Протокол по дело №738/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 668
Дата: 27 декември 2024 г. (в сила от 27 декември 2024 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20242200200738
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 668
гр. Сливен, 23.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно
наказателно дело № 20242200200738 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява зам.
окръжния прокурор Д. С..
Осъденият Б. Д. Н., редовно призован, не се явява.
В залата се явява адв. Л. К., определен за служебен защитник на
осъдения Б. Д. Н., видно от уведомително писмо, изх. № 1254/2024 от
12.12.2024 г. на Председателя на АК - Сливен.

Съдът КОНСТАТИРА, че осъденият Б. Д. Н. изтърпява принудителната
мярка в институция за психично ненормални закононарушители и се намира
на територията на Република Австрия и поради отсъствието му съдът следва
да назначи на осъдения Б. Д. Н. служебен защитник.
Видно от уведомително писмо вх. № 1254/2024 от 12.12.2024 г. на
Председателя на АК - Сливен за служебен защитник на осъдения Б. Д. Н. е
определен адв. Л. В. К. от АК - Сливен.
Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. Л. В. К. от АК - Сливен за служебен защитник на
осъдения Б. Д. Н..

1
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Запознат съм с материалите по делото, да се даде ход на
делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Образувано е във връзка с постъпило в Окръжен съд - Сливен
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 година относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на решение България за изпълняване на наложена принудителна
мярка включваща лишаване от свобода – наказателно правно настаняване в
съдебно терапевтичен център/болнично заведение за душевно болни
престъпници, съгласно & 21 абз. 1 на Австрийския наказателен кодекс и
засягащо българския гражданин Б. Д. Н., роден на ******* в гр. С..
Удостоверението е представено на български език.
Към него е приложено решение Решение № 713 Hv 1/20а, постановено
на 14.01.2021 г. от Регионалния съд Корнебург, Република Австрия, влязло в
законна сила на 14.01.2021 г., с което българският гражданин Б. Д. Н., роден на
*******, е признат за виновен в извършването на територията на Република
Австрия на престъпление по чл.107, ал.2 от Австрийския наказателен закон за
опасна заплаха с лишаване от свобода до 3 години и съгласно параграф 3ж от
Закона за забрана 1947 г. с лишаване от свобода до 20 години и на осн. § 21,
ал. 1 StGB е изпратен в болнично заведение за душевно болни престъпници.
За престъплението, съгласно удостоверението, е наложена мярката,
включваща лишаване от свобода - настаняване в болнично заведение за
душевно болни престъпници.
В удостоверението е посочено, че към 12.11.2024 г. са изтекли 1535 дни
от изпълнението на мярката, включваща лишаване от свобода, но съгласно
австрийското право не съществува претенция(възможност) за условно
освобождаване, основаваща се изключително на изтекло време. Тези мерки
следва да се изпълняват за толкова дълго време, колкото изисква тяхната цел.
2
Иска се признаване на решението на австрийския съд и приемане за
изпълнение на същото в Република България.
В удостоверението е посочено, че осъденото лице не е дало съгласие за
изпращане на съдебното решение, посочвайки като причини за това: „В
Австрия условията на задържане са по добри“.
Служебно в изпълнение на задълженията си по чл.10, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е изискал справка по реда на Наредба № 14/2009
г., справка за съдимост на осъденото лице, справка за неприключили
наказателни производства срещу осъденото лице, справка от ОД на МВР -
Сливен относно това дали осъденото лице се намира на територията на
РБългария, справка от компетентния орган на издаващата държава -
Bundesministerium fur Justiz, Abteilung V, Република Австрия, относно това
намира ли се в настоящия момент в условия на задържане, от кога, къде и за
изпълнение на коя присъда/решение/, които справки са постъпили
своевременно и съответно преведени от немски на български език.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Моля да приемете изисканите
от вас служебно необходими справки. Имам искане за събиране на нови
писмени доказателства, тъй като намирам, че делото не изяснено от
фактическа страна. Видно от съдържанието на удостоверението издадено от
компетентните органи в Република Австрия касае се за наложена на
българския гражданин Б. Н. мярка включваща лишаване от свобода, свързана
с наложени принудителни медицински мерки, която е аналогична на
задължителните медицински мерки по чл. 89 от НК, за да се прецени дали
може да бъде призната и изпълнена така наложената от австрийския съд мярка
включваща Лишаване от свобода. Считам, че е необходимо да бъде изискана
информация от специализираната Психиатрична болница гр. Раднево дали и
при какви условия се изпълнява принудителното лекуване постановено от съд
по смисъла на чл. 90 ал. 2 от НК и дали лицето се държи по усилен надзор и
какво включва този усилен надзор. Правя това искане с оглед отрицателната
предпоставка на чл. 15 ал. 1 т. 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за да се прецени
дали може наложеното в Р Австрия наказание включващо принудителни
медицински мерки да бъде изпълнено в Р България, тъй като, както казах
вече, видно от удостоверението на осъдения Н. не е наложено наказание
3
Лишаване от свобода с присъда, тъй като е прието за установено, че същият е
невменяем. Правя това искане с оглед принудителните медицински мерки,
които съществуват съгласно нашето законодателство, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 89 б. „а“, „б“ и „в“.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения материал
по делото представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,
издадено на 03.12.2024 г. от съдебните власти на Република Австрия,
засягащо българския гражданин Б. Д. Н., на български език, приложеното към
него Решение № 713 Hv 1/20а, постановено на 14.01.2021 г. от Регионалния
съд Корнебург, Република Австрия, уведомлението на осъденото лице,
справка за съдимост на осъденото лице и справка за неприключили
наказателни производства срещу осъденото лице, както и справка от ОД на
МВР – Сливен, че последните данни за лицето от 16.12.2024 г., че има данни
за излизане от ГКПП „Калотина – шосе“ на 08.08.2017 г. и няма данни за
завръщане на територията на РБългария, писмо от съдебните власти на
Република Австрия, които удостоверяват, че Б. Н. е призован, видно от
призовката изпратена на 23.12.2023 г. и същият се намира в затвор в
Гьолесдорф за изтърпяване на наказателна мярка.
Поради изложените съображения и по доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото цитираните
по-горе писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с доказателствата по делото. Поддържам
искането си за събиране на нови доказателства.
АДВ. К.: Запознат съм с тези доказателства. Нямам други искания.
Предвид това, че моят подзащитен изтърпява мярка, съгласно документите
приложени по делото и е изявил претенция да остане в Австрия, тъй като
условията за задържане са по-добри. Както стана ясно няма влязла в сила
4
присъда. Аз моля съдът да приеме становището на моя подзащитен да остане,
във връзка с мярката, в Австрия и съда да отхвърли постановлението на
Върховна прокуратура Австрия за връщането му в страната.

Във връзка с направеното искане от представителя на ОП – Сливен за
събиране на допълнителни писмени доказателства, а именно за изискване
справка от Психиатрична болница гр. Раднево дали и при какви условия се
изпълнява принудителното лекуване постановено от съд по смисъла на чл. 90
ал. 2 от НК и дали лицето се държи по усилен надзор и какво включва този
усилен надзор с оглед отрицателната предпоставка на чл. 15 ал. 1 т. 11 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът счита същото за неоснователно. Настоящият
състав намира, че същото няма отношение по признаването на акта на
австрийските власти или не, поради което, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на представителя на ОП - Сливен за събиране на
допълнителни писмени доказателства.

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Господин Председател, намирам че делото не
е изяснено от фактическа страна, поради което не мога да взема обосновано
мнение за решаването му. Ако счетете, че са налице основанията на чл. 15 ал. 1
т. 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, моля да откажете от признаване и изпълнение
съдебния акт постановен от Република Австрия постановен по отношение на
българския гражданин Б. Н., с който по отношение на него е наложена
безсрочно принудителна мярка и същият е настанен в съдебно терапевтичен
5
център. Аз считам, че така наложената мярка в Р Австрия, от събраните до
момента доказателства, които пак повтарям намира, че са недостатъчни, не
може да бъде изпълнена на територията на Р България, тъй като няма
съответствие с българското законодателство. В Р България лицата извършили
общественоопасни деяния в състояние на невменяемост по отношение на тях
се налагат принудителните медицински мерки по чл. 89 от НК. От
съдържанието на удостоверението от австрийските власти е видно, че случаят
е именно такъв. По отношение на Н. не е наложено наказание Лишаване от
свобода, а е наложена мярка включваща лишаване от свобода. В България
нито една от принудителните медицински мерки посочени в разпоредбата на
чл. 89 от НК не включват лишаване от свобода. Първата най-лека мярка е
Предаване на близките, втората е Принудително лекуване в обикновено
психо-неврологично заведение, каквото например е нашето психиатрично
отделение към нашата болница, където е ноторно известно, че не се лекуват
лица, които са поставени под запрещение или се изисква спрямо тях да бъдат
взети мерки доближаващи се до лишаване от свобода, а неизяснен по делото
остана и въпросът дали в Психиатрична болница – Раднево, която е специална
психиатрична болница, може да бъде настанен българският гражданин Н.. Ето
защо предоставям на съда да реши по какъв начин да постанови своя съдебен
акт, като още веднъж повтарям, че намирам делото за неизяснено от
фактическа страна. Това би довело до постановяването на необоснован
съдебен акт.
АДВ. К.: Уважаеми Господин Председател, съгласно представеното
удостоверение по делото срещу Б. Н. е постановено съдебно решение на
австрийския съд на 14.01.2021 г. и е влязло в сила на същата дата. На стр. 5 от
това удостоверение ясно е посочено, че съдебното решение се отнася за общо
три деяния и съгласно това е наложено наказание, което е в б. „з“ на
посоченото удостоверение. Вече в последствие се изяснява по Австрийския
закон в същото удостоверение, от което разбирам, че моят подзащитен е бил
оценен като не в здравия си разум и поради това му е наложена мярка за
лечение в психиатрично заведение. Тоест, аз правя извод, че му е наложено
наказание Лишаване от свобода, като преди това той изтърпява това
принудително лечение в австрийското лечебно заведение. Подчертано в
същото удостоверение, че съгласно австрийското правото не съществува
претенция за условно освобождаване осланяща се изключително на изтекло
6
време. Моят подзащитен е изразил становище, че не желае да бъде
транспортиран в Р България, поради лошите условия вероятно на лечение,
както твърди прокуратурата. Ето защо, моля съдът да не приема, както казах
по-рано становището на Главна прокуратура на Австрия, за прехвърлянето му
в България.

Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът ОБЯВИ решението си и РАЗЯСНИ на
страните правото на жалба и/или протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14,25 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7