РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 20.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00951 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.

                   По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника А.Д.А. ЕГН **********, с адрес: *** 12, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. сумата от 523,04 лв. /петстотин двадесет и три лв. и 04 ст./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П. ул.****, с абонатен № **** ,от която сума главница в размер на 445,83 лв. /четиристотин четиридесет и пет лв. и 83 ст./„ за периода от 01.02.2016г.-30.07.2019г. и лихва за забава па месечните плащания в размер на 77,21 лв. /седемдесет и седем лв. и 21 ст./, начислена за периода 12.04.2016г.-09.10.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите , както и да бъде осъден ответника да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в заповедното и настоящото производство и  юрнсконсултско възнаграждение.  

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, като е оспорил така предявените искове по основание и размер.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №****г., по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение  по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 от ГПК,  ответника е направил възражение.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

Същевременно в тежест на ищцовата стана е да докаже в настоящето производство, че ответника има качеството потребител от кръга лица посочени в §1, т.2 от ЗРВКУ, както и с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство, независимо от дадените указания от съда в доклада по чл. 146 от ГПК не са ангажирани. В тази връзка единствено е представена декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, подадена от трето неучастващо по делото лице. В самата декларация се сочи, че ответницата има идеални части от водоснабденото жилище, но доколкото е подадена от друго лице, не може да се приеме, че съставлява извънсъдебно признание правото на собственост.  В самата декларация е посочено, че е налице нотариален акт за жилището и че е придобито с наследство, предвид на което ищцовата страна е могла , чрез издадени съдебни удостоверения да представи надлежни доказателства за правото на собственост върху водоснабедното жилище, което не е сторено. Предвид изложеното съдът приема за недоказано по делото, че ответника е потребител на В и К услуги. Липсата на качеството потребител на ответника е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Водоснабдяване и канализация ” ООД, суми за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.          

С оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена ищцовата страна да заплати на ответната направените по делото разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение   .

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :          

                   ОТХЪВРЛЯ предявените искове от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387 против  А.Д.А. ЕГН **********, с адрес: *** 12, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. сумата от 523,04 лв. /петстотин двадесет и три лв. и 04 ст./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П. ул.****, с абонатен № **** ,от която сума главница в размер на 445,83 лв. /четиристотин четиридесет и пет лв. и 83 ст./„ за периода от 01.02.2016г.-30.07.2019г. и лихва за забава па месечните плащания в размер на 77,21 лв. /седемдесет и седем лв. и 21 ст./, начислена за периода 12.04.2016г.-09.10.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, като недоказани и неоснователни.  

                  ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387 да заплати на    А.Д.А. ЕГН **********, с адрес: *** 12, направени разноски по делото в размер на 300.00 лева.                 

                 След влизане на решението в сила, частно гражданско дело    №****г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                 

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: