№ 768
гр. София , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Е. Б. – служебен защитник на осъдения Н. С. К., срещу
определение от 20.05.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 състав,
постановено по н.ч.д. № 1676/2021г. с което съдът е оставил без уважение молба за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено по
н.о.ох.д. № 1500/2014г. на СГС.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че са налице и
двете кумулативни предпоставки за условно предсрочно освобождаване – изтекъл срок и
доказателства за превъзпитание и поправяне. Сочи се, че противоположно направените изводи на
първоинстанционния съд, касателно втората предпоставка са несъстоятелни, тъй като влизат в
колиция с наличните по делото доказателства. Изтъква се благоприятната семейна среда и
възможността осъденият да получи подкрепа от близките си при излизането от затвора. Моли се
определението да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, по същество, с което да
приложи института на условното предсрочно освобождаване спрямо осъдения, като приложи в
рамките на изпитателния срок съответни пробационни мерки.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна
проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл тя се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите -
предмет на разглеждане, изводите му по приложение на материалния закон са правилни и
обосновани и се споделят от настоящата инстанция напълно.
1
Н. С. К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ от 11 години и 4 месеца, наложено му с
присъда по н.о.х.д. № 1500/2014г. на СГС, НО, 9 състав за престъпление по чл. 115 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 2.02.2015.
По същото дело осъденият е бил задържан под стража на 14.06.2013г.
Към 20.05.2021г. /датата на произнасяне на определението на градския съд/ осъденият е
изтърпял фактически от наказанието – 9 години и 24 дни, от работа – 1 година, 1 месец и 18 дни,
всичко – 9 години и 24 дни, като остатъкът за изтърпяване е 2 години, 3 месеца и 6 дни.
По време на престоя си в Затвора в гр. *** осъденият е полагал труд като „строител“, но
поради извършване на нарушение е спрян от работа. Със заповед № 97/26.03.2021 г. е назначен на
работа като „бакар“ – позиция, на която е и понастоящем.
За целия си престой в затвора осъденият е награждаван 5 пъти. Повече пъти обаче е наказван
заради неспазване на изискванията за реда и работа в местата за лишаване от свобода. Част от тези
наказания, поради изтичане на сроковете по чл. 109 от ЗИНЗС, са заличени. Актуални са
наказанията по: заповед № 540/08.12.2020г. /за употреба на наркотични вещества/, заповед №
242|/11.06.2020г. /за държане на забранени вещи/ и заповед № 125/30.03.2020г. /за държане на
забранени вещи/.
Съгласно доклада на ИСДВР при Затвора – гр. *** актуалната оценка на риска от рецидив
при осъдения е 64 точки /средни стойности/, като за целия престой в затвора на осъдения тя
бележи понижение с четири пункта. Определени като дефицитни при осъдения са зоните:
настоящо правонарушение, начин на живот и обкръжение, жилищно устройване, злоупотреба с
алкохол, междуличностни проблеми, умения за мислене. В същия доклад е посочено, че целите и
задачите на прогресивната система не са изпълнени и процесът на поправяне и превъзпитание на
лицето следва да продължи. Като аргумент за това е отбелязано, че осъденият не е работил до
момента на външни обекти, не е преместван в затворническо общежитие от открит тип и режимът
му не е променян на общ или лек.
По идентични съображения становището на администрацията на Затвора *** за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на лицето е било отрицателно.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
С това, че осъденият е изтърпял фактически повече от една втора от срока на наказанието
първият съд е обосновал едната - формалната предпоставка по чл. 70 НК. Тя е не е била спорна
между страните и въззивният съд също приема позитивното й съществуване.
Отчитайки отрицателната комплексна оценка на администрацията на затвора обаче,
първостепенният съд е приел отсъствие на материалната предпоставка за предсрочно условно
освобождаване на осъдения, като е отбелязал липса на затвърдени и категорични поправителни
процеси. Настоящата инстанция се солидаризира с тези изводи в цялост.
Убедителността на личностовата корекция следва да се преценява на фона на тежестта на
извършеното престъпление, на продължителността на корекционната работа, на всички данни за
личността на осъденото лице, вкл. за неговото съдебно минало, които да позволяват да се приеме,
че той е трайно поправен и да позволяват сигурния извод, че противообщественият начин на живот
е устойчиво загърбен и деецът не би пристъпил повече към него.
С основание първият съд е акцентирал върху обстоятелството, че по време на престоя си в
мястото за лишаване от свобода осъденият е наказван многократно, като актуалните към момента
санкции в негово лице са три – две, от които за повтарящи се нарушения, свързани с държане на
забранени вещи. Не може да бъде подценено и обстоятелството, че присъдата, по която се иска
условно предсрочно освобождаване, е за престъпление по чл. 115 от НК /умишлено лишаване от
живот/ и е поредна за осъдения, който преди това е бил наказван още шест пъти на различни по
вид наказания – условни и ефективни наказания лишаване от свобода и пробации, за различни по
2
вид престъпления против собствеността и транспорта. Ето защо и по убеждение на САС една от
основните дефицитни зони при осъдения - умението за мислене, трябва да бъде обект на
продължителна корекционна работа, защото е очевидно, че лицето не съумява ясно да дефинира
стъпките, които да предприеме, за да води законосъобразен живот извън рамките на
пенитенциарното заведение. Следва да се посочи изрично, че нито първият, нито въззивният съд
извежда констатации за непоправяне на осъдения върху предходната му престъпна деятелност.
Последната обаче не може да не бъде взета предвид, защото, за да постанови условно предсрочно
освобождаване, съдът трябва да е убеден в поправянето на лицето и в това, че извън средата на
затвора той няма да поднови общественоопасната си деятелност и да се върне към стари модели
на поведение.
Подобна убеденост не може да бъде изведена по отношение на конкретния осъден, още
защото рискът от рецидив в негово лице е в средните, а не ниски в стойности, и възлиза на 64
точки. За немалкия престой в затвора този риск бележи незначително понижение едва от четири
точки – първоначалният такъв при постъпване на лицето в затвора е бил 68 точки. Извън
проблемната зона отношение към правонарушението, на която по-горе бе акцентирано, при
осъдения има и други такива, свързани с начин на живот и обкръжение, липса на собствено
жилище и злоупотреба с алкохол, т.е. дефицитните фактори при него са многобройни и значими.
Твърдяната от защитата и декларирана от осъдения положителна мотивация за промяна на
криминалното поведение е формална, което е видно и от поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, където е бил наказван многократно,
включително и за употреба на наркотични вещества и побой над друг лишен от свобода.
Това, че осъденият е съхранил връзките си със семейството е положителен фактор за
неговата бъдеща ресоциализация, но той не може да бъде решаващ за неговото освобождаване, тъй
като и по убеждение на САС отсъства втората основна предпоставка за това – убедителна
личностова корекция.
От друга страна, следва да се има предвид, че институтите на наказанието и на условното
предсрочно освобождаване от неговото изтърпяване са свързани. Те следва да се отнесат към
факта на извършените престъпления и необходимостта деецът да изтърпи наказанието за тях по
справедлив начин, а обществото да е пропорционално възмездено за нанесените му увреди, така че
да не се оставя впечатление за безнаказаност и неоправдана снизходителност.
Изложеното налага по - нататъшно ефективно изтърпяване на наказанието, така че да се
позволи несъмнения и неколеблив извод, че са постигнати действителни и трайни промени в
личността насочени към спазване на правовия ред.
Правилно при това положение първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания
за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 440 ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 9 състав, постановено по н.ч.д № 1676/2021г. с което съдът е оставил без уважение
молбата на осъдения Н. С. К., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено по н.о.х.д. № 1500/2014г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Страните да бъдат уведомени за определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4