№ 177
гр. гр.Несебър, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.К.“ ЕООД срещу наказателно постановление №
Ц02-01 от 22.03.2022г. на началник на отдел „Център за наблюдение на риболова“ – гр. Варна към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
със седалище в гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за
рибарството и аквакултурите, за извършено нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. Жалбоподателят развива съображения за
неправилно определен субект на отговорност. Излага, че не е било проведено обучение на
капитана на кораба да борави с оборудването. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – началник на отдел „Център за наблюдение на
риболова“ – гр. Варна към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, със седалище в гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, заема
становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Извършва разширително
тълкуване на чл. 45, ал. 3 от ЗРА. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Моторен кораб „И.“, Нс-1182, с технически данни: дължина – 12 метра, широчина – 5,80
метра, височина на борда – 1,96 метра, газене – 1,40 метра, надводен борд – 560 мм, БТ: 22,66 НТ,
6,80, материал на корпуса – стомана, година и място на постройка – 2015г., Република Турция,
двигател „Волво пента“, регистриран в пристанище Несебър, бил собственост на В. Г. В.. На
1
01.10.2015г., в качеството си на „заемодател“ тя предоставила кораба за ползване на „П.К.“ ЕООД
по силата на договор за послужване (на л. 41 – л. 42 от делото).
На 02.07.2019г. по силата на договор за заем за послужване (на л. 57 – л. 62 от делото) от
ИАРА (заемодател) на „П.К.“ ЕООД (заемател) било предоставено бордово оборудване за
сателитно проследяване на риболовни кораби. На същата дата бил извършен демонтаж на старо
оборудване и било монтирано соченото оборудване на кораб „И.“, като капитанът Димитър
Вангелов бил запознат с ново оборудване (сервизен доклад на л. 63 – л. 64 от делото). С анекс от
07.12.2020г. договорът бил продължен с 3 години, считано от 03.07.2021г.
На 18.03.2021г. на „П.К.“ ЕООД било издадено удостоверение № 02108671-013 от
18.03.2021г. – за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река „Дунав“.
Впоследствие с писмо от 05.10.2021г. (на л. 5 от делото) В.В. (в качеството си на собственик на
кораба „И.“) била уведомена, че разрешителното за стопански риболов не било издадено на нейно
име, като било акцентирано върху обстоятелството, че такова разрешително не може да се издава
на физическо лице – собственик на кораб. Вследствие на това писмо – на 12.11.2021г. бил сключен
договор за покупко-продажба (на л. 6 – л. 7 от делото), с който собствеността върху кораба била
прехвърлена от В.В. на „П.К.“ ЕООД.
На 07.10.2021г. в центъра за наблюдение на риболова, по данни от „Системата за
наблюдение на риболовни кораби“ било установено, че риболовният кораб „И.“ е позициониран на
пристанище Несебър с последни данни за активност в 20:01 часа на 06.10.2021г. След проверка в
алтернативната система за наблюдение на корабите, оборудвани с AIS, било констатирано, че
корабът напуснал пристанище Несебър в 07:17 часа с изключено бордово оборудване, извършил
плаване, приключило в 10:39 часа с акостиране на пристанището. Непосредствено след връщането
била извършена проверка на кораба, обективирана в Доклад от инспекция (на л. 24 от делото),
според която не са констатирани нарушения.
При горните данни на 20.12.2021г. св. К. (главен експерт в отдел ЦМО към ГРДК на ИАРА)
съставил на жалбоподателя АУАН № В 0003351 за това, че на 07.10.2021г. било извършено
нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА. Срещу АУАН постъпило възражение вх. № 26-00-16 от
05.01.2022г. по описа на ИАРА, което било прието за неоснователно и въз основа на АУАН е
издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: писмо от ИАРА до В.В., Договор за покупко-продажба на моторен кораб от
12.11.2021г., свидетелство за регистрация на кораб „И.“, АУАН № В 0003351 от 20.12.2021г.,
доклад от инспекция на риболовен кораб в пристанище от 07.10.2021г., снимка от движението на
кораба, веществено доказателство – диск с координатите на движението, покана за съставяне на
АУАН, възражение срещу АУАН, заповед № РД09-131 от 16.02.2021г. на заместник-министъра на
земеделието, храните и горите, заповед № РД09-797 от 10.08.2021г. министъра на земеделието,
храните и горите, заповед № РД09-406 от 01.04.2022г. на министъра на земеделието, договор за
послужване от 01.10.2015г., удостоверение за право на извършване на стопански риболов,
Лицензия от 30.07.2019г., договор за заем за послужване от 02.07.2019г., сервизен доклад, анекс
към договор от 07.12.2020г., показанията на св. К.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател
не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му са насочени към правната
страна на спора.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни
постановления по силата на заповед № РД09-406 от 01.04.2022г. на министъра на земеделието) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част
са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:
Основното възражение на жалбоподателя е, че не е годен субект, който подлежи на
наказание за цитираното в НП нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл.
45, ал. 1 от ЗРА собствениците на риболовни кораби с дължина минимум 12 м са длъжни да
монтират на тях и да поддържат в изправно състояние бордово оборудване, свързано със системата
за наблюдение и контрол на риболовните кораби. Пряко свързана с това задължение е и забраната,
вменена с чл. 45, ал. 3 от ЗРА – да не се напуска акваторията на пристанищата от риболовни
кораби без функциониращо или с изключено бордово оборудване за сателитно проследяване. По
арг. от чл. 45, ал. 4 от ЗРА условията и редът за ползването, поддържането и съхранението на
системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби и бордовото оборудване по ал. 1 се
определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на транспорт, а
именно: Наредба № 7 от 27.01.2006 г. за условията и реда за ползването, поддържането и
съхранението на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби и бордовото
оборудване (Наредбата). Съгласно чл. 16, т. 6 от Наредбата капитанът на риболовния кораб носи
отговорност и е задължен да осигури включването на бордовото оборудване при напускане на
пристанище в случаите по чл. 7. По арг. от чл. 6 от Наредбата риболовните кораби нямат право да
напускат акваторията на пристанище без функциониращо или с изключено бордово оборудване за
сателитно проследяване. Във връзка с тези задължения са предвидени и съответните санкции.
Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата нарушенията по тази наредба се установяват по реда на чл. 91,
ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. От своя страна в разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от
ЗРА е предвидена изрична отговорност за физическо лице, което наруши чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от
ЗРА. Следователно по арг. от чл. 88а, ал. 4 вр. чл. 45, ал. 3 от ЗРА вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 16, т. 6 и
чл. 6 от Наредба № 7, капитанът на кораба е субект – физическо лице, който е годен да носи
наказателна отговорност за нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА. Друг субект, който може да бъде
наказан за това нарушение, е собственикът на кораба, независимо дали е физическо или
юридическо лице, тъй като в чл. 88а, ал. 4 от ЗРА се предвижда отговорност за физически лица, а в
чл. 80, ал. 2 от ЗРА – за ЕТ и юридически лица. Следва да се обърне внимание, че безвиновната
отговорност по чл. 80, ал. 2 от ЗРА е предвидена за собственика на кораба, но не и за държателя
му. Това е така, тъй като задължението за монтиране на оборудването е именно на собственика –
чл. 45, ал. 1 от ЗРА. Разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от ЗРА, респ. чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗРА не
могат да бъдат тълкувани по отделно, а в своята взаимна връзка. Това е така, тъй като в пряка
3
връзка с монтиране на оборудването е и задължението напускане на акваторията на пристанищата
да се допуска единствено с функциониращо и включено оборудване. Именно собственикът на
кораба е натоварен да монтира това оборудване и да определи капитан (респ. да контролира
дейността му), който ще изпълнява задълженията си по чл. 45, ал. 3 ЗРА вр. чл. 16, т. 6 от
Наредбата. Поради тази причина собственикът – юридическо лице, носи безвиновна отговорност и
може да бъде наказан за нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА – по реда на чл. 80, ал. 2 от ЗРА.
Не може да се приеме тълкуването на наказващия орган, че „П.К.“ ЕООД, в качеството си
на ползвател на кораба, по силата на договор за послужване, е субект, годен да понесе
наказателната отговорност по чл. 80, ал. 2 от ЗРА. Както се посочи – тълкувателно на нормите
води до извод за отговорност на два субекта – фактическият нарушител (капитанът) и
собственикът, който не е осигурил и контролирал по достатъчно добър начин спазването на
предвидените правила при управлението на кораба (вкл. и с предоставянето на кораба за ползване
на юридическо лице, което не извършва достатъчен контрол). Ползвателите на кораба може да са
различни лица през различни периоди, но те единствено осъществяват фактическото ползване
(държане) на кораба по силата на облигационни отношения със собственика. Както се посочи
законодателят е вменил задълженията по чл. 45 от ЗРА на собственика на кораба с оглед
задължението му като лице, имащо пълните правомощия по 2, ал. 2 от ЗС, да упражнява правото
на собственост върху специфичната вещ – кораб, при спазване на принципа „грижата на добрия
стопанин“, който включва и осигуряване на законовите изисквания (в частност на ЗРА) при
движението на кораба. От своя страна правомощията на държателя са ограничени, като същият
има правото да ползва вещта и задължението да се грижи за нея, но не могат да му се вменят
специфичните задължения по привеждане на вещта в унисон със специфичното законодателство
(както изрично е предвидено и в чл. 45, ал. 1 от ЗРА, където задължението за осигуряване на
оборудването е вменено на собственика, а не на фактическия държател на кораба). Нещо повече –
от ИАРА също е направено изрично разграничение между собственик и ползвател на кораб, като с
изрично писмо до В.В. (на л. 5 от делото) е указано, че разрешенията във връзка с дейността на
кораба следва да се издадат на неговия собственик, а не на държателя му. Очевидно поради тази
причина – на 12.11.2021г. собствеността върху кораба е прехвърлена от физическото лице В.В. на
жалбоподателя „П.К.“ ЕООД.
Към датата на нарушението – 07.10.2021г., собственик на кораба е била В.В., и не е имало
пречка да бъде ангажирана нейната отговорност по реда на чл. 88а, ал. 4 от ЗРА. Вярно е, че към
датата на съставяне на АУАН собствеността е била променена, но актосъставителят и наказващият
орган е следвало да се съобразят с фактическото положение към момента на извършване на
нарушението и да ангажират безвиновната отговорност на тогавашния собственик на кораба, а не
на последващия.
Налага се краен извод, че жалбоподателят не е бил субект, годен да понесе
административнонаказателна отговорност за нарушението към датата на извършването му –
07.10.2021г., което е достатъчно основание, за да се приеме, че НП е материално
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
учреждението – в случая Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (арг. от чл. 2, ал. 1
от Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури вр. пар. 1, т. 6
от ДР на АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН).
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Ц02-01 от 22.03.2022г. на началник на отдел
„Център за наблюдение на риболова“ – гр. Варна към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище в гр. Бургас, с което на „П.К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул. “Цар Иван-Асен ІІ”
№ 22, на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, за извършено
нарушение на чл. 45, ал. 3 от ЗРА, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лв.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да заплати на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на „П.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.
Несебър, ул. “Цар Иван-Асен ІІ” № 22, сумата от 450 лева, представляваща направени по делото
разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5