№ 10612
гр. /.../, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110134547 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 133093/28.06.2022
г. /с дата на пощенско клеймо 23.06.2022 г./, предявена от Д. И. И., ЕГН
**********, чрез адвокат Й. А., против ЗД "/.../" АД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../, бул. „/.../” № 43.
Ищецът Д. И. И., твърди, че е собственик на лек автомобил Мерцедес Е
350, рег. № /.../. Поддържа, че за периода от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г.,
горепосоченото превозно средство е било застраховано при ответника по
сключена застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 00500100348260,
като застраховката включвала клауза „Пълно Каско“. Сочи, че поради техническа
грешка застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 00500100348260 била
анулирана и била издадена застрахователна полица № 00500100348303 от
11.02.2020 г. със същите условия и покрития.
Твърди, че на 17.11.2020 г., около 17:50 часа, в гр. /.../, ул. /.../ № 76,
паркирал лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../, като докато още не бил
напуснал автомобила, при извършване на маневра, водачът на лек автомобил
„Ситроен Ц3“, рег. № /.../, реализирал ПТП със задната част на лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../. За реализирания инцидент, водачите на участвалите в
проишествието автомобили, съставили двустранен констативен протокол, в който
водачът на лек автомобил марка „Ситроен Ц3“, рег. № /.../, посочил, че е виновен
1
за реализиране на проишествието, за което обстоятелство положил своя подпис.
Поддържа, че на 18.11.2020 г. уведомил ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, като бил извършен оглед на автомобила и
съставен опис на увредените детайли. Посочва, че във връзка с образуваната при
ответното дружество щета, последното изплатило на ищеца, в качеството му на
собственик на увредения при процесното ПТП лек автомобил Мерцедес Е 350,
рег. № /.../, застрахователно обезщетение в размер на 240,70 лева. Твърди, че при
извършено проучване установил, че необходимата за въстановяване на вредите
върху процесния автомобил, получени в резултат от процесното застрахователно
събитие, сума, била в размер на 450,00 лева.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: 1/ сумата от 10,00 лева, частична
претенция от общо претендираната сума от 209,30 лева, представляваща
разликата между реално дължимото и изплатеното застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“, представляваща размера на щетата
по лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../, причинена в резултат от
застрахователно събитие, реализирано на 17.11.2020 г., около 17:50 часа, в гр. /.../,
ул. /.../ № 76, между лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ и лек автомобил
„Ситроен Ц3“, рег. № /.../, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД "/.../" АД, ЕИК /.../ е
депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Не се
спори, че лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ е бил застрахован по валиден
застрахователен договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“ със
застрахователна полица № 00500100348303 от 11.02.2020 г., и със срок на
застрахователно покритие, включващ твърдяната от ищеца дата на реализиране на
процесното застрахователното събитие. Не се спори, че във връзка с процесното
ПТП при ответното дружество е образувана щета, по която ответникът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 240,70 лева, което е
изплатено на ищеца, в качеството на собственик на увредения автомобил. Оспорва
се твърдяната от ищеца стойност на реализираните увреждания по процесния лек
автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../, настъпили в резултат от твърдяното в
исковата молба проишествие. Оспорва се наличието на застрахователен интерес
за ищеца, като се оспорва, че същият е собственик на процесния автомобил.
Оспорва се искът и по размер, като се излагат съображения, че претенциите на
2
ищеца са завишени по размер. Оспорва се и искането за присъждане на законна
лихва върху претендираната главница, считано от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Моли се, искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Депозирано е становище от конституираното на страната на ответника
трето лице помагач - /.../ АД, с което е изразено становище по предявения иск. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на МПС марка Ситроен, с per. № /.../, между /.../ АД и собственика на
горе лек автомобил Ситроен, с per. № /.../. Моли се, за оставяне без уважение на
предявения иск, като същият се оспорва, както по основание, така и по размер.
Посочва се, че заплатената от ответното дружество извънсъдебно сума в размер на
240,70 лв. е напълно достатъчна за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.
Оспорва се механизмът на настъпване на твърдяното в исковата молба ПТП, като
се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като при
настъшпване на произшествието автомобилът на ищеца е бил паркиран
неправилно, на необозначено за целта място. Сочи се, че водачът на МПС марка
„Ситроен“ е имал ограничена видимост и предвид неправилно паркираният
автомобил марка „Мерцедес“, ищецът в значителна степен е допринесъл за
настъпване на проишествието и на реализирания в следствие от него вредоносен
резултат. Оспорва се представения Двустранен констативен протокол за ПТП,
като се оспорва неговата доказателствена стойност. Оспорва се вината и
противоправността на действията на водача на лек автомобил Ситроен, с per. №
/.../, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на
водача на лек автомобил Ситроен, с per. № /.../ и настъпилите за ищеца вреди.
Оспорва се, че водачът на застрахования при „/.../“ АД лек автомобил, е нарушил
ЗДвП по какъвто и да е било начин, или които и да било други нормативни
правила по време на инцидента. Моли се, за отхвърляне на предявения иск, като
при условията на евентуалност се моли да се намали размера на евентуално
присъденото обезщетение. Към становището се представя платежно нареждане от
14.01.2021 г. за сумата от 255,70 лв., платена от /.../ АД в полза на ЗД /.../ АД.
С молба вх. № 190194/13.09.2022 г., подадена от името на ищеца, чрез
адвокат Й. А., е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК, за допускане
изменение в размера на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата
от 148,82 лева /частичен иск от общо претендирания размер на претенцията от
209,30 лева/.
3
С определение от 19.09.2022 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът, съобразявайки обстоятелството, че
искането е направено в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, е
допуснал исканото изменение в размера на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск, като същия се счита предявен за сумата от 148,82
лева /частичен иск от общо претендирания размер на претенцията от 209,30 лева/.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството: 1/ че към твърдяната от ищеца дата на настъпване на
застрахователното събитие /17.11.2020 г./, страните са били обвързани от валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ с
предмет лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица №
00500100348303 от 11.02.2020 г.; 2/ че на 17.11.2020, около 17:50 часа /в срока на
застрахователното покритие/, в гр. /.../ е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по сключената между страните в настоящото
производство имуществена застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица № 00500100348303 от
11.02.2020 г.; както и 3/ че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество
е образувана щета, по която ответникът е определил застрахователно обезщетение
в размер на 240,70 лева, което е заплатил в полза на собственика на лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер
на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, както и правоизключващи
претендираното от ищеца вземане факти.
4
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството: 1/ че към твърдяната от ищеца дата на настъпване на
застрахователното събитие /17.11.2020 г./, страните са били обвързани от валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ с
предмет лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица №
00500100348303 от 11.02.2020 г.; 2/ че на 17.11.2020, около 17:50 часа /в срока на
застрахователното покритие/, в гр. /.../ е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по сключената между страните в настоящото
производство имуществена застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица № 00500100348303 от
11.02.2020 г.; както и 3/ че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество
е образувана щета, по която ответникът е определил застрахователно обезщетение
в размер на 240,70 лева, което е заплатил в полза на собственика на лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../.
Спорните по делото въпроси, които следва да намерят разрешение в
настоящото производство са, дали е налице причинно-следствена връзка между
заявения от ищеца механизъм на реализиране на процесното ПТП и твърдените
щети, получени по лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ и дали ищецът е
материалноправно легитимиран да получи плащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие, с оглед
изложените от името на ответното дружество възражения в тази насока.
Същевременно не е спорно и се установи от събраните по делото
доказателства, в това число и представения и приобщен към доказателствата по
делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 17.11.2020 г. /който макар и
да представлява частен документ без материална доказателствена сила, е
подписан от виновния водач и отразява съгласието на последния със съдържащите
се в документа неизгодни факти (механизма на ПТП съобразно нарисуваната
схема)/, че вина за реализиране на процесното ПТП има водачът на лек автомобил
Ситроен, с per. № /.../.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните в тази му част, се установява в производството, че от установения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по
лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 17.11.2020 г. пътно-транспортно проишествие
5
в гр. /.../.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че процесното ПТП и
реализираните в резултат на него щети по лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. №
/.../ /застрахован при ответника по имуществена застраховка към датата на
процесното събитие/, представлява покрит риск по застрахователното
правоотношение, възникнало между страните в настоящото производство по
силата на застрахователна полица по застраховака „Каско на МПС“ № №
00500100348303 от 11.02.2020 г., със срок на валидност/покритие от 12.02.2020 г.
до 12.02.2021 г.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е
установено настъпването на процесното застрахователно събитие, както и че
твърдените от ищеца увреждания по процесния автомобил се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.11.2020 г., в гр. /.../ проишествие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение:
За да бъде определен размерът на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се съобрази това какви вреди са били причинени на
процесното МПС щети. Безспорно се установи в хода на производството, че на
процесния лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ са причинени описаните в
Опис на претенция /л. 13 от делото/, щети, както и че същите се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие – а именно,
отговарят от техническа гледна точка на заявения в уведомление за щета
механизъм на реализиране на щетите – докато горепосоченото МПС е било в
покой, т.е. в паркирано състояние.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение намират приложение именно правилата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на коефициент
6
на овехтяване.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството САТЕ се установява, че към датата на процесното
събитие, за отстраняване на причинените вреди по процесния лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../, по средни пазарни цени, са необходими 389,52 лева,
т.е. това е реалната възстановителна стойност.
Не е спорно между страните в производството и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество е
образувана щета, по която ответникът е определил застрахователно обезщетение в
размер на 240,70 лева, което е заплатил в полза на ищеца във връзка със
сключеното между страните застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“, с предмет процесния лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. №
/.../.
Следователно, дължимото обезщетение в полза на правоимащото лице по
процесната имуществена застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица № 00500100348303 от
11.02.2020 г., се дължи застрахователно обезщетение в размер на 148,82 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
доказан до размера от 148,82 лева, представляваща разликата между реално
дължимото и изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
клауза „Пълно Каско“, представляваща размера на щетата по лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../, причинена в резултат от застрахователно събитие,
реализирано на 17.11.2020 г., около 17:50 часа, в гр. /.../, ул. /.../ № 76, между лек
автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ и лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № /.../.
Възраженията на ответника, касаещи материалноправната легитимация на
ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Каско“,
клауза „Пълно Каско“ с предмет лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по
застрахователна полица № 00500100348303 от 11.02.2020 г., настоящият съдебен
състав намира за неоснователни. Действително от представеното и приобщено
към доказателствения материал по делото свидетелство за регистрация – част I от
10.02.2021 г., за процесния лек автомобил Мерцедес Е350, рег. № /.../, се
установява в производството, че към 10.02.2021 г. собственик на автомобила е
било лице различно от ищеца, а именно Я. Г. С.. Само по себе си, обаче, това
7
обстоятелство не изключва материалната легитимация на ищеца да получи
застрахователно обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ с
предмет лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по застрахователна полица №
00500100348303 от 11.02.2020 г., поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108,
ал. 1 - 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които
не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Следователно в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства
застрахователят е бил длъжен да изплати обезщетение или застрахователна сума,
или да откаже изплащане на обезщетение. В случая не е спорно между страните,
че на 18.11.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като в законоустановения срок застрахователят е
определил в полза на ищеца, като правоимащо лице по процесната имуществена
застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ с предмет лек автомобил Мерцедес Е
350, рег. № /.../ по застрахователна полица № 00500100348303 от 11.02.2020 г.,
застрахователно обезщетение в размер на 240,70 лева и му е заплатил същата
сума. С така извършеното плащане, ответното дружество е осъществило
поведение, с което извънсъдебно е признало, че именно ищецът е материално
легитимиран да получи плащане на застрахователно обезщетение във връзка с
процесното застрахователно събитие, настъпило на 17.11.2020 г. в гр. /.../. Само по
себе си това обстоятелство е достатъчно да се приеме за неоснователно
възражението на ответника за липсата на материалноправна легитимация на
ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Каско“,
клауза „Пълно Каско“ с предмет лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ по
застрахователна полица № 00500100348303 от 11.02.2020 г., доколкото
извънсъдебно е признал наличието на такава и то в сроковете, в който
застрахователят е длъжен /съобразно цитираните по-горе разпоредби от Кодекс на
застраховането/ да се произнесе по направеното искане за изплащане на
8
застрахователно обезщетение, като изплати обезщетение или застрахователна
сума, или да откаже изплащане на обезщетение. Допълнително следва да се
посочи, че по делото не са представени доказателства и не са наведени твърдения,
че във връзка с образуваната преписка по щета във връзка с извършеното от
ищеца, на 18.11.2020 г., уведомяване на ответника /застраховател по имуществена
застраховка „Каско“/, последният е изисквал представяне на допълнителни
доказателства от застрахованото лице, поради което и следва извод, че в срок от
15 работни дни от уведомяването му за застрахователното събитие с искане за
изплащане на застрахователно обезщение /18.11.2020 г./ застрахователят по
процесната имуществена застраховка е следвало да се произнесе, като изплати
обезщетение или застрахователна сума, или да откаже изплащане на обезщетение.
Т.е. задължението на застрахователя за заплащане в пълен размер на
застрахователното обезщетение по заведената пред него щета във връзка с
процесното застрахователно събитие е било изискуемо с изтичане на 15 работни
дни, считано от 18.11.2020 г. /датата на която ответното дружество, в качеството
си на застраховател по имуществената застраховка Каско, е било уведомен за
щетата, към което уведомление са били приложени и необходимите
доказателства, доколкото по делото не са наведени твърдения или събрани
доказателства за противното/, респективно, преди датата 10.02.2021 г., към която
безспорно се установи в производството, че процесното МПС - лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../ вече е било прехвърлено в собственост на трето за
производството лице, а именно Я. С. Г..
С оглед изложеното и при извършения по-горе анализ на събрания по
делото доказателствен материал се налага единствен правилен и законосъобразен
извод, че към датата, към която застрахователят по имуществената застраховка
„Каско“ е следвало да заплати в пълен размер дължимото във връзка с процесното
застрахователно събтие застрахователно обезщетение, материалноправно
легитимиран да получи плащането е бил именно ищецът.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
9
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 11.02.2020 г. събитие. В
становището, депозирано от името на конституираното на страната на ответника
трето лице помагач – /.../ АД, е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като се поддържа, че при настъпване на произшествието
автомобилът на ищеца е бил паркиран неправилно, на необозначено за целта
място, респективно, водачът на МПС марка „Ситроен“ е имал ограничена
видимост и предвид неправилно паркираният автомобил марка „Мерцедес“,
10
ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпване на проишествието и на
реализирания в следствие от него вредоносен резултат. Същевременно, обаче, по
делото нито се събраха доказателства, нито се направиха доказателствена
искания, посредством които да е установено при условията на пълно и главно
доказване, че при настъпване на произшествието, водачът на лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../ е бил паркирал автомобила неправилно и на
необозначено за това място, с което в значителна степен е допринесъл за
настъпване на проишествието и на реализирания в следствие от него вредоносен
резултат. Дори напротив, от събраните в производството доказателствен материал,
в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от 17.11.2020 г. и
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза, безспорно се установи, че
причина за реализирането на проишествието е единствено поведението на водача
на лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № /.../.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
доказан до размера от 148,82 лева, представляваща разликата между реално
дължимото и изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
клауза „Пълно Каско“, представляваща размера на щетата по лек автомобил
Мерцедес Е 350, рег. № /.../, причинена в резултат от застрахователно събитие,
реализирано на 17.11.2020 г., около 17:50 часа, в гр. /.../, ул. /.../ № 76, между лек
автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../ и лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № /.../.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От страна на от ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза в размер на 350 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева, като същевременно по делото са представени доказателства за реално
извършване на претендираните разноски, включително за регистрация на адвокат
11
Й. А. по ЗДДС.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД
„/.../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 43,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. /.../, ж.к. /.../ бл. /../, вх. Б, ет. 4, ап. 34, сумата от 760,00 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр.
/.../, бул. /.../ № 43 да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../
бл. /../, вх. Б, ет. 4, ап. 34, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 148,82 лева
/частичен иск от общо претендирания размер на претенцията от 209,30 лева/,
представляваща разликата между реално дължимото и изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“,
представляваща размера на щетата по лек автомобил Мерцедес Е 350, рег. № /.../,
причинена в резултат от застрахователно събитие, реализирано на 17.11.2020 г.,
около 17:50 часа, в гр. /.../, ул. /.../ № 76, между лек автомобил Мерцедес Е 350,
рег. № /.../ и лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № /.../, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр.
/.../, бул. /.../ № 43 да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /.../
бл. /../, вх. Б, ет. 4, ап. 34, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 760,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач – „/.../“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12