№ 1445
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
при участието на секретаря Весела Ив. Влахова
и прокурора А. Б. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно
наказателно дело № 20241100201137 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
За СГП, редовно призована, се явява прокурор А. Н..
Осъденият Р. И. – редовно призован, не се явява.
В залата се явява адвокат Е. Б. Б., определена за служебен защитник на
осъдения Р. И. - редовно призована.
Адвокат Б.: Запозната съм с материалите по делото.
Съдът намира, че по отношение на осъдения Р. И. са налице
основанията на чл. 12, ал. 4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, за назначаване на
служебен защитник, доколкото същият не се явява в днешното съдебно
заседание и не е упълномощил избран от него защитник, който да го
представлява по делото. Поради това
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
На основание чл. 26 от ЗПП НАЗНАЧАВА адвокат Е. Б. Б. от САК за
служебен защитник на осъдения Р. И. по НЧД 1137/2024 г. по описа на СГС,
НО, 38-ми състав.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
Адвокат Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, тъй като осъденото лице Р. И. е редовно призован за днешното
съдебно заседание, уведомен е за процесуалните си възможности и се
представлява от назначения от съда служебен защитник. Поради това,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Осъденият Р. И. е роден на ****г. в гр. Кукуш, Албания, осъждан,
женен, живущ в гр. София, ул. ****, с ЕГН **********.
Самоличността на осъдения Р. И. снета по данни от делото и
приложената справка НБД „Население“.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
Адвокат Б.: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на депозираното от компетентните
белгийски власти искане за признаване и приемане за изпълнение на Съдебно
решение № 1163 от 30.06.2023г. на Първоинстанционен съд Лимбург,
Подразделение Хаселт, Корекционално отделение, съдебен състав 15М,
влязло в сила на 09.08.2023г. и на издаденото в тази връзка Удостоверение по
чл.4 от РР2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилите по делото справки за
съдимост, справка от НСлС и справка от СГП за осъдения Р. И..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с тези писмени доказателства.
Нямаме искания за събиране на други доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основанията за постановяване на
решение за признаване и изпълнение в Република България на чуждестранен
съдебен акт Присъда от 30.06.2023г. по наказателно дело 1162/2023г., която е
влязла в сила на 09.08.2023г. и е постановена от Първоинстанционния съд в
гр. Лумбург, Белгия. Със същата българският гражданин Р. И. е осъден на 45
месеца „лишаване от свобода“. Считам, че Решението е издадено от
компетентен орган и държава-членка на ЕС и съдържа необходимата
информация по отношение на престъпленията, за които Р. И. е бил осъден,
включително и по отношение на правната им квалификация. Видно от
постъпилото по делото удостоверение по чл. 4 е налице двойна наказуемост
по отношение на престъпленията, за които И. е осъден в Белгия, а именно
същите отговарят на деяния с правна квалификация по българския НК по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4; вр. чл. 194, ал. 1 и по чл. 321, ал. 2 НК. Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не е по-високо от максимално предвидения
срок на съответните престъпни състави по българския НК, до изтърпяването
му остава срок по-дълъг от 6 месеца. Осъденото лице е български гражданин,
наказателно отговорен е по българското наказателно право, дал е съгласие за
изтърпяване на наложеното му наказание в Р България и е участвал съдебните
заседание пред съда в Белгия, който е постановил посочената присъда по
отношение на него. С оглед изложеното, моля да признаете и допуснете за
изпълнение постановената от Първоинстанционния съд в гр. Лимбург,
Белгия, присъда от 30.06.2023г. .
Адвокат Б.: Поддържам казаното от прокурора. Налице са основанията
за приемане, признаване и изпълнение на присъдата на белгийския съд.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните и анализира събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.12 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
В Софийски градски съд е постъпило искане от компетентен орган на
Кралство Белгия- Федерална публична служба „Правосъдие“, с което на
3
основание Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. се
претендира българските съдебни власти да признаят и приемат за изпълнение
наказателно решение /присъда/ № 2023/1162, по дело № 22H000713, на
Първоинстанционен съд Лимбург, подразделение Хаселт, Корекционално
отделение, 15М състав, постановено на 30.06.2023г., влязло в сила на
09.08.2023г., с което българския гражданин Р. И. с ЕГН ********** е осъден,
като му е било наложено едно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 45
/четиридесет и пет/ месеца за престъпления по чл.461, ал.1, чл.463, ал.1,
чл.467, ал.1 и ал.2, чл.484, чл.485, чл.486 и чл.487 /кражба/, по чл. 461, ал.1,
чл.463, ал.1, чл.467, ал.1 и ал.2, чл.484, чл.485, чл.486, чл.487, чл.51, чл.52 и
чл.80, ал.6 /опит за кражба/ и по чл.322, чл.323 и чл.324, ал.1 и ал.3 /участие в
престъпно сдружение/ от Наказателния кодекс на Кралство Белгия. Към
искането на белгийските власти са приложени на нидерландски език и в
превод на български език, издадени по съответния ред: Удостоверение по чл.3
от ЗПИИСАННЛСМВЛС /по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г./, Присъда № 2023/1162 и мотиви към нея.
Осъденото лице Р. И. е с регистрирано местоживеене /постоянен адрес/
в гр.София.
Именно последното обстоятелство, предвид разпоредбата на чл.7, ал. 1
ЗПИИСАННЛСМВЛС, определя компетентността на Софийски градски съд и
на настоящия съдебен състав в това производство.
От приложените по делото писмени доказателства – присъда, мотиви
към нея и удостоверение, издадени от компетентните съдебни власти на
Белгия, се установява, че престъпленията, за които Р. И. е бил осъден, са били
осъществени при следната фактическа обстановка: През месец март на 2022г.
/около 14-ти/ Р. И., С.К., Л.П., Б.К. и Ф.Ц., решили да извършват съвместно
кражби, като пробиват дупки в каросериите на товарни автомобили, спрели за
почивка на различни паркинги, да влизат в товарния им отсек и след това да
вземат намиращи се там товари /движими вещи/, които по-късно да продават
и да си поделят получените от продажбата парични средства. В изпълнение на
така взетото решение, в периода от 14.03.2022г. до 06.05.2022г., по така
описаната схема в различни населени места в Белгия горните пет лица
съвместно и организирано осъществили общо три деяния спрямо три
различни товарни автомобила, превозващи товари, собственост на различни
юридически лица, при които след като пробивали дупки във вратите на
товарните отсеци на автомобилите отнели и направили опит да отнемат
превозвани товари, както следва: На 14 срещу 15.03.2022г. в Х.-З., от товарен
автомобил, чрез пробиване на дупка във вратите на ремаркето му, направили
опит да отнемат работно оборудване марка „Макита“, но не успели, тъй като
били забелязани от други лица. На 15 срещу 16.03.2022г. в Х.-З. Р. И. и
другите лица,след като пробили отвор във вратата на ремаркето на товарен
автомобил, отнели превозваните там козметични продукти с марка „Есте
Лаудер“, които били на обща стойност 1 694 805,75 евро и на 05 срещу
06.05.2022г. в Уйе от товарен автомобил направили опит, чрез пробиване на
дупка във вратите на ремаркето да отнемат превозваните тютюневи изделия,
собственост на „Империал Табако“, но не успели, тъй като били забелязани от
4
други лица, появили се на този паркинг за товарни автомобили. На
10.05.2022г. Р. И. бил задържан от белгийските полицейски служби.
При така установените от компетентния орган на издаващата държава
фактически положения, при които са били осъществени деянията,
квалифицирани като престъпление по чл.461, ал.1, чл.463, ал.1, чл.467, ал.1 и
ал.2, чл.484, чл.485, чл.486 и чл.487 и като две самостоятелни престъпления
по чл. 461, ал.1, чл.463, ал.1, чл.467, ал.1 и ал.2, чл.484, чл.485, чл.486, чл.487,
чл.51, чл.52 и чл.80, ал.6 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, за които
е бил осъден Р. И., съответстват на едно продължавано престъпление по
чл.195, ал.1, т.3; вр. чл.194, ал.1; вр. чл.26, ал.1; вр. чл.20, ал.2; вр. чл.18, ал.1
от НК на Република България, включващо три отделни деяния извършени в
периода от 14.03.2022г. до 06.05.2022г.
Фактическото описание на инкриминираните действия на Р. И. и
другите четири лица, за които същия е бил осъден за престъпление по чл.322,
чл.323 и чл.324, ал.1 и ал.3 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че същите /действията/
следва да бъдат квалифицирани, като престъпление по чл.321, ал.3, т.2; вр.
ал.2 НК на Република България, извършено в периода от 14.03.2022г. до
10.05.2022г.
Тези констатации на съда обосновават извода,че са налице
предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за признаване и
приемане за изпълнение на съдебния акт, постановен от компетентен орган на
издаващата държава, тъй като инкриминираните деяния, извършени от Р. И.,
съставляват престъпления и по българското законодателство /НК на РБ/.
Единствено за прецизност,доколкото съдът вече установи наличието на
„двойна наказуемост“, следва да бъде посочено и това, че установената от
белгийския съд инкриминирана деятелност на Р. И., с която същия, наред и с
други четири лица, е демонстрирал своята принадлежност към престъпно
сдружение, което било с висока степен на организираност и с насоченост към
извършване на множество „редовни и професионално подготвени“ кражби,
съдържа признаците на „организирана престъпна група“ по смисъла на
българския НК /чл.93, т.20/. Поради това, макар да не е направено от
издаващата държава съответно отбелязване на това обстоятелство в
издаденото от нея удостоверение, същото /обстоятелството/ е в състояние да
обоснове предпоставките за приложение на чл.8, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС и да изключи изискването за установяване наличие на
двойна наказуемост за тези престъпни деяния.
Необходимо е да бъде посочено и това, че към изпратените от
компетентните белгийски власти документи е приложено и становище от
осъдения Р. И., в което изразява своите предпочитания да изтърпява
наложеното му наказание в Република Албания,на която държава е също
гражданин и от където произхожда, но не възразява да бъде предаден и в
Република България, където да продължи изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“, което търпи в Кралство Белгия. От приложената по
делото справка от НБД „Население“ се установява обстоятелството,че
5
съпругата на осъдения Р. И. е български гражданин и с български произход.
Горните обстоятелства, както и географската близост между България и
Албания, улесняваща посещенията на членове на неговото семейство в
местата за лишаване от свобода в Република България, аргументират извода
на настоящия съдебен състав,че превъзпитателното и поправително
въздействие спрямо осъдения ще бъде засилено и неговата ресоциализация в
обществото ще бъде улеснена, ако Р. И. изтърпи остатъка от наложеното му
от белгийския съд наказание „лишаване от свобода“ в Република България.
За така квалифицираните от компетентния белгийски съд, четири
отделни престъпления по НК на Кралство Белгия, на Р. И. е наложено едно
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 45 /четиридесет и пет/
месеца. За всяко едно от двете престъпления по НК на РБ, на които
съответства престъпната деятелност на Р. И., е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ за срок по-голям от определения му от белгийския
съд- по чл.195, ал.1 НК за срок от една до десет години, а по чл.321, ал.3, т.2;
вр. ал.2 НК за срок от три до десет години. Поради това не се налага
приспособяване /редуциране/ на наложеното на осъдения Р. И. в издаващата
държава наказание „лишаване от свобода“, по реда на чл.13, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, като Р. И. следва да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 45 /ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ/ МЕСЕЦА.
Съдът, отчитайки отразените в приложената справка за съдимост на Р.
И. обстоятелства намира,че в конкретния случай спрямо Р. И. и спрямо така
приведеното в изпълнение негово наказание „лишаване от свобода“, са
налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС поради, което следва да бъде
определен първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване на така наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.
Следва, на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да бъдат
приспаднати от така приетото за изпълнение наказание „лишаване от
свобода“ на осъдения Р. И., изтърпяната от него част от така, наложеното му
в Кралство Белгия наказание, както и времето, през което същият е бил
задържан във връзка с воденото срещу него в Кралство Белгия наказателно
производство.
Предвид гореизложеното и на основание чл.12, ал.8 и ал.9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение наказателно решение /присъда/
№ 2023/1162, по дело № 22H000713, на Първоинстанционен съд Лимбург,
подразделение Хаселт, Корекционално отделение, 15М състав, Кралство
Белгия, постановено на 30.06.2023г., влязло в сила на 09.08.2023г., с което
българския гражданин Р. И. - роден на ****г. в гр.Кукуш, Албания, осъждан,
женен, живущ в гр.София,ул.“****, с ЕГН **********, е признат за виновен в
извършване на престъпления по чл.461, ал.1, чл.463, ал.1, чл.467, ал.1 и ал.2,
чл.484, чл.485, чл.486 и чл.487 /кражба/, по чл.461, ал.1, чл.463, ал.1, чл.467,
6
ал.1 и ал.2 , чл.484, чл.485, чл.486, чл.487, чл.51, чл.52 и чл.80, ал.6 /опит за
кражба/ и по чл.322, чл.323 и чл.324, ал.1 и ал.3 /участие в престъпно
сдружение/ от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващи на
престъпления по чл.195, ал.1, т.3; вр. чл.194, ал.1; вр. чл.26, ал.1; вр. чл.20,
ал.2; вр. чл.18, ал.1 и по чл.321, ал.3, т.2; вр. ал.2 от НК на Република
България, и осъден на общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от 45 /ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ/ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС определя първоначален „ОБЩ“
режим за изтърпяване на така наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“,
както и времето, през което Р. И. е бил задържан, във връзка с воденото
наказателно производство, при изпълнение на така наложеното му и прието за
изпълнение наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14дневен срок от днес
пред САС.
След влизане на решението в сила преписи от него да се изпратят на
СГП, ВКП и Министерство на правосъдието.
След влизане на решението в сила да бъде уведомен компетентния
орган на издаващата държава.
Препис от протокола да бъде издаден на служебния защитник.
Съдебното заседание приключи в 11:15 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7