№ 95
гр. Шумен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100567 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р.М.Т. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. М. К. от АК – Шумен, с адрес за призоваване в гр. Шумен, ул.
..... № 119, офис № 8 против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „.... № 87. Ищецът твърди, че на 11.07.2023 г. около 16.30 ч. в гр.
.... на ул. .... № 11, при управление на л.а. марка „Тойота“, модел „Раф4“ с рег. № ... водачът
И.А.Д.а, ЕГН********** е нарушила правилата за движение по пътищата, изгубила е
контрол над МПС и с дясната предна гума преминава през краката на стоящия седнал на
бордюра Р.М.Т. В резултат на ПТП, ищецът е получил травматични увреждания. Лечението
на ищеца е осъществявано първоначално в „МБАЛ - Шумен“ АД, където е извършена
операция, а след изписването му от болницата в домашни условия, като в продължителен
период е изпитвал болки, налагащи приемането на болкоуспокояващи и е имал нужда от
чужда помощ при задоволяване на потребностите си. Към настоящия момент ищецът все
още продължава да използва болкоуспокояващи. Влошеното здравословно състояние се е
отразило и на психиката му.
За лек автомобил марка „Тойота“, модел „Раф4“ с рег. № ..., е имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица. Ищецът, в качеството си на увредено лице, е отправил до ответното
дружество молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди, получена от застрахователя на 14.08.2023 г. След разглеждане на предявената
претенция, застрахователят е отказал да обезщети пострадалия, тъй като последният не е
предоставил допълнително поисканите документи.
1
Ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 113 720.00 лв., от
които застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., и
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 720.00 лв., ведно, на
основание чл.429 ал.3 от КЗ, със законната лихва върху претендираното обещетение за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на ответника – 14.08.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ законната
лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от
датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение 29.08.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането. Моли съда да му присъди и направените деловодни
разноски.
ЗД „Бул Инс“ АД не оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор
по застраховка „ГО“ за процесния автомобил, но оспорва наличието на деликт, механизма
на ПТП, както и че вследствие на него ищецът е получил описаните в исковата молба
телесни повреди по вид и степен. Неправено е възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца, който се е намирал в седнало положение на банкета на оживено место.С
опасното си разположение на необезопасено место, заемайки част от пешеходната зона и
същевременно част от пътното платно пострадалият е допринесъл за реализацията и
тежестта на получените от него телесни увреждания. Счита, че претендирания размер на
обезщетение за неимуществените вреди е завишен, като несъответства на тежестта и
характера на увредата. Оспорва претенцията за имуществени вреди. заплатените от ищеца
суми не са във връзка с проведеното лечение.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С Определение от 30.10.2024 г., постановено в публично заседание по АНД № ...2024
г. по описа на РС – Велики Преслав на основание чл.382, ал.7 от НПК във вр. с чл.375а, ал.1,
във вр. с чл.24, ал.3 от НПК съдът е одобрил постигнатото между Районна прокуратура –
Шумен и И.А.Д.а, ЕГН ..... споразумение, че обвиняемата И.А.Д.а е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, предл. второ
във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.07.2023 г. в гр. ....
по улица .... при управление на л.а. „Тойота Раф4“ с рег. № ..., собственост на И.А.Д.а от гр.
..... е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20,
ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в затруднение на движението на десен долен крайник за срок повече от месец
или за около 4-5 месеца и трайно затруднение в движението на крайник за срок по-голям от
един месец, обусловен от фрактура на тялото на големия пищял на лявата подбедрица
средно за около 4-5 месеца на Р. М. Д., ЕГН ********** от гр. ...... Деянието е извършено по
непредпазливост. Съдът е освободил И.А.Д.а от наказателна отговорност и й налага
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и я лишил от право да управлява
МПС за срок от пет месеца.
2
Ответникът не оспорва съществуването на валидно сключен застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ и съдът приема за установено и не нуждаещо се от
доказване обстоятелството за наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/..... по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на л.а. марка „Тойота“, модел
„Раф4“ с рег. № ..., към датата, на която е осъществено процесното ПТП.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 11.07.2023 г. около
16.30 ч. в гр. .... л.а. „Тойота Раф4“ с рег. № ..., управляван от И.А.Д.а се е движил по ул. .... в
западна посока. Времето е било слънчево, пътното платно сухо с широчина 7 метра с две
ленти разделени с прекъсната линия, без наклон, прав пътен участък Водачът отдалеч е
възприел, че на десния тротоар има две лица, едното от тях (жена) е седяла на столче, а
другото – пострадалият Р. М. Д. е бил седнал на тротоара, като долната част на краката му са
били на платното за движение. При достигане на дом № 13, движейки се със скорост около
25 км./ч., водачът се е почувствал заслепен от слънцето и се опитал да свали сенника пред
себе си. Докато вниманието му било насочено към сенника, водачът изгубил управление и
автомобилът се е насочил към десния тротоар, като с предното дясно колело се качил на
бордюра и изминал по него 4.3 метра. Водачът реагирал на отклонението от посоката на
движението със завъртане на волана наляво към платното за движение. При слизането на
автомобила от бордюра на платното за движение, предната дясна гума преминава през
долната част от краката на Р. М. Д..
Мястото на удара е на платното за движение в непосредствена близост до бордюра в
южния край на изграден тротоар от дясната страна на пътя, покрит с тротоарни плочи, пред
дом № 13. В близост няма изградени съоръжения или маркировка за преминаване или отдих
на пешеходци.
Непосредствена причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху
управлението от водача, поради което автомобилът е напуснал платното за движение и е
навлязъл върху тротоарната площ, където е седял пострадалият. Съпътстваща причина е
ненужното престояване на пострадалия в непосредствена близост до/на платното за
движение.
ПТП е било предотвратимо от страна на водача с екстремна употреба на спирачки,
както и в случай, че пострадалият не е престоявал в непосредствена близост до/на платното
за движение.
В районна на ПТП не е имало препятствия, ограничаващи видимостта. Времето е
било слънчево, ясно, с добра видимост. Пътният участък е прав, хоризонтален, без завои.
Водачът е имал пряка видимост към мястото, където е седял пешеходеца. Пострадалият
пешеходец е имал възможност да забележи приближаващия го лек автомобил и достатъчно
време за реакция за да изтегли краката си извън платното за движение и коридора на
движение на автомобила.
3
Р.М.Т.е получил следните травматични увреждания: 1) контузия на дясната
подбедрица: трималеоларна фрактура на дясната глезенна става; фрактура на големия
пищял на дясната подбедрица в долната й трета – над глезенната става; фрактура на малкия
пищял на дясната подбедрица на средната й трета. 2) Контузия на лявата подбедрица:
разкъсноконтузна рана на лявата подбедрица; фрактура на големия пищял на лявата
подбедрица в долната й трета.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
На ищеца е било проведено оперативно лечение на десния долен крайник.
Извършено е открито наместване на фрактурата на големия пищял с вътрешна фиксация с
метална плака и винтове. На малкия пищял е поставена метална плака с шест винта. На
фрактурата на големия пищял на левия долен крайник е проведено консервативно лечение.
След гладък следоперативен период, протекъл без усложнения, ищецът е бил изписан на
31.07.2023 г. с подобрение. С цел продължаване на антибиотичното лечение и за
наблюдение, ищецът е бил рехоспитализиран на същата дата по КП 198. Проведена е
фасциотомия и некректомия на увредените тъкани на дясната подбедрица. Изписан е за
домашно амбулаторно лечение на 05.08.2023 г. с подобрение и с указание да носи
имобилизация с ортеза на десен крак за срок от 60 дни и имобилизация с гипс на ляв крак за
срок от 60 дни. Назначена е медикаментозна терапия за дома, с контролни прегледи на
08.08.2023 г. и на 18.08.2023 г., дадени са указания да не натоварва двата крака за по 90 дни.
Ищецът е бил приет за трети път в ортопедичното отделение на „МБАЛ-Шумен“ АД
на 22.08.2023 г., тъй като седмица преди постъпването кожата на дясната му подбедрица
мацерирала и металната остеосинтеза се оголила. Проведена е оперативна интервенция, при
която един кортикален винт от долния край на плаката на големия пищял е бил изваден,
изрязана е част кожата и подкожието и раната е била затворена. В съдебно заседание,
вещите лица посочиха причината за оперативната интервенция, а именно, че пострадалият е
слаб човек, който няма подкожна мазнина и металната плака, създава отвътре обем между
кожата и костта. Поради липса на подкожна мас, металът при всяко движение раздразва
кожата.
Направената на 06.11.2023 г. рентгенография е показала незавършена консолидация
на фрактурата на дясната тибия (малеол).
Ищецът е приет за четвърти път ортопедичното отделение на „МБАЛ-Шумен“ АД на
13.02.2024 г. за отстраняване на металната плака, при наличието на рентгенологични и
клинични данни за срастване на фрактурата на дясна подбедрица. На 14.02.2024 г. металната
плака на големия пищял на дясната подбедрица е била оперативно отстранена.. След гладък
постоперативен период, протекъл без усложнения, ищецът е бил изписан с подобрения за
домашно амбулаторно лечение. Назначени са дати за превръзка и за сваляне на
хирургичните конци, назначена е терапия. Ищецът е провел раздвижване самостоятелно.
Предвид обективните медицински данни, през първите 30 – 40 дни след претърпяното
4
ПТП, ищецът е изпитвал силни болки, след което би следвало болките в ляво постепенно да
започнат да намаляват. Установените възпалителни усложнения в дясната подбедрица,
изискващи оперативна намеса са удължили болковия синдром докъм 2-2 ½ месеца.
През първите два месеца след ПТП са налице неудобства, свързани с имобилизацията
на двата крайника, което е лишило ищеца от възможност за самостоятелно придвижване и
го прави зависим от чужда помощ. След втория месец неудобствата са свързани с
използването на помощни средства при придвижване, самообслужване и дейностите от
ежедневния живот.
Възстановителните срокове за левия крак са около три месеца, а за десния около пет
месеца. Към настоящият момент ищецът има частично ограничение в движението на двете
глезенни стави, повече в дясно. Необходимо е провеждане на курс балнеолечение с цел
евентуално подобряване на обема на движение в глезенните стави и биомеханиката на
долните крайници.
Извършените от ищеца разходи, обективирани в приложените по делото фактури са
във връзка с лечение на травмите от ПТП. И трите фактури са за остеосинтезни материали,
свързани с първата операция.
За установяване на наведените от ищеца твърдения за нанесените му неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
И.Н.И. – съсед на ищеца и Р.Р.М. – син на ищеца. От показанията им се установява, че след
изписванията от болницата лечението на ищеца е продължило в домашни условия. През
първите два-три месеца, ищецът не е можел да се движи, бил е напълно безпомощен, на
легло, имал е нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си
потребности. В този период е бил обслужван от сина си и от наета за целта жена. През
петият месец от ПТП, ищецът е започнал да се обслужва, но в стаята, не е можел да отиде до
тоалетната. Раздвижването започнало през шестия месец, първоначално с патерици, които е
използвал докъм осмия месец. Продължително време е имал болки. Към настоящия момент
все още е зависим от чужда помощ, има болки, придвижва се с бастун, не може да ходи да си
пазарува (сина му продължава да му пазарува) и си стои в къщи, като се разтъпква в двора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищеца, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
Ищецът е предявил пред ответника застрахователната си претенция (л.18-л.23) за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди.
Застархователят е получил претенцията на 14.08.2023 г. (л.23). С писма изх. № НЩ
5885/29.08.2023 г. и изх. № НЩ 6715/05.10.2023 г., застрахователят е изискал допълнително
документи, включително постановление за прекратяване на наказателното производство или
влязло в сила съдебно решение с мотиви към него. Не са налице доказателства за
5
произнасянето по претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 11.07.2023 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от И.А.Д.а, при което е причинена средна телесна повреда на
Р.М.Т. Наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с
определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна
отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила И.А.Д.а, за понесените от
Р.М.Т.неимуществени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищцата, вследствие,
на което тя е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен
6
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Раф4“ с
рег. № ..., обективиран в застрахователна полица BG/....., с период на застрахователно
покритие от 21.12.2022 г. до 20. 12.2023 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Р.М.Т. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния резултат,
тъй като с неправилното му и опасно позициониране на необезопасено место, при което е
заемал част от пътното платно и част от пешеходната зона, пострадалият е допринесъл за
реализацията и тежестта на получените от него телесни увреждания.
Пострадалият е пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1 от ЗДвП. От заключението на
КАТСМЕ по делото безспорно се установява, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за осъществяване на вредоносния резултат. В него изрично е посочено, че
съпътстваща причина за настъпването на ПТП е ненужното престояване на пострадалия в
непосредствена близост до/на платното за движение. Анализа на разпоредбите, съдържащи
се в Глава втора, Раздел ХХІ от ЗДвП и Глава двадесет и четвърта от ППЗДвП и уреждащи
правилата за движение на пешеходците не допускат поведение на пешеходеца, при което
същият има възможност да престоява неподвижно на пътното платно. На следващо място,
вещото лице изрично посочва, че добрата видимост и ниската скорост, с която се е движел
автомобилът, са давали възможност на пострадалия да забележи приближаващия го
автомобил и е имал достатъчно време за реакция за да изтегли краката си извън платното за
движение и коридора на движение на МПС. Т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
От друга страна, водачът на л.а. „Тойота Раф4“ с поведението си е нарушил чл.20,
ал.1от ЗДвП, който го задължава да контролира непрекъснато управляваното от него ППС.
7
Следователно настъпилото ПТП е в резултат от комбинацията от поведението на водача на
МПС и на пострадалия пешеходец. С оглед на това съдът приема, че приносът на
Р.М.Т.следва да се определи на 10%, до който размер следва да се намали отговорността на
прекия причинител, респективно на застрахователя, който с оглед съществуващото
застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от ищците
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП. При определяне размера на приноса на
пострадалия, съдът е съобразил, както конкретните обстоятелства довели до ПТП, така и
завишените изисквания към водачите на МПС, спрямо по-уязвите участници в движението
пешеходците, съгл. чл.5, ал.2 и чл.116 от ЗДвП. Още повече, че конкретната пътна
обстановка е изисквала повишено внимание от водача на л.а. „Тойота Раф4“. В заключението
на КАТСМЕ вещото лице подчертава, че непосредствената причина за ПТП е загубата на
контрол от водача върху управлението на автомобила, а поведението на пострадалия се
определя като съпътстваща причина. Т.е. основната причина за автопроизшествието и
възникналия вследствие на него вредоносен резултат е поведението на водача на ППС.
Съдът споделя извода на вещото лице. И.А.Д.а е имала пряка видимост към мястото, където
е седял пешеходеца, но вместо да съсредоточи вниманието си за да избегне инцидента, тя е
посегнала към сенника на автомобила, за да се предпази от заслепяване, при което е
отклонила вниманието си от управлението на автомобила, вследствие, на което той се е
отклонил от пътното платно и е навлязъл върху тротоара. Предвид създадената конкретна
пътна обстановка и невъзможността едновременно да упражнява непрекъснат контрол върху
управляваното ППС и да преустанови заслепяването от слънцето, водачът е следвало да
преустанови движението на автомобила
Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. По делото са представени
фактури № № **********/17.07.2023 г.; **********/28.07.2023 г. и 10 00000751/08.08.2023 г.
(л.140-л.142) на обща стойност 3 520 лв. От заключението на КСАМЕ, неоспорено от
страните и прието от съда за обективно и компетентно е видно, че посочените в трите
документа суми са пряко свързани с лечението на травмите от ПТП. Отчитайки приноса на
пострадалият на 10% и след приспадане на този принос от определения размер на
обезщетението за имуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер
на 3 168 лв. С оглед на това искът за обезщетение на имуществените вреди следва да бъде
частично уважен за сумата от 3 168 лв., а за разликата до претендирания размер от 3 720 лв.
да бъде отхвърлен.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и
другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените
вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,
следва да се съобрази възрастта на ищеца, конкретните прояви на увреждане, физическите и
емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на
8
възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП
пострадалият е на 64 г. В резултат на ПТП, Р.М.Т.е получил травматични увреждания –
четири фрактури на долните крайници и разкъсноконтузна рана, подробно описани в
заключението на КАТСМЕ. За част от получените травматични увреждания (фрактура на
големия пищял на левия долен крайник) е проведено консервативно лечение. За останалите
травматични увреждания се е наложило оперативно лечение, като са извършени общо три
операции, едната от които поради възникналите усложнения.Оздравителният процес е
протекъл с усложнения и според вещите лица продължил 5 месеца. Но окончателната
консолидация на фрактурата на дясната подбедрица е настъпила в началото на м. февруари
2024 г. и това е дало възможност на 14.02.2024 г. да се извърши оперативната интервенция
за отстраняване металната плака големия пищял на дясната подбедрица. С оглед на това
обстоятелство съдът приема, че възстановителния период е бил около 7 месеца. Получените
травми са причина за интензивни болки преди по време и след оперативното лечение.
Проведените оперативни лечения са удължили периода на болките до 2-2½ месеца. Ищецът
за продължителен период от време е бил зависим от чужда помощ. Болките, като и
зависимостта от чужда помощ са създали дискомфорт и негативни психични изживявания.
Към настоящият момент все още не е възстановено изцяло движението в двете глезенни
стави, като са налице ограничения в движението им, все още ползва бастун, не излиза на
улицата, а се разхожда само в двора на къщоата и се нуждае от чужда помощ за пазаруване,
тъй като не може да отиде до магазина да си напазарува. На тази основа, с оглед и на
социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за
годишна инфлация, която към м. март 2025 г. спрямо същия период за миналата година е 4%,
като натрупаната инфлация за последните три години е 22.2%, а за последните пет години
38.2%), съдът приема за справедливо на ищеца да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на
80 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалият на 10% и след приспадане на този принос
от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на 72 000 лв., а за разликата до претендирания размер от
110 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищецът претендира, на основание чл.429 ал.3 от КЗ, присъждането на законна лихва
върху претендираното обещетение за неимуществени вреди, считано от датата на
уведомяване на ответника – 14.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, както и
на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение (включващо обезщетението за неимуществени вреди и лихвата
по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата на постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение 29.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането.
От така формулирания петитум може да се направи извод, че ищецът иска към
обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този
начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по чл.497, ал.1 от
9
КЗ. Съдът не споделя тезата на ищеца. В резултат на деликта възниква облигационно
отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да обезщети
увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е парично и
изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава
следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне
изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи парична
сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея законна
лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При наличие на
валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно отношение
между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия алтернативно да
насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от
КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е вторично спрямо
правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което застрахователят не може да
дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а именно
обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за забава върху нея до датата на
изплащането му. Приемането на обратното би означавало застрахователят да плати сума
излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва
за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
10
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
14.08.2023 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. В хода на процеса не са представени доказателства за обезщетяване на ищцата
за претърпените от нея вреди. Искането на застрахователя, пострадалият да представи
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в рамките на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр.
с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
14.08.2023 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 14.11.2023 г. След
14.11.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 29.08.2023
г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва излиза извън
размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за забава.
Уважаването на претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД става съобразно
наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от
ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо
съгласно действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор,
11
така и към този момент законодателство. С оглед на това претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските по делото.
Ищецът, предвид чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК е освободен от държавни такси и разноски,
но не и от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част
от претенциите. От приложения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК се
установява, че направените от ответника разноски са в размер на 13 468, от които депозит за
възнаграждение на вещите лица в общ размер на 1 708 лв. и платен адвокатски хонорар в
размер на 11 760 лв. С оглед на това, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да
се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер
на 4 565.76 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в
размер на 6 410 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й,
адвокатско възнаграждение в размер на 4 236.96 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 3 006.72 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Э
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „.... № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Р.М.Т. ЕГН
********** сумата от 75 168 лв., от която 72 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания и 3 168 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
получените от него травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на 11.07.2023 г.,
причинено от И.А.Д.а, която е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Раф4“ с рег. № ... на основание застрахователна полица
BG/....., валидна към датата, на която е осъществено ПТП за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 14.08.2023 г. до
окончателното му заплащане. В останалата част за разликата от уважения общ размер на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от 75 168 лв. до претендираните 113
12
720 лв., както и законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение (включващо обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл.429, ал.3
от КЗ), считано от датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение 29.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, отхвърля претенциите на
Р.М.Т. като неоснователни.
Осъжда Р.М.Т. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.... № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
сумата от 4 565.76 лв., представляващи направените от ответника разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „.... № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адвокат М. К. от АК
– Шумен, с адрес на кантората в гр. Шумен, ул. ..... № 119, офис № 8 сумата от 4 236.96 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска
помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „.... № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 3 006.72
лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13