Решение по дело №727/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Т.Д.Т. ***, подадена чрез адв. М.П.Х. ***, против Решение № 10/18.04.2023 г., постановено по АНД № 24 по описа за 2023 г. на Районен съд - Ивайловград.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Според потвърденото от съда НП, жалбоподателят извършил две нарушения - на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА (извършва стопански риболов с шест броя хрилни мрежи с обща дължина от 550 метра) и на чл. 88 от ЗРА (препятства извършването на проверка). Не ставало ясно защо наказващият орган приел, че точно Т.Т. извършил нарушението по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, при положение, че в лодката се намирали две лица и че две лица изхвърляли мрежите, с които се твърдяло, че е извършван незаконният риболов.

На следващо място твърди, че решението е постановено и при нарушение на съдопроизводствените правила, като отново се излагат съображения, свързани с наличието на двама извършители, който факт обаче бил посочен за първи път едва от съда, докато в АУАН и в НП била описана съвсем различна фактическа обстановка. С оглед на така изложеното, моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски.

Така подадената касационна жалба се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя и от процесуалния му представител.

Ответникът - Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, депозира по делото чрез процесуален представител отговор на касационната жалба и писмена молба, с които оспорва касационната жалба и наведените в нея доводи. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково посочва в хода по същество, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд – правилно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Ивайловград е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 25-062/21.11.2022 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Т.Д.Т. с ЕГН : ********** ***, на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 88 от ЗРА е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение на чл. 88 от ЗРА, като е осъдил Т.Т. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на AУAH наказателно постановление също било издадено от компетентен орган при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Цитирана е разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, която забранява риболова с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, и тази на чл. 73, ал. 1 от ЗРА, която предвижда наказание глоба от 1 000 до 2 000 лв. по отношение на лице, което лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а, ал. 1. Посочено е, че от доказателствата по делото се установило, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, тъй като на 28.10.2022 г. извършвал риболов с мрежени риболовни уреди - хрилни мрежи, в язовир „Ивайловград“. От анализа на доказателствата по делото се установило по несъмнен начин, че жалбоподателят се прибирал с лодка до „бивака“, след като събрал мрежите, както и че част от рибата била извадена от мрежите и поставена в чувал/и. Мрежите също били поставени в чували и превозвани с лодката. Визуалният контакт, сравнително късата дистанция между двете лодки и откриването и изваждането на чували с мрежи на същото място, където били изхвърлени, недвусмислено показвало, че именно изхвърлените и впоследствие извадени чували с мрежа и риба били превозвани и изхвърлени от лодката. Уловът бил извършен в язовир „Ивайловград“, който представлявал воден обект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗРА. На следващо място, не било спорно, че риболовът, осъществен от жалбоподателя, не попадал в изключенията, посочени в т. 1 - във водите на Черно море и река Дунав и т. 2 - от лица, регистрирани по реда на чл. 25 от ЗРА (еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА), във водните обекти, за които е извършена регистрацията. В тази връзка е прието, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по този текст, а не по чл. 56 от ЗРА, предвиждащ глоба в размер от 1 500 до 3 000 лв.

На следващо място, е цитирана разпоредбата на чл. 88 от ЗРА, според която, който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лв. Посочено е, че от свидетелските показания се установило, че и служителите на ИАРА, и тези на полицията били в униформи. Безспорно с действията си нарушителят искал да избегне угрозата от санкция, обръщайки лодката в противоположна посока и изхвърляйки уличаващите го в нарушението доказателства зад борда. Съвсем съзнателно, вместо да изпълни задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 29 от ЗРА, като лице, осъществяващо стопански и любителски риболов и аквакултури, да окаже съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси, жалбоподателят се опитал да създаде пречки за осъществяване на проверката. В тази връзка е отбелязано, че единствено оплитането на един от чувалите в двигателната перка преустановило движението на лодката и същата била извадена на брега. Опитът да се избяга от мястото на проверката, както и последвалите действия, свързани с изхвърлянето на чувалите с мрежи и риба, безспорно следвало да се приемат като препятстване на проверка.

Съдът е счел, че не е нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че дейността на лицата в лодката на жалбоподателя не била квалифицирана като съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Изцяло в правомощията на АНО, по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, било да реши въпроса за вината на нарушителя, включително и въпроса нарушението извършено ли е в съучастие с други лица или не. В случая с обжалваното наказателно постановление било наложено наказание за самостоятелна дейност на жалбоподателя и същественото било, че така по никакъв начин не било нарушено правото му на защита с оглед възможността да разбере в какво се обвинява.

Съдът е счел за неоснователни възраженията, че не ставало ясно дали жалбоподателят Т. лично е препятствал осъществяването на проверката и как точно, а също и тези, свързани с невъзприемането на дадените указания от служителите на ИАРА. В тази връзка е приел за безспорно установено, че служителите на ИАРА и РУ били с униформи и опознавателни знаци, че пътуващите с лодката възнамерявали да излязат на брега, но виждайки контролните органи, рязко завили в друга посока и започнали да изхвърлят чували от лодката, и че именно вследствие на обстоятелството, че приближили близо до брега, забелязали униформените служители, променили курса си на движение, отдалечавайки се и опитвайки да заличат следите от своето неправомерно поведение. Именно виждайки контролните органи и съзнавайки всички елементи от обективна и субективна страна на извършеното деяние, жалбоподателят и намиращото се в лодката с него лице не излезли с лодката на брега и се опитали да осуетят проверката на контролните органи.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за осъществени от фактическа страна нарушения на разпоредбите на чл. 39а, ал. 1 и чл. 88 от ЗРА. В решението си въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Същият в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че приетата от Районен съд – Ивайловград фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства. При постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по установяване на административните нарушения и налагане на административното наказание, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите – преки очевидци, установили нарушенията, и не са кредитирани показанията на свид. Германов, поради логическата неиздържаност на показанията му и тяхното противоречие с всички останали доказателства по делото.

Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че не е посочено, че санкционираното лице е действало заедно с друго лице - тоест че нарушението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство. Няма законова пречка по отношение на всеки един от извършителите на административно нарушение да се образува самостоятелно административнонаказателно производство - да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно наказателно постановление на всеки от нарушителите. Без значение е каква е формата на участие на санкционираното лице в незаконния риболов. Без значение за всяко нарушение, извършено от всеки конкретен деец, е и това, дали отговорност за същото е потърсена едновременно и от друго лице. Административнонаказателната отговорност е лична, като в случая законодателят не се интересува от наличието на съизвършителство, евентуално наличието на сговор или друг вид съвместна дейност. В случая, макар и да не е посочено при описанието на нарушенията, че деянията са извършени в съучастие под формата на съизвършителство, това само по себе си не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не представлява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като не всяко нарушение, допуснато при описание на нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила, а само това, което не позволява на наказаното лице или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган относно фактическата обстановка на нарушението.

Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилност на решението, поради недоказаност на нарушението. Както вече бе посочено, оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводът на районния съд, че Т.Д.Т. е извършил описаните в НП административни нарушения, е правилен и обоснован, същият не противоречи, а напротив - подкрепя се от събраните по делото доказателства, с оглед на което настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора за недоказаност на нарушенията. Твърдения, че Т.Т. не бил извършил нарушенията, са били изтъкнати и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни, като мотивите му в тази насока са правилни и изцяло се споделят от настоящия състав. В случая събраните по делото доказателства и техния анализ не оставят съмнение за осъществяването на обективните признаци на състава на вменените на касатора административни нарушения.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – т. 4 от НПК. Не е налице твърдяната за неизяснена фактическа обстановка от въззивния съд. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на съда, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Изложените в първоначалната жалба възражения са обсъдени, като противно на посоченото в касационната жалба въззивният съд, след събиране на доказателствата по делото, в съответствие с чл. 107, ал. 5 от НПК, ги е подложил на внимателна проверка, извършил е задълбочен техен анализ, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил подробни мотиви за това, кои от тях счита за достоверни и кои не кредитира с доверие.

С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/18.04.2023 г., постановено по АНД № 24 по описа за 2023 г. на Районен съд - Ивайловград.

ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН : ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: