Решение по КНАХД №384/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат Г. С. от Адвокатска колегия – Стара Загора, против Решение № 187/03.07.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1117/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0002942/30.05.2024г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ - [населено място], с което на основание чл. 99 предл. 3 от ЗАвП на „Нишикли Травел“ ЕООД с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 40, ал. 5 предл. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за неправилно определяне на мястото на извършване на нарушението, както и за съставяне на АУАН, в противоречие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Сочи още, че НП не разполага с необходимото законово съдържание, като в допълнение поддържа и становище за неправилна квалификация на нарушението. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП, а в условията на евентуалност за изменение на НП с преквалифициране на простъпката. Касаторът депозира и писмени бележки, в които отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк.А.М.,която поддържа касационната жалба на възведените правни основания.

Ответната страна, началник на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Превозвачът и касатор притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0470, като и Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено от МТИТС на 12.12.2022г., валидно до 15.11.2027г., да извършва превоз до държава, която не е членка на Европейския съюз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут: Силистра – Малко Търново / Дерекьой – Истанбул. Маршрутът на автобусната линия на територията на Р България е Силистра – Разград – Шумен – Бургас – Малко Търново. Неразделна част от разрешителното са маршрута и утвърденото разписание.

Съгласно утвърденото маршрутно разписание са предвидени два превоза - първият започва в 08.00 часа от [населено място], като в [населено място] следва да се изпълни по разписание с час на тръгване 11.00 часа от Автогара Шумен; вторият започва в 20.00 часа от [населено място] и в [населено място] следва да се изпълни по разписание с час на тръгване 22.45 часа.

Във връзка с постъпил сигнал на 13.03.2024г. в ОО „Автомобилна администрация“ – Варна на 27.03.2024г. била извършена проверка на юридическото лице – превозвач, в хода на която било установено, че на 18.09.2023г. дружеството не е осигурило спазването на маршрутното разписание, извършвайки превоз по международна автобусна линия от [населено място] до [населено място]. Автобусът, с който се изпълнявала линията, потеглил от Автогара Шумен в 20.15 часа на 18.09.2023г., вместо в 22.45 часа, съгласно утвърденото разписание.

На 27.03.2024г. срещу дружеството, в качеството му на превозвач е съставен АУАН № 338867 за нарушение за нарушение на чл. 40, ал. 5 предл. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС за това, че на 18.09.2023г. в [населено място] не е осигурило спазване на маршрутното разписание към Разрешително № ********** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, извършвайки превоза по международната автобусна линия [населено място] – [населено място] като не бил спазен часа на тръгване от Автогара Шумен в 22.45 часа.

Актът бил съставен в присъствието на Н. М. И. в качеството ѝ на упълномощено лице, на която е и връчен. При предявяване му не били отразени възражения. Дружеството не се възползвало от правото си да депозира писмени възражения и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съобразявайки сочената за нарушена разпоредба и приобщените доказателства, предходният съдебен състав извел и решаващия правен извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, което съдът възприел за правилно квалифицирано. Съдебният състав посочил също, че деянието не може да се възприеме за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което потвърдил атакувания пред него санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Не са налице основания да се кредитира становището на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални опущения. Актът за установяване на административното нарушение е изготвен законосъобразно в присъствието на един свидетел, като е отразено и качеството му – такъв при установяване на нарушението, с което е удовлетворено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Единствено ал. 3 от чл. 40 въвежда изискване за вписване на определен брой свидетели, когато липсват свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението.

Нарушението и обстоятелствата, при които е реализирано са описани коректно и ясно с всички свои съставомерни белези в унисон с нормативните изисквания, без по никакъв начин да се затруднява правото на защита на жалбоподателя. Непосочването на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не представлява съществен процесуален порок и не ограничава правото на защитна на субекта, както неправилно приема касаторът.

Не може да се сподели и твърдението му за некоректно индивидуализиране на мястото на извършване на простъпката. Тук касационният състав намира за необходимо да постави акцент върху наличието на изрично произнасяне на състав на ВКС с оглед повдигнатия спор за подсъдност между РС – Варна и РС – Шумен, в резултат на което е поставено Определение № 239/20.05.2025г. по ЧНД № 298/2025г. по описа на ВКС, с което съдът е възприел за компетентен да разгледа казуса Районен съд – Шумен. Предходната инстанция се е съобразила напълно с този акт, в който върховните съдии са приели, че нарушението се явява извършено в [населено място].

Правилен е и изводът на предходната инстанция относно липсата на допуснато нарушение при квалифициране на простъпката. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари след издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешително, валидно за територията на Република България, в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите, необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал. 1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. В чл. 40, ал. 3 от Наредбата е разписано, че разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него, като не се допуска разкомплектуване. Изрично ал. 5 на посочената разпоредба, която е възприета за нарушена от контролните органи, регламентира, че освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

При тази правна уредба правилно АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл. 99 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда ангажиране на отговорността на този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари. В случая се касае за нарушение при използването на разрешителното за международен превоз на пътници, неразделна част от което са схемата на маршрута и разписанието, поради което не е налице основание за приложение на друг санкционен състав, различен от издирения от АНО.

Наказателното постановление се явява законосъобразно и по същество, като извършването на нарушението от страна на касатора е доказано по категоричен начин. Не се представят доказателства, които да оборват обвинителната теза, като дори липсват и твърдения в тази насока от страна на касатора. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК, въвеждаща забрана за нови фактически установявания, съдът не дължи произнасяне по наведените за пръв път пред касационната инстанция доводи за недоказаност на нарушението във връзка с оспорване на прил. по административната преписка основно доказателство-Дневника от Автогара-Шумен.

Поради това, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова правилно е било потвърдено от районния съд. С оглед на това се налага извод за неоснователност на касационната жалба.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187/03.07.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1117/2025г. по описа на съда.

Решението е окончателно.