№ 5866
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110100428 по описа за 2022 година
като разгледа гр.д. № 428 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищцата М. Е. А. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” с ответника е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че
щетите се изразяват в увредени предна и задна лява врата и предпазна лайсна на задна лява
врата, за отстраняване на които е необходима сумата от общо 974,50 лв. Твърди, че
ответникът е платил застрахователно обезщетение в по-нисък размер от 100 лв., поради
което предявява частичен иск за сумата от 20 лв., част от вземане в общ размер от 874,50 лв.,
представляващо неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС” за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило в периода
16.05.2021 г. – 17.05.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗАД „А------“ оспорва иска само по размер, като твърди, че за процесната щета е
било определено и изплатено обезщетение от 208,46 лв. по експертна оценка, съобразно
приложимата клауза на т. 73 от Общите условия към застрахователния договор, като по този
начин дружеството е изпълнило изцяло задължението си да обезщети ищцата за
настъпилите щети.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съобразно твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че към 17.05.2021 г. между страните е съществувало валидно
правоотношение по договор за застраховка „Каско” на увредения автомобил, обективиран в
полица № -----, като от съдържанието на отговора на исковата молба е видно, че между
страните не се спори и относно факта на настъпило застрахователно събитите в периода
16.05.2021 г. – 17.05.2021 г. в гр. София, в причинна връзка с което на застрахованото МПС
са причинени щети на предна и задна лява врата и предпазна лайсна на задна лява врата.
Изложеното се установява и от представените писмени доказателства – застрахователна
полица за застраховки Каско и Злополука от 13.04.2021 г., опис на щети, свидетелство за
регистрация на автомобила I част. Спорно по делото остава обстоятелството какъв е
размерът на дължимото застрахователно обезщетение и дали същото е било изплатено от
ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, настъпилите
щети в причинна връзка с процесното застрахователно събитие са върху предна лява врата,
задна лява врата и предпазна лайсна на задна лява врата, като към момента на настъпване на
процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) за отстраняването на
причинената вреда на база средни пазарни цени са били необходими 696,24 лв. За
определяне на посочената стойност вещото лице е съобразило периода на експлоатация на
автомобила, гаранционните условия, стойността на предлаганите части (както оригинални,
така и алтернативни), както и стойността на труда съобразно цените на 10 сервиза, работещи
на територията на гр. София, включително и на официалния за марката А--- сервиз. При
отговор на формулираната от ответника задача експертът е уточнил, че степента на
увреждане и на трите детайла на автомобила е „боядисване“, като не се налага подмяна на
части, а при съобразяване цената на труда само от неоторизирани сервизи стойността на
обезщетението се равнява на сумата от 656,88 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че стойността на действително претърпените вреди по
смисъла на императивната законова разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по средни
пазарни цени, като следва да се отчетат както цените на официалния доставчик, така и
цените на алтернативни доставчици с оглед постигането на оптимално осреднен вариант на
стойността на частите и труда, предлагани на пазара, поради което действителната стойност
2
на причинените на застрахования при ответника лек автомобил щети е 696,24 лв. Във връзка
с възраженията на ответника следва да се отбележи, че в случая застраховката е сключена
при уговаряне на начин на обезщетяване „по експертна оценка на застрахователя“, която,
съгласно клаузата на чл. 74 от общите условия, се извършва по цени за части, материали,
труд и начисления за отстраняване на щетите съгласно методика на застрахователя.
Доколкото се касае за договорни отношения, то в случая несъмнено е приложима
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, регламентираща принципа на свобода на договарянето, който
обаче не би могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато е
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение,
но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По делото не е
представена цитираната в ОУ методика на застрахователя, по която същият извършва
експертните оценки, като ответникът не е ангажирал доказателства какъв би бил размерът
на щетите съобразно тази методология, респ. при прилагане на какви критерии същият би
достигнал до посочената стойност от 208,46 лв. за отстраняване на процесните вреди.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество
и в този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ (отм.), е приложима, тъй като принципът на обезвредата, възприет от
отменения закон, е възпроизведен и в новия закон – Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на реалната
стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара, предлагащи такива резервни
части и услуги, като съобразно заключението на САТЕ (и при липса на проведено насрещно
доказване от ответната страна за различен размер на стойността на вредата) обезщетението
се равнява на сумата от 696,24 лв. По делото е представен доклад по процесната преписка №
10121030102568, с който е определен размер на дължимото обезщетение от 208,46 лв. и
видно от приложеното платежно нареждане от 21.05.2021 г., същото е изплатено на ищцата,
заедно с обезщетението по втора преписка за същия автомобил. Ето защо, след приспадане
на извънсъдебно платеното от ответника обезщетение от 208,46 лв. остава непогасен
остатък от 487,78 лв., като предявеното с частичен иск в настоящото производство вземане
от 20 лв. е в по-малък размер, поради което претенцията се явява изцяло основателна.
3
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените от нея разноски съобразно уважения иск в размер на 830 лв.,
платени държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А------”, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. Со-----, да
заплати на М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С----, по частичен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 20 лв., част от претендирано вземане в общ размер от 874,50 лв.,
представляващо неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС”, обективирана в полица № -----/13.04.2021 г., за претърпени имуществени вреди от
застрахователно събитие, настъпило в периода 16.05.2021 г. – 17.05.2021 г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.01.2022 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 830 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4