Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 24.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Дарина Байданова
при
секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 919 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от Ф.С.М. ***, с която ищецът претендира заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от водач на МПС , застрахован в ответното
дружество, като се сочи, че на 23.08.2018г. около 14,00 часа деликвентът при управление на лек автомобил марка „Ауди А8" с рег. № РВ 5778
ТТ в община Черноочене,обл.Кърджали при второкласен път № 58,
на разклона за път I-5 в района на с.Черноочене
поради неспазване на необходимата дистанция блъснал отзад намаляващия скоростта
си,поради пътен знак Б.2./Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!/
л.е.“Фолкваген Поло“ с рег.знак № К 0301 ВВ, управляван от И.С.М., вследствие
на което настъпило ПТП, при което пострадала возещата се на задна дясна седалка
в л.а.“Фолсваген“ ищца Ф.С.М.. Твърди, че
местопроизшествието било посетено от компетентните органи, съставен бил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на виновния водач бил съставен
АУАН № Д 443436/23.08.2018г. и впоследствие наказателно постановление №
18-1300-000867/23.08.2018г. от ОДМВР-Кърджали за нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП – „Водач на ППС се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне удряне в него,
когато се намали скоростта или спре рязко.“, същото било връчено на датата на
издаването му и влязло в сила на 31.08.2018г. Вследствие на инцидента
ищцата получила телесни увреждания ,
изразяващи се в травма на главата, мозъчно сътресение, открита вътрешночерепна
травма и същата веднага била настанена в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ в гр.Кърджали с
оплаквания от главоболие,гадене и световъртеж.След направените изследвания и
консервативно лечение чрез вливане на аналгетици, манитол и наксофен по
схема,престояла в болницата до 27.08.2018г., когато била изписана за домашно
лечение с препоръка за спазване на режим, диета, рехабилитация и наблюдение.
Сочи се,че вследствие на инцидента
ищцата претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания при получените от ПТП
телесни увреждания, като дълго време получавала силно главоболие, главата й се
замайвала при ставане, залитала и трудно пазела равновесие. В първите дни след
катастрофата ушите й постоянно пищели, а главоболието й било много силно. Освен
това й бил причинен силен стрес и понастоящем се страхувала да шофира и да се
вози. Имала неспокоен сън и често се събуждала напрегната. Рискът „Гражданска
отговорност на автомобилистите на виновния водач бил покрит от ответника по
застрахователен договор, сключен с полица с № BG/02/118001830990, валидна за датата на произшествието. Сочи,че от
името на ищцата на 03.10.2018г. била предявена извънсъдебна претенция пред
ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение на претърпените
от нея неимуществени вреди по сила съгласно чл.380 от КТ. Застрахователят
поискал да му бъде представен влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача. Към момента на депозиране на исковата молба 3-месечният срок изтекъл
,но застрахователят не се произнесъл с решение за щетата, при което поради
липса на обезщетяване на ищцата,счита,че е налице правен интерес от предявяване
на иск по чл.432,ал.1 от КЗ пряко срещу застрахователя за определяне на
справедлив размер на обезщетението за нанесените неимуществени вреди. Моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 12000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие физическите и психически болки и страдания
от телесни увреждания, получени при ПТП от 23.08.2018г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 04.01.2019г., денят следващ деня на изтичане
на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция,до окончателното изплащане
на сумата. Претендира направените по делото разноски и присъждането на
адвокатски хонорар по реда на чл.36 от ЗА вр. чл.38,ал.1 т.2 от ЗА за оказаната
безплатна адвокатска услуга. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. В
съдебно заседание лично и чрез упълномощен представител поддържа иска и моли
съда да го уважи. Представя съображения в писмена защита.
Ответникът
ЗД ”Бул инс” АД, гр.София в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба,
с който намира претенцията за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена, поради липсата на доказателства за виновността на
деликвента, а именно влязла в сила присъда, изхождайки от състава на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД, а именно елементът вина и поради акцесорния
характер на иска по чл.432 от КЗ /чл.226 от КЗ отм./ спрямо правото на иск на
деликтно основание по чл.45 от ЗЗД,счита,че претенция спрямо застрахователя не
може да породи правни последици, ако увредения няма право да получи обезщетение
за деликт от прекия извършител на нарушението. Или, сочи,че застрахователят не
дължи повече от дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане , а
погасяването , респ. невъзникването на деликтното право ,води и до погасяване ,
респ. невъзникване на прякото притезание
по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ по реда на чл.432, ал.1 от КЗ. Оспорва претенцията
и по размер, както и твърдението ,че в резултат от настъпването на ПТП за ищеца
са
възникнали описаните в ИМ вреди по
вид и характер. Оспорва вида, медико-психологичния характер, медико-биологичния
характер и степента на уврежданията ,свързани с продължителността на
оздравителния процес и твърдението ,че оздравителният период не бил приключил
към момента, като счита, представените медицински документи за недостатъчни за
доказване на търпените вреди. Оспорва механизма на ПТП и причините за
настъпването му, механизма на получаване на уврежданията и
причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания и между
поведението на застрахования водач и телесните увреждания на пострадалата.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия
автомобил.При условия на евентуалност, в случай,че се приеме наличие на
твърдените вреди,претендира забавянето на оздравителния процес да е в резултат
на неспазване от ищеца на лекарските предписания,предхождащи ПТП заболявания и
настъпили други случайни събития по време и след датата на инцидента. Сочи,че
липсва медицинска документация за предприетото по отношение на ищеца лечение
при постъпването му в лечебното заведение и след напускане на спешния кабинет ,
респ.болничното заведение, какво е било цялостното здравословно състояние след
проведената медикаментозна терапия и при контролните прегледи, ако такива
въобще са били провеждани, поради неизпълнение на ищеца на лекарските препоръки.
Оспорва и твърденията относно периода, през който са търпени неимуществените
вреди, тъй като счита,че от вида на описаните травми – контузия на главата – не
се установявало по какъв начин е третирано увреждането, а относно наличието на
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и без загуба на
съзнание - не се установявало от какъв
характер е увреждането, тъй като от описаното в епикризата се установявало,че
това било най-леката степен на травма на мозъка. Счита,че периодът на
нетрудоспособността за физически труд след подобно увреждане е от 15 до 20 дни.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата,поради непоставяне на обезопасителен колан като пътник в лекия
автомобил, с което нарушила правилата за движение по пътищата,сама се поставила
в опасност и допринесла за вредоносния резултат. С оглед на това счита,че е
налице основание за намаляване на обезщетението на пострадалото лице, поради
нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП при условията на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В
условията на евентуалност оспорва иска като прекомерен с оглед твърдените
психически увреждания на ищеца , принципа на справедливост и трайната съдебна практика. Сочи,че в случая
не е налице основанието на чл.493,ал.1 т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя ,тъй като същата касае вреди
вследствие на телесно увреждане
или смърт, а описаните в ИМ неимуществени вреди – претърпян стрес,уплаха и
негативни изживявания при ПТП не са в резултат от телесно увреждане на ищеца, а
засягат негова психо-емоционална сфера, които не подлежат на репариране по силата
на задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“. Моли съда, поради
неоснователност на главния иск да отхвърли и акцесорния такъв за лихва за
забава. При евентуалност, претендира при уважаването му,да бъде намален размера
на претендираното обезщетение. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат
оспорва иска по изложените в него съображения и поддържа отговора,за което
представя съображения и в писмени бележки. Представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
и възраженията на страните, намира следното:
Установява
се по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 23.08.2018г.
- е налице валидно застрахователно правоотношение с предмет гражданската
отговорност на шофьора на лек автомобил
марка „Ауди А8" с рег. № РВ 5778 ТТ, застрахован при ответното дружество
от 22.06.2018г. до 21.06.2019г. Установяват се изложените в исковата молба
обстоятелства, че на 23.08.2018г. около 14,00 часа деликвентът Х.Х.А., управлявайки
лек автомобил марка „Ауди А8" с рег. № РВ 5778 ТТ в община Черноочене,
обл.Кърджали по второкласен път - II-58, на разклона за път I-5 в района на
с.Черноочене, общ.Черноочене,обл.Кърджали, поради неспазване на необходимата
дистанция, блъснал отзад намаляващия скоростта си , поради пътен знак Б.2-
Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!- л.а. марка „Фолксваген Поло“
с рег. № К 0301 ВВ,собственост на ищцата и управляван от нейния брат. За така
настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-250/23.08.2018г.
от длъжностно лице дежурен при ОД на МВР, което установило при посещението си
на място, че видимите щети по л.а. марка „Ауди" са деформация на предна
броня, по л.а. „Фолксваген“ – деформация на задна броня и натъртване в областта
на шията на ищцата Ф.М.. За извършеното виновно нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП
на водача на л.а. „Ауди“, застрахован при ответника, е съставен АУАН № 443436/23.08.2018г. и издадено Наказателно
постановление № 18-1300-000867 от 23.08.2018г., влязло в сила на 31.08.2018г. С
последното е ангажирана административно-наказателната отговорност на
причинителя на ПТП за това,че на 23.08.2018г. около 14,00ч. в община
Черноочене,обл.Кърджали на път втори клас
№58 на разклона за път I-5 в района на с.Черноочене, поради неспазване
на необходимата дистанция блъснал отзад намаляващия скоростта си , поради пътен
знак Б2 л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № К 0301 ВВ, настъпило ПТП с материални
щети и пострадала пътничка от л.а.Фолсваген, возещата се на задна дясна седалка
Ф.М., която след преглед в СПО МБАЛ Кърджали е установена с натъртване в
областта на главата. Санкционният акт срещу виновния водач е връчен на същия на
датата на произшествието - 23.08.2018г.
и поради необжалването му в седемдневен срок от връчването му по силата на
чл.64,б. „б“ от ЗАНН е влязъл в сила на 31.08.2018г. и подлежи на принудително
изпълнение. Оспорването отговорността на ответника, поради липса на влязла в
сила присъда, установяваща виновността на застрахования при него водач, не се
споделя от съда, тъй като самият водач, неоспорвайки фактите и обстоятелствата
относно настъпилото ПТП е признал вината си, изразена във форма на
непредпазливост. От друга страна, доказателства, оборващи вината на деликвента
не са ангажирани, поради което следва да се направи извод, че в случая е налице
виновно противоправно деяние и същото е установено по безспорен начин по
делото.
Ищцата е транспортирана след произшествието с автомобил на СМП-Кърджали и
постъпила в Спешното отделение в 14.40ч. на 23.08.2018г., където съобщила, че
при ПТП ударила главата си, по време на прегледа се оплакала от главоболие,
гадене и световъртеж, поради което ѝ били назначени рентгенография на
череп, ЕКГ, консултация от невролог и хирург, компютърна томография на глава
без контраст и ѝ била поставена инжекционно противовъзпалително и
обезболяващо лекарство, както и била настанена в Хирургично отделение. При
консултацията с невролог в Спешното отделение в 15,00ч. пострадалата съобщила,
че ударила главата си 1-2- пъти и загуба на съзнание няма, оплакала се от
гадене и повръщане. При прегледа била в съзнание, контактна, ориентирана за
време, място и собствена личност, със самостоятелна походка. В ХО ищцата
постъпила на 23.08.2018г. в 16,49ч., била ѝ поставена диагноза Comotio
capitis, comocio celebri, в анамнезата било посочено,че по данни на болната
пострадала при ПТП, ударила си главата, не съобщила за загуба на съзнание, в
момента на прегледа се оплакала от главоболие, гадене, световъртеж. Установено
било, че пострадалата е с ясно съзнание,
адекватна, ориентирана, с конградна и антероградна амнезия, неврологичен статус
– без отклонения. При компютърната томография на глава без контраст не били
установени патологични промени в структурите на малък, главен мозък, вентрикулна
система и субарахноидни пространства. При рентгенографията на черепа било
установено,че черепът е в норма. По време на престоя в болничното заведение за
периода от 23.08.2018г. до 27.08.2018г. ищцата е била в задоволително общо
състояние,прилагана ѝ е медикаментозна терапия и е
изписана
в добро общо състояние, без субективни оплаквания и без медицински риск с
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като
не са дадени препоръки за режим ,диета, лечение, рехабилитация и наблюдение, поради липса на непосредствена опасност
за живота след хоспитализацията.
По депозираната от ищцата на 27.09.2018г. застрахователна претенция чрез
упълномощен адвокат с нотариално заверено на 10.09.2018г. пълномощно на
нотариус в район РС-Крумовград, вследствие на настъпилото на 23.08.2019г.
застрахователно събитие по щета № ********** ответното дружество отказало с
писмо от 11.12.2018г. изплащането на обезщетение за претъпени неимуществени
вреди, поради липса на доказателства относно виновността на застрахования при
ЗД „Бул инс” АД, гр.София водач за настъпване на ПТП. При това, следва да се
направи извод, че увреденото лице е изпълнило изискуемите задължения да предяви
претенция за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” чрез
представяне на необходимите документи за установяване основанието и размера на
щетите от застрахователя.
По делото е постъпила информация ,че след произшествието ищцата излязла
от РБългария на1.09.2018г. през ГКПП Капитан Андрееево и влязла на
05.09.2018г., след което излязла през Аерогара София на 03.10.2018г. и се
завърнала в страната през същия ГКПП на 24.11.2018г., отново излязла през Аерогара
София на 11.01.2019г. и се завърнала в страната през същия ГКПП на 27.06.2019г.,
след което има други 3 регистрирани излизания през различни пропускателни
пунктове, вкл. Аерогара София и е регистрирана 5 пъти да влиза в страната за
периода от 21.07.2019г. до 29.11.2019г.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, в т.ч.
и разпита на вещото лице в с.з. се установява, че не може да се даде отговор за
пътната обстановка към момента на произшествието ,поради липса на втора част от съставения протокол, скоростите на
движение на автомобилистите са били ниски, без възможност за точен цифров
израз,както и не е възможно да се отговори съобразена ли е била тази скорост с
пътно-климатичните условия в този участък на пътя. На следващо място, поради
липса на достатъчно данни , в.л. не може да определи точното място на удара
между двата автомобила. Според експертът л.а. „Фолксваген“ е ударен в лявата
част на задната броня с дясната част на предната броня на л.а. „Ауди А8“ в
момент ,когато е намалял скоростта за включване в движението по път I-5 с
посока към Кърджали ,като водачът на „Ауди А8“ не е спазвал необходимата
дистанция с движещият се пред него автомобил и/или моментно е загубил контрол
над пътната обстановка пред автомобила. Не може да бъде даден отговор и на
въпроса дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, тъй като
увреждането може да се получи и в двата случая. Най-вероятното място, където се
намирала ищцата по време на удара от другия автомобил е в десния край на задната
седалка. В съдебно заседание в.л. допълва, че л.а. марка „Фолксваген Поло“, в
който се е возила ищцата, фабрично е оборудван с колани за задната седалка, за които
няма данни към момента на произшествието дали не са демонтирани.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана и съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 120/2019г., от заключението по която и устния
доклад на вещото лице в съдебно заседание се установява,че на Ф.С.М. е било
причинени сътресение на мозъка, получени при действието на твърд тъп предмет и
е възможно да е възникнало при ПТП, за каквото има данни в случая.Мозъчното
сътресение е протекло с характерните за това увреждане симптоми на умерено изразен общомозъчен синдром – главоболие,
гадене, световъртеж, отшумяващи обичайно за около две седмици. Проведеното при
ищцата лечение е съобразно правилата на добрата медицинска практика с покой,
противоотточни средства, нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи
медикаменти,като липсват данни по делото за проведени контролни прегледи в
рамките на 30 дни след дехоспитализацията ѝ на 27.08.2018г., както и
консултации с неврохирурт и хирург след тази дата. Пред настоящия състав в.л. изяснява,
че в случая се касае за травма на главата с последващо или предизвикано от нея
мозъчно сътресение, протекло с умерено изразен общо-мозъчен синдром,т.е. травмата не е от типа на тежките
черепно-мозъчни травми. При удар между два автомобила тялото на лицата,
намиращи се в автомобилите получава инерция към точката на съприкосновение
между двата автомобила, т.е. главата е била отметната в посока към точката на
съприкосновение,или, към задната част на автомобила, в който се намирала
пострадалата. И дори да е била с поставен обезопасителен колан, ищцата също би получила
същите увреждания, тъй като коланът не възпрепятства движението на главата и
главата не остава фиксирана от колана, фиксирано остава тялото и то в посока на
евентуално движение напред. Главата е била отметната в посока назад. Възможно
било нараняванията да са получени и при
страничен удар в колонката на автомобила, като най-вероятно се ударила в
подглавника задната седалка. По
отношение отзвучаването на увреждането същото обичайно е за около две седмици,
като няма данни ищцата да се е явила на контролен преглед. Според в.л. е
възможно да са минали два месеца за отшумяване на последствията, но посочените
от него две седмици са период , в който умерено изразеният общомозъчен синдром,
какъвто ищцата имала, отзвучава, т.е. обичайният срок за отзвучаване на оплакванията
ѝ от главоболие, световъртеж, гадене, светобоязън, лесна уморяемост,
безсъние и т.н., но интермитиращо главоболие - периоди на главоболие и такива,
в които няма главоболие , могат да продължат и повече, в един по-дълъг срок,
като не може да се каже точния срок. Липсвала документация ищцата да се е
явявала на контролни прегледи.
От
заключението по изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че на ищцата не е провеждано медикаментозно лечение във връзка с
психоемоционалното ѝ състояние вследствие на ПТП и към момента на
изготвяне на експертизата същата не е върнала към нормалния си начин на живот –
показател, че се е адаптирала и е успяла да преработи преживяната от нея
психотравма. В съдебно заседание вещото лице изяснява,че направила
констатациите след запознаване с освидетелстваната Ф.М., която имала соматични проблеми , биле
е в болница на лечение, в хирургично отделение във връзка с черепно-мозъчна
травма и няколко месеца след това заминава отново за чужбина, където и преди това е работила и
в момента също работи. Ищцата се явила
на преглед първата седмица след Нова година, тъй като преди това била чужбина и
при завръщането си в България веднага се явила на преглед.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Р.А. М. - снаха на ищцата, се установява, същия ден била в автомобила до шофьора, а Ф.
била на седалката зад нея, движили се в
посока Асеновград – Кърджали, спрели на
знак „Стоп“ и отзад били ударени от автомобил, идващ от Асеновград.
Свидетелката слязла от автомобила и разбрала
от ищцата, че тя не може да слезе от автомобила и да мръдне главата си, тъй
като я боляла главата и врата. На задната седалка се возела и дъщерята на
свидетелката, която била стресирана. След пристигането на Бърза помощ, ищцата я
сложили на носилка е я транспортирали с обездвижваща яка на врата до Окръжна
болница в гр. Кърджали, където останала пет дни, като
два дни ѝ казали да не гледа телевизия и да близките да я наблюдават, тъй
като тя се оплаквала от непрекъснато
главоболие. Всички били с поставени колани,
вкл. дъщерята на свидетелката и ищцата. Ф. и сега се оплаквала понякога
от главоболие. Освен това ищцата шофирала, но напоследък на дълги разстояния
отказвала да шофира. Шофирала в града - в
Крумовград и за да дойде до Кърджали помолила свидетелката да дойде с нея, тъй
като тя също шофирала. На свидетелката не е известно преди инцидента ищцата да
се е оплаквала от главоболие и да е преживяла друг инцидент или събитие, от което
да има главоболие. В болницата по кабинетите я придвижвали с количка. След
изписването на ищцата свидетелката също я посещавала. След изписването от
болницата ищцата се движела сама. Ф. работи сезонна работа в чужбина – в
Испания, селскостопанска работа - 5-6 м. в началото на годината от януари до
юни-юли и в края на годината за месеците октомври, ноември , декември. С
автобус и самолет се придвижвала до там, като по празниците винаги си е в
България. Свидетелката не е сигурна,но счита,че в края на миналата година
/2018г. – бел. съда/ ищцата е била за малко в Испания, а през 2019г. – била на работа месеците януари, февруари и март,
като през май-юни се връща.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за частично
основателни по следните съображения:
Безспорно се
установи по делото наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника
и собственика на автомобила, участвал в пътния инцидент на 23.08.2018г. по
застраховка “Гражданска отговорност”, при който пострадала ищцата. Безспорно бе
установено настъпването на застрахователното събитие на посочената дата като
автомобилът ,в който на задната дясна седалка с поставен колан се возела ищцата
, бил блъснат от застрахования при ответника водач, при намаляне на скоростта,
поради наличието на указваш спиране на движението знак – Б2 и пропускане на
движещите се с предимство ППС. По безспорен начин е установен механизмът на
причиняване на вредите от заключението по назначената СТЕ, а именно въпреки
ниската скорост за двата автомобила л.а. „Ауди А8“ е ударил л.а. „Фолксваген“ с
пътуващата в него ищца в лявата част на задната броня със своята дясната част
на предната броня на в момент, когато вторият е намалял скоростта си за
включване в движението по път I-5 с посока към Кърджали, като водачът на „Ауди
А8“ не е спазил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил и/или
моментно е загубил контрол над пътната обстановка пред автомобила. Съгласно чл.20,ал.1 и 2 от ЗДвП водач на
пътно превозно средство е длъжен да контролира непрекъснато ППС, което
управлява и да избира скоростта за движение съобразно атмосферните условия,
релефа на местността, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
или да намалят скоростта при създадена
опасност за движението, а съобразно чл.23, ал.1 от ЗДвП – „Водач на ППС
се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне удряне в него, когато
се намали скоростта или спре рязко. Категорично бе установено по делото
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил,чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество, който е нарушил
посочените правила за движение по пътищата и именно за това е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, за което съдът изложи съображения по-горе. В подкрепа на така
приетите факти по обстоятелствата, причините и условията, както и механизма на
процесното автопроизшествие, е приетото по делото заключение по изготвената
автотехническа експертиза, което не бе оспорено от страните и се кредитира
изцяло от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. В тази
връзка,следва да се отбележи и че фактическите констатации, направени с Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица,приет по делото, не са надлежно опровергани,поради
което същият има обвързващата материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление по непосредствено възприетите от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобилите, щетите по автомобила и пътниците в тях /Решение
№15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о./. Или, въз основа на
съвкупната преценка на ангажираните доказателства, настоящата инстанция приема
за установен посочения механизъм на ПТП, като получените от ищцата травма -
сътресение на мозъка е пряка и непосредствена последица от ПТП вследствие противоправните
действия на деликвента. В тази връзка, по делото не се установява с годни и
относими доказателства ищецът да е допринесъл по какъвто и да е начин за
настъпване на вредоносния резултат, каквото защитно възражение прави ответникът,
тъй като не бе установено, с поведението си пострадалият да е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или да е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
тази връзка, бе установено,че ищцата е била с поставен предпазен колан и не е
боледувала и не се е оплаквала от главоболие преди инцидента, за което индиция
е полаганият от нея селскостопански труд в чужбина, както и поради установеното
от експертизите, че това обстоятелство не би повлияло на характера на получените
травми, тъй като коланът предпазва тялото,
а не главата. Или, изложеното по-горе ангажира отговорността на увреждащия водач
по смисъла на чл.45 от ЗЗД и съответно отговорността на застрахователя му.
Получените
от ищцата травматични вреди на здравето ѝ - мозъчно сътресение без загуба
на съзнание, главоболие, гадене, световъртеж, причинили болки и страдания, в
т.ч. дискомфорт в ежедневието, са безспорно установени и са наложили четиридневно
болнично лечение, като ищцата е изписана в добро общо състояние и без
медицински риск и следболнична терапия, като за състоянието на същата обичайното
отшумяване симптомите на умерено изразения общомозъчен синдром са в рамките на
две седмици. Полученият стрес от автопроизшествието и страх от шофиране също се
установява, както и други негативни емоции, като е безспорно установено и че
ищцата е превъзмогнала травмата, видно от заключението по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, което не се оспорва от страните и се възприема
от съда. Освен това, следва да бъде
съобразено обстоятелството и че по официални ищцата е напуснала страната 9 дни
след произшествието с автомобил и автобус, завърнала се 4 дни след излизането
си, а месец и 10 дни след инцидента е летяла със самолет в посока
Испания,където според свидетелските показания е работила и продължава да работи
селскостопански труд,т.е., физически труд.
Или, следва да се приеме, че същата бързо се е възстановила от негативните
изживявания и психо-емоционалното ѝ страдание -посттравматичен
емоционален стрес от претърпяното ПТП и същото не продължило за сочените от
представителя на ищцата в съдебно заседание
2-3 месеца, за което липсват и доказателства. Данните от разпита на св.Росица М.,
че ищцата и понастоящем понякога се оплаква от главоболие не могат да обосноват
безспорен извод,че същото е причинено именно от инцидента,още повече, че характерът
на полагания от нея труд също би могъл да води до подобни оплаквания.
Съгласно чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от с.к. В тази връзка, съдът не
споделя възражението на ответника, че същият не следва да носи отговорност, тъй
като в случая не е настъпила смърт или
телесна повреда съгласно чл.493,ал.1 т.1 от КЗ , доколкото, само по себе си
мозъчното сътресение е травма на главата и като такава представлява телесна повреда, или, в случая е
накърнена психо-физическата цялост на ищцата, защитено от закона благо, поради
което застрахователят следва да отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетението, което са претендира по
делото, е за неимуществени вреди, настъпващи със застрахователното събитие –
пътно-транспортното произшествие. В случая, установеното по-горе увреждане,
претърпяно от ищцата - сътресение на мозъка, свързаното с това болки и
страдания,ежедневен дискомфорт, психически и емоционален стрес в доказаната им
степен и продължителност, при обичаен
ход на оздравяване, следва да бъде репарирано по реда на чл.52 от ЗЗД с оглед
на действително претърпените неимуществени от вреди по справедливост. Предвид
изложеното, както и поради обстоятелството, че обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да обезщети относително в пълен обем болките, страданията,
неудобствата и др. нематериални последици, възникнали от причинените телесни
повреди и психологически дистрес, настоящият състав намира,че предявеният иск
за неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на 2500,00лв., което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца със законната лихва от 04.01.2019г.,
като за разликата над тази сума и до пълния му размер от 12000лв. искът следва
да се отхвърли, като неоснователен.
Разноски по
делото не са направени от ищцата ,поради което такива не се присъждат.
По искането
на пълномощника на ищцата за присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.1 т.2 от
ЗА, с оглед приложеното пълномощно и списъка на разноските по чл.80 от ГПК,но
при липса на приложен по делото договор за правна помощ, сключен между ищцата и
нейните пълномощници, в който да е посочен конкретен размер на договорено
възнаграждение, както и да е посочено,че се оказва безплатна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва искането за разноски да не се уважа.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска от заплатените от
ответника разноски по делото по представения списък на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение – 1068,00лв. и
възнаграждения за вещи лица по САТЕ – 180,00лв., СМЕ – 180,00лв. и СПЕ-
180,00лв., общо 1608лв., същият има право на разноски в размер на 1340,00лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.С.М., с ЕГН **********, от ***,по банкова
сметка - ***: ***- с титуляр Щ.Х.Щ., сумата
в размер на 2500,00 лв., представляваща неизплатено от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № ********** – пътнотранспортно произшествие от дата 23.08.2018 г.,причинено от Х.Х.А. във връзка със застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 2500,00 лв. до пълния предявен
размер от 12000,00лв.
ОСЪЖДА Ф.С.М.,
с ЕГН **********, от *** да заплати на Застрахователно
дружество „Бул инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
направените по делото разноски в размер на 1340,00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия: