РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120200734 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „Д. –*************" с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ******************против Наказателно постановление № 1141-
F722318/19.10.2023 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.2 от КСО,и вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват
съображения в аспекта на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения с
конкретно очертани измерения на тези нарушения- непрецизност и непълнота на правната
квалификация на нарушението с посочване на чл.4,ал.3,т.1 от отменената Наредба №Н-
8/29.12.2005 г.и бланкетна препратка към Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.; относно допусната
съдържателна непълнота и липса на фактическо пояснение на релевантната информация относно
фиксирания в НП краен срок до 27.02.2023 г.за подаване на декларацията;непосочване на датата на
извършване на нарушението. Излага се в алтернативно аргументативно направление пространна
мотивация на претенцията за приложимост на чл.28 ЗАНН. С тези защитни съображения се цели
цялостна отмяна на НП, а в евентуалност отмяна на НП при приложението на ч.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С. Ч.,
който отстоява становище незаконосъобразност на обжалваното НП поради издаването му извън
установения 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН. В алтернативност прави искане за прилагане на
чл.28 ЗАНН.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К.Т., надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2024 г., а жалбата е
депозирана на 31.01.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да
1
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 30.08.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок
данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец януари 2023г. Посочено е ,че мястото
на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е ТД на
НАП-Бургас или по електронен път с КЕП и Персонален идентификационен код /ПИК/. Посочено
е, че декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските
за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, следва да се подаде в срока за
подаване на декларация Образец 1, както следва: А)до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок /25-то число/-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението –
чл.4,ал.3, т.1, б.“а“ в Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ /отменена/, нова Наредба №Н-
13/17.12.2019 г. на МФ.
Датата посочена в декларацията на начисляване/изплащане на възнагражденията е 30.06.2023 г.
Декларацията е следвало да бъде подадена до 27.02.2023 г.
Декларацията е подадена по интернет с КЕП и е приета и входирана с вх.
№02000233300107/30.06.2023 г.
До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, като липсват доказателства относно връчването й на
на представител на жалбоподателя. В указания в поканата срок законен или упълномощен
представител на търговеца-нарушител не се е явил и АУАН 722318/30.08.2023г. е бил съставен в
негово отсъствие в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН .
АУАН 722318/30.08.2023г. бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице К. К. на
01.09.2023 г., инкорпорирано в материализираната в л.17 разписка на представител на
жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел
фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал
обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена тъждествена
фактическата обстановка с описаната в АУАН и във формално-нормативно съотношение бил
извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО,
вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Предвид идентично възприетите и
възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на
нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на
нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие, че качествена процесуална характеристика на тяхното съдържание е
вътрешната им съгласуваност, еднопосочност и устойчивост, предвид което индивидуално и
съвкупно оценени доказателствата представляват кредитируема основа за достоверно изграждане
на изводи по фактите.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни
моменти по очертаната фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 22– Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020
г.т.1.2. При издаване на АУАН и НП съдът отчита отклонение от изискването за стриктно
съблюдаване на лимитирания в чл.34,ал.1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на АУАН.
Отговорността на дружеството е ангажирана в противоречие с правилото на чл. 34, ал.
2
1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е задължителен сегмент в процесуално
законосъобразното развитие на производството по реализирането й. От своя страна, неспазването
на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и
неотстраним дефицит в процесуалната легитимност на издаденото наказателно постановление в
степен, която предпоставя неговата отмяна. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
КСО осигурителите периодично предоставят в НАП декларация за сумите за дължими
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд",
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за
лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Актуалната редакция на чл.4,ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
предписва, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1, с
което възпроизвежда напълно нормативното съдържание на чл.3,ал.3, т.1 на отменената НАРЕДБА
№ Н-8 от 29.12.2005 г. МФ.
В конкретния случай според констатациите на актосъставителя и АНО данните за дължими
осигурителни вноски са относими за м. 01. 2023 г., поради което крайният срок за изпълнение на
задължението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е 27.02.2023 г., в случай на ползване като отправен
ориентир на срока по чл.4,ал.3, т.1 вр.ал.1,т.1, б.а) от Наредба НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. ,-
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Предвид обстоятелството, че Националната агенция за приходите поддържа регистър и база
данни за задължените лица, то следва да се приеме, че считано от следващия ден - 28.02.2023 г.
нарушителят обективно става известен на административнонаказващия орган, който е в рамките
на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението
на вмененото задължение.Обстоятелството, дали административният орган субективно"ще узнае"
факта на неподаване на декларацията в обсега на неговата сезираща функция и контролна
дискреция е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага с
тримесечен срок, считано най-късно от 28.02.2023 г., да състави АУАН за установяване на
извършеното нарушение, т. е. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 28.05.2023 г.,
докато в настоящия случай АУАН е съставен на 30.08.2023 г., т. е. след изтичане на срока по чл.
34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН. Изцяло в този смисъл са практическите разрешения,
постулирани в Решение № 1388 от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в
Решение № 1493 от 3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. по приложението на
чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН по сходни по фактическите си белези казузи:
„Наказващият орган, като такъв администриращ базата данни на задължените лица, няма
основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на изпратено
уведомление от 24.06.2019 г. за отстраняване на нередовности по представяне на липсващи
данни, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи
нарушението в дадения законов срок.“Аналогично е и правното разрешение в Решение № 476 от
9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г.в което при идентичен по правни и
фактически признаци казус се приема, че контролните органи на данъчната администрация на ТД
на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички
данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на
разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от
негова страна, на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и
фактите, даващи основание за преценка, извършено ли е или не нарушението. Ето защо предвид
информационно-техническата обезпеченост на наказващия орган, същият е разполагал с
ефективни механизми за своевременно констатиране на елементите осъществяващи фактическия
състав на нарушението към датата на неизпълнение на задължението по чл.5,ал.4,т.2 КСО, -
28.02.2023 г.В този контекст всеки опит за обвързване на констатацията за довършване на
нарушението с разнородни дати напр.30.06.2023 г., датата на която е извършено закъснялото
3
подаване на декларацията с КЕП е лишен от съпътстващо логическо аргументиране в контекста на
властническите правомощия на наказващия орган и е ярка демонстрация за дерогиране на
принципа на служебното начало еx officio (служебно, по свой почин). Индивидуализиращите
белези на нарушението и нарушителя и срочността на образуване на
административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно
проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено
адаптирани към свободното усмотрение на наказващия орган и закъснялата служебна инициатива
на проверяващите субекти, особено за обществени отношения в сферата на административно-
наказателната отговорност. След като пред органа са били налице всички документи, от които да
направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от
този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678/10.04.2018 г. по
к. адм. н. д. № 355/2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011 г. по КАНД
№ 59/2011 г. по описа на Адм. С-София, Решение № 678/11.04.2011 г. по КАНД № 45/2011 г. по
описа на АдмС-София, и др.
На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от
реквизити не е спазен при издаване на НП, с което е допуснато отклонение от нормата на чл.
57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а при издаването на административния акт са дергориани задължителните
съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42,ал.1,т.4 от ЗАНН.
В случая в обстоятелствената част на АУАН, транслирано и в документално-словесното описание
на нарушението в НП, е отразено, че „Датата, посочена в декларацията на
начисляване/изплащане на заплатите е 30.06.2023 г. В случая декларацията е следвало да се
подаде до 27.02.2023 г.“
Тези формулировки изразяват неясно обвинително твърдение, с което административно
обвинителният инструмент допуска приписване на нарушение без изчерпателно обсъждане и
описание на фактическите съставомерни признаци на изпълнително деяние. Използваният метод за
въвеждане на съставомерни специфични белези на нарушението води до неясни фактически и
правни изводи. Липсва яснота за съществения елемент на нарушението,а именно до кой краен
момент жалбоподателят осигурител е следвало законосъобразно да изпълни задължението си по
чл.5,ал.4,т.2 КСО.Предвид това за съда, а и за наказаното лице е изначално неясно, как въз основа
на очертаното начисляване/изплащане на заплати към 30.06.2023 г., за санкционираното лице е
възникнало задължение да подаде декларация Образец 6 за сумите за дължими осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване за месец януари 2023 г. в срок до 27.02.2023
г.Изложеното обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита. Наличието на логически непълноти в изложението на фактите, позволяващи
правилно фиксиране на срока по чл.4,ал.3, т.1 вр.ал.1,т.1, б.а) от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019
г., до който е следвало да бъде подадена декларацията Образец 6 за м.януари 2023 г.представлява
пропуск във фактическата рамка на обвинението, свързващ се с липса на фактическа детайлизация,
и еднозначно развиване в дълбочина на фактическите характеристики на изпълнителното деяние
чрез излагане на достатъчно съображения, позволяващи да бъде проследен процеса на формиране
на вътрешното убеждение на АНО относно крайната дата, до която задължението по чл.5,ал.4, т.2
КСО е могло да бъде изпълнено.
Единствено в сферата на пълота на изложението настоящия състав следва да маркира и
изводите си по приложимия материален закон:
Задължението за осигурителя да подава декларация образец № 6 е регламентирано в разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от същата наредба, декларация образец № 6 се подава в
съответната компетента териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски
и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", едновременно с
подаване на декларация образец № 1, с която разпоредба е напълно реципирано нормативното
съдържание на чл.3,ал.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. /отменена/
Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, и като такъв е
4
следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на НАП-Бургас за месец януари 2023 г. Същият е
бездействал и е сторил това по интернет с КЕП на 30.06.2023 г. Чрез бездействието си,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение,във вр. с които фактически
обстоятелства не се спори. Но предвид безрезултатната формална дейност, неясно по делото
остава, до какъв краен срок жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни това свое
задължение, ерго, от кой момент е изпаднал в забава, поради което предвид съществени
съдържателни неясноти като краен резултат незаконосъобразно е ангажирана неговата
отговорност. Деянието формално правилно е квалифицирано от административнонаказващия
орган, като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА №
Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ и подведено под санкционната норма на чл. 355, ал. 1 КСО. Съгласно
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500. 00 лева
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Настоящият състав намира, че в принципен план следва да се отчете, че в случая при процедурно
законосъобразно изведена фактология не биха или налице основания за третиране случая като
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са защитните аргументи относно приложимост на оценъчния критерий, насочващ
към преценката за маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. В случая нарушението на чл. 5, ал. 4,
т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. е форма на
безрезултатна неправомерна дейност, чийто състав не предвижда настъпване на вредоносни
последици, а се задоволява с очертаване само на типичните особености на общественоопасното
деяние. В случая обуславящи преценката за маловажност на случая са обстоятелства като
характера на конкретно административно нарушение, конкретния обществен интерес, който то
засяга, конкретните условия, при които е осъществено това нарушение с цел прецизиране на
извода, дали то е естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или
засягането е съвсем незначително. Касае се за съществена дял от дейността на търговеца,
обезпечаващ осигурителните права на заетите в тази дейност лица, чието законосъобразно
организиране и отчитане е въведено в система от обвързващи в своята задължителност норми в
КСО и поднормативните източници по прилагането му.Предвид това и липсата на конкретен
увреждащ резултат сам по себе си не е фактор, разкриващ по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с други от същия вид. Ирелевантни са продължителността на
закъснението, което не елиминира обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на
вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да
послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на
нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т. е. тяхната липса или
наличие не влияе върху съставомерността на деянието. В този смисъл са приетите разрешения в
устойчивата и непротиворечива практика на касационната инстанция, напр. Решение № 587 от
20.04.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 427/2021 г. :„ Предвид естеството на
изпълнителното деяние - неспазване на задължение за подаване на декларация в установен от
закона срок, не може да бъде споделено становището на касатора, че нейното подаване със
закъснение на 24.10.2019 г. представлява обстоятелство, което характеризира нарушението
като маловажен случай. Ако се възприемат за основателни аргументите на касатора, биха
довели до извода, че всяко такова деяние, което не води до щети за фиска е маловажно, а това е
в противоречие с целта на закона, вложена от законодателя при инкриминиране на тези деяния
като административни нарушения“ /виж и Решение № 547 от 12.04.2021 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 275/2021 г. Решение № 1220 от 28.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1003/2022 г. Решение № 1215 от 28.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1242/2022 г. и
други/
С тези мотиви съдът намира обаче, че предвид незаконосъобразното образуване на
административнонаказателното производство извън срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (момента на
откриване на нарушителя би бил най-късно 28.02.2023 г.),както и предвид констатираните
съществени пороци,съотносими с дерогиране на принципните изисквания чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН, наказателното постановление следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
5
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
В унисон с изхода на спора и формулираното и документално обосновано искане за присъждане на
разноски, в тежест на НАП, гр.София следва да бъдат възложени извършените от жалбоподателя
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1141-F722318/19.10.2023 г., издадено от Заместник -
директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на ЕТ „Д. с ЕИК: 2**
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.2 от КСО, и
вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- София да заплати на ЕТ „Д." с ЕИК: 20**986 сумата
от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6