Решение по дело №413/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 454
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700413
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№454/15.7.2020г.

 

гр. Пазарджик, 15.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 413 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 95, ал.1 от ДОПК и е образувано по жалба на Областен управител на област Пазарджик против отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ВРИД кмет на Община Стрелча, обективиран в писмо с изх. № 1101-2-3/10.03.2020 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на отказа, издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че е било подадено искане от Областния управител на Област Пазарджик за издаване на данъчна оценка на поземлен имот УПИ XIII-2503 „Балнеосанаториум“, находящ се в кв.79 по плана на гр. Стрелча за прилагане към преписка с цел съставяне на акт за частна държавна собственост за имота. Исканата административна услуга не била извършена с мотив, че имотът не е деклариран в Община Стрелча. Твърди, че е подадена данъчна декларация. Иска се отмяна на този отказ, след което преписката да бъде върната на Община Стрелча с разпореждане да бъде извършена административната услуга.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и застъпва становище с искане за отмяна на атакувания отказ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника - ВРИД кмет на Община Стрелча, оспорва жалбата. Застъпва становище, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Сочи, че действително е подадена данъчна декларация, но същата не е подадена в срок и е попълнена некоректно. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя искане – заявление по образец, изпратено с писмо с изх. № 1101-2/08.01.2020 г. до Община Стрелча, отдел „МДТ“, входирано с № С-191/10.01.2020 г., с което е поискано да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка  в 2 екземпляра на УПИ XIII-2503 „Балнеосанаториум“, находящ се в кв.79 по плана на гр. Стрелча. В отговор от Община Стрелча с изх. № С-191-1/14.01.2020 г. молителят е уведомен, че имотът не е деклариран и следва с искането да се подаде декларация по образец. С писмо с изх. № 1101-2-2/12.02.2020 г. от Областния управител до Община Стрелча, отдел „МДТ“, входирано с № С-1149/14.02.2020 г., е изпратена Данъчна декларация по образец по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък на недвижими имоти. В резултат е постановен атакувания отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на ВРИД кмет на Община Стрелча, обективиран в писмо с изх. № 1101-2-3/10.03.2020 г. В писмото се сочи, че удостоверение за данъчна оценка „ще бъде издадено след декларирането му в Община Стрелча“.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването, тъй като по негово искане за издаване на документ, е последвал отказ. Отказът може да се оспори директно пред съда в 7-дневен срок, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред – чл. 95, ал.3 от ДОПК. В конкретния случай този срок е спазен. Жалбата е подадена по пощата в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ДОПК, приложима в производството по силата на препращащите разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Такъв документ в случая представлява искането удостоверение за данъчна оценка на имота. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, отказът да се издаде документ, от значение за признаване или упражняване на права и задължения е индивидуален административен акт. В тази насока са и разпоредбите на специалния закон, в случая - ДОПК, като съгласно чл. 92, ал. 1 от ДОПК на обжалване подлежи отказът да се издаде документ. Компетентен да издаде поскания от жалбоподателя документ е лице от общинската администрация по местонахождението на имота в 5-дневен срок от подаване на искането - чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, удостоверението за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариални такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в другите предвидени от закона случаи, а когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец, съгласно ал.3 на същата разпоредба. В чл. 4 и сл. от Приложение № 2 към ЗМДТ са посочени начините на изчисляване на данъчна оценка като цифрова величина въз основа на данните, декларирани в подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

От събраните по делото доказателства е видно, че е било подадено искане до Община Стрелча за издаване на удостоверение за данъчна оценка за недвижим имот. Тъй като не е подадена за този имот декларация, от Община Стрелча са уведомили заявителя, че такава следва да бъде подадена, без да бъде постановен директен отказ. Видно е, че такава декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти е подадена след това. След като е налице заявление по образец, до компетентен орган, не се дължи такса, искането е подадено от лице, на което съгласно чл.18 ЗДС е предоставен имотът за управление по установения ред, за който имот има вече подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, то са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на исканото удостоверение за данъчна оценка.

В издадения отказ липсват релеватни мотиви защо се отказва издаването на исканото удостоверение. В него само се сочи, че имотът не е деклариран в Община Стрелча, поради което удостоверение за данъчна оценка „ще бъде издадено след декларирането му в Община Стрелча“. Тъй като по делото е налична подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, то именно този мотив за отказа се явява ирелевантен. От пълномощникът на ответника в писмено становище и устно в съдебно заседание се допълва, че исканото удостоверение не било издадено, защото декларацията не е подадена в срок и е непълна. Тези разсъждения са напълно неотносими към настоящия правен спор, поради следните съображения: разпоредбата на чл. 123, ал.1 ЗМДТ сочи следното: „Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.“, т.е. законодателят е посочил какви са последствията при неподаване на декларация в срок или на непълна такава и между тях не е неиздаването на удостоверение за исканата данъчна оценка, както е сторено в случая. Още повече, че в случая се сочи например като некоректност на попълването на декларацията - неподписването на една от страниците на същата, след като обаче е видно, че всички останали са подписани от Областния управител. Без значение е и доводът на процесуалния представител на ответника, че декларацията е подадена по-късно от заявлението за издаването на удосотоверение, дотолкова, доколкото към момента на постановяването на отказа тя вече е подадена от молителя и административният орган не следва да игнорира нейното съществуване изобщо, само защото е подадена в хода на административното производство, а не в неговото начало. Съвсем пък безпочвени са доводите за недеклариране на имота в срок с цел избягване на заплащането на данъци. Законодателят също е предвидил какви следва да са последствията и ред какви да са действията на компетентните органи при установено подобно поведение. Неиздаването на удостоверение за данъчна оценка не е измежду тях и няма как да бъде (по разбиранията очевидно на процесуалния представител на ответника) някакво своеобразно наказание за подобно поведение на молителя.

В този ред на мисли, постановеният отказ е издаден и при съществено нарушение на процесуалните разпоредби и целта на закона, което е основание за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.5 АПК. Същественото процесуално нарушение е именно липсата на мотиви в издадения акт, тъй като изложените такива не са релеватни, както се посочи по-горе, което съдебната практика е имала немалко случаи да постановява, че излагането на ирелеватни мотиви е липса на мотиви въобще. Ирелеватните мотиви в случая затрудняват правото на защита на молителя и го поставят в ситуация да гадае защо  е постановен отказ по заявлението, след като е подал декларация по чл.14 ЗМДТ.

Поради изложените съображения, съдът счита, че в случая по подадената молба за издаване на удостоверението е постановен незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне на Община Стрелча за издаване на искания документ в срока по чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да осъди ответника да му заплати такова. АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл. 96 и чл. 97 от ДОПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказ на Община Стрелча, чрез ВРИД кмет на Община Стрелча, обективиран в писмо с изх. № 1101-2-3/10.03.2020 г. по заявление с искане да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот по подадено искане с вх. № С-191/10.01.2020 г., като

ВРЪЩА преписката на Община Стрелча за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот по подаденото искане в петдневен срок от получаване на съобщението за настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Стрелча да заплати на Областен управител на Област Пазарджик, сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.97 ДОПК.

 

 

 

 

СЪДИЯ:/П/