РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивната
жалба на ищеца по т.д.№10/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас- „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Симеоновско шосе“
№67А,чрез ю.к. Л., против Решение №184 /26.05.21г., постановено по горното дело.
Въззивната жалба сочи съдебното решение на първата инстанция за неправилно,
поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалния и на материалния
закони и като необосновано.
Оспорва се решаващият извод на окръжния съд, че след като малолетният ответник не е
приел наследството от баща си по опис и липсват данни да го е приел с конклудентни
действия, не са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност като
правоприемник на деликвента. Законът не позволявал на малолетното дете да извършва
разпоредителни действия с имущество, освен с разрешение на районния съдия и то след като
е приело наследството по опис.Споделя се виждане, че неприемането на едно наследство по
опис, респективно изтичането на срока за това, не лишава призования към наследяване да
приеме или се откаже от наследството по визирания в закона начин и ред. Цитира се
съдебна практика в подкрепа на този довод.
Страната счита за доказани в рамките на производството всички предпоставки за
диренето на регресната отговорност от ответника, поради което поддържа, че заявената
1
срещу него претенция е основателна.
Моли за отмяна на съдебното решение и за постановяването на ново, което да уважи
иска за главница, законна лихва за забава върху нея от датата на завеждането на иска, до
окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски за две инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от малолетния въззиваем С. М. Т., с ЕГН
**********, чрез майка и законен представител А. К. М. - двамата от гр. Б., ж.к. “М. р.“бл.
**, вх. *, ет. *,ап. **, представлявани от адв. З.М. от *АК с адрес на кантората: гр. Бургас,
ул. “М. Л.“ № **.
Жалбата на въззивника се сочи за неоснователна. Страната изцяло се солидаризира с
доводите на съда, изнесени в мотивите на обжалвания съдебен акт по спорния в делото
въпрос за правоприемството на малолетния ответник от покойния му родител по
наследяване.
Акцентира се върху наличните по делото данни, че във вече приключило производство
по реда на чл.51, ал.1 от Закона за наследството, малолетният С.Т. не е заявил в дадения от
съда едномесечен срок приемане на наследството от баща си, поради което съдът по
настоящия спор правилно е преценил настъпилата в резултат от това невъзможност
приемането да бъде сторено по-късно. Счита, че неспазването на горния срок има за
последица погасяването на правото да се приеме наследството. Предвид това ответникът не
може да бъде държан отговорен за задълженията на своя наследодател по аргумент от чл.60
от ЗН.Цитира се и съдебна практика в подкрепа на всички изложени в отговора на жалбата
аргументи, касателно посочения спорен въпрос.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Не се ангажират нови доказателства.
Извършената от Апелативен съд-Бургас служебна проверка с Определение
№359/22.10.21г. по настоящото дело, сочи въззивната жалба за редовна и допустима, а
проверката по чл.267 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и
допустимо.
При разглеждането на спора по същество, съобразно с повдигнатите във въззивната
жалба възражения по правилността на горния съдебен акт, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Делото е образувано по исковата молба на ЗК „Лев инс“АД- гр.София против
малолетния С. М. Т., чрез законен представител - майка А. К. М., в качеството на наследник
на М. И. Т., б.ж. на гр. Б., на основание чл.274 ал.1 т.1, пр.1 от Кодекса за
застраховането(отм.), като се иска осъждането на ответника да заплати сумата 98 149.52 лв.
В обстоятелствената част на исковата молба се обяснява, че наследодателят на
2
ответника е причинил виновно, след употреба на алкохол / 6.68 промила/, ПТП на
09.11.2012 г. /, при управление на л.а. марка „Пежо 605“ с рег.№ А 2652 ВА, за който е имал
валидно сключена с ищеца застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 24.05.2012
г. до 23.05.2013г., т.е. и за датата на катастрофата. На пострадалите при същата: М. И. П., Д.
И. П. и Г. К. Г., ищецът бил изплатил застрахователни обезщетения в горния размер, т.к. те
били заявили претенция по гр.д.№952/2013 г. по описа на Софийски градски съд, уважена с
решение от 04.06.2014 г. Вината на М. И. била установена и по образуваното по повод
произшествието ДП № ЗМ - 766/2012 г., прекратено с оглед смъртта на извършителя. При
застрахователя била образувана и застрахователна преписка. Присъдените на пострадалите
лица суми били изплатени от ищеца ЗК „Лев инс“АД по банков път по сметка на ЧСИ
Александър Дачев, по образуваното при него изпълнително дело по посочените в ПДИ
банкови сметки.
При горните обстоятелства, заради причиненото ПТП след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол над допустимите норми, застрахователят се позовава на правото
си по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, да получи от застрахования платеното на
пострадалите застрахователно обезщетение. Главницата от 98 149.52 лв. се претендира
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
В своевременно подадения от ответната страна отговор, претенцията се оспорва като
неоснователна, т.к. за да възникне отговорността на наследниците, те следва да приемат
наследството. Доколкото в процесния случай наследникът е малолетен, то той следва да
приеме наследството само по опис. По делото липсвали доказателства за приемане на
наследството по опис от страна на ответника. Отделно от това в хода на т.д. №326/2018 г. по
писа на ОС – Бургас, съдът е предоставил срок по чл.51 от ЗН, но малолетният наследникът
/чрез законния си представител/, не е изразил становище дали приема наследството, което
означава, че е загубил вече това право.
Страните са поддържали правната си позиция по спора и в представените
допълнителна искова молба и допълнителен отговор на последната.
Съдът е отхвърлил заявената претенция, като неоснователна и е осъдил ищеца да
заплати на ответника направените по делото разноски. За да обоснове този краен правен
извод е приел, че в процеса няма нито твърдения, нито данни малолетният ответник да е
приел наследството от баща си по опис или с конклудентни действия, а в друг процес- по
т.д.№326 по описа на БОС за 2018г.- е безспорно установено, че на осн. чл.51, ал.2, вр.чл.61,
ал.2 от ЗН на малолетния С. И. е даден срок за приемане на наследството от баща му по
опис, но т.к. не са предприети никакви действия в тази насока, това право вече е погасено.
Фактическа обстановка: Механизмът на ПТП, това, че е причинено от М.Т. и неговото
поведение като водач, шофирал след употреба на алкохол, при концентрация от 6, 68
промила в кръвта, уврежданията на пострадалите при произшествието лица, пряката
причинно-следствена връзка между тези вреди и катастрофата, обстоятелството, че
автомобилът, с който деликвентът е катастрофирал е застрахован по „ГО“ при ЗК“Лев инс“
АД и изплащането на застрахователните обезщетения, не се спорни в процеса, а са
подкрепени и от събраните доказателства, включително от изслушаната пред първата
инстанция комплексна експертиза. Не се оспорва и вината на дееца, която се счита за
доказана посредством законовата презумпция, визирана в чл.45, ал.2 от ЗЗД, като елемент от
3
състава на непозволеното увреждане, функция от което е и регресната отговорност на
деликвента спрямо застрахователя.
На 09.11.2012г., в тъмната част на денонощието, М. Т. И. е управлявал лек автомобил
„Пежо 605“ е per. № А 2652 ВА в гр.Бургас - ж.к. Меден рудник - посока към с. Твърдица.
Водачът е употребил алкохол, с установена концентрация от 6.68 промила в кръвта. На
около 400 м след последния светофар, при навлизане в десен завой, И. се удря в л.а. „Пежо
Партнер“ е рег.№ СА 4476 НВ , тъй като навлиза в завоя с около 120 км/ч при ограничение
50 км/ч. От удара е загинал както водачът на л.а.“Пежо 605“, така и возещият се на предна
дясна седалка до него Д. М., също употребил алкохол. Няма данни двамата да са ползвали
предпазни колани. Получили са телесни повреди и трите лица, намирали се в другия
катастрофирал автомобил. Вината на М. И. Т. за настъпване на процесното ПТП е била
установена и в образувано по случая ДП - ЗМ -766/2012 г. по описа на ОП - Бургас,
прекратено поради смъртта на водача деликвент.
Тримата увредени от катастрофата са предявили претенцията си против застрахователя
по „ГО“ пред СГС, за което е било образувано гр.д.№952/2013г. Като е намерил за налични
изискуемите от закона предпоставки, с решението си от 04.06.2014 г.,СГС е присъдил на
пострадалия М. П. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 337.60 лв. -
имуществени вреди, на Д. П. - 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 105.98 лв.
за имуществени вреди, а на Г. Г. - 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 655.78
лв. - за имуществени вреди. По образуваното изп.д.№59/2015г. на ЧСИ Александър Дачев,
горните суми са били изплатени на ЧСИ от застрахователя с платежни нареждания от
03.02.2015 г. и 24.04.2015г.и впоследствие предадени на взискателите.
Към момента на произшествието лекия автомобил „Пежо 605“ е имал валидно
сключена застраховка „ГО“ със срок 24.05.2012 г. - 23.05.2013 г.
Безспорно и видно от събраните доказателства, ответникът по делото е единствен
универсален правоприемник на покойния деликвент, призован по закон към наследяване,
като негов низходящ.
Няма спор и по въпроса, че към настоящия момент ответникът не е изразил изрична
воля за приемане на наследството, включително по опис, нито пък е извършил действия по
разпореждане с наследствената маса или с отделни включени в нея обекти.
Спорът между страните, повдигнат пред въззивния съд, е само по приложението
на закона и касае правното значение на приемането на наследството за носенето на
отговорност на наследника за увреждащи действия, извършени от праводателя му –
деликвент.
С оглед обстоятелството, че установените по делото факти могат да се подведат под
хипотезата на чл.274, ал.1,т.1 КЗ(отм.), т.е. е налице деликтно поведение на водача на
застраховано по „ГО“ МПС, при употреба на алкохол над законово допустимото количество,
в случая се поражда правото на регрес на застрахователя спрямо този деликвент. Т.к.
последният е загинал при произшествието и с оглед правилото на чл.60 от ЗН, претенцията
следва да бъде насочена към наследниците му, приели наследството, съобразно дяловете им
от полученото.
Приемането, според чл.49 от ЗН, се извършва по два начина: с изрично волеизявление,
което се вписва в нарочната за това книга при съответния районен съд или с конклудентни
действия, които без съмнение сочат на намерение за приемане на наследствената маса.
Съобразно с това и поради липсата на твърдения, че призованият към наследяване е
извършил някакви разпоредителни действия, които да обективират недвусмисленото му
4
намерение да приеме наследството от покойния М. И. Т., както и поради липсата на
твърдения и данни, че е приел наследството от баща си- деликвента по опис, както повелява
императивната разпоредба на чл.61, ал.2 от ЗН за недееспособните, защото С.Т. е малолетен,
следва да се заключи, че последният и понастоящем не е приел това наследство.
Обстоятелството е от съществено значение за изхода на настоящия спор, т.к. чл.48 от
ЗН изрично предвижда, че наследството се придобива с приемането му. Т.е. ефектът на
наследяването не настъпва автоматично с факта на откриването на наследството, а след
постигане на насрещна воля за приемство, изразена от наследника.
Безспорно е също, а по делото е представено и копие от съдебно решение
№245/24.06.2019г. по т.д.№326/18г. по описа на БОС, влязло в сила на 08.07.21г. с
постановяването на Определение №60443 на ВКС по т.д.1032/20г.(представена пред БАС в
о.с.з. за сведение като справка от сайта на ВКС), че в производството по посоченото дело,
развило се между същите страни, но по регрес, касаещ платените от застрахователя като
обезщетение суми на наследника на загиналия при същата катастрофа спътник на М. И. Т. -
Д. П. М., на наследника на деликвента вече са били дадени указания и срок да заяви дали
приема наследството от баща си, но той е бездействал и това е дало основание на
решаващия съд да отрече отговорността му за последиците от деликта на праводателя М. Т.,
осъществен на 09.11.12г. като страна по иска по чл.274 от КЗ(отм.)
Настоящият съд счита, че отговорността на въззиваемия ответник за последиците от
безспорно осъществения от неговия баща деликт не може да бъде ангажирана нито пряко от
останалите трима пострадали от катастрофата, нито по регресен иск от застрахователя по
„ГО“, заплатил им дължимите във връзка със станалото ПТП обезщетения, доколкото в
рамките на настоящото дело не се установява настъпило универсално правоприемство
между бащата и сина, в резултат от наследяване по закон.
Както по-горе бе отбелязано, за да носи имуществена отговорност за вреди, причинени
от наследодателя, призованият към наследяване трябва да е приел наследството му,
представляващо съвкупност от всички негови права и задължения. Ако това не е постигнато,
призованият към наследяване не придобива качеството наследник, т.е. правоприемник на
покойния, следователно нито получава правата му, нито поема задълженията му.
В рамките на настоящото производство ищецът, носещ по правилото на чл.154, ал.1 от
ГПК тежестта да докаже приемането на наследството от ответника, не е установил този
факт, на който законът придава правно-транслативен ефект, докато ответната страна го
отрича и дори се е позовала на бездействието си в друг процес между същите страни, при
дадени й от съда указания да заяви становище по чл.51 от ЗН. Така прекъснатата връзка на
правоприемство, освобождава ответника от регресна отговорност към ищеца.
При тези разсъждения, съдът счита ирелевантно за спора възражението на въззивника,
че неприемането на наследството по опис от малолетния ответник в дадения му от съда
срок, не го лишава от възможността да приеме наследството или да се откаже от него по
предвидения в закона ред(по чл.49 или чл.51 от ЗН) и след изтичането на тримесечния срок,
визиран в чл.61, ал.1 от ЗН за приемане на наследство по опис.
Само за пълнота, в контекста на горното съдът добавя следното: Отговорът на
въпроса дали след изтичането на законовите срокове по чл.51 или чл.61, ал.1 от ЗН настъпва
преклузия за упражняване на правото за приемане на наследството, би имал правно
значение за настоящия спор, ако в него бяха въведени твърдения за настъпили след
приключването на т.д.326/18г. на БОС факти, които да се ценят като приемане на наследство
и да се разсъждава дали произвеждат присъщия му ефект, както и в случай, че бе отправено
5
искане, на ответника да се даде нов срок да заяви дали приема наследството от баща си,
каквато фактология по казуса липсва.
В обобщение на гореказаното и поради съвпадението на изводите на двете съдилища,
че заявената против ответника регресна претенция е неоснователна, обжалваното решение
на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, при този изход от обжалването, в
приложение на чл.78, ал.3 от ГПК, процесуалният представител на въззиваемия ответник
има право на адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3474,49лв., равен на
минималния такъв, визиран в чл.7, ал.2,т.4 от НМРАВ, съобразно обжалваемия интерес.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/26.05.2021 г., постановено по т. д. № 10/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. З.Р. М. от *АК, с адрес на
кантората: гр. Б., ул. „К. М. Л.“ № **, възнаграждение в размер на 3474, 49лв. за
процесуалното представителство на въззиваемия С. Т. по в. гр. дело № 452/2021 г. по описа
на Апелативен съд - Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6