Номер 260339 Година 2021, 11 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на единадесети февруари година две
хиляди двадесет и първа,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 20 описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба (вх. № 277209/23.12.2020 г.
на БРС), подадена от "ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД гр.София, ЕИК *********,
против Разпореждане № 266595 от 01.12.2020 г. по ч.гр.д.7067/2020 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на
частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Ж.Д. Й. от
***, досежно договорната възнаградителна лихва за горницата над уважения размер от
794.01 лв до пълния заявен такъв от 907.52 лв, както и искането за
присъждане на разноските
над уважения размер от 440.20 лв до пълния заявен такъв от 544.34
лв.
Твърди се, че разпореждането на БРС е неправилно. Твърди се,
че Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2020 г. Сочи се, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжникъ е подадено от Банката на 13.10.2020 г. пред РС Карнобат, като
впоследствие делото е прехвърлено по подсъдност на РС Бургас. Твърди се, че
неправилно заповедният съд е отказал да присъди претендираната договорна лихва
за периода след 17.09.2020 г., след като в счетоводната справка на
претендираните от Банката суми, тя е посочена. На второ място се твърди, че
съдът не се е произнесъл по въпроса от кой момент на заявителя следва да се
присъди законна лихва върху главницата – дали от момента на входиране на
заявлението в съда, или от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. По
отношение на разноските се твърди, че неправилно заповедният съд е оставил без
уважение искането на заявителя за присъждане на разноските над уважения размер от
440.20 лв до пълния заявен такъв от 544.34 лв, т.е.е присъдил на Банката само
50 лв за юрисконсултско възнаграждение вместо дължимите според жалбоподателя
150 лв. Твърди се, че така присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение
не отговаря на евентуалното редуциране на разноските съобразно уважената част
от заявлението, а заповедният съд не е изложил мотиви за намаляването му.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане на БРС и
уважаване в пълен размер на претенциите за договорна лихва и за разноски в
заповедното производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
По отношение на частната жалба против разноските, същата е допустима и на
основание т.7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано
(след изпращането му по подсъдност от РС Карнобат) по заявлението на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД
гр.София с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, против длъжника Ж.Д. Й. с ЕГН **********, от ***,
за сумите: 19 533,73 лв, дължима
за погасяване на банков кредит по извлечение от счетоводните книги на банката
от 14.10.2020 г., съставено въз основа на договор за потребителски кредит №
6984, сключен между страните на 28.02.2018 г., погасителния план към него и
съответните общи условия на банката приложими при предоставяне на
кредити-овърдрафт на физически лица, от която 18 573,82
лв - изискуема главница, от
която 1 040,96
лв - падежирала главница и 17 532,86 лв - предсрочно изискуема главница; 794,01
лв - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 04.04.2020 г.
до 17.09.2020 г.; 31,76 лв - договорна
наказателна лихва по чл.11 от договора за периода от 04.05.2020 г. до
17.09.2020 г., както и законна лихва за
забава върху главницата от 18 573,82 лв за периода от 18.09.2020 г. до
13.10.2020 г. в размер на 134,14 лв, и
законна лихва върху главницата от
14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за заплатена държавна такса в размер на
394,34 лв и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В
заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен между страните
договор за кредит, по който Банката е обявила предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпила на 17.09.2020 г., за което длъжникът е надлежно уведомен
чрез връчена му нотариална покана на 16.09.2020 г.
Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги
на "ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД гр.София, Договор за потребителски кредит и
Погасителен план към него, Общи условия за предоставяне на потребителски кредити
и кредити-овърдрафт на физически лица от "ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД
гр.София, Нотариална покана от Банката до длъжника, съдържаща уведомление до
длъжника, с което Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, и Разписка от
16.09.2020 г. за връчване на нотариалната покана на длъжника.
По подаденото заявление БРС е издал Заповед № 261035 от
01.12.2020 г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК за сумата от общо 19 533,73 лв, дължима за погасяване на банков кредит по извлечение от
счетоводните книги на банката от 14.10.2020 г., съставено въз основа на договор
за потребителски кредит № 6984, сключен между страните на 28.02.2018 г.,
погасителния план към него и съответните общи условия на банката приложими при
предоставяне на кредити-овърдрафт на физически лица, от която 18 573,82 лв -
изискуема главница, от
която 1 040. 96 лева - падежирала
главница и 17 532. 86 лева - предсрочно изискуема главница, 794,01 лв - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 04.04.2020 г. до 17.09.2020 г., 31,76 лв- договорна наказателна лихва по чл. 11 от договора за
периода от 04.05.2020 г. до 17.09.2020 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от 18 573,82 леаза периода от 18.09.2020 г. до 13.10.2020 г. в
размер на 134,14 лв, и
законна лихва върху
главницата от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 440,20 лв - част от
направените разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 394. 34 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и
чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида на делото,
съобразно уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане
заповедният съд е отхвърлил заявлението на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД досежно договорната възнаградителна лихва за горницата над
уважения размер от 794,01 лв до пълния заявен такъв от 907,52 лв, както
и искането за присъждане на разноските над
уважения размер от 440,20 лв до пълния заявен такъв от 544,34 лв. По отношение
на възнаградителната лихва съдът изложил съображения, че заявлението следва да
бъде отхвърлено тъй като предсрочната изискуемост на вземанията по договора е
настъпила на 17.09.2020 г. и заявена претенция за заплащане на договорни лихви
- възнаградителна и наказателна, с краен момент след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, противоречи на Тълкувателно решение № 27.03.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.дело № 3/2017 г., съгласно което размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. По отношение на разноските
съдът е приел, че те следва да се редуцират съобразно отхвърлената част от
заявлението. Досежно размера на юрисконсултско възнаграждение, съдът е посочил,
че същото следва да бъде определено в размер на 50 лв., на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед вида на делото и съответно съобразно уважената част от искането.
Настоящият състав
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно дължимия размер на
възнаградителната лихва, съотв.досежно периода, за който претенцията за
възнаградителна лихва е основателна.
Само по себе си обстоятелството, че претенцията
за възнаградителна лихва в размер на 907,52 лв е включена в Счетоводната
справка – извлечение от сметките на Банката-заявител, не прави това вземане
основателно. Съгласно чл.418, ал.2, изр.първо ГПК, изпълнителният лист се
издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно
разяснението по т.2. от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, по
тълк.дело № 3/2017 г., размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, т.е.при твърдения от заявителя
и представени доказателства за това, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 17.09.2020 г., след като е била обявена от
Банката-заявител на длъжника, както е приел и заповедният съд, възнаградителна
лихва се дължи до 17.09.2020 г., а след тази дата длъжникът дължи непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Ето защо съдът приема, че правилно е отхвърлено заявлението за договорна
възнаградителна лихва за горницата над уважения размер от 794,01 лв до пълния
заявен такъв от 907,52 лв.
По отношение на оплакването за размера на
присъдената със заповедта законна лихва, респ.за периода от който тя е
присъдена следва да се посочи, че със Заповед № 261035 от 01.12.2020 г. за изпълнение на задължение
за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е присъдена законна лихва върху главницата считано от 14.10.2020 г.,
така, както е поискана със заявлението на Банката. Произнасянето на заповедния
съд е в съответствие с принципа на диспозитивното начало, прогласен съгласно
чл.6, ал.2 ГПК.
По отношение на
отхвърляне на претенцията за съдебни разноски над
уважения размер от 440,20 лв до пълния заявен такъв от 544,34 лв, резултат от
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв вместо на претендираните 150 лв, съдът намира
следното:
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на присъденото възнаграждение в полза на юридически лица или
еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт, се определя от
съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по бързи производства, заповедно производство и
производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. В
настоящия случай, предвид характера на производството и с оглед фактическата и
правна сложност на спора, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че
на заявителя следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По изложените съображения и пароди съвпадането на изводите на
двете инстанции, обжалваното разпореждане на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 266595 от 01.12.2020 г. по
ч.гр.д.7067/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.