№ 135820
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110151294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С... срещу О. Р. К., с което се иска издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 1417,31 лева.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 389959,
сключен на 20.01.2020г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е
допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието
й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции.
Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за
времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да
извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл
нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо
обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по
гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да
надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в
което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната
практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането
1
е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава
двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за възнаградителната
лихва в размер на 40,05% е недействителна, доколкото е над трикратния размер на
законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите нрави (в който смисъл
са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 / 2021 г. на Възз.
III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821 / 2021 г. на
Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните
вземания за възнаградителна лихва заявлението следва да бъде отхвърлено, а на
заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок
може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 27,27 лева за държавна такса и 48,10 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 271841/26.08.2024 г., подадено от „С...“ ООД, ЕИК:
*********, срещу О. Р. К., ЕГН: **********, в частта, в която се иска издаване на
заповед за сумата 53,98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
20.01.2020г. до 20.04.2020г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2