Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.10.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесети септември Година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Мария Малинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4172 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Е.
М.В. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.П.Т. –САК
е предявил срещу Прокуратурата на Република България, като процесуален
субституент на Държавата обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 предл. второ от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, с
които се претендира осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие
незаконно обвинение повдигнато и поддържано по ДП №159/2017г. по описа на СО на
СГП, пр.пр.№ 8204/2017г. на СГП за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, производството по което е прекратено, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на сума от 8
266.67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2019г. до
17.03.2021г. Претендира разноски.
Наведени са твърдения, че
досъдебното производство ДП №159/2017г. по описа на СО на СГП е образувано на
12.03.2017г. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Твърди се, че на
05.03.2019г. ищецът Е. М.В. е привлечен
в качеството на обвиняем за деяние по чл. 123, ал. 1, пред. 2 от НК - за това,
че на 12.03.2017 год. в град София, в строителен обект „Реконструкция на уличен
водопровод по бул. Шипченски проход, район Слатина", находящ се на бул. *********,
като длъжностно лице- управител и представител на ТД „Р.Н.Е.2009" ООД и
работодател на пострадалия И.Е.И.- охранител в ТД „ Р.Н.Е.2009" ООД,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, като не е спазил задълженията си съгласно
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудна тази дейност
и е нарушил разпоредбите на законови и подзаконови нормативни актове,
вследствие на което е причинил смъртта на И.Е.И.. Сочи се, че по отношение на
ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка". Твърди се, че на 27.05.2019г. СГП е внесла
обвинителен акт в СГС, по който било
образувано НОХД № 2182/2019 год. по описа на СГС. Твърди се, че съдебното производство е
прекратено и делото върнато на СГП за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на обвиняемия да научи в какво точно престъпление е обвинен.
След допълнително проведени действия по
разследването и в резултат на изготвена тройна комплексна експертиза
прокуратурата установила, че обвиняемия Е. М.В. не е осъществил изпълнителното
деяния на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, поради което с Постановление от
03.12.2019г. наказателното производство по отношение на ищеца било прекратено.
В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на наказателното
производство е уронено името и авторитета на ищеца. Твърди се, че мълвата за
образувано наказателно производство срещу М.се разнесла сред служителите му и
колегите му, съседи, приятели. При ищеца и сред членовете на семейството му се
създала потискаща атмосфера на неизвестност и тревожност за съдбата му,
притеснение за собствената му и на семейството му сигурност. Изпитвал чувство
за срам и обида за името си, станал затворен и некомуникативен, загубил е съня
си, психически не се чувствал добре, не могъл да си върши работата пълноценно. Твърди
се, че поради срив на имунната му система от нервно напрежение, притеснение,
стрес и страх за бъдещата си съдба, ищецът е получил следните заболявания:
Т51.0 Етанол. Интоксикацио алкохолика акута. Интоксикацио пер ос кум
детергенто. Аспирацио пулмонум. Пневмония билатералис. Придружаващи
заболявания: САЗ. Ищецът поддържа, че
генезисът на заболяванията се дължи изцяло на силното притеснение, изживяните остри
негативни чувства и мисли, довели до тежък психологически стрес и срив на
имунната система, провокирал заболяванията, които са били толкова тежки, че
ищецът е бил хоспитализиран в болница „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в периода от
26.06.2019 год. до 01.08.2019 год. общо 37 дни. Наведен е довод, че негативните
емоции при ищеца били много продължителни и силни, което довело до трайни
психологически изменения в личността му. Твърди, че едва на 08.12.2020
год. ищецът е узнал за Постановлението
за прекратяване на наказателното производство спрямо него, тъй като ответникът
не му връчил постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което допълнително му причинило неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който П.НА Р.Б.оспорва
исковата претенция по основание и размер. Отвтникът поддържа, че ищецът не е
представил доказателства относно това в кой момент твърдяното от него
постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. №
8204/2017г. по описа на СГП е влязла в сила. Ответникът оспорва постановлението
за прекратяване да е влязло в сила. В оговора е релевирано възражение за
прекомерност на исковата претенция, като несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Сочи си, че ищецът е бил привлечен
в качеството на обвиняем на 05.03.2019г., а с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 03.12.2019г. на СГП наказателното производство е
прекратено. П.НА Р.Б.поддържа, че период на обвинението е само осем месеца,
който срок се явява разумен , предвид и необходимостта от назначаване на
няколко експертизи в наказателното производство. Ответникът оспорва твърденията
на ищеца, че повече от една година не е бил уведомен за прекратяването на
воденото срещу него наказателно производство. Сочи се, че органите на
Прокуратурата не носят отговорност за бездействието от страна на ищеца, тъй
като видно от приложеното писмо от СГП, уведомления за постановения прокурорски
акт са му били изпращани двукратно, като са върнати с отбелязване -
„непотърсени“. Сочи се, че спрямо ищецът е била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“, която не е довела до ограничаване правата на ищеца,
имайки предвид факта, че същата е продължила осем месеца. В отговора ответникът
оспорва, акцесорната претенция за лихва зазабава в размер на 8266,67 лева, за
периода от 05.03.2019г. до 17.03.2021г. Наведен е довод, че в производствата по
ЗОДОВ не се дължи мораторна лихва, само законова, като съда определя нейния
начален момент, а по отношение на размера й се определя спрямо момента на
извършено плащане по главницата. На следващо място според ответника законовата
лихва е дължима най - рано от стабилизиране на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Според
ответника доколкото ищецът твърди, че е узнал за постановлението в по- късен
момент, за него същото се е стабилизирало в седем дневен срок от узнаването, а
именно най - рано на 15.12.2020г., като е съобразена датата на връчване на
постановлението - 08.12.2020г., а не по - ранен момент.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв.Т. поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р България, чрез прокурор Малинова поддържа
възраженията наведени в отговора.
Софийски градски съд, ГО, I
-7 състав, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното досъдебно
производство № 159/ 2017г. по описа на СО на СГП, пр.пр.
№ 8204/2017 г. на СГП, същото е образувано на 12.03.2017г. с протокола за
първото действие по разследването, а именно протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2017г., за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 24.01.2019
г. на ищеца Е. М.В. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
чл.123, ал.1, предл.2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години, за това, че на 12.03.2017г. в гр.София в строителен обект „Реконструкция на уличен
водопровод по бул. Шипченски проход, район Слатина", находящ се на бул. *********,
като длъжностно лице- управител и представител на ТД „Р.Н.Е.2009" ООД и
работодател на пострадалия И.Е.И.- охранител в ТД „ Р.Н.Е.2009" ООД,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, като не е спазил задълженията си съгласно
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудна тази
дейност –чл.275, ал.1 от КТ, Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравослони и безопасни условия на труд, и е нарушил разпоредбите на законови и
подзаконови нормативни актове и конкретно нармата на раздел IV, т.3 от Инструкция за ползване на
фургони като канцеларии, складове, битови помещения и други цели, гласяща:
„Забранено е да се използват за отопление печки, работещи с пряко лъчево
отдаване на топлина“ , вследствие на което е причинил смъртта на И.Е.И.. С
привличането на Е. М.В., като обвиняем, по отношение на него е определена мярка
за неотклонение „Подписка“.
Постановление за привличане на обвиняем от
24.01.2019 г. е предявено на ищеца Е. М.В.
на 05.03.2019г.
На
27.05.2019г. Софийска градска прокуратура е изготвила и внесла в СГС обвинителен акт срещу Е.
М.В., като обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.123, ал.1, предл.2 от НК, по който е образувано НОХД № 2182/2019г. по описа на СГС, НО, 15 състав.
Съдебното производство по
НОХД
№ 2182/2019г. по описа на СГС, НО, 15 състав. е прекратено в разпоредително
заседание на 21.10.2019г., като делото е върнато на СГП за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен. /НОХД №2182/2019г. по описа на СГС, НО, 15
състав, приложено към настоящото /
Видно отприетото Постановление на Софийска
градска прокуратура от 10.12.2019г., наказателното производство по ДП № 159/
2017г. по описа на СО на СГП, пр.пр.№ 8204/2017 г. на СГП, водено срещу Е. М.В.
за престъпление по чл.123, ал.1, предл.2
от НК е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление от общ характер./л.10-л.20 от делото/
В мотивната част на постановлението е отразено, че изготвената тройна
комплексна експертиза е установила, че единствената възможна причина за
възникване на пожара е възпламеняване на горими материали намипащи се във
фургона, а липсата на адекватна реакция на пострадалия И.И.
може да бъде обяснена с високата концентрация на алкхол в кръвта му, отговаряща
на тежка степен на алкохолна интоксикация и причина за безпомощно състояние.
Прието е че обвиняемия Е.В. М., като работодател на пострадалия И. не може да
бъде субект на престъплението по чл.123, ал.1 НК, т.к. не е извършвал правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност. С постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 10.12.2019г. е отменена взетата
спрямо Е. М.мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от неоспорената справка за съдимост издадена на 15.04.2022г. от Софийски районен съд, ищецът Е. М.В. не е
осъждан, като има наложено административно наказание на основание чл.78А от НК,
вр.378, ал.4, т.1 НПК и освобождаване от наказателна отговорност за
престъпление по чл.325, ал.1 НК по НАХД №11372/2011г. на СРС, НО, 100 състав./л.35-л.36 от делото/
По
делото е приета епикриза по ИЗ №24033/2019г. издадена от УМБАСМ „Н.И.Пирогов“, от
която е видно, че ищеца Е. М.В. е бил хоспитализиран в клиниката по
токсикология в периода от 26.06.2019г. до 01.08.2019г. с поставена основна диагноза - Т51.0 Етанол,
Итоксикациоалкохолика акута, интоксикацио детегенто, Пневмония билатералис,
продружаващи заболявания:САЗ, която е обсъдена в назначената СМЕ. /л.21-л.26 от делото/
За установяване
на неимуществените вреди претъпени от ищеца, по делото са допуснати двама
свидетели.
В показанията си свидетелят Р.Д.Т./70г.,
майка на ищеца/ сочи, че е съдружник в охранителната фирма на сина и. Свидетелката
знае за случая, по който сина и бил подведен за наказателна отговорност. Имало
нещастен случай с техен работник. Сина и
Е. бил много притеснен, но спял
нощем, имунната система му се сринала, не се сещал да хапне нещо. Нещата се
влошили. Закарали го с Бърза помощ в
болницата, в „Пирогов“, където го приели в Централна реанимация. Там стоял 40
дни, където се борили за живота му. Лекуващия лекар казал на свидетелката, че Е.
е пил някакъв алкохол, който не му понася, който е аспирирал в белия дроб и
развил токсична пневмония. Е. бил интубиран. Свидетелката ходела в болницата всеки
ден за сведения. Лекарите успели да го спасят. След като го изписали бил много
отслабнал, не можел да ходи, два месеца бил в болнични. Свид. Т. сочи, че го
взела у дома да се грижа за него с лекарства, храна и други засилващи средства,
за да се възстанови по-бързо. След това сина и отново поел фирмата да работи,
но пак не можел да спи, лицето му било уморено, имал уморен вид, бил изтощен. Според
свид.Т. сина и Е. нямал зависимост от алкохол. Преди
трагичния инцидент във фирмата им и повдигнатото обвинение употребявал алкохол
на празник и събирания с приятели.
Показанията на свидетелката Р.Т., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, че е майка на ищеца, но ги
кредитира доколкото са последователни, непротиворечиви и почиват на преки,
лични впечатления на свидетелката.
Свидетелката К.Б./36г., без родство/, сочи в
показанията си, че познава ищеца от 10 години, защото били в обща компания.
Знае за инцидент от 2017г., при който в обект на ищеца изгорял човек. Свид. Б.видяла
Е. в началото на 2019г. и той бил много притеснен. Споделил , че е възможно да
влезне в затвора, заради инцидента с пожара. В този период Е. почнал да страни
от приятелите си. Бил подтиснат и депресиран, не искал да говори с никой. Не
бил същия човек, преди бил весел.Към края на 2020г. свидетелката и ищеца се
видели, той и предложил да пият кафе, като споделил, че всичко е наред и делото
е приключило.
От приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза с в.л. д-р М.М. – специалист вътрешни
болести и токсикология, се установява, че при хоспитализацията на Е. М. В. за
лечение в УМБАСМ „Н.И.Пирогов“ е
доказана алкохолна кръвна концентрация 2,98%о. Вещото лице
пояснява, че тази концентрация отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.
Сочи, че това е довело до аспирация (навлизане на материи основно от стомаха в
белия дроб) и развитие на аспирационна пневмония в дясно (описана воалирана
дясна гръдна половина), а вследствие и
двустранно. На базата на приложената в
делото епикриза, вещото лице д-р М. приема за доказана следната патология: Алкохолна
интоксикация - тежка степен. Церебротоксичен синдром.
Аспирация с аспирационна пневмония с плеврален излив (и белодробен оток ad
obs.) Синдром на алкохолна зависимост. Анемичен синдром. Пояснява, че ищецът е
лекуван с интубация,
обдишване (изкуствена белодробна вентилация) и други
реанимационни мерки, вливания и симптоматични средства. Пяснено е, че по време
на лечението пациентът се е намирал между живота и смъртта, като е оцелял е
благодарение на интубацията с изкуствена белодробна вентилация, антибиотичната
терапия, другите мерки и огромните усИ.на
медицинските работници. Обусловен е извод, че синдромът на алкохолна зависимост
(САЗ) е първопричината за описаното състояние на болния и може да бъде породен
от стрес, като специалист психолог може да уточни какво го е породило и с каква
давност е.
От приетото заключение на назначената Комплесна съдебнопсиатрична и психологическа експертиза
с вещи лица д-р В.С. – спец. Психиатър и ЛИ.Б.-психолог се установява, че в резултат на процесното
обвинение срещу ищеца и проведеното срещу него наказателно преследване, Е. М.В.
е развил СМЕСЕНА ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ /F43.22-MKB 10/. В клинично изразен вид, по анамнестични данни, тя е продължила около една година, като
понастоящем не се установяват остатъчни симптоми.
Обосновано е, че в резултат на обвинението
срещу него, ищецът В. е развил тревожно-депресивна
реакция, която по същество представлява Разстройство в адаптацията.
Пояснено е, че разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес
и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране,
като те възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени, или към
стресогенно жизнено събитие.
Според приетото неоспорено заключние не
може да се приеме за доказано, че при ищеца е налице Синдром на алкохолна
зависимост. Сочи се, че тази диагноза
е поставена от неспециалисти по психиатрия и не отговаря на диагностичните
критерии на МКБ-10. Няма никакви анамнестични и обективни данни за наличие
на такава зависимост при ищеца, както преди процесното събитие, така и след
него. Тежката алкохолна интоксикация, поради която той е бил настанен в
Токсикологична клиника на „Пирогов“ през
2019 година, може да се обясни със „запойна“ злоупотреба, продължила около една седмица, както
съобщава и самия той. Подобни алкохолни запои се наблюдават при епизодичната
злоупотреба /дипсомания/, но в случая се касае за изолиран, единичен епизод,
без данни за рецидивиращо протичане. Според вещите лица, не е изключено да има
причинна връзка между този алкохолен абузус /лат. злоупотреба/ и преживяванията
на ищеца във връзка с наказателното производство.
Така установеното от фактическа страна сочи
на следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ, по
което наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е
престъпление.
По
допустимостта на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.НА Р.Б.в качеството на процесуален субституент на държавата. С оглед наличието на правен
интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с
правно основание чл.2, ал.1 т.3, предл. второ от
ЗОДОВ, се явява допустим.
По
основателността на претенцията:
Държавата,
съгласно чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение
за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение,
което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение
е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали
вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 05.03.2019г., като наказателното
производство срещу него продължило до 03.12.2019г., когато било
прекратено с постановление на Софийска градска прокуратура – на основание чл.24,
ал.1, т. 1 НПК, поради липса на извършено престъпление. Постановлението за прекратяване е връчено на
ищеца Е.В., чрез пълномощника му адв.Т. на
08.12.2020г.
Поради това решаващият състав приема, че е
налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението,
произтичаща от прекратяване на наказателното производство срущу ищеца по
повдигнатото обвинение чл.123, ал.1 НК, съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по
чл.2, т.3, предл. второ от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск
е доказан по основание.
По размера:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се извърши
задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства
от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и да се
обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно т. 3 и
т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение
№ 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, а още според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на
Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 115/05.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС
по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.
д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта
винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от
значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Съдът е длъжен да
обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД,
като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства,
да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво
е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива
обстоятелства са личността на увредения, включително данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране
за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което
са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с
паричното.
Анализът на
събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на
основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.второ
от ЗОДОВ. От
кредититираните свидетелски показания на свидетелката
Т. се установява, че повдигнатото обвинение е причинило на ищеца тревоги,
безсъние, страдания и тежко отравяне с алкохол, поради което е бил в болница 40
дни. Наказателното производство е продължило около 8 /осем/ месеца, като на
ищеца е била наложена мярка за неотклонение "подписка" .
Съдът съобразява
възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем - 46 годишен,
преживяната тревожно-депресивна реакция продължила около година, състоянието на
субективен дистрес и емоционално разстройство, тежеста на обвинението - за извършване на
престъпление по чл.123, ал.1, предл.2 от НК, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години, сравнително краткия период на
наказателното производство от осем месеца, определената най –лека мярка за
неотклонение - „подписка“, обществено икономическите условия в страната към 2019
година, намира, че на Е.В. следва да се
присъди обезщетение за претърпените от него и доказани в процеса неимуществени
вреди в размер 3 000 лева. Решаващият състав намира, че това е размерът, който адекватно
съответства на степента и характера на търпените болки и страдания от ищеца, на
продължителността на наказателното производство, на стреса, напрежението и
страха от осъждане, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо
него. Според настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще поправи
вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение срещу него.
Следва да бъде
посочено за пълнота, че по делото не се ангажираха категорични доказателства,
от които да бъде установена причинната връзка между влошеното здравословно
състояние на ищеца Е.В. (синдром на алколна зависимост и алкохолна интоксикация наложила
болнично лечение в периода 26.06.2019г. до 01.08.2019г. ) и конкретно повдигнатото обвинение, по което производството срещу него е прекратено.
В хода на съдебното дирене не се доказа ищецът да страда от синдром на алкохолна
зависимост. Вещите лица д-р В.С. и ЛИ.Б. в заключението на КСПсихПЕ
са обосновали, че няма никакви анамнестични и
обективни данни за наличие на такава зависимост при ищеца, както преди процесното обвинение, така и след него.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че подходящият и достатъчен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 3 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на
критерия за справедливост, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 40 000 лв. иска следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен. Върху обезщетението се дължи и законна лихва
от предявяване на иска – 30.03.2021г. до изплащането.
Относно предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай следва да бъде
съобразена съдебната практика постановена по реда на чл. 290 от ГПК относно
характера на постановлението за прекратяване на наказателното производство
постановено по реда на чл. 243 от НПК. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е от актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които
влизат в сила. Според чл.243, ал. 9 от НПК - постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от
пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т.
1 и т. 2 от НПК подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. От
изложеното се налага изводът, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство, не влиза в сила, дори при съобщаването му на всички
лица по чл. 243, ал. 3 НПК, предвид възможността за служебна ревизия. Т. е.
основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, предполага за сочения акт ищецът да е
уведомен, което с оглед предявяване на исковата претенция безспорно е
установено. В този смисъл решение № 197/17.05.2010 год., постановено по гр. д.
№ 1211/2010 год. на ГО, ВКС.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава върху присъдената
главница за период от 15.12.2020год. /датата, на която изтича седмодневния срок
за обжалване на постановлението/ до
29.03.2021г./деня предхождащ предявяване на иска/ и за сумата 87, 50 лв.,
определена от съда по реда на чл.162 от ГПК. В останалата част за разликата до
8266,67лв. и за периода от 05.03.2019г. до 17.03.2021г. претенцията за мораторна
лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва
да заплати на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 127,
92 лв., съразмерно с уважената част от исковете, както и 10лв. платена държавна
такса, като общо сторените от ищцовата страна разноски възлизат на 2010лв., от които 10 лв. държавна такса и 2000
лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски градски съд,
ГО, I
– 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Е. М.В. ЕГН **********,***, на
основание чл.2, ал.1, т.3, предл.
второ ЗОДОВ, сумата от 3000 /три хиляди/
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
повдигнато обвинение по ДП №159/2017г. по описа на СО на СГП, пр.пр.№ 8204/2017г. на СГП, в извършване на престъпление по
чл.123, ал.1 предл.2 НК, наказателното производство
за което впоследствие е прекратено, ведно
със законната лихва върху сумата от завеждане на иска - 30.03.2021г. до
окончателното изплащане, КАТО за разликата от присъдения до пълния предявен
размер от 40 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.НА
Р.Б.да заплати на Е. М.В. ЕГН **********,***, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 87. 50 лв. представляваща обезщетение
за забава на главницата от 3000лв. за периода от 15.12.2020год. до
29.03.2021г., КАТО за разликата от присъдения до пълния предявен размер от
8266,67лв. и за периода от 05.03.2019г. до 17.03.2021г., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Е. М.В. ЕГН **********, на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ направените по
делото разноски в размер на 137. 92 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените на ищеца суми могат да се
изплатят по банкова сметка ***.49 от делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: