РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 06.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на трети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа гр.
дело № 11256/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 110294/20.08.2018 г., предявена от В.Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът В.Р. С. твърди, че на 20.04.2018 г.,
около 07.30 ч., в гр. София, на бул. „Константин Величков“, Ц.И.Г., с ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата, като навлязъл и преминал на червен сигнал на
светофарната уредба в кръстовището с ул. „Цар Симеон“ и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
движещия се по ул. „Цар Симеон“ лек автомобил „Сеат Ибиза“, с
рег. № ******, който се ударил в лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ******.
По случая бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К-249/20.04.2018 г.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил водач на лек автомобил
„Сеат Ибиза“, с рег. № ******. В резултат на ПТП на ищеца били причинени следните увреждания:
разкъсно-контузна рана на главата с размери около 20 см.; Масивен външен
кръвоизлив от раната на главата; Сътресение на мозъка; Охлузване на врата;
Охлузване на дясна мишница; Охлузвания и кръвонасядане на дясна предмишница;
Охлузвания на дясната ръка; Кръвонасядане на лява предмишница; Охлузване, оток
и кръвонасяане на дясната подбедрица; Кръвонасядане на лявото коляно;
След
настъпване на ПТП, ищецът бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Била му
извършена оперативна интервенция – зашиване на раната на главата. На 24.04.2018
г. бил изписан. При преглед на 25.06.2018 г., било установено непостоянно
главоболие, замаяност и понижена концентрация.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания с много голям
интензитет. След ПТП, ищецът бил съблечен чисто гол пред множество преминаващи
хора. Била му направена и поредица от
образни изследвания, за което бил местен по работни маси и отделни апарати.
Появила се невъзможност за уриниране. Самообслужването на ищеца било силно
затруднено. 2 седмици след ПТП се оказало, че на главата на ищеца има и втора
разкъсно-контузна рана, косата била
напоена с кръв и била в разпад и мирис, което наложило да бъде подстригана
изцяло. Това допринесло за силен психически дискомфорт. Освен това, ищецът
започнал да изпитва огромна психическа травма от огромния белег и остриганата
коса. Започнал да забравя и да се обърква, не можел да се концентрира, силното
главоболие продължавало, изпитвал срам от огромния си белег. Наред с това, от
20.04.2018 г., започнал да страда от
еректилна дисфункция, което се отразявало пагубно на семейния му живот.
Ищецът твърди, че е високо уважаван лекар, със специалност „хирург“,
упражнява преподавателска дейност и продължава професионалното си обучение и
квалификация. След ПТП, ищецът изпитвал несигурност да упражнява професията си
на хирург, а и лечебното заведение, където работел, не било убедено в неговата
годност да работи. Всичко това довело до изключително тежко депресивно
състояние на ищеца, рязък спад на самочувствието, липса на усещане за
перспектива в професионален план.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
по силата на застрахователната полица № BG/02/117002803628, със срок на
действие от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Лексус РХ 300“, с рег. № ******, включително и на водача Ц.И.Г..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
40 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2018 г. до окончателното й плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 20.04.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
Ц.И.Г., като водач на лек автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******. Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че процесното ПТП е причинено поради деликтно
поведение на водача на лек автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******. Излага съображения, че от представената по
делото медицинска документация било видно, че при прегледа в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – София, ищецът е бил в ясно съзнание, контактен, адекватен.
Изписан е с нормален неврологичен статус, афебрилен, спокойна рана. Ответникът
оспорва твърденията да е било налице масивна кръвозагуба и сочи, че всички рани
в областта на главата изглеждат много „кървави“ поради изключително доброто
кръвоснабдяване на кожата. Оспорва и твърдението за получено мозъчно сътресение
и сочи, че няма данни за такава констатация в представената медицинска
документация.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като при настъпване на
процесното ПТП е бил без поставен предпазен колан, като по този начин се е
поставил в превишен риск.
Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата.
Счита, че в случай, че искът бъде доказан по основание, обезщетение не следва
да надвишава 4000 лв. – 5 000 лв.,
без да се отчита съпричиняване.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника
В
допълнителния отговор се поддържат направените в отговора твърдения и
възражения. Излагат се съображения, че видно от представените от ищеца
документи, белегът на главата му не е загрозяващ, няма назначено лечение.
Ответникът сочи, че част от представените от ищеца документи са съставени с
оглед настоящото дело, а друга част не удостоверяват твърденията на ищеца.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 20.04.2018
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 21.10.2017 г., във формата на застрахователна полица № BG/02/117002803628,
валидна от 24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., З. „Б.И.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******, включително и на водача Ц.И.Г..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 18.02.2019 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 20.04.2018 г., около 07.30 ч., в гр. София, на бул.
„Константин Величков“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници:
лек автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******, управляван от Ц.И.Г., лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ******, управляван от ищеца В.Р. С. и лек автомобил
„Хюндай“, с рег. № ******.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол № К-249, съставен на 20.04.2018 г. от
мл.инспектор – дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 16 и сл. от
делото). В Констативния протокол е посочено, че на 20.04.2018 г., около 07.30
ч., лек
автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******, управляван от Ц.И.Г., се е движел в
гр. София, по бул. „Константин Величков“, с посока на движение от бул. „Тодор
Александров“ към бул. „Сливница“ и в района на кръстовището, образувано с ул.
„Цар Симеон“ навлиза и преминава на червен сигнал на работеща в автоматичен
режим светофарна уредба, като не пропуска и реализира ПТП с потеглящия по ул.
„Цар Симеон“ на зелен сигнал на светофарната уредба (работеща в автоматичен
режим) лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ******, управляван
от В.Р. С.,
с посока на движение от ул. „Хисаря“ към ул. „Одрин“. От удара лек автомобил
„Сеат Ибиза“, с рег. № ****** се отконява и се удря в намиращия се в
кръстовището лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ******, управляван от А.Б.Т..
На
20.04.2018 г., на Ц.И.Г. е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 429176/20.04.2018 г., за
деянието, описано в Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 6, т.
1 от Закона за движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Ц.И.Г. и
същият го е подписал без възражения (л. 132).
Въз
основа на АУАН № 429176/20.04.2018 г. е било издадено Наказателно постановление № 18-4332-008814/23.05.2018
г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, за описаното нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Видно от извършеното отбелязване и писмо от 02.11.2018 г. на Отдел „Пътна
полиция“-СДВР, наказателното постановление е било връчено Ц.И.Г. и е влязло в
сила на 25.06.2018 г. (л. 131, л. 133).
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На
20.04.2018 г., около 07.30 ч., в гр. София, по бул. „Константин Величков“, с посока на
движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“, се е движил лек
автомобил „Лексус РХ 300“, с рег. № ******, управляван от Ц.И.Г.. Когато се
приближавал към кръстовището с ул. „Цар Симеон“, зеленият сигнал (на
светофарната уредба) се е сменил с жълт, водачът Генов вероятно е преценил
неточно скоростта си и разстоянието до кръстовището, счел е, че ще успее да
премине кръстовището и е взел решение да не спира.
В същото време, от напречната улица „Цар Симеон“, в посока към ул. „Одрин“
и центъра на гр. София, след включване на зелен сигнал сигнал (на светофарната
уредба), е потеглил лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ******,
управляван от В.Р. С., поради което и е настъпил удар, при който л.а. „Лексус“ е
ударил с предната си дясна част дясната страна на л.а. „Сеат“. От удара л.а.
„Сеат“ е бил отблъснат и е навлязъл в лентите за насрещно движение на ул. „Цар
Симеон“, където е ударил намиращия се в кръстовището лек автомобил „Хюндай“, с
рег. № ******, управляван от А.Б.Т..
Видно
от АТЕ, причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Лексус“ в
кръстовището по време на червен за него сигнал
на
светофарната уредба.
По
делото са приети заключенията по съдебномедицинската експертиза (СМЕ),
извършена от вещото лице д-р М.М.Г. – специалист по съдебна медицина и
деонтология (л. 192 и сл.), съдебномедицинската експертиза (СМЕ), извършена от
вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург (л. 187 и сл.), и съдебнопсихиатричната
експертиза (СПЕ), извършена от вещото лице д-р Ц.Г. (л. 181 и сл.).
Вещите
лица, са извършили експертизите и са изготвили заключенията след като са се
запознали с представената по делото медицинска документация и след като всяко
едно от вещите лица е извършило личен преглед на ищеца – съответно на
08.05.2019 г. (от д-р Г.), на 04.05.2019 г. (от д-р П.) и на 08.05.2019 г. (от
д-р Г.).
Видно заключението по СМЕ, извършена от д-р М.Г., в резултат на процесното
ПТП, В.Р.
С. е получил следните травматични увреди:
-
Мозъчно сътресение (без загуба на
съзнанието);
-
Контузия и разкъсно-контузна
рана, свръхголяма (пермагна), скалп в челнотеменната област;
-
Масивен външен кръвоизлив от
раната;
-
Охлузване в ляво на врата;
-
Охлузване на дясна мишница;
-
Контузия и хематом на дясна
предмишница;
-
Множество дребни охлузвания на
дясната предмишница;
-
Две надлъжни охлузвания на
същинската дясна ръка;
-
Две охлузвания на палеца на
дясната ръка;
-
Кръвонасядане на лявата
предмишница;
-
Оток, охлузване и кръвонасядане
на дясната подбедрица;
-
Кръвонасядане на лявото коляно;
В заключението е посочено, че след заздравяване на раната на главата се е
образувал V-образен белег. На дясната подбедрица, под коричката, преценена като
охлузване, е имало разкъсно-контузна рана, след заздравяването на която се е
образувал белег.
Мозъчното сътресение без загуба на съзнанието, голямата скалпова рана на
главата и раната на дясната подбедрица са причиняват по отделно временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. В съвкупност всички останали увреждания
причиняват страдание.
Вещото лице е посочило, че са причинени две травматични увреди, причинили разстройство на
здравето за срок по-кратък от 30 дни. Останалите увреждания са причинили
интензивни болки и страдания до възстановяването от тях в срок не по-дълъг от
10 – 15 дни.
Възможно е в резултат на претърпения стрес от процесния инцидент,
пострадалият да развие невродермит, за който е необходимо лечение, което е
възможно да продължи с месеци.
На въпроса налице ли са остатъчни последици от получените от ищеца
увреждания, вещото лице е посочило, че се е образувал видим, с големи размери
белег, по цвят близък на околната кожа, на челно-теменната област, като в
предната част се е получило срастване с подлежащата тъкан, покриваща черепните
кости. Това причинява неприятно чувство на ограничено движение при мимика
(повдигане на вежди, силен смях и др.) в областта на челото).
Според вещото лице, обаче, не е необходима пластична оперативна корекция
на получения белег. Възстановяването в областта на скалповата рана е много
добро, без да има данни за келоидно разрастване и наличното срастване в
предната част на белега, при определена нова хирургична намеса, може да не
подобри неприятните емоции от този белег.
Няма данни за нарушено общо соматично (телесно) здраве на ищеца, с
изключение на съобщения невродермит.
Настъпили са смущения в равновесния апарат, които е възможно да са във
връзка с претърпяното мозъчно сътресение.
Болките и страданията при ищеца са били интензивни и в продължение на
10-20 дни. Невродермитът поради получавия сърбеж по кожата причинява страдание.
Възстановяването на пациента в областта на травмите е много добро и пълно
в местата на охлузвания и кръвонасядания. Според ВЛ, към изготвяне на
заключението, ищецът е в добро общо здраве.
Според ВЛ, не са необходими допълнителни изследвания. ВЛ е констатирало,
че ищецът е лекар и активно търси медицинска помощ във връзка с наличния
невродермит.
В бъдеще, ищецът от медицинска гледна точка няма никакви противопоказания
да упражнява професията си като хирург и преподавател в Медицинския университет
– гр. София.
В заключението по СМЕ на д-р П.С.П. е посочено, че в резултат на
процесното ПТП, В.Р.
С. е получил следните травматични увреждания:
v
Черепно-мозъчна травма, състояща
се от следните компоненти:
-
Мозъчно сътресение;
-
Разкъсно-контузна рана по тип
„скалп“ с дължина 20 см. в дясна челнотеменно-слепоочна област на главата;
-
Масивен външен кръвоизлив от
разкъсно-контузната рана;
-
Травматична церебрастения като
последица от черепно-мозъчната травма;
v
Множество охлузвания по тялото и
крайниците: на врата с размери 2/0.1 см., на дясната мишници – две с размери
8/4 см., на дясната ръка – две с размери 2/02 см. и 1/0.2 см., на първи пръст
на дясната ръка - две с размери 1.5/0.1
см. и 1/0.1 см., на лявата предмишница – кръвонасядане с размери 4.5/3 см., на
дясната подбедрица – охлузване с размери 3/1.2 см. ш кръвонасядане с площ около
6/4 см., на лявото коляно – кръвонасядане с площ около 8/5 см.
Множеството охлузвания са причинили страдания, а останалите увреждания,
по отделно - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След ПТП, на ищеца е било проведено болнично лечение, състоящо се от
режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти.
Разкъсно-контузната рана е била обработенна в операционната.
При постъпване в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ищецът е бил оценен по Глазгоу
кома скала на 14 т. (от 15 т. максимално).
Проведени са образни изследвания и консултации със специалисти.
Неврологичният статус при постъпване е бил без отклонение от нормата.
Проведена е компютърна томография на главен мозък, при която не са
установени огнища и травматични изменения в мозъчния паренхим.
През периода на стационарно лечение, неврологичният статус е останал в
границите на нормата.
ВЛ е посочило, че травматичната церебрастения (болестна слабост на
главния мозък), развила се като последица от черепно-мозъчната травма е
състояние на функционални мозъчни нарушения. Тя се характеризира с комлекс от
субективни оплаквания: соматични (главоболие, усет за тежест в главата, лесна
умора, нарушение в съня, фотофобия), вертибуларни нарушения (чести
световъртежи, които се съпровождат с въртене на предмети пред очите,
неувереност при ходене), невропсихиатрична симптоматика (отслабване на
вниманието, трудна концентрация, паметови нарушения, намаление на психичната
продуктивност) без огнищна неврологична симптоматика. При ищеца е било
проведено лечения за тези оплаквания от невролог с невротрофични медикаменти
(Ноотропил) и психиатър.
При прегледа, ВЛ е констатирало, че ищецът е в добро общо състояние, в
ясно съзнание, контактен и адекватен.
В неврологичния статус, обаче, са налице координационни нарушения –
дисметрия при носо-показалечната проба в ляво и положителна проба на Ромберг
(за оценка на способността за стабилно поддържане на равновесие), при която
изследвания запазва сравнимо добро равновесие при отворени очи, но след
затваряне на очите рязко губи възможността да поддържа равновесие и залита
неовладимо. ВЛ е препоръчало отоневрологично изследване. Трайни последици от
травмата са описаните белези на главата и дясната подбедрица
Според ВЛ д-р П., ищецът е търпял болки и страдания за период от около 3
месеца, най-интензивни в първия месец. В този период общо-мозъчната
симптоматика е била най-изявена (главоболие, световъртеж, позиви за повръщане),
като постепенно е намаляла. Налице са координационни нарушения.
Видно от СМЕ, черепно-мозъчната травма (мозъчно сътресение), като функционално-динамично
нарушение на мозъчните функции, без травматични промени в мозъчния паренхим,
протича без отпадна двигателна симптоматика. В този аспект, при ищеца е запазена силата, обема и скоростта на
движенията в четирите крайника.
В
заключението по съдебнопсихиатричната експертиза, извършена от вещото лице д-р Ц.Г.
е прието, че при ищеца е била налична остра стресова реакция от процесното ПТП
(доколкото няма данни за друго стресогенно събитие в живота му). След това
състоянието му се е усложнило с разстройство в адаптацията и посттравматична
стресова реакция, към която се наслагват и симптоми на депресивен епизод. Налице
са нарушения на съня, тревожност, емоционална лабилност, социална самоизолация,
повишена раздразнителност, вероятно психологически обусловен сексуален проблем.
В
СПЕ е посочено, че е налице промяна в психологичното състояние на ищеца в
резултат на причинените му увреди – той е променил начина си на живот,
ограничил е значително социалните си контакти, споделил е за проблеми в
интимната сфера и за „оживяване“ на сцената с ПТП при шофиране, което
значително го напряга в тази дейност.
ВЛ
е посочило, че към момента на изготвяне на СПЕ, психологическото състояние на
ищеца е добро, тъй като е включил компенсаторни механизми за справяне с
проблема. Прогнозите по отношение на живота са добри, по отношение на болестта
биха могли и да бъдат недобри, ако
състоянието хронифицира и се задълбочи депресивитета.
ВЛ
е констатирало, че на ищеца е било провеждано лечение – комбинация от два
антидепресанта, антипсихотик и хранитена добавка и е препоръчало провеждането
на психотерапия.
От представените по делото документи се установява, че през 2004 г., ищецът е завършил висше образование по
специалност „Медицина“ в Медицински университет в София (л. 45 и сл.), през
2010 г. ищецът е придобил права на специалист по „Хирургия“ (л. 52), от
10.06.2010 г. работи по трудово правоотношение с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на
длъжността „лекар“ и изпълнява длъжността „асистент“ в Медицинския факултет на
Медицинския университет – София, Катедра по обща и оперативна хирургия. През
2011 г., ищецът е преминал курс по Жлъчно-чернодробна хирургия и курс по
Панкреатична хирургия.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.И.С.и Н.Г.Д..
Свидетелката В.С.е съпруга на
ищеца. Свидетелката сочи, че след процесното ПТП е отишла на място и е видяла
ищеца (40 мин. след като е станало). Свидетелката заявява, че съпругът й бил
много зле, „не можел да си каже имената“, целият бил облян в кръв, с тениска на
главата си, за да притиска отлепената част, „да не се стича“. Цялата му чанта била
пропита с кръв. Качили го в линейката и той започнал да губи съзнание, защото
се стичали капки от всякъде. Приели го в Пирогов, където предстоял 3 – 4 дни.
Поне половин година след това, ищецът не ходел на работа. След изписването му
от болницата, не можел да става от леглото няколко месеца заради остра болка в
гърдите. Ставал от леглото като се смъквар на земята и се изправял след това.
Това било всеки ден. Ищецът бил много
зле психологически, не желаел да излиза, да се храни със семейството си. Без изписаните
от психиатъра хапчета не можел да съществува. Продължавал да ги „до ден днешен“
(свидетелката е разпитана на 30.09.2019 г.). Свидетелката сочи, че интимният
живот със съпруга й „не фигурира оттогава“. Ищецът вече не шофирал, карал
автомобил само когато било неизбежно.
Свидетелят Д.
заявява, че е колега на ищеца в практика за общопрактикуващи лекари и го
познава от 12-13 години. След произшествието, ищецът отсъствал от работа, тъй
като бил ранен, не се чувствал добре и устойчив. Д. му се обадил, за да го
попита кога ще дежури, но той казал, че не му е до това. Свидетелят видял ищеца
3 – 4 месеца след произшествието. Като се върнал на работа, свидетелят видял,
че ищецът има над челото огромен белег от единия край на главата, отпред високо
на челото. Било „страшна работа“, поне 15 – 16 см. Ищецът бил унил. Д.
присъствал, как един пациент казал на ищеца, че е паднало голямо пиене заради
белега и „нещо от рода, че е като ритана зелка в главата“. Ищецът не можел да
отговори, бил подтиснат, мълчал. Свидетелят сочи, че след злополуката ищецът не
е така активен, както преди. Преди бил жизнен, знаещ, можещ човек, а „сега“ бил
по-различен, по-подтиснат, по-плах.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Ц.И.Г. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), тъй като не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали. Следователно, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява В.Р. С. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; начина по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2018 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.Р. С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 16 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че В.Р. С. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
поставен предпазен колан.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
По
делото са приети заключенията по Комплесната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (КСМАТЕ)
и Повторната Комплесна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Според
заключението по КСМАТЕ, установените увреди по ищеца напълно отговарят на
поставен предпазен колан, което се потвърждава от охлузването в областта на
врата и малката степен на травматични увреди.
Вещите
лица по повторната КСМАТЕ са констатирали, че в случая се касае не за челен
удар, а за страничен удар в дясната част на автомобила, управляван от ищеца,
при който не се получават специфични увреждания от колана и въздействието му е
значително по-малко ефективно. След този удар, тялото на водача, поради това,
че не се обезопасява ефективно от колона, полита надясно и нагоре и е възможно
и при поставен колан да состигне и да травмира главата и крайниците (които са
свободно подвижни). От друга страна, с въздействието на предпазния колан при
откатното движение наляво може да се обясни охлузването на врата в ляво – от
косата част на предпазен колан, което е характерно.
С
оглед на така установените факти, съдът приема, че възражението за
съпричиняване не е доказано по нетърпящ съмнение начин, поради което и е неоснователно,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и доказан за сумата от 16 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 03.05.2018
г. Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е обезщетил ищеца. С оглед на така установените
факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 04.08.2018 г., а за периода от 25.05.2018 г. до
03.08.2018 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адвокат Н.Н.Д., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 830.40
лева (1730 лв. + 20 % = 2076 х 0.40).
Ответникът е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 2000 лева – без ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2018 г.,
приложен на лист 109 от делото. В съдебно заседание на 03.02.2020 г.
пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението
трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, обема и вида
на събраните доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението не следва да се намалява.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 1980 лева от общо направените разноски
в размер на 3300 лева (3300 лв. х 0.60), в т.ч.: депозити за АТЕ, СМЕ и КЕ (900 лева) и платено
адвокатско възнаграждение 2400 лева, с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски градски съд, сумата от 1040
лева, от които: 640 лв. - държавна такса и 400 лева – депозит за експертизи (100 лв. х 0.40),
от внасянето на които, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил частично
освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Р.
С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 16 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от В.Р. С. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.04.2018 г., в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 16 000
лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, както и претенция за
законна лихва, за периода от 25.05.2018 г. до 03.08.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Н.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 830.40 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Р. С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1980
лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1040 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: