Определение по дело №12751/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 459
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110112751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

OПРЕДЕЛЕНИЕ

Nо459/8.1.2020г.

Гр.Варна,08.01.2020 год.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12 751 по описа за 2019 г. на ВРС,ХLІІ ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявена искова молба от  С.Н.С., чрез адв.И.И., заведена във ВРС с вх. № 58 687:9.8.2019 г., уточнена с писмена молба от 2.09.2019 г. с правно основание чл. 424 ГПК .В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

Настоящият състав,след запознаване със сезиращата съда искова молба, надлежно уточнена с допълнителна молба, отговора на искова молба, намира,че възраженията на ответното дружество обективирани в отговора на искова молба са основателни и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.Преди съдът да изложи мотиви относно основателността на възраженията на ответното дружество следва да приобщи по надлежния ред към материалите по делото отговора на искова молба ведно с приложенията и да разпореди връчване на преписа от отговора на ищеца .

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото първият екземпляр на отговора на искова молба заведен с рег. вх. № 76 846/21.10.2019 г. депозиран от ответното дружество ведно с приложенията .

РАЗПОРЕЖДА връчване на преписа от отговора на искова молба ведно с приложенията на ищеца, чрез адвокат И.И. от ВАК –

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Настоящият съдебен състав, запознавайки се отново с исковата, уточнителната молба ,както и депозирания отговор на искова молба намира за установено по делото от фактическа страна следното :

 

Депозирана по настоящото дело е искова молба, заведена с вх.№ 58 687/09.08.2019 г., уточнена с допълнителна молба с вх.№ 63743/2.9.2019 г., предявен от ищеца С.Н.С. , ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - И.И.,*** против ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна „ ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов .

Предявеният по делото иск е с правна квалификация чл. 424 ГПК като е отправено искането до РС Варна по см. на чл.127, ал.1 т.5  ГПК – да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено,че С. ***ООД сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК , издадена на 3.2.2017 г. от РС Варна по частно гр.дело № 1394/2017 г. по описа на ВРС, 40 –ти състав,сумите  както следва :сумата от 2 256,73 лв. – главница – представляваща неизпълнено задължение за заплащане на консумирана вода по партида с абонатен номер 1159129, за периода от 17.05.2006 г. до 27.04.2015 г. ; сумата от 1 379,68 лева–представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.07.2006 г. до 29.1.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението  - 01.02.2017 г. , поради ненадлежно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 3.2.2018 г. , издадена по частно гр.д. №  1394/2017 г. по описа на РС Варна, 40-ти състав и поради изтекла погасителна давност, както и за сумата от 122,73 лева - представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски от които 72,73 лева за заплатена от заявителя държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение .

С Молба от дата 09.09.2019 г., депозирана от ищеца С. С., чрез адв.И.И. , заведена във ВРС с вх.№ 65 210 е отправено искането до настоящия състав за обезпечаване на висящия иск, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело № 1027/2018 по описа на ЧСИ Ивета –Луис Контерас Ернандес ЧСИ № 894 по описа на КЧСИ и район на действие ОС Варна . Молбата за обезпечение на висящия иск е разгледана от ВРС и намерена за основателна .

По настоящото исково производство са наведени две групи основни твърдения за допустимост и основателност на иска а именно,че С. живеел извън РБ и че заповедта по чл.410 ГПК ,на база на която е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело не му е била връчена лично, като това било видно и от изготвената графологична експертиза по вече образувано досъдебно производство / т.е. СГЕ по която било установено,че подписът за получател на Заповедта по чл.410 ГПК не е положен от С., въпреки ,че в същата било вписано че е връчена лично /.Отделно от горното ищецът е навел твърдения,че в периода за който ВИК оператора е сезирал заповедния съд за неизпълнение на задължението на абоната С. за заплащане на ВИК услуги С. е бил извън РБ а и че вземанията са били погасени по давност. В исковата си молба С. твърди, че искът е подаден в тримесечния срок по чл. 424 ГПК, т.к. експертизата била депозирана едва в началото на м. юли 2019 г. ,като към датата на сезиране на РС Варна С. все още не се бил снабдил със заключението по съдебно графологичната експертиза поради висящността на досъдебното производство. Ищецът е цитирал нормата на чл.424 ГПК, като е уточнил че не може да проведе друг ред на защита,препращайки към практиката на ВКС. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания  за събиране на доказателства на стр.4-та от исковата молба

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез юрисконсулт Пламенка Василева е изразило следното становище по иска:Според „ВИК ВАРНА“ ООД искът е недопустим поради следното :Процесуалните предпоставки за предявяване на специалния установителен иск по чл.424 ГПК били: Влязла в сила заповед за изпълнение. Видно било от Разпореждане № 18 623/26.4.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 1394/2017 г., че Заповедта била влязла в сила на 19.04.2017 г., поради което било разпоредено и издаване на изпълнителен лист . Втората предпоставка за допустимост на иска, сочи юрисконсулт Пл.Василева била наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичане  на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК18.4.2017 г. или с които не е могъл да се снабди в същия срок .Следователно, обобщава процесуалният представител на ответното дружество, за да могат да бъдат включени в хипотезата на чл.424,ал.1 ГПК, както новооткритите обстоятелства, така и новите писмени доказателства следвало да са настъпили след възникване на твърдяното от взискателя несъдебно изпълнително основание . Новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства, подчертава ответникът, че следва да се отнасят за процесните вземания. Преценката дали в исковата молба се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимост на вземането, сочи юрисконсулт Пл.Василева ,че е от обуславящо значение за допустимостта на иска а не за неговата основателност като препраща към мотивите на ТР №  4 / 18.6.2014 г. по т.д. 4/ 2013 на ОСГК на ВКС.В исковата молба,според ответното дружество, липсвали доводи или твърдения, касаещи новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, относими към вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, които да обусловят допустимостта на предявения иск.Съдебната практика била категорична, че посочването в исковата молба на обстоятелството за изтекла погасителна давност на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не попада в предметните рамки на иска по чл.424 ГПК.За процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, включително и за правния интерес,подчертава още веднъж ответното дружество ,че е длъжен да следи съда .Именно съдът бил длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото а когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията (в този смисъл ответникът препраща към Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСТГК на ВКС).Предвид гореизложеното, искането на “ ВиК ВАРНА „ООД е производството по настоящото дело да бъде прекратено като недопустимо, тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл.424 ГПК.

Наименованието на правната норма на чл.424 ГПК цитира „ВиК ВАРНА „ ООД ,чрез юрисконсулт Пл.Василева, че е : „Иск за оспорване на вземането“. Исковата молба не съдържала твърдения, с които се оспорва вземането, а такива за оспорване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, които твърдения,според ответника, могат евентуално да квалифицират претенцията на ищеца по чл.423 ГПК, тъй като самият ищец твърдял, че : цитат „заповедта не ми е връчена лично по надлежния ред.“На следващо място се твърди, че искът е и преклудиран.Видно било от възражение вх.№ 23829/17 от 27.04.2017г., подадено лично от С. по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, че към тази дата той могъл да установи необходимите факти и обстоятелства още през 2017г.

В случай, че съдът не приеме възражението за преклудиране правото на иск с правно основание чл.424 ГПК на С. още през 2017г.,ответното дружество, чрез юрисконсулт Пл.Василева прави възражение за преклудиране на това му право през 2018г. Видно било от съобщение изх.№ 13933 от 31.07.2018г. за образуване на изпълнително дело, че на 31.07.2018г. ищецът бил уведомен за издадения изпълнителен лист по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС. Ето защо, юрисконсулт Пл.Василева, счита, че тримесечният срок по смисъла на чл.424, ал.2 ГПК следва да се брои от м.април 2017г., респ. от м.юли 2018г., тъй като при полагане на дължимата грижа С. могъл да установи необходимите факти и обстоятелства към тези два момента (още повече, че към 04.10.2018г. той разполагал с надлежно упълномощен адвокат).

Относно основателността на иска:В случай, че искът бъде приет за допустим, „ВиК ВАРНА“ ООД оспорва иска като неоснователен и недоказан.Възраженията против иска наведени в отговора на искова молба са следните : На 01.02.2017г. ответникът подал заявление по чл.410 ГПК срещу С.Н.С., въз основа на което било образувано ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС.На 03.02.2017г. съдът издал заповед № 790 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С..На 03.04.2017г. заповедта за изпълнение била връчена, като в съобщението било отбелязано, че връчването е лично на адресата С..На 26.04.2017г. съдът издал разпореждане № 18623 по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, с което разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед № 790 от 03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по делото.На 27.04.2017г. С.Н.С. подал възражение вх.№ 23829/17 по чл.414 ГПК срещу издадената заповед, в което посочил, че платил на каса задълженията само за периода от 29.01.2014г. до 27.04.2015г., ведно със съдебните такси, като останалите задължения не ги дължал. На 27.04.2017г. на каса на Дружеството били платени задълженията за главници, мораторни лихви и законна лихва върху главниците към датата на плащане по фактури, издадени през периода от 29.01.2014г. до 27.04.2015г. включително; като били платени и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 75лв.На 19.06.2018г. въз основа на издадения изпълнителен лист, Дружеството  ВиК ВАРНА“ ООД образувало ИД № 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес срещу С..На 10.07.2018г. било връчено запорно съобщение изх.№ 11460 до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и запор на банкова касета.На 31.07.2018г. на ищеца било връчено съобщение изх.№ 13933 от 31.07.2018г. за образуване на изпълнително дело № 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес.Искът според ответника се явявал неоснователен.Оспорва се в отговора на искова молба твърдението на ищеца, че обичайното му местопребиваване от 2010 г. е в Полша. Напротив, видно било от изготвеното лично от С. възражение вх.№ 23829/17 от 27.04.2017г., депозирано по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, че С. пребивавал в България през м.април 2017г., когато реализирал правото си по чл.414 ГПК. Видно било от връченото на 31.07.2018г. съобщение за образуване на изпълнително дело изх.№ 13933 от 31.07.2018г., по ИД № 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес, че ищецът узнал за издадения изпълнителен лист на тази дата. До 31.08.2018г. ,сочи „ВиК ВАРНА“ ООД, че ищецът пропуснал да реализира извънредната си защита с възражение по реда на чл.423 ГПК, съответно всички доводи и оплаквания, свързани с уведомяване на длъжника за издадената заповед и нейното стабилизиране били окончателно преклудирани и не можело да бъдат преценявани от съда.

При предявен иск с правно основание чл.424 ГПК ищецът бил този който е длъжен да обоснове интереса си да оспорва дълга по заповедта за изпълнение, като посочи факти, които са настъпили до 17.04.2017г., но не са могли да му бъдат известни, тъй като са били установени с новооткрити писмени доказателства.В исковата молба и в уточнителната такава се поддържало твърдението, че новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК представлява цитат :„фактът, че подписът, обективиран на съобщението за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК не е положен от лицето, за което е издадена въпросната Заповед за изпълнение на парично задължение и същата не му е връчена с оглед разпоредбите на ГПК“.

В исковата молба и в уточнителната такава са поддържало твърдението, че цитат : „налице е и другото основание по чл.424 ГПК, а именно, че молителят не е могъл да се снабди със заключението по изготвената в хода на ДП експертиза, установяваща, че подписът не е положен от него в срока, съответно едва с изготвяне и депозиране на експертизата и предоставянето й на молителя, същият ще може да докаже, че не е положил подписа върху съобщението.“

Ответното дружество оспорва тези твърдения на ищеца.Категорично според ВИК ВАРНА ООД не би могла да се сподели тезата на С., че узнаването от негова страна, че подписът, обективиран в съобщението за издаване на Заповедта за изпълнение, не бил негов, било новооткрито обстоятелство. На първо място-  това обстоятелство не касаело вземането. Освен това, още на 27.04.2017г. лично С. подал възражение по чл.414 ГПК (изготвено именно във формата на образеца на възражение, който се връчва на длъжника в заповедното производство, ведно със самата заповед за изпълнение) срещу същата Заповед за изпълнение, за която твърдял, че не му била връчена надлежно. В това възражение той формулирал конкретни изявления, отнасящи се до вземанията-предмет на заповедта за изпълнение. В деня на подаване на възражението в съда, С. бил платил част от задълженията, което било отразено във възражението. Освен това, при полагане на дължимата грижа, подчертава“ ВиК ВАРНА“ ООД ,С. могъл да узнае още в деня на подаване на възражението в съда-27.04.2017г., че подписът в съобщението, с което е връчена процесната заповед за изпълнение, не бил негов. Ето защо, ответната страна счита,че още през м.април 2017г. С. знаел, че подписът върху съобщението не е негов, тъй като всеки цитат :  „помни събития, свързани със съдебни дела, случили му се в рамките на три седмици „, поради което този факт не е новооткрит за ответното дружество.

В исковата молба се признавал факта, че ищецът извършил проверка по заповедното производство, при която у него възникнало съмнение, че бил подписал процесното съобщение, след което подал възражение по чл.414 ГПК на 27.04.2017г.Категорично,твърди ответника, че не би могла да се сподели тезата на С., че изготвената по досъдебното производство съдебно-графологична експертиза, установяваща, че подписът в процесното съобщение не е положен от ищеца, представлявала ново писмено доказателство, което не могло да му бъде известно до изтичане срока за подаване на възражението или не е могъл да се снабди с него в същия срок. На първо място,това писмено доказателство не касаело вземането. Освен това, след като ставало въпрос за подписа на самия ищец, то за него не било необходимо изготвянето на графологична експертиза, за да се увери самият С., че подписът върху процесното съобщение не бил негов.Оспорено е в срока по чл.131 ГПК и твърдението на ищеца, че обичайното му местопребиваване от 2010 г. било в Полша. В Национална база данни „Население“, подчертава ответното дружество, че бил вписан постоянен адрес ***. Липсвало отразяване на постоянно местожителство в друга държава. Видно било от подаденото на 27.04.2017г. лично от С. възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, че на тази дата той пребивавал в България. Видно било от нотариална заверка на подписа върху пълномощно, с което ищецът упълномощава адв.И.,че същата била извършена на 04.10.2018г.-т.е. на тази дата С. пребивавал в България. Видно било от подписа в графа „купувач“, положен в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том 2, рег.№ 5229, дело № 289 от 2011г., на 01.07.2011г.,че С. пребивавал в България. Видно било от  подписа в графа „продавач“, положен в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том 3, рег.№ 4897, дело № 348 от 2016г., на 21.09.2016г. ,че С. пребивавал в България. Видно било от нотариална заверка на подписа на декларатора върху декларация на основание чл.99 от Закона за собствеността, извършена на 05.09.2019г., че и на тази дата ищецът пребивавал в България.По делото липсвали официални писмени документи, удостоверяващи твърденията в исковата молба, че към момента на връчването (на заповедта за изпълнение по заповедното производство) обичайното местопребиваване на С. било извън Р.България, където живеел преимуществено и имал намерение да създаде трайни връзки от професионален характер. По делото липсвало и описаното в т.4 към уточнителната молба писмено доказателство-документ, доказващ постоянното пребиваване в Р. Полша.Неоснователно според ответника било твърдението на ищеца, че ако му била връчена надлежно заповедта, за него щял да тече срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК, в което щял да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност. С. , сочи ответната страна, че подал възражение вх.№ 23829/17 с правно основание чл.414 ГПК по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС на 27.04.2017г., поради което той реализирал правото си да оспори заповедта за изпълнение. Твърденията, касаещи процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, биха били релевантни за пореден път възразява ответника, в производство с правно основание чл.423 ГПК, каквото не е настоящото дело.Оспорват се в срока по чл.131 ГПК и твърденията в исковата молба, че представените доказателства по несъмнен начин доказвали, че лицето не е подписало съобщението, с което е уведомено за издадената заповед за изпълнение, тъй като с исковата молба и уточнителната такава били формулирани единствено доказателствени искания, но към настоящия момент в кориците на делото не се съдържала цитираната от С. съдебно-графологична експертиза. Нито съдът, нито страните по спора притежавали специални знания, въз основа на които да формулират компетентно заключение относно автентичността на подписа, положен в горепосочения документ.Оспорва се в срока по чл.131 ГПК и твърдението в исковата молба, че искът е подаден в тримесечния срок по чл.424 ГПК, тъй като експертизата била депозирана едва в началото на м.юли 2019г. Твърди се от ответното дружество, че на 31.07.2018г.било връчено съобщение за образувано ИД № 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес. След тази дата ищецът пребивавал със сигурност в България на 04.10.2018г., когато била изготвена нотариалната заверка на пълномощното, с което С. упълномощавал адв.И. и към който момент не бил изтекъл тримесечен период от време, от момента на узнаване за издадения изпълнителен лист по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС. Ищецът според ответното дружество би могъл да извърши необходимите справки както по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, така и по ИД 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес, и да установи съответните факти и обстоятелства. Тъй като С. пропуснал срока за предявяване на претенцията по чл.423 ГПК, който е едномесечен, считано от 31.07.2018г.- датата, на която било връчено съобщението за образуване на изпълнителното дело ведно с изпълнителния лист, с която имал възможност да атакува процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, ищецът предявявал според ответника недопустимия иск по чл.424 ГПК. Изготвянето и депозирането на експертизата ответното дружество намира за правноирелевантен факт, неотносим към настоящия правен спор.На следващо място в отговора на искова молба се твърди,че исковата молба не съдържа доводи, с които се оспорва вземането.

Според цитираната от ищеца съдебна практика-решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 12/2010г., III г.о.-новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. С. не сочел факти и обстоятелства, относими към ликвидността и/или изискуемостта на вземането .Ответното дружество оспорва твърдението в уточнителната молба, че ищецът бил узнал за заведеното заповедно производство през м.април 2019г. В тази връзка ВИК ВАРНА ООД твърди, че на 27.04.2017г. С.Н.С. подал възражение вх.№ 23829/17 с правно основание чл.414 ГПК срещу издадената по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС. На 27.04.2017г. С. платил част от посочените в заповедта за изпълнение вземания. Това доказвало, че той бил запознат подробно ( цитат „ признава и плаща конкретна част от задълженията, а друга-оспорва; знае и кой е кредиторът“) със съдържанието на заповедта за изпълнение. Т.е. Заповедта със сигурност му била връчена. Освен това, към 27.04.2017г. С. нямал съмнения относно връчването й.Оспорва се и твърдението в уточнителната молба, че през м.юни 2019г. ищецът бил разбрал, че възражението му е отхвърлено.Твърди се от ответника, че на дата 31.07.2018г. било връчено съобщение изх.№ 13933 за образувано изпълнително дело. Ведно с това съобщение бил връчен и изпълнителен лист № 4624 от 18.05.2017г. по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС. Т.е. на 31.07.2018г. С. узнал, че изпълнителен лист срещу него е издаден, като от този момент е започнал да тече срока по чл.407, ал.1 ГПК за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.На 04.10.2018г. ,твърди ВиК ВАРНА ООД ,че С. пребивавал в България, когато била изготвена нотариалната заверка на подписа му върху пълномощното, с което упълномощил адв.И.. На тази дата ищецът могъл да предприеме съответните правни действия за защита на своите интереси по воденото срещу него изпълнително производство. Именно тогава С. разполагал с възможността да извърши проверка и по заповедното производство. Такава проверка С. могъл да извърши още на 27.04.2017г., когато подал възражението по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Извънредната защита на длъжника по чл.424 ГПК,акцентира в отговора си на искова молба ответното дружество, че е предвидена да преодолее обективни пречки, изключили възможността за снабдяване с нужните доказателства за установяване на изискуемостта и ликвидността на вземането. Ето защо и юрисконсулт Пл.Василева, счита, че при полагане на дължимата грижа, най-късно при подаване на възражението по чл.414 ГПК на 27.04.2017г. С. могъл да установи начина на връчване на заповедта.Неоснователно ответното дружество намира твърдението в петитума, формулиран в уточнителната молба, според което С. не дължи на Дружеството сумите, посочени в заповед № 790 от 03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, поради ненадлежно връчване на заповедта, и поради изтекла погасителна давност. Съгласно трайно установената съдебна практика твърдението за изтичане на срок на погасителна давност изобщо не можело да бъде отнесено към новоузнати обстоятелства, тъй като представлявало позоваване на обективно изтекъл тригодишен срок. Дали и кога настъпва края на определен в закона срок не било обстоятелство, което да не може да бъде узнато, след като длъжника можел да възприеме от връчената заповед началото на този срок. Затова и възражението за погасяване на дълга именно по давност се преклудирало в срока по чл.414 ГПК и било несъвместимо с извънредното средство за защита по чл.424 ГПК, предвидено за новооткрити факти.Влязлата в сила заповед за изпълнение, сочи ответната страна,че съставлява стабилен съдебен акт и посочените в нея задължения не можело да бъдат оспорвани на основания, относими към тяхната ликвидност и изискуемост към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, съответно към момента на изтичане на срока по чл.414 ГПК за подаване на възражение. Вземанията по такава заповед за изпълнение можело да се оспорват от длъжника, само когато основанията за отричане на ликвидността и/или изискуемостта на вземанията на кредитора се основавали на открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Именно в този смисъл била и разпоредбата на чл.424, ал. 1 ГПК, като законът установявал и пределен срок, в който този иск следвало да бъде предявен-тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.Предвид гореизложеното, счита ответника, че предявените искове са неоснователни, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

Относно обстоятелствата, на които се основава искът ВИК ВАРНА ООД навежда следните възражения : Искът се основавал на две основни твърдения, конкретизирани в уточнителната молба: Фактът, че подписът, обективиран на съобщението за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, не бил положен от лицето, за което е издадена въпросната Заповед за изпълнение на парично задължение и същата не му била връчена с оглед разпоредбите на ГПК, за ищеца представлявало новооткрито обстоятелство; ищецът не могъл да се снабди със заключението по изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, установяваща, че подписът не е положен от него в срока, съответно едва с изготвяне и депозиране на експертизата и предоставянето й на ищеца, същият щял да може да докаже, че не е положил подписа си върху съобщението.Ответното дружество е оспорило тези твърдения на ищеца. Всяко добросъвестно лице, което било страна в съдебно производство (още повече, ако има качеството на длъжник), с оглед защитата на своите права и интереси,възразява ответното дружество, че следва да знае кога и какви съдебни книжа е получило. Ищецът не твърдял, че през м.април 2017г. бил извън България. Напротив, от подаденото възражение вх.№ 23829/17 от 27.04.2017г. срещу заповед № 790 от 03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, безспорно се установявало, че на 27.04.2017г. С. бил в България. Към този момент той могъл да извърши проверка относно връчването на заповедта за изпълнение. След като не бил направил това, следвало да се приеме, че към този момент за него не е съществувал въпроса надлежно ли му е връчена заповедта за изпълнение. Ето защо, счита ответното дружество, че не отговаряло на обективната действителност твърдението на ищеца, че цитат : „през м.април 2019г. е узнал за заведеното срещу него заповедно производство по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС.“Оспорва се от ответното дружество и позоваването на ищеца на изготвена в досъдебно производство Съдебно-графологична експертиза, за която той твърдял, че установявала, че подписът, положен в разписка за връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, не бил положен от С.. Всяко лице следвало да познава своя подпис, поради което изготвянето на графологичната експертиза ,според ВиК ВАРНА ООД ,било осъществено за нуждите на настоящото гражданско производство, а не толкова за наказателното.Тъй като исковата молба не съдържала твърдения, отнасящи се до изискуемостта и/или ликвидността на вземанията-предмет на заповед № 790 от 03.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС, ответникът бил възпрепятстван да организира защитата си като изложи насрещни твърдения и да представи и ангажира съответни доказателства.

Възраженията на ответното дружество срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават са следните : Искът за ответната страна бил процесуално недопустим по изложените по-горе аргументи.При условията на евентуалност,процесуалният представител на ответника твърди, че исковата молба не съдържала твърдения, с които се оспорва вземането-предмет на заповедното производство по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС.Сочи се ,че ищецът могъл да установи още през м.април 2017г. начина на връчване на заповедта за изпълнение. Това могъл да направи и след 31.07.2018г., когато бил уведомен за образуваното изпълнително производство срещу него № 1027/2018г. по описа на ЧСИ Ернандес. Това могъл да направи и след 04.10.2018г., когато упълномощил адвокат И. да го представлява пред всички районни съдилища в страната, Окръжен съд-Варна, пред ЧСИ и ДСИ на територията на страната.По делото липсвали доказателства, нито били направени съответни доказателствени искания, за установяване на твърдението, че от 2010 г. С. живее преимуществено в Полша. Напротив, по делото имало писмени документи, от които се установявало безспорно, че той пребивавал в България през 2011г., през 2016г., през 2017г., през 2018г., през 2019г.Искът се явявал преклудиран, тъй като бил подаден след законоустановения за това тримесечен срок по чл.424, ал.2 ГПК, тъй като при полагане на дължимата грижа С. могъл да установи факта, че не бил подписал разписката за връчване на заповедта за изпълнение по ЧГД № 1394/2017г. по описа на ВРС още през м.април 2017г., когато подал възражението по чл.414 ГПК срещу нея. Наличието на Съдебно-графологична експертиза по друго производство счита процесуалния представител на ВИК ВАРНА ООД за неотносимо към настоящия граждански процес.Съгласно трайно установената съдебна практика твърдението за изтичане на срок на погасителна давност изобщо не можело да бъде отнесено към новоузнати обстоятелства, тъй като представлявало позоваване на обективно изтекъл тригодишен срок. Дали и кога настъпвал края на определен в закона срок не било  обстоятелство, което да не можело да бъде узнато, след като длъжника  можел да възприеме от връчената заповед началото на този срок. Затова и възражението за погасяване на дълга именно по давност се преклудирало в срока по чл.414 ГПК и било несъвместимо с извънредното средство за защита по чл.424 ГПК, предвидено за новооткрити факти.Относно представените писмени доказателства и доказателствените искания на ищцовата страна ответната страна е изразила становище, което не следва да бъде коментирано.

При така изложеното по-горе, съдът намира правните а и фактически доводи на ВИК ВАРНА ООД за недопустимост на производството по делото за основателни. Съдът спирайки се на твърденията на ищеца в исковата и уточнителна молба /макар и не съвсем хронологично изложени / както и на възраженията на ответника касаещи допустимостта на иска приема ,че следва да прекрати исковото производство вместо да изготви определение по реда на чл.140 и сл. ГПК .С оглед на възраженията на ответното дружество и съобразно изложеното в т.16 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.424 от ГПК е недопустим.

В цитираното тълкувателно решение ОСГТК приема, че за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, включително правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно, като допустимостта на този специален иск по чл.424 от ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение и ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуването на вземането. Категорично е становището, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на иска, като по същество преценката дали тези факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. В случая ищецът твърди, че новооткритото обстоятелство, което не е могъл да узнае до изтичане на срока за подаване на възражението е свързано с изготвяне на съдебно графологична експертиза по досъдебно производство № 1067/2019 по описа на Първо РУ ОД МВР от която било видно,че подписът върху съобщението по частното дело не е положен от С.. В молба от 2.9.2019 г. ищецът С., чрез адв.И. твърди, че преимуществено не живее в пределите на РБ  а при едно от завръщанията си в страната през м. април 2019 г. узнал за заведеното срещу него  заповедно производство ч.гр.дело № 1394 /2017 г. по описа на ВРС 40 ти сътав, като депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 27.04.2019 г. ,след което отново заминал за чужбина.През м. юни 2019 г.С. разбрал,че възражението му било отхвърлено предвид на това, че било възприето,че същият получил „лично „ съобщението за издадената заповед за изпълнение – на дата 3.4.2019 г.Така ,след справка по делото извършена през м.юни 2019 г. С. и адв.И.  констатирали ,че подписът положен на съобщението за издадената ЗАПОВЕД за изпълнение не бил на С. и С. подал сигнал до Прокуратурата – в средата на м. юни 2019 г.:/т.к. у С. възникнало съмнение че подписът върху съобщението не е негов пък и той не бил получавал съобщение от ВРС/.Твърди се ,че нямало как С. да разбере и със сигурност да заяви чии е подписа, кой получил съобщението и предвид това подал сигнала.Съмненията на С. били потвърдени след като получил информация, че било заведено ДП № 1067/2019 по описа на ПЪРВО РУ ОД МВР Варна, образувана била прокурорска преписка  № 1980/19 по описа на РП Варна а в хода на досъдебното производство  била назначена СГЕ и заключението по същата сочело,че действително подписът  върху съобщението за издадената Заповед не е негов – с оглед горното се твърди / л.15/ че фактът че подписът обективиран в съобщението за издадеданата Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е положен от лицето за което е издадена въпросната Заповед за изпълнение на парично задължение и същата не била връчена на С. с оглед на ГПК,което за С. било новооткрито обстоятелство.Още повече, че било налице и другото основание на чл.424 ГПК - молителят не могъл да се снабди със заключението по СГЕ по ДП в срока, съответно едва с депозиране на експертизата и представянето й на молителя  ще можел да той да докаже ,че подписът не е негов . Това са на практика новооткрити обстоятелства, за които ищеца твърди, че са настъпили след изтичане на срока за подаване на възражение и които според ищеца са от съществено значение  за делото. Тези факти обаче според съда не могат да обусловят извод за недължимост на вземането. Първият факт – ненадлежно връчване на заповедта по чл.410 ГПК на различно от длъжника лице,доказано чрез графологична експертиза по досъдебно производство , на практика означава оспорване надлежното връчване на заповедта за изпълнение, тъй като се касае за издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК. Съгласно чл.423 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато са налице някоя от хипотезите от т.1 до т.4, като едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл.413 ал.1 и чл.419 ал.1 от ГПК.

Следователно с оглед практиката на ВКС в производството по чл.424 от ГПК не могат да се обсъждат въпроси, свързани с надлежното връчване на заповедта за изпълнение - по правната си същност подобни твърдения са такива за лишаване на длъжника от възможност да оспори вземането, което се разглежда по реда на чл.423 от ГПКтози смисъл Решение 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. 12/2010 г. III г.о. на ГК;Определение № 924 от 14.12.2010 г. на ВКС по т.д.№ 826/2010г., I т.о.; и др./, а не по реда на чл. 424 от ГПК.

Твърденията на ищеца,че преимуществено живеел извън РБ са напълно ирелевантни към допустимостта на иска по чл. 424 ГПК, както и твърденията затова,че ако е получил лично Заповедта по чл.414 ГПК щял да оспори вземането по давност, както и отделно заявеното твърдение че погасителната давност е изтекла.

Релевираните от ищеца твърдения относно обичайното му местоживеене по никакъв начин не рефлектират върху дължимостта на вземането. Този факт бил от значение още при образуване и водене на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК . Възраженията за погасяване на вземането по давност сами по себе си не представляват нито новооткрити обстоятелства нито нови доказателства а и при висящо изпълнително производство пред ищеца стои открита възможността да осъществи защитата си в самото изпълнително производство.Всъщност ищецът не оспорва че знае че против него има заведено изпълнително производство като в тази връзка е направил и искането за обезпечаване на висящия иск , искане което на етапа на който е било сторено е било уважено .

При така изложеното по-горе ,при внимателен прочит на исковата и на уточнителната молба в действителност се оказва ,че ищецът не е навел нито едно фактическо и или правно твърдение за недължимост ,неликвидност и или неизискуемост на паричните вземания за които ответното дружество е било подало заявление по чл.410 ГПК .Тълкуване на евентуални доводи изведени от контекста на исковата молба съдът не следва да прави и затова приема, че при липсата на твърдения като например че ищецът не е бил абонат на ответника, че не е ползвал ВИК услуги и други ,релевираните доводи затова ,че подписът върху съобщението с което заповедния съд е приел,че Заповедта по чл.410 ГПК е връчена лично на С. , липсата на обичайно местоживеене на С. в РБ и за това че е изтекла давността по см. на чл.111 б. „в „ ЗЗД не обуславят допустимост на иска а представляват начин по който ищецът цели да заобиколи правната норма на чл.423 ГПК .

Едновременно с това съдът е длъжен да прецени, с оглед направените възражения за предявяване на иска след изтичане на давността по чл.424 ал.2 от ГПК, дали искът е подаден в преклузивният тримесечен срок от узнаване на това ново обстоятелство. Твърди се в исковата молба, че ищецът узнава за новото обстоятелство през м. юни 2019 г. ,следователно с оглед разпоредбата на чл.424 ал.2 от ГПК преклузивният тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство- че подписът върху съобщението с което заповедния съд приел ,че заповедта по чл.410 ГПК е връчена на лично на С.,при тези твръдения следва да се приеме, че е започнал да тече от м.юни 2019 г.

Следователно ннастящият съдебен състав счита, че ищецът е узнал за твърдяното „ново обстоятелство”, през м.юни 2019 г., но това не прави иска допустим . Напротив – както бе посочено и по-горе по правната си същност  твърденията на ищеца според ВРС целят реализиране на искова защита по реда на чл. 424 ГПК при редица други съществували,но пропуснати от самия ищец възможности за защита .

На трето и последно място ВРС отчита факта,че последните изменения в ГПК са обнародвани на дата 23.12.2019 г. в Държавен вестник и съгласно същите за всеки един длъжник в едно заповедно производство съществува нов процесуален ред по който може да защити твърдяното накърнено субективно право . По тези съображения настоящия съдебен състав счита, че производството по делото е недопустимо, тъй като в исковата молба по чл.424 ал.2 от ГПК твърдените новооткрити обстоятелства /и или доказателства не дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането. Щом това е така, то исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати като заведено по недопустим иск .

При този изход на спора съдът следва да приложи нормата на чл. 78, ал.4 и ал. 8 ГПК и да присъди исканите от ответното дружество съдебно-деловодни разноски.В настоящия случай съдът следва да определи съдебно деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза на ВиК Варна ООД.При определяне на размера на юрисконуслтското възнаграждение ВРС се води от нормата на чл. 78, ал.8 ГПК и съдебната практика обективирана например в Определение № 520 от 29.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4427/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова и Определение № 19 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като възнаграждението по дела с материален интерес за една инстанция следва да е в границите от 100 до 300 лева. ВРС приема, че в нормативно установените граници по чл. 25, ал. 1 от НЗПП следва да определи 300 лв. размер на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС, с оглед характера ,вида и начина на осъществено процесуално представителство от страна на процесуалния представител на ответника.

 

Водим от горното съдът,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гражданско дело № 12 751/2019 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав, по предявения иск с правна квалификация чл.424 ГПК ,поради недопустимост на производството  и на основание чл.130 ГПК .

 

ОСЪЖДА С.Н.С. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна „ ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева) – съдебно деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.4 и ал.8 ГПК .

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с Частна жалба пред Окръжен съд Варна в едноседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните.

ПРЕПИСЪТ от определението да се връчи на двете страни ,чрез процесуалните йм представители .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :