Р Е Ш Е Н И Е  № 174/16.7.2019 г.

 

гр. Ямбол, 16.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 544 по описа на ЯРС за 2019 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М.Д.А. ***, против Наказателно постановление № 19-0814-000048/19.03.2019 г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП (т.1 от НП), и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП (т.2 от НП).

Жалбата е бланкетна. Изразено е общо недоволство от издаденото НП като е посочено, че същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Не са изложени конкретни оплаквания. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, участва лично и с редовно редовно упълномощен защитник – адвокат. Защитникът пледира за отмяна на НП, поради недоказаност на нарушенията, като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие две групи противоречиви доказателства не може да се установяви по безспорен начин факта, че жалбоподателят е извършил деянията, за които е привлечен да отговаря.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Пледира НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.03.2019г. около 16,20 часа жалбоподателят управлявал л.а. „Ауди А6” с рег. № У 3861 АТ, движейки се по ул. „Сан Стефано“ в с. Зимница, Ямболска област. В същото време и на същото място, в срещуположна посока, със служебен полицейски автомобил се движели свидетелите И. и Ж. ***. В района на бензиностанцията двата автомобила се разминали, при което свидетелите разпознали жалбоподателя като водач на л.а. „Ауди“. Тъй като знаели, че същият е с отнето СУМПС, св. И., който управлявал полицейския автомобил, навлязъл в отсечката за автобусната спирка, направил обратен завой и последвал жалбоподателя до магазин „Славекс“ на ул. „Г. С. Раковски“ в с. Зимница. Там полицаите предприели извършването на проверка, в хода на която се установило, че СУМПС на жалбоподателя е отнето на 06.01.2011г. Освен това, същият не представил свидетелство за регистрация на автомобила. Затова, св. И. му съставил АУАН серия АА, с номер на бланката 117542 за нарушения по чл.150а, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Впоследствие - на 19.03.2019г., въз основа на акта, и при идентично фактичско описание на нарушенията срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което е санкциониран за нарушения по чл.150а, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Видно от съдържащата се в АНП справка от ОД на МВР – Ямбол, жалбоподателят е наказван многократно по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, а свидетелството му за управление на МПС е със статут „отнето”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от отчасти от показанията на свидетеля К., от показанията на свидетелите И., Ж., Т. и П., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.

Съдът не даде вяра единствено на показаниятана показанията на свидетеля К.в частта им относно обстоятелството, че процесния ден  жалбоподателят пристигнал пред магазина с управлявания от него автомобил „Лада“, тъй като в тази им част същите стоят изолирано и се опровергават от останалите гласни и от писмените доказателства, които от своя страна изцяло хармонизират помежду си както по отношение на обстоятелствата, свързани с обективните признаци на нарушенията, така и в детайли. Показанията на свидетелите очевидци И. и Ж. кореспондират в пълна степен и помежду си, и с показанията на св. Т., повикан за съдействие в хода на проверката, на когото са съобщили идентични обстоятелства относно лицето, управлявало спрения пред магазин „Славекс“ л. а. „Ауди“, и който сочи, че св. К.е пристигнал на мястото към края на проверката. По отношение на свидетелите И. и Ж. липсват данни за тенденциозно отношение към жалбоподателя. Обстоятелството, че в хода на проверката последният отправил упреци към полицаите за употреба на алкохол, също не налага извод за предубеденост и целенасоченост при депозиране на показанията им, доколкото това поведение на жалбоподателя е реализирано след извършване проверката на документите и констатиране на нарушенията. От друга страна, съществуващите близки приятелски отношения между жалбоподателя и свидетеля К. и пълното противоречие на показанията му с останалия доказателствен материал, налагат извод за недобросъвестност и целенасоченост, поради което не следва да се кредитират.

Показанията на св. П., който не е очевидец, по никакъв начин не разколебават извода относно авторството на деянието от страна на жалбоподателя, и доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал също се преценят като достоверни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва, а разгледана по същество се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушеният закон.

Липсва основание за отмяна на НП и поради това, че в НП АНО е посочил правна квалификация на нарушението по т.2 от НП, различна от тази, отразена в АУАН. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН АНО е оправомощен да проверява изцяло съставения АУАН, да преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да извършва разследване на спорните обстоятелства. Т.е., безспорно, АНО не само може, но е и длъжен при необходимост да приеме нови фактически положения, да събира доказателства и да преквалифицира нарушението. В случая, с извършената правна преквалификация на нарушението от такова по чл.100, ал.1, т.1 в такова по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като преквалификацията се предпоставя от ясно и еднозначно обвинение, основава на същите фактически обстоятелства, които са му били предявени по съответния процесуален ред с акта за установяване на адм. нарушение.

От материалноправна страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушения по чл.150а, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като на 05.03.2019г. около 16,20 часа по ул. „Сан Стефано“ и по ул. „Г. С. Раковски“ в с. Зимница, Ямболска област, е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП – лек автомобил „Ауди А6” с рег. № У 3861 АТ, без да притежава СУМПС и без да носи в себе си свидетелство за регистрация за МПС, което управлява. По този начин, жалбоподателят несъмнено е нарушил посочените по-горе законови разпоредби на чл.150а, ал.1 и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, които гласят, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада МПС, както и, че водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

Авторството на деянията съдът намери за безспорно установени както от показанията на свидетелите очевидци И. и Ж., които са последователни, логични, и кореспондират напълно с посказанията на св. Т. и с писмените доказателства по делото, в т.ч. с приложената към АНП справка от ОД на МВР – Ямбол, от която по безспорен начин се установява, че към момента на извършване на деянието жалбоподателят не е притежавал СУМПС.

По отношение вида и размера на наложените на жалбоподателя наказания:

За нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП съставът на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба с фиксиран размер от 10 лева, при което положение, наложеното на жалбоподателя наказание за това нарушение, по вид и размер се явява правилно определено. Предвид на това, че размерът на наказанието е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП в тази му част.

За управление на МПС без съответното СУМПС в нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено наказание глоба от 100 до 300 лева. Наложеното на жалбоподателя за това нарушение наказание е определено в законовия минимум, поради което и тук липсва основание за изменяне на НП.

Водим от горното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0814-000048 от 19.03.2019 г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на М.Д.А. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП (т.1 от НП), и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП (т.2 от НП).

                                                      

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: