Определение по дело №8450/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 494
Дата: 23 януари 2014 г.
Съдия: Десислава Пенчева Добрева
Дело: 20131100908450
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 23.01.2014 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-17 състав, председателстван от съдия Десислава Добрева като разгледа в закрито съдебно заседание гр. д. № 8450/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           

            Постъпила е искова молба от Н.Ж.М. срещу „А.“ АД с искане да бъде установена нищожността, евентуално незаконосъобразността на решенията на съвета на директорите на „А.“ АД, взети на 22.02.2007 г. Решенията са незаконосъобразни, тъй като са взети от членове, чиито мандат е изтекъл. Членовете на съвета с изтекъл мандат са Т.М.Т., Ц.Г.Н., В.П.А. и В.С.З.. Тази лица са избрани в първия състав на съвета на директорите през 2001 г. В същото време съгласно Устава мандатът на съвета на директорите, избран от първото общо събрание, е три години, а на следващите – пет години. Недопустимо е по решение на съвет на директорите да се назначават, преизбират или освобождават негови членове, тъй като по този начин се изземват правомощията на ОС, което е единствено компетентният орган да избира членовете на управителния съвет. Недопустимо е назначаването на лице за прокурист от съвета на директорите. В Устава е предвидена възможност управлението и представителството да се осъществява заедно или поотделно от прокурист и изпълнителен директор. С  представителна власт разполага само изпълнителният директор. Нарушен е чл. 28 от Устава. Сключването на договор за прокура и за управление е извършено без разрешението на компетентния орган – общото събрание. Ищецът заявява, че като акционер има право да избере нов съвет на директорите, нов представителен орган след като мандатът на стария е изтекъл, както и да реши как да се управлява дружеството – с или без прокурист и кой да е той.   

            При служебно направена справка се установява, че т. д. № 5359/2011 г. е с частично идентичен предмет  с т. д. № 8450/2013 г. на СГС, VІ – 17 състав. По първото дело е постановено решение на 15.10.2013 г., което е влязло в сила на 26.11.2013 г. С цитираното решение са разгледани и отхвърлени искове с правно основание чл. 71 ТЗ, целящи отмяна на описаните в исковата молба на Н.М. решения на съвета на директорите на „А.“ АД поради тяхната незаконосъобразност. Съдът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК, въпреки липсата на идентитет на ищците. С конститутивния иск по чл. 71 ТЗ, заведен от М.Д.Я.-Б., е заявено искане за установяване незаконъсобразността на същите решения на съвета на директорите на „А.“ АД, които се сочат и от Н.Ж.М..   Съдът счита, че в случая конститутивното действие на влязлото в сила решение обвързва дружеството и всички акционери, тъй като защитата, предприета от М.Д.Я.-Б., е не само на нейни членствени права, но и по отношение членствените права на останалите акционери, а именно да получат законосъобразно  и в интерес на дружеството управление.  В крайна сметка тази защита е в интерес и на самото дружество. Поради тази причина не би могло да се приеме, че с последващ иск по чл. 71 ТЗ съдът отново може да разгледа законосъобразността на описаните в исковата молба решения. Следва да бъде направен отвод за присъдено нещо – абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – и да се откаже разглеждане на конститутивните претенции по същество. Те се явяват недопустими.

             Претенциите с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, касаещи установяване нищожност на описаните в исковата молба решения, са също недопустимо заявени, тъй като с решение № 7/07.03.2007 г. по ф. д. № 1669/1998 г. СГС е извършил вписване на обстоятелства въз основа на тези решения. Следователно, за ищеца липсва интерес от установяване на тяхната нищожност, тъй като в крайна сметка няма да постигне заличаване на вписаните вече обстоятелства и те ще продължат да обвързват дружеството и третите лица, предвид разпоредбата на чл. 231, ал. 4 ТЗ.

            Исковата молба подлежи на връщане при приложение разпоредбата на чл. 130 ГПК.

            С тези мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ВРЪЩА искова молба вх. № 145480/18.12.2013 г. на Н.Ж.М., ЕГН **********, и прекратява производството по т. д. № 8450/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ – 17 състав.

            Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

 

 

                                                                                                      СЪДИЯ :