните условия и
невъзможност за физическо натоварване.
Ищцата предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
пред ЗД „Бул Инс“ АД, за което била образувана щета под № **********, но
ответното дружество отказало изплащане на претендираното обезщетение (писмо
изх.№ 5579/13.08.2018г.), мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала
по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил.
Подчертава се, че към
момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил с марка „Пежо“, модел „307“, с
рег. № А 4304 МК имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
горецитираната застрахователна компания, полица № ВG/02/117002481456, със срок
на валидност от 13.09.2017 г. до 12.09.2018г.
Предвид изложеното, за ищцата
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно основание на иска: Предявени
са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
- чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Е.Ц.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Ваучер“ №87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за сумата от 35 000 лева (тридесет и пет
хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 23.03.2018г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на отказа за
изплащане на застрахователното обезщетение – 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В предвидения законов срок,
с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва предявената искова претенция
по основание и размер. Счита претендирания размер на обезщетение за недължим,
за прекомерно завишен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.
Признава наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност, сключена
между Атанас Петров Атанасов и ответника. Счита, че не е налице деликт
(виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е
настъпила вредата), тъй като ПТП не се дължало на виновно противоправно деяние
на водача на лекия автомобил.
Оспорват се и твърденията,
изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Твърди наличието на
съществено противоречие между твърденията на ищцата в исковата молба и
изложеното в представената по делото АТЕ относно механизма на ПТП. Ищцата твърдяла,
че е усетила удар отзад и отляво, а в АТЕ, че съприкосновението на автомобила и
ищцата бил осъществен от дясно на ищцата.
Изтъква липсата на
доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, травмата и
претендиране от ищцата неимуществени вреди. При прегледа от Бърза помощ
непосредствено след инцидента не била констатирана такава, ищцата не е имала
оплаквания, характерни за фрактура, по това време и е отказала транспортиране
до болница, с оглед на което било възможно травмата на ищцата да е получена в
периода след ПТП. Оспорва изцяло твърденията получените травми и неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, и размера на исковата претенция. При условията на евентуалност твърди,
че забавянето на оздравителния процес би могло да се дължи и на поведението на пострадалата.
Прави възражение за прекомерност
на претенцията. Претендираното обезщетение не отговаряло на действителната
вреда и не се подкрепяло от фактическата обстановка и представените по делото доказателства.
В този си размер в разрез с изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД, излизало от рамките на обезщетителната си функция и приемало наказателна
такава.
При условията на
евентуалност е направено възражение за принос на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат в размер на поне 90%. Счита, че ищцата като пешеходец не е
спазила задълженията си по ЗДвП. Излага твърдения в тази насока, че ищцата се е
движила по пътното платно, без да се съобрази с паркираните и движещите се
автомобили. Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Излагат се доводи за
неоснователност на предявения иск за лихва от датата на непозволеното увреждане.
Сочи, че ищцата не била предоставила на застрахователя всички необходими
документи. Иска се в случай на уважаване на иска, същото да се присъди от
момента на завеждане на исковата молба. Счита за приложими нормите на чл.493, ал.1,
т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 и ал.3, чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
Развива съображения относно
направените от ищцата доказателствени искания.
Оспорва представения от
ищцата констативен протокол за ПТП №1591818 от 23.03.2018 год., в частта
относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като констатираното в тази част
не било основано на преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице,
съставило и подписало протокола.
Противопоставя се на
искането да бъде представена застрахователната полица Гражданска отговорност.
Прилага доказателства. Претендира
разноски.
С депозираната допълнителна
искова молба, ищцата поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага
становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.
На първо място посочва, че съставеният
по повод настъпилото ПТП Протокол № 1591818 имал удостоверителен характер и бил
официален свидетелстващ документ относно описаните в него факти, очертаващи
механизма на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило. Позовава се
на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба 24/2006 г. Изтъква, че в образуваното
наказателно производство ДП № 431 - 502/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР гр.
Бургас, било установено, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на автомобила. Счита че с действията си водачът Атанас Атанасов бил
изпълнил фактическия състав на деликта, като били налице всичките му елементи -
противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди.
Заявява, че ще се ползва от
оспорения Протокол за ПТП.
Счита възражението за
съпричиняване на вредата в размер на 90% за неоснователно, тъй като не било
подкрепено с доказателства. Твърди, че ищцата не се е намирала на пътното
платно, а е преминавала движейки се по очертанията за синя зона. Причината за
настъпване на произшествието била предприетата неподсигурена маневра на заден
ход от водача на лекия автомобил.
Развива съображения, че
представената медицинската документация, вкл. събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал, по безспорен начин доказвала, че
пострадалата е получила травматични увреждания (счупване на долната част на
лъчевата кост) в резултат процесното ПТП.
Излага доводи, че размерът
на претенцията бил съобразен с трайната съдебна практика по сходни съдебни
казуси, със социално-икономическата обстановка към момента на настъпване на
събитието, както и с лимитите на отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на събитието.
Противопоставя се на
искането на ответника за допускане до разпит на свидетеля Атанас Петров
Атанасов. Възразява и срещу поставените въпроси в отговора на исковата молба
към поисканата автотехническа експертиза.
Заявява, че поддържа
исканията за автотехническа и съдебномедицинска експертиза, и за допускане на
свидетел за посочените в исковата молба обстоятелства.
Моли съда да обяви наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за л. а. „Пежо 307“ с ДК № А 4304 МК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
С депозирания допълнителен
отговор ответникът поддържа изложеното в първоначалния отговор и излага
становище във връзка с наведените от ищцовата страна доводи.
Твърди, че записаното в констативен
протокол за ПТП №1591818 от 23.03.2018г. не се основавало на преки и
непосредствени впечатления на длъжностното лице, съставило и подписало
протокола, а представлявало изложение на „споделеното“ от ищцата относно ПТП. В
този смисъл протоколът не бил доказателство за настъпването на ПТП, неговия
механизъм и последици за ищцата.
Изтъква се, че влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд само и
единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Наличието или липсата на съпричиняване на вредите от
пострадалия не се изследвали в наказателното производство, в крайния съдебен
акт (присъда) липсва произнасяне по този въпрос. Поради това въпросът за
съпричиняване следвало да бъде решен от настоящия съд и отчетен при
постановяване на решението по съществото на спора, доколкото това рефлектирало
върху обема на отговорността на ответника. Твърди се в настоящия случай
противоправност и висока степен на вина на деянието на ищцата.
Изтъква липсата на
доказателства за спазването от ищцата на правилата на ЗДвП, както и за
причинно-следствена връзка между ПТП и травмите, респективно възникването на
неимуществени вреди. От доказателствата не ставало ясно по категоричен начин дали
увреждането на ищцата е получено при ПТП или часове след него на друго място.
Подчертава, че доказателствената
тежест се носи именно ищцата да докаже по безспорен начин, че твърдените от нея
травми са получени при ПТП, като моли съда вземе предвид и факта, че ищцата не
е имала подобни оплаквания по време на ПТП, при прегледа от Бърза помощ и при
съставянето на протокола.
Развива съображения относно
оспорените от ищцата доказателствени искания.
Поддържа направените в
отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания.
С молба от 15.07.2019г.
ищцата е заявила, че поддържа всички твърдения, възражения и доказателствени
искания, направени с исковата молба и с допълнителната искова молба. Представя
протокол от съдебно заседание по НАХД № 1605 / 2019г. по описа БРС, от който е
видно, че наказателното производство срещу водача на лекия автомобил Атанас
Атанасов е прекратено по искане на пострадалата Е.Н., на основание чл.24, ал.1,
т.9 от НПК.
По доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи
на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да докаже
наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил твърдените неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента
и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни
данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, отказал е да плати обезщетение или увреденото лице да не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си.
По доказателствата:
Съдът намира направените от
ищеца и ответника доказателствени
искания – за приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от страните писмени доказателства.
С исковата молба и
допълнителната такава, ищцата е направила доказателствено искане за допускане
на автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като са посочени задачите, на
които ще следва да отговори вещото лице по всяка от експертизите. Съдът намира
поставените въпроси за относими към предмета на делото, поради което искането
за извършване на посочените експертизи следва да бъде допуснато.
Ищцата е направила
доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане, като са
посочени фактите и обстоятелствата,
които ще се доказват посредством разпит. Съдът намира, че предвид предмета на
спора, следва да бъдат допуснат един свидетел в режим на довеждане.
На основание чл.190 от ГПК,
ищцата е направила доказателствено искане, да бъде задължен ответника да
представи заверено копие на застрахователна полица ВG/02/117002481456 със срок
на валидност от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г., сключена между него и
собственика на МПС, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 4304 МК, за
установяване наличието на застрахователно правоотношение за процесното моторно
превозно средство към момента на настъпване на събитието.
С отговора на исковата
молба ответникът е признал, че е налице валидна застрахователна полица,
действаща към датата на процесното ПТП. С допълнителната искова молба ищцата е
поискала съдът да обяви наличието на горното застрахователно правоотношение за
безспорно и ненуждаещо се от доказване. Съдът намира, че това обстоятелство е безспорно
и ненуждаещо се от доказване. При това положение събирането на това
доказателство не е необходимо.
Ответникът е направил
доказателствено искане за допускане до разпит в режим на призоваване свидетеля Атанас
Петров Атанасов, ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „Меден
Рудник", бл. 55, вх. 3, ет. 3, ап. 45, като е посочил фактите и
обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпит. Съдът намира горното
искане за относимо към предмета на делото, поради което следва да бъде
допуснато.
С отговора на исковата
молба, ответникът е направил доказателствено искане за допускане на допълнителни
въпроси към автотехническата експертиза. Съдът намира поставените въпроси за
относими към предмета на делото, поради което искането за допускане на
посочените въпроси към експертизата следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищцата е
направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото поради
липса на достатъчно средства, с приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, но
без приложени доказателства за твърденията в молбата и за наличие на декларираните
обстоятелства относно имущественото и здравословното състояние на ищцата.
Законът изисква при
произнасянето по молбата за освобождаване от такси и разноски да се вземат
предвид доходите на лицето и семейството, имущественото състояние, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства, за които следва да се съдържат данни в молбата за освобождаване
от такси, както и да бъдат потвърдени от съпътсващите молбата документи -
декларация за имущественото състояние на лицето и други доказателства.
От представената по делото
декларация е видно, че ищцата притежава недвижимо имущество в Бургас и София.
Същата е вдовица в пенсионна възраст (68г.), получава доходи от пенсия, не
издържа други лица и е в добро здравословно състояние. Не се сочат и няма
доказателства за здравословни проблеми. Декларираните от ищцата обстоятелства
не са подкрепени с никакви писмени доказателства.
Съдът като съобрази всички
обстоятелства – в т.ч. възраст и здравословно
състояние, намира, че не са налице условията на чл.83 ал.2 от ГПК за
освобождаването на ищцата от внасянето на дължимата държавна такса и разноски
по делото.
По изложените съображения,
на основание чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Е.Ц.Н., ЕГН **********, с адрес: *** за освобождаване от внасянето на
държавна такса и разноски по делото.
УКАЗВА на ищцата да внесе
дължимата държавна такса в размер на 1400лв. в седмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 07.10.2019 год. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад, а на ответника и препис от молбата с вх.№11310/15.07.2019г.
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
ПРИЕМА всички представени
от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата да
представи четливи копия от Протокол за ПТП №1591818 от 23.03.2018г. и Протокол
за оглед на местопроизшествие от 28.06.2018г.
ДОПУСКА до разпит един
свидетел в режим на довеждане на страната на ищцата.
ДОПУСКА до разпит един
свидетел в режим на призоваване на страната на ответника - Атанас Петров
Атанасов, ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „Меден Рудник", бл.
55, вх. 3, ет. 3, ап. 45.
ДОПУСКА извършването на
съдебна автотехническа експертиза, която
да отговори на поставените от ищеца и ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.
Гяуров.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 175 лв., вносим от ищеца и в размер на 175 лв., вносим от ответника, в
седмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА извършването на
съдебномедицинска експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца и
ответника въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р
Парасков.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 350 лв., вносим от ищеца, в седмичен срок от съобщението.
Определението по чл.83,
ал.2 от ГПК може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
В останалата си част
определението е окончателно.
Съдия: