Решение по дело №8415/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 3965/24.10.2022 г.,
постановено по НОХД № 8415/2022 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/,
НО, 129-ти състав.
Производството е образувано по внесен на 04.07.2022 г. в СРС обвинителен акт
срещу М. В. Л., с ЕГН: **********, с повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 01.05.2022 г., около 02,00 часа, в гр. София,
по ул. „Яна Язова“ с посока на движение от ул. „Екатерина Ненчева“ към ул. „Димитър
Шишманов“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил с марка
************ с ************* в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със Заповед ********************** за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за
движение по пътищата, издадена от О „ПП“ – СДВР.
В хода на проведеното разпоредително заседание на 24.10.2022 г. е
констатирано наличие на основания за разглеждане на делото по реда на
диференцираната процедура, предвидена в разпоредбите на Глава 28 от НПК, а
именно:
Подсъдимият към момента на инкриминираното деяние, както и към момента на
внасяне на ОА в съда, е със статут на неосъждано лице, доколкото за осъждането му по
НОХД № 3598/2019г. на СРС, е настъпила реабилитация по право на основание чл.86,
ал.1, т.1 от НК към 06.04.2022г., доколкото на 05.04.2022г. е изтекъл определения
изпитателен срок, а наложената глоба е платена на 10.06.2019г., съгласно постъпила
справка от 131 състав на СРС, НО. Отделно от това, към 06.04.2022г. вече е била
отпаднала и пречката за повторно приложение на разпоредбата на чл.78а от НК,
доколкото подсъдимият е платил на 25.09.2018 г. наложената му глоба като
административно наказание по НАХД № 9549/2018г. по описа на СРС, НО, 96 състав,
видно от справка от 96 състав на СРС /л.19/ и от датата на плащането е изтекла една
година.
С оглед на това, съдът намери, че и доколкото от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава
28 от НПК и именно по този процесуален ред е проведено съдебното следствие.
По искане на страните и на осн. чл.252, ал.1 НПК, делото е разгледано незабавно.
В съдебното заседание, представителят на СРП поддържа обвинението, считайки,
че то е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство. Моли на подсъдимия да бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер, с оглед чистото му съдебно минало. Приобщеното по
делото като веществено доказателство наркотично вещество – угарка от цигара, за
което не е повдигнато обвинение предвид минималния размер на наркотичното
вещество, моли да бъде отнето в полза на държавата и унищожено по съответния ред.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.П от АК-Габрово, също счита, че са налице
основанията за приложение на разпоредбата на чл.78а НК и моли на подзащитния му
да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, предвид
процесуалното му поведение, чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни. Относно вещественото доказателство – предоставя на съда.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и прецени
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, на осн. чл.378, ал.2
1

НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:

Обвиняемият М. В. Л., на 34 г., е роден на *************, български
гражданин, неосъждан /реабилитиран по право/, неженен, със средно образование,
безработен, с постоянен адрес: ********************* адрес по местоживеене:
г*********************** с ЕГН: **********.
Обвиняемият издържал успешно изпит за водач на моторно превозно средство
категория „В“ по протокол № 5304/15.11.2006 г. Последното му издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ било с № *********, издадено
на 29.08.2018 г., валидно до 29.08.2028 г. Преди това, СУМПС на обвиняемия било
няколкократно отнемано и възстановявано.
Със Заповед ********************** за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата,
издадена от длъжностно лице при отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на обвиняемия
Л. била наложена санкция по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), а именно „Временно отнемане на СУМПС, но не за повече от 18 месеца“. На
основание чл.172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП със заповедта било отнето свидетелството за
управление на МПС на обвиняемия Л.. Заповедта била връчена на обвиняемия лично
на 15.01.2022 г. До изтичане на предвидения 14 дневен срок обвиняемият Л. не се
възползвал от правото си да подаде жалба, поради което горепосочената заповед влязла
в сила.
На 01.05.2022 г., около 02,00 часа, в гр. София, по ул. „Яна Язова“ с посока на
движение от ул. „Екатерина Ненчева“ към ул. „Димитър Шишманов“, съзнавайки, че
изтърпява принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС, обвиняемият Л. управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил с марка ************ с *************, когато бил
забелязан от свидетелите **********************, двамата младши автоконтрольори
в ОПП-СДВР. Последните били назначени на 30.04.2022 г., за времето от 19,00 часа на
30.04.2022 г. до 07,00 часа на 01.05.2022 г., съвместно като АП по маршрут „М-30“. На
свидетелите направило впечатление, че лекият автомобил марка ************ с
************* се движи хаотично, а след като водачът ги забелязал, рязко подал газ и
завил наляво по ул. „Екатерина Ненчева“ и след това отново наляво по ул. „Яна Язова“.
Това предизвикало съмнението на полицейските служители, които решили да
извършват проверка на автомобила и на неговия водач. Многократно му подали
светлинен и звуков сигнал, включително и със стоп палка да спре автомобила, но той
продължил движението си и спял пред № 2 на ул. „Яна Язова“. Когато се приближили
служителите на ОПП-СДВР към лек автомобил с марка ************ с
*************, заварили обв. М. Л. седнал в скута на своята приятелка – св. Р.К, която
се возела на предна дясна седалка, с цел да си разменят местата и обвиняемият да не
бъде възприет като водач на автомобила. Но така поставената цел не била реализирана,
тъй като служителите на ОПП-СДВР твърде бързо застигнали управлявания от обв. Л.
лек автомобил и св. Р.К не успяла да се прехвърли на шофьорското място.
При проверката, водачът на автомобила бил установен като обвиняемия М. В.
Л.. Последният оказал яростна съпротива, което наложило употреба на физическа сила
и помощни средства - белезници. Пътникът в автомобила бил установен като
свидетелката Р.В.К. Полицейските служители направили справка, от която установили,
2

че СУМПС на обвиняемия Л. е било отнето. При проверката Л. бил тестван за алкохол,
като пробата реагирала отрицателно, но категорично отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. На обвиняемия бил съставен АУАН № **********
г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 080698/01.05.2022 г., след което
бил съпроводен до ВМА, където отказал да даде кръв и урина за изследване.
Освен горното, в автомобила била намерена 1 бр. саморъчно свита цигара,
която обв. Л. предал с протокол за доброволно предаване от 01.05.2022 г., като
посочил, че цигарата е негова и представлява марихуана. От направената експертна
справка №1026-Х/05.05.2022 г. на вещественото доказателство е установено, че същото
представлява растителна маса, даваща оцветяване за наличие на канабиноиди и
представлява смес (неразделима по механичен начин), в която се съдържа коноп.
Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, въпросната саморъчно свита
цигара е с нето тегло 0.43 гр., на стойност 2.58 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
установени въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК допустими и
относими към предмета на доказване доказателствени източници, чието обсъждане е
процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК,
регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18
НПК. Доказателствените източници, от които по един категоричен и несъмнен начин
се извежда гореописаната фактическа обстановка са следните: Протокол за разпит на
обвиняемия М. В. Л. (л. 25); Справка за съдимост на М. В. Л. (л. 27); Протокол за
разпит на свидетеля Р.В.К (л. 34); Протокол за разпит на свидетеля А.С.С (л. 35);
Протокол за разпит на свидетеля К.С.Б (л. 36); Акт за установяване на
административно нарушение серия АД, бланков № ********** г. (л. 45 и 59); Заповед
№ 22-4332-002084/04.05.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (л. 46-47 и 60); Заповед ********************** за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (л.
55, 66 и 72); Заповед № 22-4332-002096/05.05.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП (л. 56 и 67); Талон за
изследване № 080698/01.05.2022 г. (л. 63-64); Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози (л. 65); Мотивирана резолюция № 22-4332-М000555/12.05.2022 г. за
прекратяване на административнонаказателното производство по Акт за установяване
на административно нарушение серия АД, бланков № ********** г. срещу М. В. Л. (л.
68); Писмо от ОПП-СДВР с УРИ 4************* г., справка-картон на водача М. В. Л.
справки от 131 и 96 състави на СРС за заплатени глоби от обв. М. В. Л. и други
документи.
Съдът кредитира изцяло всички доказателства и доказателствени средства като
единни и събрани по надлежния процесуален ред. Същите не са в противоречие
помежду си, а взаимно се допълват и са относими към предмета на доказване по
делото. Приобщените по делото доказателствени материали установяват в цялост
гореописаната фактическа обстановка, без каквито и да е противоречия и неясноти.
Фактът, че на обв. Л. е било издадено свидетелство за управление на МПС №
*********/29.08.2018 г., валидно до 29.08.2028 г., се установява от изисканите и
3

представени справки от ОПП-СДВР. От справките е видно също така, както и от
представените по делото АУАН бланков № ********** г. и Заповеди за прилагане на
ПАМ, че свидетелството за управление на МПС на обв. Л. било временно отнето със
Заповед **********************, на осн. чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по
пътищата /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/
за срок до 18 месеца. Посочената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е била доведена до знанието на обв. Л. като му е връчена
лично на 15.01.2022 г. До изтичане на предвидения 14 дневен срок обвиняемият Л. не
се възползвал от правото си да подаде жалба, поради което горепосочената заповед
влязла в сила.
Фактът, че обв. Л. е управлявал МПС по време на изтърпяване на наложената му
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, се извежда категорично от приобщените по делото справки от
ОПП-СДВР, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
********************** и АУАН бл.№********** г. и свидетелските показания на
свидетелите А***************************
Фактът, че обвиняемият Л. е бил със статут на неосъждано лице /реабилитиран
по право/ към момента на инкриминираното му деяние се установява от приложената
по делото справка за съдимост, както и от изисканите и представени по делото справки
за заплащане на глоби от 96 състав и 131 състав на СРС, НО.
При цялостния и задълбочен анализ на посочените доказателствени източници
този съдебен състав счита, че са налични доказателства, от които може да се направи
несъмненият и категоричен извод за това, че обв.Л. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение, по начина, описан в обвинителния акт, с изключение на това, че
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
********************** му е била връчена на 15.01.2021 г., което обективно няма как
да стане, след като самата Заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 15.01.2022 г. С
оглед на това, съдът намира, че е допусната техническа грешка при посочване в ОА на
датата на връчване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
**********************, което е станало не на 15.01.2021 г., а на 15.01.2022 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че се налага
несъмненият правен извод за това, че обвиняемият М. В. Л. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, във връзка с ал.1 от
НК.
Съгласно тази наказателноправна норма лице, което управлява моторно
превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, се наказва с лишаване от
свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. Следователно, за да е
осъществен съставът на това престъпление, следва да са налице следните юридически
факти: 1) наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС и 2) управление на МПС в срока на изтърпяване на наложената мярка.
Престъплението е на просто извършване, като не е необходимо за съставомерността му
да са настъпили вреди. От субективна страна се изисква пряк умисъл на дееца.
В конкретния случай, от обективна страна, обвиняемият на 01.05.2022 г., около
02,00 часа, в гр. София, по ул. „Яна Язова“ с посока на движение от ул. „Екатерина
4

Ненчева“ към ул. „Димитър Шишманов“, е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил с марка ************ с ************* в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед
********************** за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от О „ПП“ – СДВР -
престъпление по чл. 343в, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
Обвиняемият Л. е бил с отнето СУМПС със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка **********************, на осн. чл.171, т.1,
б.б от ЗДвП, считано от 15.01.2022 г. - датата на получаване на заповедта за прилагане
на ПАМ, за срок до 18 месеца.
В срока на изтърпяване на наложената му ПАМ за временно отнемане на
СУМПС, на 01.05.2022 г., обвиняемият Л. е управлявал МПС, преди да е изтекъл
срокът на наложената му ПАМ и преди да му се върне СУМПС, видно от справките
от ОПП-СДВР.
От субективна страна деецът е бил с ясното съзнание, че управлява моторното
превозно средство – лек автомобил марка ************ с *************, въпреки че е
с временно отнето СУМПС, вследствие на наложената му принудителна
административна мярка, тъй като копие от заповедта, с която е наложена същата е
получил срещу разписка лично на 15.01.2022 г. Следователно, от субективна страна,
деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Обвиняемият Л. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
Тук е моментът да се направи разграничение между нормите на чл. 334в, ал.3,
вр. ал.1 от НК и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като те регламентират състави на
правонарушения, които имат пълен идентитет от субективна и обективна страна, като
преценката за това дали се касае за административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.2
ЗДвП или за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК следва да се направи на
базата на обществената опасност на конкретното деяние. Практиката на върховната
съдебна инстанция е еднопосочна, че в подобни случаи на колизия между наказателни
и административнонаказателни норми /за да се прецени вида на отговорността/, следва
да се вземе предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като
се съобразят съответните състави на престъпните деяния и тяхното съотнасяне към
съставите на административните нарушения, последните от които разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност. В конкретния случай деянието
разкрива степен на обществена опасност, значително по-висока от тази предвидена за
аналогичния състав на административно нарушение по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП.
В случая деецът, на първо място се опитал да прикрие факта, че той е управлявал
моторното превозно средство, като е направил опит да се размени със свидетелката
Ралица Кръстева и по този начин да заблуди органите на ОПП-СДВР. На следващо
място, при извършената му проверка, той е оказал яростна съпротива, което наложило
използването на помощни средства за задържането му. Освен това, в автомобила е
намерена саморъчно свита цигара, съдържаща наркотично вещество – коноп, като
именно изпробването му за употреба на наркотични вещества е отказал обвиняемият, с
което безвъзвратно е осуетил възможността да се установи този факт. Пробата, която
му е била направена за употреба на алкохол с техническо средство, действително е
била отрицателна, но именно за управление на МПС, след употреба на алкохол, му е
било временно отнето СУМПС, а видно от справката-картон на водача Л. е системен
5

нарушител на правилата за движение по пътищата.
От изложеното се налага извод за това, че М. Л. е с изградено правосъзнание, че
може да нарушава правилата за движение по пътищата, без да понесе каквато и да е
отговорност за това, при което положение наказването му за административно
нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП с налагане на предвидената в тази разпоредба
„глоба“ /от 100 лв. до 300 лв./ очевидно няма да доведе до постигане на целта,
предвидена в чл.12 от ЗАНН, а е необходимо приложението на наказателната
репресия, макар и отново с административно наказание, но наложено на осн. чл.78а,
ал.1 от НК, доколкото за да има възможност за приложение отново на разпоредбата на
чл.78а НК в бъдеще, ще е необходимо заплащане на наложената глоба и да измине
период от поне 1 година след това.
С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав счете, че
деянието, което е извършено от обв. М. Л. представлява престъпление по чл.343в, ал.3,
вр. ал.1 от НК, а не административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2, вр. чл.150а, от
ЗДвП.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

По отношение на обв. Л. съдът е длъжен да приложи императивната разпоредба
на чл. 78А от НК, тъй като са налице материалноправните предпоставки за
приложението й: 1) деецът е пълнолетен и за престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал.1
от НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода и друго по-леко
наказание – глоба (тъй като е умишлено по своя характер); 2) обвиняемият Л. към
датата на инкриминираното му деяние не е осъждан за престъпление от общ характер
/реабилитиран е по право за осъждането по НОХД №3598/2019 г. по описа на СРС и не
е налице пречка за повторно приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК,
доколкото подсъдимият е платил наложената му на осн. чл.78а НК глоба по НАХД №
9549/2018г. по описа на СРС, НО, 96 състав на 25.09.2018 г., видно от справка от 96
състав на СРС /л.19/ и от датата на плащането е изтекла една година, по аргумент от
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 НК; 3) престъплението е на просто извършване, поради
което от него не би могло да са причинени съставомерни вреди, които да бъдат
възстановявани; 4) същевременно не са налице обстоятелствата, предвидени в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на разпоредбата на
чл.78а, ал. 1 от НК.
С оглед на изложеното, съдът освободи обв. Л. от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание глоба. При индивидуализация на размера на
същата, който в закона е предвиден в границите от 1000 до 5000 лева, съдът взе
предвид разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания,
включително чл. 27 от ЗАНН (ППВС № 7/1985г.). Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието, следва да се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Други отегчаващи отговорността обстоятелства, освен тези които бяха взети
предвид при преценка на обществената опасност на деянието, за квалифицирането му
като престъпление, а не като административно нарушение, не бяха отчетени.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелства и
чистото му съдебно минало, доколкото то е необходима предпоставка за приложението
6

на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, на осн. чл.78а, ал.1 от НК.
При това положение, съдът достигана до извода, че за да се предупреди и
превъзпита деецът към спазване на установения правен ред и спазване на законите на
страната /индивидуална превенция/, както и за да се въздейства предупредително и
възпиращо и по отношение на останалите членове на обществото /генерална
превенция/, ще е достатъчно да му се наложи административно наказание глоба в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000
лева.
В заключение, индивидуализираното в този минимален размер
административно наказание глоба, съдът счете, че ще изпълни своя поправителен и
възпитателен ефект върху обвиняемия Л. и ще способства за правилното формиране на
неговия мироглед и правосъзнание към спазване занапред на законите на страната.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения, Софийски
районен съд, НО, 129-ти състав постанови решението си по делото.
Настоящите мотиви към него са обявени на 02.11.2022 г.

Районен съдия:..............................
Г. Кокоева

7

Номер на акта:	3965
Дата:	24 октомври 2022 г.
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20221110208415
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2022 г.

Решение по дело №8415/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите