Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ”Р.” № , [община], област П., представлявано от управителя С. П. С., чрез пълномощника Адвокатско дружество “В. и Г.“, представлявано от адв. В. В., със съдебен адрес : [населено място], бул. ”М.” № , ет. , офис , с която срещу ЕТ"Ф Т М.- Д. К.", с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “Св. Св. К и М, представляван от Д. К., са предявени обективно и кумулативно съединени искове както следва : 1. иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 603. 68 лв. /двадесет хиляди шестстотин и три лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща призната с Договор за спогодба от 17.04.2012г. сума, във връзка с предходен сключен между страните Договор за покупко- продажба от 15.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно- 21.12.2013г. до окончателното й изплащане; 2. иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000. 00 лв./двадесет хиляди лева/, представляваща дължима неустойка по чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, чена 15.09.2011г. ищецът, в качеството на продавач, е сключил с ответника, в качеството на купувач, Договор за покупко- продажба на стоки, подробно описани по мярка, количество и единична цена в Приложение- таблица № 1, неразделна част от същия. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът осъществил продажбата, транспортирането, доставката и монтажа на уговореното между страните на договореното място- хотел "Р" в [населено място], собственост на ответника. Всички стоки били предадени и монтирани от ищеца и приети надлежно без възражение от купувача. За извършеното приемане и предаване, страните съставили 4 бр. Приемо- предавателни протоколи, един от 21.09.2011г. и три от 29.09.2011г. За цялата дължима сума по договора била издадена проформа Фактура № / 15.09. 2011г. на стойност 100 145. 10 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на подробно доставените и предадени на ответника стоки. Страните в чл. 2 от договора постигнали съгласие плащането на цената да се извърши на два етапа- авансово сумата от 79 541. 81 лв. с вкл. ДДС, и дължим остатък от 20 603. 68 лв. платим в деня на извършване на последната доставка. За доставените стоки ищецът- продавач издал две фактури- Фактура № / 16.09.2011г. на стойност 79 541. 81 лв., представляваща стойността на извършеното авансово плащане от ответника, и Фактура № 17.10.2011г. на стойност 20 603. 68 лв. с вкл. ДДС, представляваща остатък от дължимата цена по договора. Този остатък трябвало да бъде заплатен по посочена банкова сметка на името на ищеца в чл. 5 от договора, но същия не бил заплатен и до момента. Вследствие на проведени между страните преговори на 17.04.2012г. между тях бил сключен Договор за спогодба, с която ответникът признал изрично за безспорно установена по основание и размер дължимата сума по Договора за покупко- продажба от 15.09.2011г. в размер на 20 603. 68 лв. С тази спогодба страните по делото установили действителното правно положение въз основа на сключения между тях Договор за продажба от 15.09.2011г. Съгласно чл. 5 от Договора за спогодба, плащането на дължимото трябвало да стане на три вноски, а именно сумата от 603. 29 лв. при подписване на Спогодбата на 17.04. 2012г.; сумата в размер на 10 000. 00 лв.- платима в срок до 31.09.2012г. и сумата в размер на 10 000. 00 лв. платима в срок до 31.12.2012г. Длъжникът обаче не погасил нито една от трите уговорени вноски, което водело до възникване в негова тежест и на отговорността по чл. 8 от Договора за спогодба за неустойка в размер на 20 000. 00 лв. /частична от общата дължима по договора/. В съдебно заседание, ищецът, не изпраща представител, като в писмено становище, не оспорва обстоятелството, че е получил от ответника сумата, предмет на първия иск от 20 603. 68 лв., в хода на делото. Поддържа исковите претенции. В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в съдебно заседание и в писмена защита, ответникът, чрез проц. си представители- адв. К., намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че още в деня следващ изпращане по ел. път на проформа- фактурата от 30.05.2014г., е превел дължимата се по нея сума от 20 603. 68 лв. на ищеца. Независимо от това, ответникът оспорвал трите проформа фактури, доколкото те не били подписани и поради това нямали никаква юридическа стойност. Ако имало забава в плащанията на ответника за сумата от 20 603. 68 лв., причината за това била виновното поведение на ищеца като кредитор поради непредставянето на счетоводен документ, въз основа на който да бъде преведена дължимата остатъчна стойност. Предявения иск за дължимата неустойка се оспорва като прекомерен, а също така се счита, че и договорената неустойка е в противоречие с добрите нрави, поради което се прави възражение за нищожност на тази клауза. Твърди се и, че ответникът следвало да бъде освободен от заплащане на обезщетение на основание чл. 73 от ЗЗД. Съдът като прецени събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното : Не се спори между страните, чена 15.09.2011г. ищецът, в качеството на продавач, е сключил с ответника, в качеството на купувач, Договор за покупко- продажба на стоки, подробно описани по мярка, количество и единична цена в Приложение- таблица № 1, неразделна част от договора. Не е спорно, че в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е осъществил продажбата, транспортирането, доставката и монтажа на уговореното между страните на договореното място- хотел "Р." в [населено място], като всички стоки са били предадени и монтирани от ищеца и приети надлежно без възражение от купувача. За целта страните са съставили 4 бр. Приемо- предавателни протоколи- на 21.09.2011г. и три на 29.09.2011г. За цялата дължима сума по договора била издадена проформа Фактура № 15.09. 2011г. на стойност 100 145. 10 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на подробно доставените и предадени на ответника стоки. Не е спорно, че страните в чл. 2 от договора са постигнали съгласие плащането на цената да се извърши на два етапа- авансово сумата от 79 541. 81 лв. с вкл. ДДС, и дължим остатък от 20 603. 68 лв. платим в деня на извършване на последната доставка. Не е спорно, че за доставените стоки ищецът- продавач е издал две фактури- Фактура № 16.09.2011г. на стойност 79 541. 81 лв., представляваща стойността на извършеното авансово плащане от ответника, и Фактура № 17.10.2011г. на стойност 20 603. 68 лв. с вкл. ДДС, представляваща остатъка от дължимата цена по договора. Този остатък трябвало да бъде заплатен по посочена банкова сметка на името на ищеца в чл. 5 от договора, но същия не бил заплатен и до момента. Страните не спорят и че, вследствие на проведени между тях преговори на 17.04.2012г. са сключили Договор за спогодба, с която ответникът е признал изрично за безспорно установена по основание и размер дължимата сума по Договора за покупко- продажба от 15.09.2011г. в размер на 20 603. 68 лв. Съгласно чл. 5 от Договора за спогодба, плащането на дължимото трябвало да стане на три вноски, а именно сумата от 603. 29 лв. при подписване на Спогодбата- на 17.04.2012г.; сумата в размер на 10 000. 00 лв.- платима в срок до 31.09.2012г. и сумата в размер на 10 000. 00 лв. платима в срок до 31.12.2012г. Не е спорно, че по силата на чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г., страните по него са предвидили, че в случай, че длъжникът- [фирма] не изпълни задълженията си по него, кредиторът- [фирма], може да поиска освен изпълнението на задълженията по спогодбата, и неустойка, в двойния размер на неизпълнението на паричното задължение. Не е спорно по делото и обстоятелството, че в хода на делото, на 31.05.2014г., ответникът е превел по банков път, по сметка на ищеца, сумата, предмет на първия от настоящите искове- 20 603. 68 лв. От неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза и уточненията дадени от същото в съдебно заседание, се установява, че фактури- №/ 16.09.2011г. и № 2625/ 17.10.2011г., са осчетоводени в счетоводството на ищеца, а в счетоводството на ответника е осчетоводена само първата. Тези две фактури са включени в Дневника за продажби на ищеца, а първата от фактурите е включена и в Дневника за покупки на ответника, респ. по същата той е ползвал пълен данъчен кредит. По втората фактура- № 2625, не бил ползван данъчен кредит от ответника. На 16.09.2011г. ответникът превел по сметката на ищеца, сумата от 79 541. 81 лв., а по проформа фактурата №30.05. 2014г., на 31.05.2014г., сумата от 20 603. 68 лв. постъпила по сметката на кредитора, на 02.06.2014г. Вещото лице е категорично, че счетоводството на ищеца е водено редовно. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи : По иска с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 603. 68 лв. Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска- ищецът претендира насрещна престация при твърдение за неизпълнение на безусловно поето задължение по Договор за спогодба, касаещо заплащането на дължими вноски по същата в размер на общо 20 603. 68 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 365 ал. 1 ЗЗД, с договора за спогодба, страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането си по спогодбата, по силата на която, за ответника е възникнало задължението за заплащане на парична сума общо в размер на 20 603. 68 лв., при условията на разсрочено плащане, на три вноски, поради настъпване на падежите на паричното задължение. В производството по установяване на вземанията по договор за спогодба, не подлежат на изследване действителните каузални отношения между страните, уредени с договора за спогодба, а единствено дали е налице изпълнение на валидно поето задължение по този договор с нотариална заверка на подписите на страните. Това е така, тъй като ако договорът за спогодба е валиден, съдът е длъжен да се съобрази с неговото съдържание и да зачете неговия материалноправен ефект, тъй като спогодбата е релевантен юридически факт. Материалноправните последици се изразяват в това, че страните взаимно се задължават да считат, че правното положение е прогласеното в договора за спогодба, като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване, както и че занапред ще спазват такова поведение, което отговаря на установеното с договора правно положение, тъй като, на основание чл. 20а ЗЗД договорът за спогодба има силата на закон за тях. Ето защо и в настоящия случай няма никаква релевантна връзка с предмета на производството факта- получил ли е и кога, ответникът двете фактури № 16.09.2011г. и № / 17.10.2011г., проформа- фактура № 7/ 30.05.2014г., кога и дали ги е осчетоводил, доколкото той, подписвайки Договора за спогодба на 17.04. 2012г., предвид съдържанието му, в което изрично се сочи, че сумата се дължи във връзка с предходни развили се търговски отношения по Договора за продажба от 15.09.2011г. /изрично в чл. 2 са посочени и фактури № и № /, като страните изрично са приели занапред, в техните отношения /т. 3 от договора/, да се счита за безусловно дължима от ответника сумата от 20 630. 68 лв. В настоящия казус, страните не спорят изобщо по въпроса, че на 17.04.2012г. между тях /за ответника спогодбата е подписана от пълномощника- М. К., разполагащ с пълномощно приложено по делото- л. 22/ е сключена спогодба, по силата на която, за ответника е възникнало задължението за безусловно заплащане на парична сума в общ размер на 20 603. 68 лв., като плащането на дължимото, е трябвало да стане на три вноски, а именно сумата от 603. 29 лв.- платима при подписване на Спогодбата на 17.04.2012г.; сумата в размер на 10 000. 00 лв.- платима в срок до 31.09.2012г. и сумата в размер на 10 000. 00 лв. платима в срок до 31.12.2012г. Нещо повече не се спори и досежно това, че към момента, падежите на всички тези три вноски са настъпили. В случая ответната страна и не оспорва в отговора на исковата молба валидността й. Следователно, процесната спогодба от 17.04.2012г., е действителна, и е породила валидно правно действие, като е падежирала /настъпила е изискуемостта/ в цялост на всички вноски по нея, като общата дължима сума е в размер на 20 603. 68 лв. Доколкото и страните не спорят, а и вещото лице установява, че тази дължима сума е преведена от ответника на 31.05.2014г., и е постъпила по сметката на ищеца, на 02.06. 2014г., то следва да се счита, че от последната дата насетне, ответникът не дължи нищо по процесния Договор за спогодба от 17.04.2012г., като е без значение посоченото в преводното нареждане, че същото се извършвало по проформа- фактура № / 30.05. 2014г., доколкото както се посочи по- горе, именно и тя, и самата спогодба, са подписани във връзка с предходния сключен между страните Договор за търговска продажба от 15.09.2011г. При това положение, предявеният като главен иск, с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ, предвид направеното цялостно плащане, от ответника, на ищеца, макар и в хода на процеса, на дължимата сума по процесната спогодба, в размер на 20 603. 68 лв., следва да бъде отхвърлен, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, който изисква от съда, да отчете всички факти, включително и тези настъпили след предявяване на иска. По искането за присъждане на законна лихва, върху неизплатената главница, от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Независимо от отхвърлянето на главния иск, съдът счита, че това искане, което има безспорно акцесорен характер, по отношение на иска за главницата, следва да бъде уважено, доколкото причината за отхвърлянето на първия иск, не е липсата на основание за заплащане от ответника на ищеца на сумата /такова има и то е именно спогодбата от 17.04.2012г. във връзка с предходно развилото се продажбено правоотношение между тях/. Всяко едно плащане извършено от ответника на ищеца, след датата на падежите, изрично договорени между страните в Спогодбата от 17.04.2012г., се явява като плащане, извършено в момент, в който длъжникът /ответник/, вече е в забава. Ето защо следва да се приеме, че всички плащания на ответника по процесната спогодба, за да не изпадне същия в забава, е следвало да бъдат извършени, съответно, макар и при условията на разсрочено плащане, в съответствие с договореностите, но най- късно, съответно на 17.04.2012г., на 30.09.2012г., и на 31.12.2012г., като всяко плащане извършено след датата, следваща някоя от посочените, е винаги извън договорения между страните срок, и като такова, в забава. Доколкото в случая ищецът не претендира заплащане на законната лихва за период, предхождащ подаването на исковата молба, а само оттогава насетне, върху претендираната сума от 20 603. 68 лв. следва да се присъди законната лихва, за периода 21.12.2013г. /подаването на исковата молба в съда/ до 01.06.2014г. /деня, предхождащ датата на заверяване на сметката на кредитора- 02.06.2014г., която е релевантната дата с погасителен ефект, съобразно чл. 305 от ТЗ/. Доколкото не е поставяна такава задача към съдебно- счетоводната експертиза, то съдът определя размера на тази лихва, съобразно програмния продукт “А. финанси” /прилагайки съответните извлечения от изчисленията/, на сумата от 934. 75 лв. По иска с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 000. 00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща дължима неустойка по чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г. Неустойката представлява клауза от договора, която предварително определя какво обезщетение трябва да заплати длъжникът, ако не изпълни задължението си. Неустойката стимулира длъжникът да изпълни, защото в противен случай, кредиторът, без особени доказателствени затруднения би получил обезщетение до размера на уговорената неустойка. Неустойката може да се уговаря и да се дължи при неизпълнение на какво и да е задължение. Тя може да е договорена както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение. Размерът и най- често се определя като фиксирана сума или като процент от някаква сума. В процесния случай е налице клауза за неустойка- чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г., която предвижда, че в случай, че длъжникът- [фирма] не изпълни задълженията си по него в договорените срокове, кредиторът- [фирма], може да поиска освен изпълнението на задълженията по спогодбата, и неустойка, в двойния размер на неизпълнението на паричното задължение. Доколкото се установи, че размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца съобразно чл. 5 от Договора за спогодба е в размер на 20 603. 68 лв., която и сума е заплатена вече на ищеца, чрез заверяване на банковата му сметка, на 02.06.2014г. /в хода на делото/, то и размерът на дължимата неустойка възлиза на сумата от 41 207. 36 лв., доколкото [фирма] не е платила нито лев от тази сума, до предявяване на исковата молба. В случая обаче ищецът претендида само 20 000 лв., т. е. част от дължимата му се сума, поради което и следва да бъде съпоставен именно този размер с критериите за прекомерност, и съответствие с добрите нрави. Направеното възражение от ответника за прекомерност на неустойката, е изцяло неоснователно, даже е налице изрична забрана на закона- чл. 309 от ТЗ за намаляване на договорена неустойка поради прекомерност, в отношенията между търговци /каквито са и страните в настоящото производство, по абсолютна търговска сделка/. Направеното друго възражение- за нищожност на клаузата за неустойка в Договора за спогодба от 17.04. 2012г., поради “противоречие с добрите нрави”, съдът също намира за неоснователно. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки : съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки- арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии : естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора- Тълкувателно решение от 15.06.2010г. на ОС на ТК на ВКС пост. по тълк. дело № 1/ 2009г. Преценявайки посочените в ТР критерии и обстоятелства, за преценка на въпроса- е ли налице в процесния случай нищожност на клаузата за неустойка “поради противоречие с добрите нрави”, настоящият състав на съда, намира че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Определено в случая, клаузата за неустойка в чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г., не може да се приеме за нищожна, доколкото единствената цел, за която е уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Очевидно е, че нейната единствена цел поради която е и била заложена в договора, и възприета поради това и от двете страни, като необходима, е била насочена към обезпечаване на своевременното /срочно/ изпълнение на задължението от страна на купувача. Тя не преследва никаква друга цел освен тази- да го стимулира към своевременно и качествено изпълнение, има определен краен предел- двойния размер на неизплатеното парично задължение /нито лев в повече/, както и не е предвиден по- висок нейн размер, в случай, че длъжникът забави изплащането и за по- голям период от време. Този размер на неустойката определено не надхвърля договаряните, при сходни условия, други размери на неустойки, между други търговци за подобни доставки. Доводът на ответника, че размерът на претендираната неустойка бил равен на неизплатената от него сума, сам по себе си също сочи, че не е налице противоречие на неустойката с добрите нрави. Следва да се посочи също, че изобщо ищецът не претендира и мораторна лихва /на каквото според съда същият безспорно има право/, факта на забавата в изплащането на сумата по спогодбата, е продължил повече от 18 месеца, липсва предвиден друг вид обезпечение за кредитора, за да може евентуално да се говори, че неустойката го надгражда. Тези факти не могат да не бъдат отчетени. Не са налице никакви условия за да се приеме, че евентуално е налице неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото длъжникът във всеки един момент е могъл да престира дължимото, и ако беше го сторил, той щеше да дължи или неустойка в незначителен размер, или изобщо нямаше да е налице хипотезата за дължимостта й. Още повече, че се касае не просто до родово определени вещи, а до парични средства, за които се прилага чл. 81, ал. 2 ЗЗД- обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, т.е. той е длъжен да престира. В тази връзка следва да се посочи, че дължимата сума е резултат не на прекомерността на неустойката, а единствено на факта на липсата на изпълнение до завеждане на делото. Длъжникът и сам е знаел отнапред какви ще са последиците от неплащането в срок на трите вноски, като сам се е съгласил с тях, и с последиците от неспазването, при възникване на правоотношението. В случая единствена причина за претендирането на неустойката е виновното и противоправно поведение на ответника по неизпълнение в договорените срокове на задължението да заплати сумата по нея на договорените три падежа, при условията на разсрочено плащане. Въобще в условията на действаща пазарна икономика, поведение като неговото, не следва да бъде толерирано, а напротив- то следва да бъде отречено, като се стимулират за в бъдеще, всички участници в търговски оборот към своевременно и точно изпълнение на задълженията си, включително и тези по заплащане на продажната цена. Отделно от това вече е налице и задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, според която не може да се приеме, че клаузата за неустойка над размера на законната лихва е нищожна поради противоречие или заобикаляне на закона, на добрите нрави, дори когато тя се претендира и едновременно с мораторната лихва- Определение № 947 от 27.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., Решение № 168 от 18.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1164/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М., Решение № 4 от 25.02.2009г. на ВКС по т. д. № 395/ 2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К. и др. Предвид това, и направеното възражение е изцяло неоснователно. По разноските. Съдът намира, че с оглед изхода на делото, и доколкото ответникът е вече бил изпаднал в забава към момента на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2013г., за всички суми, предмет и на двата иска, то именно той следва да заплати разноските по делото на ищеца, доколкото чрез своето неправомерно поведение, е дал повод за завеждане на същото. Ето защо на ищеца, се дължат всички сторени от него разноски за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице в размер на сумата от общо 3 674. 14 лв. Водим от горното и на основание чл. 365 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 286 ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, Благоевградски районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ, предявения от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ”Р.” № 37, [община], област П., представлявано от управителя С. П. С., чрез пълномощника Адвокатско дружество “В. и Г.“, представлявано от адв. В. В., със съдебен адрес : [населено място], бул. ”М.” № , срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “Св. Св. К и М, представляван от Д. К., иск с правно основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ, за заплащане на сумата от 20 603. 68 лв. /двадесет хиляди шестстотин и три лева и шейсет и осем стотинки/, представляваща призната с Договор за спогодба от 17.04.2012г. сума във връзка с предходен сключен между страните Договор за покупко- продажба от 15.09.2011г., поради извършено от ответника плащане в хода на процеса. ОСЪЖДА ЕТ "ФЕШЪН ТОП М.- Д. К.", с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “Св. Св. К и М, представляван от Д. К., да заплати на “М- 6“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ”Р.” № 37, [община], област П., представлявано от управителя С. П. С., чрез пълномощника Адвокатско дружество “В. и Г.“, представлявано от адв. В. В., със съдебен адрес : [населено място], бул. ”М.” № сумата от 934. 75 лв. /деветстотин тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху неизплатената главница от 20 603. 68 лв., дължима за периода от 21.12.2013г. /датата на подаване на исковата молба/ до 01.06.2014г. /деня, предхождащ заверяването на банковата сметка на кредитора/. ОСЪЖДА, на основание чл. 365 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД, [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “Св. Св. К и Мпредставляван от Д. К., да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ”Р.” № 37, [община], област П., представлявано от управителя С. П. С., чрез пълномощника Адвокатско дружество “В. и Г.“, представлявано от адв. В. В., със съдебен адрес : [населено място], бул. ”М.” № , ет. сумата от 20 000. 00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща дължима неустойка по чл. 8 от Договора за спогодба от 17.04.2012г. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “Св. Св. К и М” № 1, представляван от Д. К., да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ”Р.” № 37, [община], област П., представлявано от управителя С. П. С., чрез пълномощника Адвокатско дружество “В. и Г.“, представлявано от адв. В. В., със съдебен адрес : [населено място], бул. ”М.” № , сумата от общо 3 674. 14 лв. /три хиляди шестстотин седемдесет и четири лева четиринадесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |