№ 1084
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20251100900690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена
от длъжника „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „*********, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество. Молителят твърди, че има изискуемо публично задължение в
общ размер на 118 107.18 лв. съгласно уточнителна молба от 09.05.2025 г., което не е в
състояние да покрие. Наред с това имал изискуеми парични задължения към редица
доставчици. Сочи, че не е в състояние да изпълнява посочените задължения, тъй като не
разполага с имущество и не развива дейност, поради което е неплатежоспособен, с начална
дата 31.03.2025 г., към който времеви момент е спрял плащанията по свои изискуеми
задължения. Ето защо, търговецът моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност на основание настъпилата неплатежоспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата
за несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява следната дейност –
ззграждане на интегрирани информационни системи, изграждане и поддръжка на интернет
базирани информационни ресурси, системна интеграция на системи за управление на
съдържанието, системи за електронна търговия и системи за управление на работа с
клиенти, разработка на мултимедийни приложения, интернет издателска дейност, интернет
маркетинг, консултантска дейност и подготовка на персонала в областите на
информационните технологии и новите медии, разработване, дизайн и поддръжка на
1
интернет страници, електронни услуги, електронна поща, интернет хостинг, изработване и
развиване на високо технологични паркове, бизнес развитие и консултации, финансови
консултации; придобиване и управление на дялови участия в други дружества, търговско
посредничество и представителство; внос, износ и търговия и други дейности, незабранени
от закона, поради което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито
производство по несъстоятелност, съгласно чл. 607а вр. чл. 1 ТЗ.
От представената от молителя справка, издадена от НАП към 14.04.2025 г. се
установява, че дружеството има изискуеми публичноправни задължения към държавата за
главница и лихва в общ размер от 118 107.18 лв. (72 001.02 лв. – главница и 46 106.16 лв. –
лихва). От приложената актуална справка за общите задължения (е-услуга), издадена от
НАП (към 28.05.2025 г.), както и от заключението на приетата по делото СИЕ се установява,
че към 25.06.2025 г. размерът на публичните задължения се е увеличил, като публичните
задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител са в размер на
120 881.78 лв., а тези, които не подлежат на разпределение от публичен изпълнител са в общ
размер на 447.71 лв. Наред с това, установява се съществуването и на частноправни
задължения към доставчици в общ размер на 72 338.16 лв., персонал и съдружници –
93 131.80 лв., разчети с бюджета и с ведомства в размер на 29 262.89 лв., както и разчети с
осигурители в размер на 38 981.46 лв.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ,
които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Предвид изложеното, следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си
не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608,
ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
От служебно изисканата справка от Агенцията по вписвания се установява, че по
партида на дружеството-молител има вписвания на прекратени договори за наем, с
наемодател Община Свиленград. От служебно изисканата справка от СДВР – „Пътна
полиция“, се установява, че за молителя няма регистрирани МПС. Вещото лице по
допуснатата и изслушана експертиза на СИЕ е посочило, че дружеството не е отчело
приходи за периода 01.03.2025 г. -31.05.2025 г. съгласно подадени ДДС декларации, като към
27.06.2025 г. няма действащи трудови договори (датата на прекратяване на последния трудов
договор от страна на дружеството е 10.02.2025 г.). След извършени проверка и анализ на
представените по делото доказателства, вещото лице е констатирало, че към 04.02.2025 г.
2
дружеството притежава следните активи: парични средства на каса в размер на 48.26 лв. и
парични средства в разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк лева“ в размер на 344,08
лв. Съгласно писмо от НАП с изходящи номера №54-22-3333#1/27.06.2025 г. и №54-22-
3346#1/27.06.2025 г., върху имуществото на дружеството има наложени обезпечителни
мерки – запор на банкови сметки, както следва: Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С230022- 022-0005502/30.01.2023 г. – наложен запор в
„УниКредит Булбанк“ АД и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230022- 022-0024855/12.04.2023 г. – наложен запор в „УниКредит Булбанк“ АД. Вещото
лице е посочило, че съгласно извършения анализ на финансовото състояние на дружеството,
то не може да обслужва задълженията към кредиторите към 31.12.2024 г.
Вещото лице е посочило и какви са коефициентите на дружеството за ликвидност за
изследвания период (от 2020 г. до настоящия момент), като е съобразило, че има
разминаване на отчетените задължения към НАП, като при отчитане на това разминава
показателите се влошават. Към 31.12.2020 г. всички коефициенти на дружеството са над
референтните граници, с изключение на коефициента за абсолютна ликвидност. Към
31.12.2021 г. всички коефициенти на дружеството са над референтните граници, с
изключение на коефициента за абсолютна ликвидност Към 31.12.2022 г. коефициента за
обща ликвидност е под горепосочената граница. Останалите коефициенти не могат да бъдат
изчислени поради липса на подробни финансови отчети. Към 31.12.2023 г. коефициентът за
обща ликвидност е над горепосочената граница. Останалите коефициенти не могат да бъдат
изчислени поради липса на подробни финансови отчети. Към 31.12.2024 г. всички
коефициентите на дружеството са под референтните граници. Към 02.04.2025 г. всички
коефициентите на дружеството са под референтните граници.
Съгласно направения от вещото лице анализ в табличен вид, то е констатирало, че
коефициента за финансова автономност на дружеството е над горепосочените граници към
31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2023 г., а към 31.12.2024 г. и 02.04.2025 г. коефициентът на
дружеството за финансова автономност е отрицателен, което означава, че дружеството е
изцяло зависимо от кредиторите си.
Вещото лице по СИЕ е посочило, че към датата на изготвяне на заключението
дружеството не извършва дейност, с която да може да подобри влошеното си финансово си
състояние. Освен това дружеството няма и налични активи, с които да покрие задълженията
си.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние
на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото
лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не
осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването . Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
3
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС – в
Решение № 33 от 07.09.2010 г., постановено по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение
№ 90 от 20.07.2012 г., постановено по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 13 от
23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о., Решение № 220 от
07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о. и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съгласно Решение № 115 от
25.06.2010 г., постановено по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т.о., за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността
е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са влошени трайно
към края на 2024 г., като към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични задължения по
чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ /видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза/.
Ето защо, съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
следва да се приеме датата 31.12.2024 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
По делото се установи, че молителят не разполага с бързоликвидно имущество, което
да послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с определение от
12.05.2025 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 12.05.2025 г., на основание чл. 629б вр. чл. 632, ал. 1
ТЗ, съдът е указал на участниците в производството и всички заинтересовани лица за
необходимостта от предплащане на сумата от 10 000 лв. по депозитна сметка на съда за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, които указания към
настоящия момент не са изпълнени – не са представени доказателства за плащане на
посочената сума. Ето защо, следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл.
632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази
норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната дата и
да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и
да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в
несъстоятелност и да спре производството по делото. В тази хипотеза временен синдик не
се назначава.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса по молба за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, не се събира
4
предварително, а следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението
на имуществото. Затова с решението съдът следва да осъди длъжникът да заплати
дължимата по молбата по чл. 625 ТЗ държавна такса в размер на 250 лв., като изрично
следва да укаже, че тази сума подлежи на събиране от масата на несъстоятелността във
фазата на разпределение на имуществото на длъжника.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „*********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „УПХ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „УПХ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „„УПХ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*********.
ОБЯВЯВА „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „*********, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 690/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: *********, BIC код на
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок от вписването
на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
Търговския регистър на „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „*********.
УКАЗВА на „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „*********, в едномесечен срок от вписване на решението да предаде
ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото удостоверение
за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДА „УПХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
5
София, ул. „*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лв. –
държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и може да се обжалва в седмодневен срок от
вписването пред Софийски апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6