Р Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 921 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на В.И.В., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт
(РА) № Р-16001619003151-091-001 от 06.01.2020 г., издаден от В.И.И. на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Р.Б.Т. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на
ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 145 от 27.03.2020 г. на Директор на
Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, относно определената на В. отговорност
по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ОПОД - 2011“ ЕООД, ЕИК *********, както
следва: данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2013 г. до
31.12.2017 г. в размер на 54 776,10 лв. и лихви в размер на 23 490,45
лв.; корпоративен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер
на 12 060,73 лв. и лихви в размер на 4 893,75 лв.; данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 64,09 лв. и лихви в размер на 12,68
лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за
периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г. в размер на 70,08 лв. и лихви в
размер на 12,41 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата цялост и се
иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски,
съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани
по делото писмени бележки от пълномощник адв. И..
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез
процесуален представител юриск. Я. намира подадената жалба за неоснователна и
настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-16001619003151-020-001 от 15.05.2019 г., издадена от В.И.И., Началник
сектор в ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя в качеството на представляващ
„ОПОД - 2011“ ЕООД е възложена ревизия за установяване на отговорността му за
задължения на дружеството, както следва: за отговорност за корпоративен данък
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.; за отговорност за данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от
01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.; за отговорност за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.02.2018 г. до
31.03.2018 г.; за отговорност за данък върху добавената стойност за периода от
01.04.2013 г. до 31.12.2017 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 27.05.2019 г. Последвало е издаването на Заповед
за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001619003151-020-002 от 26.08.2019 г. и ЗИЗВР
№ Р-16001619003151-020-003 от 25.09.2019 г., издадени от същия орган по
приходите, с които срокът е продължен до 25.10.2019 г.
В хода на ревизията на В. са връчени 3 бр. Искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), като в указания срок
от лицето са представени изисканите доказателства. Предоставена е изисканата
информация за притежаваното от жалбоподателя имущество като физическо лице.
След като са изследвали движенията на парични потоци в откритите на името на
ревизираното лице банкови сметки, в частност извършени преводи от и към сметки
на „ОПОД - 2011“ ЕООД, ревизиращите органи са установили преведени по сметки на
дружеството парични средства в размер на 3 300,00 лв. от сметка в „ПИБ“ АД на
различни дати през 2017 г., както и преведени от сметки на дружеството към
сметката на ревизираното лице парични средства в размер на 607,25 лв. на
21.02.2017 г.
По повод така установените парични преводи, е изискана информация за
тяхното основание и от „ОПОД - 2011“ ЕООД с връчено ИПДСПОТЛ, но от дружеството
не е представена изисканата информация. На дружеството е връчено второ ИПДПОТЛ
по повод установени осчетоводени наличности по сметка 501 - Каса в левове към
31.12.2017 г. в размер на 11 342,09 лв., като е изискана информация дали
посочените парични средства са налични, както и мястото, където се съхраняват
към момента и лицата, които съхраняват тези средства. По повод връченото искане
управителят е предоставил писмени обяснения, според които парите не са налични
и същите са изразходвани за закупуване на продукти, свързани с дейността на
фирмата – парфюми, както и за заплащане на куриерските услуги, използвани от
фирмата. Управителят е посочил, че дружеството не осъществява дейност през 2019
г. А от представена оборотна ведомост за 2018 г. е установено, че паричните
средства, не са налични, а първични документи не са представени. С трето искане
от дружеството са изискани оборотни ведомости и главни книги към 31.12.2018 г.,
към 30.09.2019 г. и към 10.10.2019 г.; хронологии на счетоводни сметки 304,
401, 411, 501, 503, от гр. 60 и гр. 70 към посочените дати; писмени обяснения
кой се е разпореждал, съхранявал и получавал паричните средства на дружеството,
свързани с дейността му до момента. По повод връченото искане В.В., в
качеството си на управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД е представил писмени
обяснения, според които няма хронологии на сметки 304, 401 и 411 към 31.12.2018
г., тъй като не са закупени стоки и дейността на фирмата е прекратена на
01.03.2018 г. Същото се отнася и за сметки от гр. 60. Не са представени
оборотни ведомости към 30.09.2019 г. и 10.10.2019 г., тъй като през 2019 г. не
е извършвана дейност. Посочено е, че управителят на „ОПОД - 2011“ ЕООД е съхранявал,
получавал и е разполагал с паричните средства на дружеството и той е внасял
лични средства и през предходни години в касата, за да заплаща разходите, както
и че всички документи и обяснения за „ОПОД - 2011“ ЕООД се намират в досието на
фирмата, предоставени по повод на извършена на дружеството ревизия и издаден РА
№ Р-16001618002927-091-001/05.11.2018 г.
С Протокол сер. АА № 1577413/11.09.2019 г. са присъединени доказателства,
събрани при извършеното производство, приключило с РА № Р-16001618002927-091-001/05.11.2018
г., издаден на „ОПОД - 2011“ ЕООД. Констатирано е, че извършената ревизия е с
обхват определяне на задължения за ДДС за периода от 01.12.2012 г. до
31.12.2017 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017
г., приключила с РА № Р-16001618002927-091-001/05.11.2018 г., като е
установено, че към обхвата на процесното ревизионно производство са относими
само една част от тези задължения, а именно: по ЗДДС за периода от 01.04.2013
г. до 31.12.2017 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.
Ревизията на дружеството е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради
установени обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. В хода
на ревизията, извършена на дружеството, е установено, че същото е извършвало
продажби на стоки (парфюми) на клиенти на територията на страната чрез
изпращането им с куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, заплащани с наложен
платеж или с пощенски запис, като за същите не са издавани фискални касови
бележки и не е отчетен приход в ГФО и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Констатирано е
също така, че дружеството не е представило всички изискани по надлежния ред
документи за покупката и произхода на тези стоки. Въз основа на констатираните
при ревизията факти и обстоятелства, прецени в съвкупност събрани доказателства
и след извършен анализ на относимите към дружеството обстоятелства по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, са определени допълнителни задължения за корпоративен
данък, касаещи периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. в размер на
14 720,39 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 975,67 лв., които не са
внесени към момента на извършване на процесната ревизия. Дружеството не е било
регистрирано по ЗДДС през разглеждания период, както и към момента на
процесната ревизия. Прието е, че продажбите на стоките (парфюми), извършвани от
„ОПОД - 2011“ ЕООД представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС. В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по
приходите са констатирали, че към 30.04.2012 г. дружеството е реализирало
облагаем оборот в размер на 52 421,90 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 15.05.2012 г.,
което не е сторено. Съобразно хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е
прието, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. При проследяване на
реализираните обороти от дружеството през ревизирания период не са установени
данни за отпадане на основанията за задължителната регистрация. Във връзка с
изложените факти и обстоятелства и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 67, ал. 2 и ал. 3 и чл. 25, ал. 3, т. 4
от ЗДДС при ревизията са определени задължения по ЗДДС, касаещи периодите от
01.12.2012 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 75 811,81 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 28 556,95 лв., които не са внесени към
момента на процесната ревизия. РА е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив и потвърден с Решение № 34/21.01.2019 г. Не е обжалван пред съда и е
влязъл в сила.
С Протокол сер. АА № 1475579/17.10.2019 г. са присъединени справки,
изготвени при проверка в Информационните масиви на НАП (Търговски регистър),
касаещи „ОПОД - 2011“ ЕООД. Констатирано е, че за периода от 13.07.2011 г. до
момента на приключване на ревизията, В.И.В. е управител и представляващ „ОПОД -
2011“ ЕООД. Предвид това, че не е получен достъп до оригиналните първични
документи, търговската кореспонденция, банкови/касови и други документи на „ОПОД
- 2011“ ЕООД, ревизиращият екип е извършил преглед на наличните в досието на
дружеството документи и информация от базата данни на НАП, като с цитирания
протокол за целите на процесното ревизионно производство са приобщени
доказателства от данъчното досие на дружеството, в т.ч. копия на ГФО за 2013
г., 2014 г., 2015 г. и учредителен акт.
А с Протокол сер. АА № 1577410/30.08.2019 г. са присъединени изготвени
справки от Информационните масиви на НАП, касаещи В.В..
ИПДСПОТЛ са изпратени и до Свидетелите на Йехова в България, „Инвестбанк“
АД, „ПИБ“ АД и „РТН Трейд енд консултинг“ ООД, като в указания срок са
постъпили съответните отговори. От постъпилия отговор от „РТН Трейд енд
Консултинг“ ООД, лице, извършвало счетоводното обслужване на дружеството за
периода 2012 г. - 2017 г., чрез представляващия дружеството, са представени
писмени обяснения, придружени с копия на документи. Съгласно предоставените
обяснения, счетоводните документи се обработват Р.Ц. от създаване на фирмата до
01.11.2018 г. Представено е копие от издадено от управителя на дружеството
пълномощно, актуализирано след промени в законодателството от 2017 г., въз
основа на което е дадена възможност за електронно подаване на информация към
НАП, подписвана с КЕП. Посочва се, че няма сключен писмен договор, а само устно
договаряне за извършване на счетоводното обслужване, като фактурите за покупки
и отчет от ЕКАФП са представяни лично от управителя. Р.Ц. е уведомявала чрез
лично обаждане или по имейл за постъпили средства по банковата сметка на
дружеството и следва ли да се направят плащания за осигуровки, след което управителят
е потвърждавал лично същите. Счетоводителката твърди, че не е имала пълни права
на достъп до банковата сметка на дружеството, а само преглед и въвеждане.
Подаването на декларации обр. 1 и обр. 6, както и ГДД се твърди, че е съгласно
законовите срокове, като е обсъждан лично с управителя финансовият резултат.
Консултации са правени и в течение на годината при посещение на управителя или
по телефона. Р.Ц. декларира писмено, че лично е подавала информация в НАП за
ГДД по чл. 92 от ЗКПО на дружеството за периода 2012 г. - 2017 г., декларации
обр. 1 и обр. 6, други документи и услуги, упоменати в предоставеното
пълномощно. Лицето е подписвало ГФО като съставител и е изготвяло ГДД, но не е
подписвало фактури или договори, свързани с дейността на „ОПОД - 2011“ ЕООД. В
хода на ревизията на дружеството счетоводителката посочва, че е разбрала за
установените разминавания на данните с предоставените документи в
счетоводството и е прекратила едностранно бизнес отношенията си с дружеството и
управителя като физическо лице, като последният е бил поканен да приеме
документацията и да си търси друг счетоводител. Р.Ц. е оттеглила електронния
подпис през м.10.2018 г. Изготвени са документи за прекратяване на бизнес
отношенията с дружеството, считано от 01.11.2018 г., както и
приемо-предавателен протокол за връщане на предоставената за осчетоводяване
документация на дружеството и към момента на отговора на отправеното й ИПДСПОТЛ
няма документи, касаещи „ОПОД - 2011“ ЕООД или управителя на дружеството.
Лицето е отказало да състави и подпише ГФО и ГДД за 2018 г. Всички счетоводни
операции са въз основа и единствено на предоставени документи и информация от
управителя на дружеството. Приложени са копия на оборотна ведомост, главна
книга на дружеството за 2018 г., нотариално заверено пълномощно от 23.06.2017
г., копие на споразумение от 20.05.2019 г. за прекратяване на договорните
отношения, считано от 01.11.2018 г. и приемо-предавателен протокол от същата
дата за предаване на документация на В.В., уведомление от 23.10.2018 г. за
отказ от пълномощие и ползване на електронни административни услуги, дадено от
„ОПОД - 2011“ ЕООД на „РТН Трейд Енд Консултинг“ ООД.
В хода на процесното ревизионно производство е събрана информация за
предприетите действия по отношение задълженията на „ОПОД - 2011“ ЕООД. Констатирано
е от органите по приходите, че във връзка с наличие на просрочени ликвидни и
изискуеми публични вземания на дружеството, в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. с общ размер на
задължението 127 558 лв., което е по РА за ДДС и корпоративен данък, както
и по декларация обр. 6. С писмо № РД-21-1860/16.07.2019 г. от Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив са изискани копия на всички съставени
документи по изпълнителното дело. От органите на НАП са направени пълни
проучвания на имущественото състояние на задълженото лице, като са отправени
запитвания до външни институции за предоставяне на информация, като от
получените отговори е установено, че длъжникът не притежава имущество, което да
послужи за обезпечаване на дълга. Във връзка с издадено постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на откритите от дружеството
банкови сметки, е установено, че същите са закрити от лицето. Дружеството е
оперирало със сметки в „Прокредитбанк“ АД (открита на 07.07.2011 г. и закрита
на 20.02.2017 г.) и в „ПИБ“ АД (открита на 28.02.2017 г. и закрита на
07.06.2018 г.). Направени са справки в ПП на НАП, в електронните регистри ИКАР,
АПСПК, ИА МА, ГДГВА, ЦРОЗ, ОД на МВР и др., от които е установено, че няма
вписано декларирано имущество на дружеството, към което да се насочи събирането
на дълга. Дългът на „Опод-2011“ ЕООД е категоризиран като несъбираем. Към
датата на извършеното проучване е установено още, че дружеството има
регистриран касов апарат, с който не се реализират обороти, не е регистрирано
за целите на ЗДДС, няма нает персонал, не осъществява дейност, последен подаден
ГФО е за 2017 г.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД № Р-16001619003151-092-001/11.11.2019
г., като в законоустановения срок (след продължаване срока за подаване на
възражение и представяне на доказателства по РД с Уведомление №
Р-16001619003151/РУС-001/29.11.2019 г.) е подадено възражение от страна на В.,
което е прието за неоснователно и така изготвеният РД е послужил като основание
за издаване на РА № Р-16001619003151-091-001/06.01.2020 г., с който на лицето е
определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за дължими и невнесени задължения на „ОПОД
- 2011“ ЕООД.
Въз основа на събраната информация в хода на разглежданото ревизионно
производство е установено, че през ревизирания период „ОПОД - 2011“ ЕООД е било
действащо предприятие и е отчитало приходи от търговска дейност. Освен това,
видно от оборотната ведомост към 31.12.2017 г. дружеството няма налични стоки и
активи, освен парични средства в касата в размер на 11 342,09 лв. Установено е,
че „ОПОД - 2011“ ЕООД е преустановило реалната си стопанска дейност. Въз основа
на гореизложеното, ревизиращият екип е приел, че сумата от 11 342,09 лв. (налични
парични средства в касата), която не е била осчетоводена като налична към
31.12.2018 г., е била разплатена в полза на управителя, без за това да са
съставени съответните документи и без да е налице основание за изплащането й,
доколкото от събраните при ревизията доказателства е ясно, че именно въпросното
лице се е разпореждало с паричните средства на дружеството. Предвид изложеното,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу В.И.В., в качеството му на
управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД за установените с горецитирания РА задължения
на дружеството за ДДС и корпоративен данък, както и за декларираните и
невнесени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения в обжалваните в настоящото производство размери.
Мотивирано е, че в периодите, в които са определени публични задължения на
„ОПОД - 2010“ ЕООД, В.И.В. е представляващ и управител на това дружество, т.е.
има качеството на субект на отговорност за задълженията му, доколкото при
действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ представлява дружеството, организира и
ръководи дейността му. За събиране на задълженията на дружеството за данъци и
лихви по въпросният ревизионен акт са предприети съответните процесуални
действия. При направено пълно проучване на имуществото е установено, че
дружеството не притежава имущество, включително и авоари по банковите сметки,
които да послужат за обезпечаване на публичните задължения. Съгласно събраната
в хода на ревизията информация, В.В. е получил с приемо-предавателен протокол
от 20.05.2019 г. всички счетоводни и банкови документи, регистри и други,
касаещи ревизирания период доказателства от обслужващата дружеството счетоводна
кантора и въпреки, че е разполагал с тези документи, не ги е представил на
ревизиращите органи, в т.ч. и документи за финансовото състояние на
дружеството. Като управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД за разглеждания период е
прието, че В.И.В. е организирал, ръководил и представлявал дейността на
дружеството и като такъв е осъществявал контакт с доставчици и клиенти,
извършвал е разплащания. Освен това същият е бил наясно, че са извършвани
продажби на стоки (парфюми), приходите от които са укрити и впоследствие не са
декларирани по съответния законов ред отново с цел да бъде намален финансовият
резултат за периода, респ. да не надвиши изискуемия облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС. Вследствие на изложеното е прието, че В.В. е допуснал
съставянето на документи с невярно съдържание (ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ведно с
годишен отчет за дейността за разглежданите периоди, подписани от него), в
които е укрил обстоятелства, доказани като такива в издадения РА на
дружеството. Според органите по приходите информирането на приходната
администрация за дължими данъци по ЗКПО е с годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО, респ. за ДДС – със СД по ЗДДС, а укриването на факти и
обстоятелства се изразява в разминаването между декларираното с тях и действително
установеното с РА. При ревизията е счетено, че установеното несъответствие
между действително проявените обстоятелства и тези, отразени в подадената
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, респ. неподаване на документи за
регистрация по ЗДДС и следващите се от това задължения, следва да бъде
квалифицирано като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство е установено, че В.И.В., в качеството
си на управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД е организирал, ръководил и представлявал
дейността на дружеството и се е разпореждал с активите му, в т.ч. и паричните
средства по банкови сметки и в касата на дружеството. Според събраната
информация, ревизираното лице е представлявало дружеството и не е издавало
документи за делегиране на права, пълномощия и представителни функции, касаещи
„ОПОД - 2011“ ЕООД на други лица. Документите, необходими за съставянето на
съответните данъчни декларации и декларации обр. 6 са предавани от ревизираното
лице на счетоводителката, която съответно е подавала необходимите отчетни
регистри и декларации пред НАП, в рамките на предоставените й правомощия.
Органите по приходите са посочили, че за ревизирания период дружеството е
било действащо предприятие и ако управителят е декларирал коректно реалните
приходи и разходи за ревизирания период, приходната администрация би могла да
насочи принудителното изпълнение на задълженията на дружеството върху
съществуващи и налични активи, което не е сторено. Закупените през годината
стоки (парфюми) са осчетоводявани само стойностно (без количество, вид и
разфасовка), а в края на периода са изписвани изцяло, поради което не са
осчетоводявани налични стоки и съответно не са правени инвентаризации в края на
съответния период. Според ревизиращите органи и видно от поведението му,
управителят е предприел действия, целящи преустановяване на стопанската дейност
на дружеството, след като са били установени публични задължения в големи
размери. Освен това органите по приходите са счели, че с действията си
ревизираното лице планирано е целяло да постави дружеството в невъзможност да
изпълни данъчните си задължения, като е намалявало паричните наличности и се е
разпоредило с тях в своя полза, поради което спрямо тях да не може да бъде насочено
принудително изпълнение. Видно от представените обяснения, наличните парични
средства по сметка 501 – Каса в левове са изразходвани за закупуване на
продукти, свързани с дейността на фирмата и заплащане на куриерски услуги,
използвани от фирмата. Последното обаче е установено, че противоречи с дадено
от управителя обяснение по-късно, че дейността на фирмата е прекратена на
01.03.2018 г., както и че управителят е съхранявал, получавал и се е разполагал
с паричните средства на дружеството. Освен това при извършен преглед на
подадените данни от „ОПОД - 2011“ ЕООД в ИС на НАП е констатирано, че
дружеството няма декларирани задължения към доставчици и клиенти, не са
установени и декларирани извършени разходи след 31.12.2017 г. Органите по
приходите са счели, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на
управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното от него
дружество. Освен това, в подкрепа на недобросъвестност в поведението на лицето
е приет и фактът, че същото не е представило документи, свързани с финансовото
състояние на дружеството.
Аргументите, изложени от органите по приходите относно проявление на
обстоятелствата, визирани в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 от ДОПК се изразяват
в това, че физическото лице, чиято отговорност се търси, притежаващо качеството
на управител (което не е спорно), недобросъвестно е извършило плащания в пари
от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2 („ОПОД - 2011“
ЕООД) в посочения по-горе размер, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло. След намаляването на паричните средства в касата,
без документална обоснованост и причини за предаването им, не са извършени и
плащания на установените задължения, включително и по образуваното изпълнително
дело. Банковите сметки на дружеството са закрити, няма други годни активи за
обезпечаване на публичните задължения. Предвид обстоятелството, че дейността на
дружеството обуславя плащания от клиентите предимно в брой, при наличие на парични
средства в касата и добросъвестно отношение от страна на управителя, знаейки за
задълженията на дружеството, би следвало с постъпилите средства да се погасяват
тези задължения. Вместо това, лицето присвоява парични средства от касата на
дружеството, осчетоводени като налични към 31.12.2017 г., за които няма
доказателства за тяхното разходване за дейността на дружеството. Предвид
установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, на основание чл. 21,
ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на В.И.В., в качеството му на
управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД е вменена отговорност за дължим и невнесен
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по
декларации обр. 6 в общ размер на 134,17 лв., с прилежащи лихви 25,09 лв.;
дължими и невнесени ДДС и корпоративен данък от „ОПОД - 2011“ ЕООД, установени
с горепосочения РА в размер на 66 608,23 лв., с прилежащи лихви 31 118,12 лв. и
12 060,73 лв., с прилежащите лихви 4 893,75 лв., в т.ч. и допълнително
начислените от органите по приходите такива към датата на издаване на оспорения
акт.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора
на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и Решение № 145/27.03.2020 г., с което РА е потвърден в
обжалваната в настоящото производство част. За да стори това, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и
нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Със същото решение ревизионният
акт е отменен в частта, с която на лицето е вменена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за ДДС на „ОПОД - 2011“ ЕООД за периодите от 01.04.2013 г.
до 30.11.2013 г. в размер на 11 832,13 лв., ведно със съответните прилежащи
лихви от 7 627,67 лв.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
приета без заявени резерви от страните, вещото лице по която, след запознаване
с приетите по делото документи, е установило, че по счетоводни данни „ОПОД - 2011“
ЕООД през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не е притежавало
дълготрайни материални активи, както и че въобще не е включило в индивидуалния
си сметкоплан счетоводни сметки за отчитане на дълготрайни материални активи.
На следващо място експертизата е установила, че по счетоводни данни дружеството
е разполагало със следните касови наличности: към 31.12.2015 г. – крайно
дебитно салдо в размер на 84,69 лв.; към 31.12.2016 г. – крайно дебитно салдо в
размер на 15 466,59 лв.; към 31.12.2017 г. – крайно дебитно салдо в размер
на 11 342,09 лв. и към 31.12.2018 г. – крайно дебитно салдо в размер на
11 636,60 лв. Според вещото лице има отразени през проверяваните години
счетоводни статии в кореспонденция между сметка 501 Каса в левове и сметка 493
Разчети със собственици, които се дължат на факта, че В.В. в качеството си на
управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД е получавал възнаграждения за положен личен
труд в дружеството, които са му изплащани и е възстановявал в касата на
дружеството средства за лични осигурителни вноски. В този смисъл експертизата е
приела, че В.В. не е усвоявал парични средства, собственост на „ОПОД - 2011“
ЕООД през проверявания период. Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза
като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана
при необходимост при разглеждане на спора по същество.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117,
ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените
им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност
на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока е представена Заповед № РД-09-1
от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложенията към
нея. Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника
и приети като доказателства – CD със
записани в него електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати,
справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на
документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни
квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод,
че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се
форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Всички
актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са били надлежно връчени на
жалбоподателя, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да
упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, като
посочва, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК регламентира отговорността на тази категория физически
лица, които поради особеното си качество, свързано с управлението на
юридическото лице (управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник), имат задължения да декларират определени
факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност и имущественото
състояние на дружеството, с възникването на които факти и обстоятелства
данъчните закони свързват пораждане на различни данъчни задължения.
В конкретния случай жалбоподателят В. е субект на укриването в качеството
му на управител, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той
представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 от ТЗ) и така несъмнено формира представа относно сключването и изпълнението на
сделките, които ЗДДС, съответно ЗКПО квалифицира като облагаеми доставки.
Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми
доставки се извършва във формата на справка-декларация (чл. 125 от ЗДДС, чл.
115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС), съответно декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Разминаването между декларираните облагаеми доставки и действително извършените
такива, е укриване, доколкото по-големият обем доставки поражда в определен
момент задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, съответно
налице е по-голям размер печалба, облагаема с корпоративен данък. С оглед на
доказателствата по делото констатацията на органите по приходите, че това
укриване е извършено умишлено, е логически обоснована. В качеството си на
управител на дружеството през процесните данъчни периоди В. организира и
управлява дейността и в това му качество за същия възникват задължения по
силата на данъчните закони да декларира пред съответната данъчна дирекция
определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност на дружеството
и определяне на данъчните му задължения.
Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО,
обект на облагане по този закон е печалбата на местните юридически лица, които
не са търговци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под
наем на движимо и недвижимо имущество. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО
данъчно задължени лица са местните юридически лица, а съгласно чл. 3, ал. 2 от
същия закон местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за
печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Едновременно с
данъчната декларация следва да бъде подаден и годишният отчет за дейността -
чл. 92, ал. 3 от ЗКПО. Нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в приложимата
редакция) определя, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000
лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон. В хода на ревизията на дружеството е установено, че жалбоподателят
в качеството му на управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД не е подал декларация по чл.
96, ал. 1 от ЗДДС към 15.05.2012 г. предвид достигането на облагаем оборот от
50 000 лв. към 30.04.2012 г. В хода на същата ревизия, а и при процесната, е
установено, че същият в декларациите по чл. 92 от ЗКПО за ревизираните години е
посочил по-нисък размер на извършени продажби, съответно облагаема печалба.
Въпросните действия съставляват укриване на факти и обстоятелства, които следва
да бъдат обявени пред орган на приходите. Същите явно са умишлени, тъй като в
резултат на тях се е стигнало до неплащане на задължения за ДДС, съответно е
заплатен по-малък размер корпоративен данък. В.В. в качеството му на управител
е съзнавал, че с декларирането на реалния размер на извършените продажби, за
дружеството ще възникнат задължения за данъци в по-големи размери, съзнавал е
смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и/или е
допускал настъпването им.
С оглед доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема, че е
доказана връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да
бъдат събрани задълженията на дружеството. Това е така, защото в хода на ревизията
е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с
които да може да погаси установените му публични задължения за корпоративен
данък и ДДС, а така също и по декларация обр. 6. Установено е също така, че към
процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност,
то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията
си за данъци. Тъй като обемите на извършени доставки не са декларирани умишлено
от управителя на дружеството, тяхното установяване, респ. и определянето на
допълнителни данъчни задължения, е станало в последствие - след прекратяване на
дейността и след като то вече не е разполагало със средства да погаси
задължението си. Изводът за въпросната връзка може да бъде обоснован и с това,
че в момента, в който е започнала проверка на дейността на „ОПОД - 2011“ ЕООД, констатациите
от която са обективирани в Протокол № П-16001617114639-073-001/25.04.2018 г.
(л. 463 и сл.), стопанската дейност е преустановена, в каквато връзка е налице
и нарочно изявление от жалбоподателя, а именно, че дейността на „ОПОД - 2011“
ЕООД е прекратена на 01.03.2018 г. (така обяснения на л. 172).
При така установеното, следва да бъде прието, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл.
19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в качеството
му на управител на „ОПОД - 2011“ ЕООД през процесните периоди.
По отношение на второто посочено основание, следва да бъде съобразено, че
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК определя, че управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените
задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато
недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване
с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд
дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи
на фактическия състав: 1) субект на отговорността - управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2) наличие
на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3) извършване на
определено действие – 1. извършени плащания в натура или в пари от имуществото
на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент; 2. отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. извърши
действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото
юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на
третото лице; 4) действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето,
което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел
намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице; 5) причинно-следствена
връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото
лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6) граници на отговорността
– отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
С оглед изложеното по-горе, следва да бъде прието, че в случая са налице
елементите и на този фактически състав. Като действие по
смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК следва да бъде
определено обстоятелството, че след като не е предприел действия по превеждане
на паричните средства от постъпленията по продажбите по сметка на дружеството, В.В.
фактически е отклонил същите в своя полза. До извод в обратната насока не води
и приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, доколкото вещото лице е
направило установявания, идентични с тези, направени от органите по приходите. Факт
е, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на
управителя, дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите
задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Следва
да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 от ДОПК
приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими
процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали
неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е
изпълнена и последната предпоставка по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изложеното обосновава крайния извод, че са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на
отговорността на ревизирания в качеството му на управител на задълженото лице.
При така установеното, РА в оспорената в настоящото производство част, е
законосъобразен, както в частта на установената с него главница, така и относно
начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което,
отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва
установеното задължение за лихви на главния длъжник. Или иначе казано, жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски
по делото в размер на 8 280,42 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение,
определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция).
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № Р-16001619003151-091-001
от 06.01.2020 г., издаден от В.И.И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с
Решение № 145 от 27.03.2020 г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ
на НАП, относно определената на В. отговорност по чл. 19 от ДОПК за
задълженията на „ОПОД - 2011“ ЕООД, ЕИК *********, както следва: данък върху
добавената стойност за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на
54 776,10 лв. и лихви в размер на 23 490,45 лв.; корпоративен данък
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на 12 060,73 лв. и
лихви в размер на 4 893,75 лв.; данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.
в размер на 64,09 лв. и лихви в размер на 12,68 лв.; данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.02.2018 г. до
31.03.2018 г. в размер на 70,08 лв. и лихви в размер на 12,41 лв.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите с
адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, сумата от 8 280,42 (осем хиляди
двеста и осемдесет лева и четиридесет и две стотинки) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: