№ 12086
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110114763 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против И. Е. П. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 96.00лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 30.04.2020 г. до 01.09.2020 г., ведно със
законна лихва от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
18.95лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., както и сумата от 3.91лв. - лихва за
забава върху главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 27.11.2023 г.,
за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по ч.гр.д. № 67286/2023г. по
описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
*********, като за периода 30.04.2020 г. до 01.09.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия
до потребителя, остойностена в размер на 96.00лв., представляваща главница за топлинна
енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 18.95лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., както и върху главница за дялово разпределение
в размер на 19.89лв. за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022 г. била дължима сумата от
3.91лв. - лихва за забава върху посочената главница за дялово разпределение за периода от
16.10.2021 г. до 27.11.2023 г. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца
от 06.12.2023 г., на 08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 67286/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е
1
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответника са
претендирани процесните суми. Претендира разноски.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника И. Е. П., като в срока е
депозиран отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове с твърдението, че не се
намира в облигационно отношение с ищеца, не е собственик, нито е ползвал на процесния
имот, поради което не е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва общите
фактури за процесния период да са били оповестени по начин, че да достигнат до знанието
на ответника. Поддържа, че вземанията по изравнителни сметки са самостоятелни
вземанията на топлопреносното предприятие от тези за месечни вноски /равни или
прогнозни/, както и че не е налице корекция на тези вноски със задна дата, с оглед на което
и задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски и тяхната давност. Счита, че не дължи заплащане и на претендираното
вземане за лихва за забава, тъй като не е поставен в забава по надлежния начин съобразно
приложимите общи условия. Релевира съображение, че в общите условия за доставка на
топлинна енергия не е предвиден падеж за заплащане на сумите за главница за дялово
разпределение, с оглед на което поддържа да е недължима претендираната от ищеца лихва
за забава върху това вземане. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване
на процесните задължения по давност. Заявява, че не оспорва факта, че в процесния имот е
доставено твърдяното количество топлинна енергия и редовността на счетоводните
записвания при ищеца, с оглед на което моли исканията на ищеца за допускане на
експертизи да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - Т..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 67286/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление вх.№ 351983/06.12.2023г., въз основа на което на
08.01.2024г. е издадена заповед № 700 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
с която е разпоредено И. Е. П. с ЕГН: ********** и адрес: **************, да заплати на
заявител ****** с ЕИК: ********* и адрес: *************, сумите 3 277,76 лева (три
хиляди двеста седемдесет и седем лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб.№***********, ведно със
законна лихва за период от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 646,73 лева
(шестстотин четиридесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., 19,89лева (деветнадесет лева и 89 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,91 лева (три лева и 91 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 27.11.2023 г., както и държавна такса в размер
2
на 78,97 лева (седемдесет и осем лева и 97 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК И. Е. П. е подал възражение, с
което оспорва дължимостта на сумата от 96.00лв. главница за периода от 30.04.2020г. до
01.09.2020г., както и оспорва дължимостта на вземането в размер на 18.95лв.,
представляващо мораторна лихва, както и оспорва дължимостта на сумата от 3.91лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021г. до
27.11.2023г., като признава дължимостта на сумата от 3187.76лв. главница за периода от
30.04.2020г. до 01.09.2020г., признава сумата от 627.78лв. мораторна лихва за забава, както
и признава сумата от 19.89лв. главница за дялово разпределение. С разпореждане №
24846/14.02.2024г. съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в оспорените части, а за
неоспорените е приел, че заповедта е влязла в сила по чл.416 ГПК и е издал изпълнителен
лист. В дадения срок е предявен настоящият иск за оспорените части.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно, че ******** е
доставило за имот в *********, топлинна енергия, остойностена в размер на 96.00лв. за
периода 30.04.2020 г. до 01.09.2020 г.; че лихвата за забава върху главницата за периода от
15.09.2021г. до 27.11.2023г. е в размер на сумата от 18.95лв.; че лихвата за забава за периода
от 16.12.2021 г. до 27.11.2023 г. върху главница за дялово разпределение в размер на
19.89лв. за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2022 г. се съизмерява на процесната сума от
3.91лв., както и че сумите не са заплатени от ответника.
Приети по делото са н.а. за собственост на жилище от 11.08.1977г., съгласно който
топлоснабдения имот е собственост на ***** И.ов П. (починал), който е дарил ½ и.ч. от
имота на сина си – ответника И. Е. П. с н.а. за дарение от 15.03.1993г., като с молба –
декларация от 21.11.2001г. ответникът е поискал открИ.е на партида на имота (л.21).
От неоспореното съобщение към фактура (л.28) се установява, че за периода от
м.05.2020г. до м.07.2020г. стойността на ТЕ е в общ размер на 65,14лв., за м.08.2020г. е в
размер на 24.05лв., като съгласно Обща фактура № ********** за отчетен период от
01.05.2020г. до 30.06.2020г. е в размер на 27.01.лв. (л.27).
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
3
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника, както и по възражението за погасяване на сумите по давност и по иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По качеството на потребител:
От приетата по делото молба –декларация л.21 се установява, че ответникът е поискал
разкрИ.е на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо открИ.е на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2020г. до м.09.2020г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 06.12.2023г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен иска, като
съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така
и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение), следователно възражението за давност се явява основателно за
периода от м.05.2020г. до 15.08.2020 г., поради което погасена по давност се явява сумата от
65.14лв. (стойността на ТЕ за периода от м.05.2020г. до м.07.2020г. съгласно неоспореното
съобщение към фактура л.28), сумата от 12,03лв. (1/2 от стойността на ТЕ за м.08.2020г.
съгласно неоспореното съобщение към фактура л.28), както и сумата от 27.01лв.
4
(изравнителна сметка съгласно Обща фактура № ********** за отчетен период от
01.05.2020г. до 30.06.2020г. – доколкото издаването на общата фактура не измества
изискуемостта – решение № 233/12.01.2024г. по в.гр.д. № 8708/2022г. по описа на СГС), т.е.
в общ размер на 104,18лв., поради което исковата претенция се явява погасена по давност. С
оглед чл.119 ЗЗД погасена по давност се явява и мораторната лихва определена по чл.162
ГПК за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г. върху главница от 104.18лв., която се
равнява на сумата от 25.37 лева, следователно искът за мораторна лихва за сумата от
18.95лв. също се явява неоснователен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
неоснователен, доколкото в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД),
поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата
за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в
размер на 3,91лв. за периода от 16.12.2021г. до 27.11.2023г. върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има само ответникът, на който е бил
представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв, поради което в полза на адв. В. ******* С., ЕГН:
**********, следва да се присъдят разноски в размер на 400лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ********, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление ********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. Е.
П. с ЕГН: ********** и адрес: **************, дължи сумите: 96.00лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 30.04.2020 г. до
01.09.2020 г., ведно със законна лихва от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 18.95лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., както и
сумата от 3.91лв. - лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от
16.12.2021 г. до 27.11.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.01.2024г.
по ч.гр.д. № 67286/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ********, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление ********, да заплати на адв. В. ******* С.,
ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
5
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6