Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Габрово, 19.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ИВА ДИМОВА

при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 322 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 47 от 26.09.2018 г. по гр. д. № 177 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Трявна, съдът е отхвърлил предявените от Д.К.Ц., ЕГН ***, с посочен адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 2400,00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 2000,00 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, безпокойство, безсъние, стрес, сърдечни смущения и тревоги от противоправно действие на прокурор при РП-Дулово по досъдебно производство № 99/2012 г. по описа на РУП- Дулово, пр.преписка № 152/2012 г. по описа на РП- Дулово, изразяващо се във вписване в издадено постановление на обстоятелството, че Ц. е обявен за общодържавно издирване. Осъдил е на разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Д.К.Ц., който намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при противоречие с представената пред съда фактическа и правна обстановка, поради което следва да бъде отменено изцяло. Районният съд неправилно е приел, че Ц. не е търпял негативни изменения в правната си сфера, от обстоятелството, че е обявен за общодържавно издирване. Чрез признаване на факта за напускане на пределите на страната, жалбоподателят доказва, че няма валидно издадена и влязла в сила заповед за общодържавно издирване или същата е незаконосъобразна, а не че липсват вреди от такава заповед. Вредите са изразени чрез последвалите действия и обстоятелства, а именно продължаване и приключване на наказателното производство без да се отчете неправомерното му спиране и възобновяване. Решението по него е постановени при наличие на пороци. Изходът по АНД № 146/2012 г. на РС - Силистра е обусловило и решението по търговско-правен спор със значителен материален интерес. Загубата на търговското дело е мотивирано с Решението по АНД № 146/2012 г. на РС - Силистра, което е пряка и непосредствена последица от неправомерното, незаконосъобразно провлачване във времето на прокурорската преписка и ДП 99/2012 г. на РУП -Дулово, въз основа на несъществуваща, не влязла в сила, неправилна и незаконосъобразна заповед за общодържавно издирване. Постановлението на прокурор П. от 01.04.2014 г. останало необжалвано пред ОП - Силистра, касае внесена парична гаранция, а не обстоятелството има ли или не и законосъобразна ли е заповедта за общодържавно издирване. Загубата на търговския спор е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите за ищеца вреди, елемент от състава на чл. 45 ЗЗД. Според жалбоподателят съществен въпрос е има ли валидно издадена заповед за общодържавно издирване, от кого и кога е издадена, кога е влязла в сила и до кога Ц. е бил обявен за общодържавно издирване. Като не е отговорил на тези въпроси - същината на спора, РС- Трявна е решил неправилно и необосновано претецията, с която е сезиран. Неточно са преценени всички факти и обстоятелства от значение за делото. Неправилна е преценката на съда относно неблагоприятните изменения в психо-физичното състояние на ищеца. Относно присъдените разноски, счита че решението е необосновано и немотивирано. Счита, че следва да се отмени обжалваното решение.

В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор. Считат жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения относно отговорността по чл. 49 ЗЗД. взема становище, че ищецът не е установил нито един от обективните елементи на отговорността, извън безспорния между страните факт, че Прокуратурата на РБ е възложител на работа на прокурор при РП - Дулово. Счита, че не се е ангажирало нито едно доказателство за противоправно и съответно пряка причина за евентуални вредни последици, настъпили в правната сфера на ищеца от действията на прокурор П.. От законосъобразните действия не могат да са налице релевантни вреди, тъй като съответния правен субект, подчинен на държавния правопорядък следва да търпи извършваните в рамките на закона въздействия върху правната му сфера. Твърди, че не са били ангажирани доказателства да наличие на пряка-причинно следствена връзка между твърдялото незаконосъобразно действие на прокурор от РП - Дулово- посочване в постановление, че ищецът е обявен за общодържавно издирване, от една страна и неблагоприятните изменения в имотното състояние на ищеца от друга. Моли да се остави жалбата без уважение и претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 1577/2017 г. по искова молба на Д.К.Ц. против Прокуратурата на Република България, в която са изложени твърдения за причинени му имуществени и неимуществени вреди в резултат на неправомерно издадена Заповед за ОДИ, които претендира да бъдат обезщетени.

С разпореждане № 3626/21.09.2017 г. исковата молба е оставена без движение и на ищецът са дадени указания. Съдът е задължил ищецът, ако претендира да са му причинени вреди в резултат на неправомерно издадена Заповед за ОДИ, то същия да посочи кой орган е издал заповедта, дали същата е отменена в следствие като незаконосъобразна, а ако твърди, че е нищожна да изложи основанията за нейната нищожност. В случай, че ищецът претендира да са му причинени вреди в следствие незаконосъобразни действия на прокуратурата, следва да се посочат конкретните фактически действия от които са настъпили твърдените вреди, като се изложат твърдения кои са нормативно установените задължения, които органът или длъжностното лице не са изпълнили и съобрази обстоятелството, че в рамките на проведеното наказателно производство е постановено решение, с което е реализирана административно-наказателната отговорност на ищеца. В случай, че ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконни действия на правозащитни органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, то същият следва да посочи по коя от посочените изчерпателно в чл. 2 от ЗОДОВ хипотези соченият ответник му дължи обезщетение. Указал е ищецът да конкретизира какъв размер обезщетение претендира за причинените му неимуществени вреди и какъв за имуществени вреди, съответно какъв е техния вид - претърпени загуби /извършени от ищеца плащания, направени разноски по дела, възникване на задължения към трети лица/, или претендира пропуснати ползи/неосъществено увеличаване на имуществото му/, като конкретизира същите. Указал е да уточни претенцията за неимуществени вреди, като освен нейния размер да посочи как конкретно е увреден ищецът и в какъв период е търпял вредите. Предупредил го е за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

В указания срок е постъпила молба от Д.К.Ц. с вх. № 10957 от 06.10.2017 г., с която иска да се осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби, в следствие неправилната незаконосъобразна Заповед за ОДИ, както и сумата от 5 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинени безпокойство, страх, влошено здравословно състояние, в следствие неправилната незаконосъобразна заповед за ОДИ.

С разпореждане № 3913 от 09.10.2017 г., съдът отново е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да посочи дали претендира осъждане на ответника Прокуратурата на Република България за претърпените от него пропуснати ползи и ако това е така да посочи в какъв точно размер. Съобразно направените уточнения, съдът е квалифицирал иска по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като претенцията на ищеца срещу Прокуратурата на РБ не попада в никоя от изчерпателно посоченият в чл. 2 от ЗОДОВ незаконни действия. Определил е и държавна такса.

С молба вх. № 11282 от 19.10.2017 г. и вх. № 11665/31.10.2017 г., ищецът е посочил е представил доказателства за внесена държавна такса и е уточнил, че оттегля исковата си претенция за разликата над сумата от 2000,00 лв. до 5000,00 лв. Приел е определената от съда правна квалификация на иска.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани, като претендира и разноски.

С разпореждане № 1859 от 05.04.2018 г., съдът отново е указал на ищеца да посочи дали претендира да са му причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неправомерно издадена Заповед за ОДИ от лице - служител на Прокуратурата на Република България или твърди че в резултат на действията на Прокуратурата на Република България е било нарушено правото му на разглеждане и решаване на АНД № 146/2016 г. по описа на РС - Силистра в разумен срок.

След постъпила молба от 16.04.2018 г., за уточняване на исковата молба, съдът с Определение № 1998 от 16.04.2018 г. е съставил проект на доклада си по чл. 140 ГПК, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

Делото е било изпратено за разглеждане от Районен съд - Трявна и е образувано гр.д. № 177/2018 г.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ответникът Прокуратурата на РБ има качеството на възложител на работата, при и по повод изпълнението, на което ищецът твърди да е претърпял вреди и претендира тяхното парично възмездяване. Съдът е приел, че от ищецът не са изложени фактически твърдения, които да обуславят приложението на специалния ЗОДОВ, който изчерпателно регламентира основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на физически и юридически лица, като в хипотезата на чл. 1 тя е свързана с действията или бездействията на органи и длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност. В чл. 2 ЗОДОВ са предвидени казуистично и поради това изчерпателно хипотези на пораждане отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от органи на дознание, следствие, прокуратура и съд. Позовавайки се на чл. 1 от ЗСВ, по отношение на дейността на прокурорите, съдът е намерил, че не се излагат твърдения, които да сочат, че ищецът претендира да е носител на вземане, уредено в чл. 1 ЗОДОВ, тъй като дейността на прокуратурата не представлява изпълнение на административна дейност. На следващо място е приел, че не се твърдят и факти, покриващи някоя от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, следователно правната квалификация на исковете е общата разпоредба на чл. 49 ЗЗД. Съдът е приел, че в производството ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване нито един от обективните елементи на отговорността, извън безспорния между страните факт, че ответникът е възложител на работата на прокурор при РП - Дулово. По делото не е било установено противоправно поведение на прокурор П., поради което от законосъобразно поведение не могат да са налице релевантни вреди, тъй като съответния правен субект е подчинен на държавния правопорядък и следва да търпи извършваните в рамките на закона въздействия върху правната си сфера. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие на прокурор при РП- Дулово - посочване в постановление, че ищецът е обявен за ОДИ от една страна и неблагоприятните изменения в имотното състояние на ищеца от друга. Твърдените имуществени вреди са единствено и само резултат на собственото неправомерно поведение на ищеца, за което му е наложено административно наказание. На следващо място, съдът е счел, че не са ангажирани доказателства за наличие на пряка -причинно следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие на прокурор при РП-Дулово - посочване в постановление, че ищецът е обявен за ОДИ от една страна и неблагоприятните изменения в психо-физическото състояние на ищеца от друга. За съда е останало недоказано да са налице обективните елементи на правопораждащия деликтната отговорност на ответника фактически състав. С тези мотиви, съдът е отхвърлил претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения на ищеца за понесени вреди в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неправомерно извършени от служител на Прокуратурата на Република България /прокурор при РП- Дулово/ действия - вписване на неверни обстоятелства в акт на прокурор, че ищецът е обявен за общодържавно издирване, без да има заповед за това, съответно същата е незаконосъобразна, неправилна и нищожна.

Ищецът претендира да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял в следствие на противоправното поведение, изразено в незаконосъобразни действия от страна на служителя на Прокуратурата на Република България. В резултат на незаконосъобразните действия са се увредили негови неимуществени блага - здравето, доброто име и социалната репутацията, както и имуществени - наложено административно наказание - глоба и съответните съдебни разноски в размер на 2 400,00 лв.

Съдът е квалифицирал искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, въз основа на заявените факти и обстоятелства в исковата молба и последвалите уточняващи молби.

Съобразно разпределената доказателствена тежест, предявените искове са останали недоказани.

Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави следните правни изводи.

Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.

Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.

На основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД /Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. А това определя и необходимите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца), 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа, 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, 4. Работникът да има вина за причинените вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия, т.е. следва да се установи, че служители на ответните ведомства - прокурор при РП- Дулово е осъществил състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на ищеца при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Последното означава да е имало действия или бездействия, от които да са настъпили вреди за ищеца, като първите да са били виновни и противоправни /Решение № 42 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 10256/2009 г. по описа на ГОС, потвърдено с Решение от 05.01.2011 г. по гр. д. № 446/2010 г. по описа на АпС - Велико Търново, Решение № 222 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 967/2011 г., IV г. о., ГК/.

По отношение на направените във въззивната жалба възражения.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при противоречие с представената пред съда фактическа и правна обстановка. Настоящата инстанция намира, че решението не страда от посочените пороци, тъй като незаконосъобразно е решение, което е постановено при противоречие със закона. При постановяване на обжалваното решение, съдът е определил правната квалификация, съобразно наведените факти и обстоятелства и е изследвал и приложил фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. При ревизиране на решението не се установиха нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което решението се явява законосъобразно.

Необосновано е решение, в което има несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи. Подобно несъответствие в решението не е налице, поради което решението не страда и от този порок.

Съществено за жалбоподателя се явява обстоятелството, дали има валидно издадена заповед за ОДИ, от кого е издадена, кога е влязла в сила и до кога Ц. е би обявен за общо държавно издирване. Подробно в мотивите си първоинстанционният съд е изследвал това обстоятелство и е заключил, че независимо от това дали действително ищецът е бил обявен или не за ОДИ, то поведението на прокурор П. не може да се квалифицира като противоправно. Също така е развил съображения в насока, че заповедта за ОДИ по никакъв начин не препятствала предвижването на Ц., както през терминалите на летището, така и през сухопътните граници. Приел е, че липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди и издаването на заповед за ОДИ, поради не ангажиране на доказателства в тази насока.

Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора, на въззивника се дължат разноски по реда на чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, които се определят съобразно правилата на чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Въззивният състав намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., тъй като по делото има изготвен отговор на въззивната жалба и писмено становище за насроченото открито съдебно заседание.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното Габровски окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 26.09.2018 г. по гр. д. № 177 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Трявна.

ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН ***, с посочен адрес: *** да заплати на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	19 февруари 2019 г.
Съдия:	Ива Спасова Димова

Дело:	20184200500322
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	19 декември 2018 г.