Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.12.
2019 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На двадесети
ноември 2019
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова,
Като разгледа докладваното от
съдията Т.Даскалова,
т.дело № 54, по
описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за изпълнение на парично задължение при търговска
продажба.
Ищецът „О....” ЕООД ЕИК ********* Търговище, ул.
„Герлово” № 5 вх. А ет. 1 ап. 5, представлявано от Орхан Ахмедов Османов, чрез
адв. О.Н. *** твърди, че между него и ответника РПК „Напред“ гр. Търговище, съществуват трайно установени търговски отношения. За
времето от 30.05. 2015 г. до 30.11.2015 г. ищецът е доставил на ответника стоки на обща
стойност 29 522,04 лв., по фактури както следва: Фактура №
********** от 30.05.2015 г. на стойност 3057,26лв. с ДДС , от които са
заплатени 104,20лв., остатък за плащане 2953,06лв., Фактура № ********** от
30.06. 2015 г. на стойност 2810,73лв.. с ДДС, Фактура № ********** от 30.06. 2015
г. на стойност 1827,56лв. с ДДС, фактура № ********** от 31.07. 2015 г. на
стойност 1799,75лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.07. 2015 г. на стойност
2499,56 лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.07. 2015 г. на стойност
1553,06лв.. с ДДС, Фактура № ********** от 31.07. 2015 г. на стойност 333,82 лв.
с ДДС, Фактура № ********** от 31.08. 2015 г. на стойност 338,52 лв. с ДДС, Фактура
№ ********** от 31.08. 2015 г. на стойност 1598,93лв. с ДДС, Фактура №
********** от 31.08. 2015 г. на стойност 1811,99 лв. с ДДС, Фактура №
********** от 31.08. 2015 г. на стойност 1495,19 лв. с ДДС, Фактура №
********** от 30.09. 2015 г. на стойност 1546,45 лв. с ДДС, Фактура №
********** от 30.09. 2015 г. на стойност 1716,62лв. с ДДС, Фактура № **********
от 30.09. 2015 г. на стойност 172,30 лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.10. 2015
г. на стойност 139,60лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.10. 2015 г. на
стойност 1801,09лв. с ДДС, Фактура № 1100001998от 31.10. 2015 г. на стойност
1702, 04 лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.10.2015 г. на стойност 1366,01лв.
с ДДС, Фактура № ********** от 28.11.2015 г. на стойност 114,95 лв. с ДДС, Фактура
№ ********** от 30.11. 2015 г. на стойност 1940,81 лв. с ДДС. Всички фактури са
осчетоводени своевременно в счетоводството на ищеца и върху тях е заплатено
ДДС.
Многократно са водени разговори с ответника за
заплащане на задължението, но въпреки обещанията, той не е изплатил
задължението си.
С оглед на това ищецът моли съда да осъди ответника
РПК „Напред” Търговище ЕИК *********, представлявано от Емил Попов, да му заплати
сумата от 41 762,01лв. представляваща главница по фактури, посочени по горе, с
ДДС, в размер на 29 522,04лв. и лихва за забава за периода от 1.06. 2015 г. до
1.07. 2019 г., в размер на 12 239,97 лв., както и лихва върху главницата от
завеждането на иска до окончателното плащане и направените разноски по делото. В допълнителна молба, след оставяне на
исковата без движение, ищецът посочва, че лихвата се търси от датата на
издаване на всяка една от фактурите, до 01.07. 2019 г. Към исковата молба се
представи и справка за начислените лихви за забава, по чл. 366 от ГПК. В края
на процеса, адвокат Н., която представлява ищеца посочи, че искът е основателен
съобразно заключението на вещото лице. Моли да бъдат присъдени и направените
разноски.
В
законния срок от ответника не постъпи отговор на исковата молба. В първото по делото заседание се яви
представител на ответника, който оспори иска по размер. Били направени някои
плащания към ищеца. В заключителните пледоарии, искът беше признат за
главницата в размер на 20 000 лв. от председателя на кооперацията. За
останалата част счита, че е неоснователен.
Съдът,
като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Страните
имат дългогодишни търговски взаимоотношения, като ищецът е доставял различни
стоки на кооперацията, които са били заплащани след фактуриране и със
закъснение. Заплащани са различни суми, по различни фактури, с различни
платежни, по банков път, както и в брой, с касови ордери. В счетоводството на
страните плащанията са отразявани, но в това на ответника е имало пропуски.
Страните не са могли да постигнат съгласие за плащанията и техния размер и след
2015 година са променили търговската си практика. След този период твърдят, че
стоките се заплащат веднага и затова от 2016 г. нямат неразплатени задължения.
Споровете за процесните фактури обаче продължават.
От
назначената съдебно-счетоводна експертиза, както от първото заключение, така и
това по допълнителната задача, се установява, че част от задълженията на
ответника са били платени. Ако се приеме, че направените плащания покриват
най-старото задължение, по фактура ********** от 30.05. 2015 г. и лихвите върху
него, както и следващото най-старо, по ф. № ********** от 30.06. 2015 г., то
оставащото задължение по главницата е в размер на 24 333,02 лв. Лихвите от
момента на забавата до 01.07. 2019 г., общо за всички неплатени фактури е в
размер на 9219,50 лв. Всъщност изцяло заплатено е задължението по първата
фактура и частично по втората. Всичко останали задължения по фактурите, които
са посочени в исковата молба, остават неразплатени. Вещото лице посочва в
заключението си, че в счетоводствата на двете страни има съществени различия по салдата в периода
преди издаване на процесните фактури. По-голямата част от плащанията са в брой,
на части, като в двете счетоводства са отчитани по различен начин. В РПК това е
ставало при излизане на пари от касата, а при ищеца – при достигане на сума,
достатъчна да покрие цялата сума по фактурата. В счетоводството на
ответника фактури са закривани срещу
разходни ордери за предадени суми в брой, като някои дори не са били подписани
от получател, а от друга страна, фактури, които имат касов бон, удостоверяващ
действително плащане, стоят като дължими. След периода на забава, има такива, които
в едното счетоводство са отнесени към една фактура, а в другото – към различна
от нея. Направени са плащания, които са отнесени към първите две фактури.
Заключението на вещото лице се основава на прегледаните писмени доказателства и
в двете счетоводства. Съдът го възприема изцяло.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи. Искът е установен в
своето основание. Това беше признато и от ответника. Спорът беше по отношение
размерите на задълженията. В тази връзка, съдът намира, че следва да се
възприеме изцяло заключението на вещото лице. То отчита направените плащания,
като са възприети само онези документи, които са оформени според нормативно
установените изисквания и които касаят процесните фактури. Затова искът следва
да бъде уважен за размера от 24 333,02 лв. главница и 9219, 50 лв. лихва.
Тези суми се отнасят за описаните в исковата молба фактури, с изключение на
първата и частично за втората. В останалата част до пълния размер, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските. Такива има направени и от двете страни. Съдът намира, че ищецът
обаче следва да понесе разноските за допълнителната задача на вещото лице и
тези разноски не следва да бъдат включени в общата сума. Той стана повод за отлагане
на делото за още едно заседание, по допълнителна задача, която не промени
първоначалното заключение. Затова и тези разноски остават за негова сметка.
Затова
направените от ищеца разноски съдът изчислява на 3591,80 лв., а тези на
ответника са 421,80 лв. Искът се уважава на почти 75%. Затова, според уважената
и отхвърлена част на иска, ищецът има право да получи по компенсация сумата от
2588 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
РПК “Напред“, седалище ***, представлявана от Емил Попов, ЕИК *********, да
заплати на „О....“ ЕООД гр. Търговище, ул.“Герлово“ № 5, вх.А, ет. 1, ап. 5,
ЕИК *********, представлявано от Орхан Османов, сумата от 24 333,02 лв.,
представляваща стойността на доставени стоки по следните фактури: Фактура № ********** от 30.06.2015 г. – с остатък за
плащане от 574,77 лв., Фактура № ********** от 30.06.2015г на стойност
1827,56лв. с ДДС, фактура № ********** от 31.07.2015г на стойност 1799,75лв. с
ДДС, Фактура № ********** от 31.07.2015г на стойност 2499,56лв. с ДДС, Фактура
№ ********** от 31.07.2015г на стойност 1553,06лв.. с ДДС, Фактура № **********
от 31.07.2015г на стойност 333,82лв.. с ДДС, Фактура № ********** от
31.08.2015г на стойност 338,52лв.. с ДДС, Фактура № ********** от 31.08.2015г
на стойност 1598,93лв.. с ДДС, Фактура № ********** от 31.08.2015г на стойност
1811,99лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.08.2015г на стойност 1495,19лв. с
ДДС, Фактура № ********** от 30.09.2015г на стойност 1546,45лв. с ДДС, Фактура
№ ********** от 30.09.2015г на стойност 1716,62лв. с ДДС, Фактура № **********
от 30.09.2015г на стойност 172,30лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.10.2015г
на стойност 139,60лв. с ДДС, Фактура № ********** от 31.10.2015г на стойност
1801,09лв. с ДДС, Фактура № 1100001998от 31.10.2015г на стойност 1702,04лв. с
ДДС, Фактура № ********** от 31.10.2015г на стойност 1366,01лв. с ДДС, Фактура
№ ********** от 28.11.2015 г. на стойност 114,95 лв. с ДДС, Фактура №
********** от 30.11.2015 г. на стойност 1940,81 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва, считано от 02.07. 2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
9219,50 лв. – мораторна лихва за закъснение от датата на плащане на всяка
фактура, до 01.07. 2019 г., както да заплати
и сумата от 2588 лв. направените по делото разноски, по компенсация с тези на
ответника, според уважената част на иска, който в останалите части, до пълния
размер на двете претенции – за главница и лихва, отхвърля като неоснователен.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: