№ 147
гр. Тетевен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100314 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от М. Х. Г. от гр. Тетевен , срещу
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххх, със седалище и адрес
на управление: гр. Сххххх, представлявано от П. Б. Д. с цена на осъдителния
иск : 50,00 лева частичен иск от общо 400 лева. По делото е конституирано
трето лице помагач „ Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В исковата молба се твърди ,че на 08.04.2022г. М. Г. е сключила договор за
паричен заем № хххх с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 800.00 лева, видът на
вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В
чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
гаранция № хххх, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е
поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД
задълженията на ищцата . Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено
за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
1
Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт"' АД което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.
3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя „Файненпгьл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД
единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи
паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на
поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е
материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. М. Г. е
погасила изцяло процесния кредит.
Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххх, със
седалище и адрес на управление: гхххххххххххх, представлявано от П. Б. Д.
да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 50 лева, като
частичен иск от общо 400 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № хххх, сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането
В законово установеният срок не е постъпил отговор от ответника .
В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени
в писмен вид по редана на чл.102 ГПК .
Предявен е иск от М. Г. срещу „„Файнешъл България“ ЕООД с правно
основание основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в размер на
50.00 лева частичен иск от общо 400 лева, представляваща недължимо
платени суми, при начална липса на основание по сключен договор за
гаранция/поръчителство / №хххх от 0ххххххххх., тъй като в мотивната част
на исковата претенция е направено възражение за инщожност на договор
запоръчителство .
Предпоставките на фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД включват
установяване на извършено плащане на процесната сума, както и липсата на
основание за извършената престация.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на
0ххххххххх. М. Г. е сключила договор за паричен заем № хххх с „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 800.00лв , с годишен лихвен процент 35% приложим на годишната
основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10%, срок на
заема 22 седмици , брой вноски 11, размер на двуседмична погасителна
вноска 78,73 лв ,обща сума дължима по заема 866,03лв ., посочени са датите
на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,10%, изчислен по формула
съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е
взето предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в
него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и
др. разходи освен посочените в договора .
Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на
2
гаранция №4хххх/0ххххххххх. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата
М. Г., като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на
задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на
321,97лв , платимо разсрочено на вноски по 29,27лв , като са посочени
датите на които се дължат вноските .
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :
Дължимата сума по заема е 800лв за главница , за пет месеца /двуседмичния
период /, договорната годишна лихва е 35%, считно за срока на договора
04.04.2022г. до 09.09.2022г.При включени плащание по чл.4 ал.3 в р-р на
321,97лв,разсрочени с погасителния план за 11 вноски по 37,58лв ,ГПР -
435,08% изчислени съобразно констатациите в обстоятелствената част на
експертизата.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор за кредит
№ хххх/0ххххххххх.,а от там и договора за агранция се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду
си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още
повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо,
когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в
отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при
множество правоотношения, когато те са със свързанилица или между такива,
трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя,
при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик
на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
3
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете
дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и
ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на
другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение,
без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо
лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен
самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по
кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се
счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на
договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които
потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са
пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който
потребителят трябва да заплати. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния
процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към
датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП/,
следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за паричен заем № хххх/0ххххххххх., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 800лева, а възнаграждението по
договора за гаранция, което е в размер на 321,97 лева, представлява почти 50
% от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи
ГПР,,който е 41,10% порад което може да се направи изводът, че ГПР по
договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави
възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение
има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
4
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се
явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тоест клаузата на чл.4
от договор за паричен заем №хххх/0ххххххххх. сключен между М. Г. и „Изи
Асет Мениджмънт" АД е нищожна , а от там нищожен е и договорът за
поръчителство/гаранция №хххх/0ххххххххх. сключен между М. Г. и
„Файнешъл България “ЕООД е нищожен .
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от
ЗПК в размер на 50.00 лева частичен иск от общо 400 лева, представляваща
недължимо платени суми, при начална липса на основание по сключен
договор за гаранция/поръчителство / №хххх .Съдът взема предвид факта ,че
уговореното поръчителство е в размер на 321,97лв ., но не е направено
изменение на иска от ищцовата страна , а тъй като претенцията е частична ,
не може да се произнесе по отношение на размера на цялостната претенция.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на
даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно
установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева,
като частичен иск от общо 400 лв., представляваща недължимо платена сума
по нищожен договор за поръчителство № хххх/0ххххххххх., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането
По разноските :
Ищецът е заплатил сумата от 50лв държавна такса за делото и 150лв за
експертиза , които следва да му се присъдят . Предвид направеното искане за
заплащане на разноските по чл.38 от ЗА следва да бъде осъден ответника да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв.ДДММ от САК сумата
400 лв. за иска за адвокатска помощ и съдействие, оказани на ищцата по
настоящото гражданско дело, като върху тази сума ДДС не се дължи ,тъй
като не са представени доказателства по делото ,че адвоката/адвокатското
дружество е регистрирано по ДДС .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК: ххххххх, със седалище и адрес на управление: гхххххххххххх,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** сума в
размер на 50 лева, като частичен иск от общо 400 лв ., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
хххх/0ххххххххх., сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 26.04.2023г.до окончателното
изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ххххххх, седалище гхххххххххххх,
5
представлявано от П. Б. Д. да заплати на адв. ДДММ от САКсумата от 400лв.
- възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на ХХХ по гр.д.
№ 314/2023г на Р.С.Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ххххххх, седалище гхххххххххххх, представлявано от П. Б. Д. да
заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** сумата от 200лв разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6