Мотиви към присъда по НОХД № 468/2017
год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Н.Г.П. е предаден на съд за
престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, 5 и 7, вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а подсъдимите В.Г.П. и М.В. К. – за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5 /и т. 7 – само по отн. на подс. В. П./, вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Пострадалият Н.Д.Д. е конституиран
като частен обвинител само по отношение на пълнолетния подсъдим Н.Г.П. –
с протоколно определение от 21.12.2017 год.
В съдебното заседание
представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа
обстановка предлага да се постанови
осъдителна присъда, като се признят подсъдимите за виновни в извършването на престъплението,
за което са предадени на съд, като им се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК –
лишаване от свобода за срок от две години по отношение на подс. Н.П., което да
бъде намалено с 1/3, като в случая са налице и предпоставки за приложение
разпоредбите на чл. 68 и чл. 59 НК и по лишаване от свобода при приложение
разпоредбата на чл. 66 НК по отношение на непълнолетните подсъдими В.П. и М.К..
Частният обвинител Н.Д.,
чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, пледира за осъдителна присъда по
отношение на него, като счита, че адекватно по тежест наказание за този
подсъдим се явява лишаването от свобода за срок от осем години, което да бъде
намалено с 1/3 на осн. чл. 58а, ал. 1 НК – на 6 години и 4 месеца, които да
бъдат изтърпени ефективно. Да се приведе в изпълнение – на осн. чл. 68 НК и
наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено по НХД № 65/2017 год. на
ЛРС. Претендира разноски в размер на 3000 лв.
Подсъдимите се признават
за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника
си, адв. П.П., МАК, подс. Н.Г.П.
счита, че наказанието следва да се наложи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, предвид стойността на инкриминираните вещи и оказаното
съдействие във всички фази на процеса, както и доброволното възстановяване на
част от инкриминираните вещи. Също счита, че следва да намерят приложение
разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 НК, тъй като е налице реална съвкупност с
деянието, предмет на НОХД № 65/2017 год. на ЛРС, но без да се увеличава
определеното общо наказание, като се приложи и института на условното осъждане.
Да се приспадне предварителното задържане.
Лично и чрез защитника
си, адв. Ф.Г., МАК, подс. М.В.К. счита, че в случая
са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
него и наказание, определено при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ НК, а именно пробация, при изпълнението на което да се приложи
института на групирането би постигнал превантивните цели на наказанието.
Подс. В.Г.П., лично и
чрез защитника си, адв. А.Л., МАК, също пледира за наказание пробация.
Пострадалите Ц.П.Т., П.М.П.,
И.И.Н. и Н.Д.Д. не се
възползват от правото си да предявят граждански искове срещу подсъдимите.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.П. е роден на *** година в ******, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, не женен, не работи, осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, живущ ***, понастоящем във ВУИ – гр. Ракитово, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.В.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, понастоящем във ВУИ – с. Керека, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.Г.П. е осъждан с четири влезли в сила присъди,
както следва:
1. С определение от 21.02.2013 год. по
НОХД № 48/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 22/23.09.2012 год. му е наложено
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Определението е в сила от 21.02.2013 год.
2. С Присъда от 28.11.2016 год. по НОХД
№ 572/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1 НК, извършено на 13.11.2016 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЦА, изтърпяването на които е отложено, на осн. чл.
66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е в сила от
02.11.2017 год.
3. С Определение от 02.03.2017 год. по
НОХД № 615/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено на 06.09.2016
год., му е наложено наказание ГЛОБА в разм. Определението е в сила от
02.03.2017 год.
4. С Присъда от 13.06.2017 год. по НОХД
№ 234/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, 5 и 7, вр. чл. 194,
ал. 1 НК, извършено на 19.03.2017 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Присъдата
е в сила от 02.11.2017 год., а наказанието се търпи в момента. На осн. чл. 68, ал. 1 НК е приведена в
изпълнение и присъдата по НОХД № 572/206 год.
Подс. В.Г.П. има две
предходни осъждания:
1. С Присъда от 21.02.2017 год. по НОХД
№ 65/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на
18.02.2017 год. му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Присъдата е в
сила от 28.02.2017 год.
2. С Присъда от 13.06.2017 год. по НОХД
№ 234/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, 5 и 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 19.03.2017 год. му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на които е
отложено с изпитателен срок от ДВЕ години. Присъдата е в сила от 02.11.2017 год.
Подсъдимият М.В.К. е
осъждан с четири влезли в сила присъди, както следва:
1. С Присъда от 21.02.2017 год. по НОХД №
65/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на
18.02.2017 год. му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Присъдата е в
сила от 28.02.2017 год.
2. С Определение от 02.03.2017 год., по НОХД №
615/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, извършено на 06.09.2016 год., му е наложено
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Определението в сила от 02.03.2017 год.
3. С Определение от 26.04.2017 год. по
НОХД № 585/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено за времето
от 03.07.2016 год. до 07.07.2016 год., му е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ. Определението е в сила от 26.04.2017 год.
4. С Присъда от 13.06.2017 год. по НОХД
№ 234/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, 5 и 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 19.03.2017 год. му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на които е
отложено на осн. Чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от две години. Присъдата е в сила от 02.11.2017 год.
Тримата подсъдими живеят
в с. Якимово, обл. Монтана. Двама от тях са братя /Н. и Галин Пънтови/, а
третият, подс. М.К. е техен братовчед.
Видно от приложените по
делото справки за съдимост, тримата подсъдими са осъждани заедно и по НОХД №
65/2017 год. и НОХД № 234/2017 год., двете на ЛРС, а подс. Н.П. и подс. М.В. – и по НОХД № 615/2016 год. на ЛРС.
На 20.03.2017 година, в
с.Якимово, обл. Монтана, ул. “Станчо Комитски“ № 8, чрез предварителен сговор с
непълнолетния М.В.К. ***, свид. Ц.П.Т. ***, посетил
домът на своята приятелка, свид. Даниела Илиева Кирилова и установил, че е
извършена кражба на движими вещи: 1 бр. ъглошлайф „Грийн туулс“ и 1 бр. бормашина
„Елпром Ловеч“, които били негови и той съхранявал там. Свид. Цв. Т. незабавно
уведомил органите на РУ МВР Лом и в хода на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия се установило, че автори на
деянието са подсъдимите Н.П. и М.К..
С протокол за доброволно
предаване подс. Н.П. предал отнетите вещи и срещу разписка, същите са върнати
на собственика.
От заключението на
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
отнетите вещи е 90,00 лева.
На 10/11.03.2017 година,
в с. Якимово, обл. Монтанамите Н.П. и М.К. решили да
извършат кражба от дома на свид. П.М.П. ***. Необезпокоявани, двамата подсъдими
млезли в двора и под навес намерили и взели 2 бр. метални поилки за птици, 1
бр. ъглошлайф, 1 бр. ел. помпа „Вида-3“, 1 бр. бензинова лампа, 3 бр.
удължители с дължина 15 метра. Взели вещите и продали като метални отпадъци на
свид. Т.М.Т. металните поилки, помпата и трите удължителя. Останалите вещи
/ъглошлайф и бензинова лампа продали на лице от с.*****.
От заключението на
назначената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че
отнетите от владението на свид. П.П. вещи са на обща
стойност 166,00 лева.
На 13/14.03.2017 год.,
отново двамата подсъдими – Н.П. и М.К. решили да извършат кражба от имот,
находящ се в близост до ПК Якимово – на ул. .“Партизанска“ № 28. Това бил имот,
собственост на свид. И.И.Н. ***. След като проникнали в имота, двамата подсъдими
разбили катинара на мазето. От там обаче не намерили нищо, което да вземат. За
това разбили и входната врата на къщата, откъдето взели 1 бр. ДВД плейър марка
„JVC“ и 10 литра
домашна ракия, които отнесли в дома си. След като свид. И.Н. открил кражбата и
сигнализирал органите на полицията, в хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, подс. Н.П. предал отнетите вещи и срещу
разписка те били върнати на собственика.
Видно от заключението на
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, отнетите от дома на свид. И.Н.
движими вещи са на обща стойност 140,00 лева.
За времето от 05.03.2017
година до 06.04.2017 година, подсъдимите Н.П. и В.П.
решили да извършат кражба от дома на ч.о. Н.Д.Д. ***, находящ се в с.
Якимово, обл. Монтана, ул.„Георги Димитров“ № 107. Знаели, че собственикът
живее в гр. София и домът не се обитав апостоянно. Прескочили оградата и се
насочили към къщата. Разбили решетката и бравата на входната врата и взели 1
бр. велосипед марка „Лидер“, с 21 скорости и 1 бр. велосипед марка „Балкан“, с които се прибрали в дома си. След
намесата на органите на полицията, подс. Н.П., с протокол за доброволно
предаване предал отнетият велосипед, м. "Балкан", а подс. В.П. –
отнетият велосипед, м. "Лидер" и те били върнати на собственика срещу
разписка – на 07.04.2017 год..
След като върнали двата
велосипеда, подсъдимите Н.П.
и В.П. решили оново да ги вземат и за това, за времето от 07.04.2017
година до 11.04.2017 година за втори път влезли в имота му, отново разбили
решетката на входната врата и извършили кражба на същите вещи - – 1 бр.
велосипед марка „Лидер“ и 1 бр. велосипед марка „Балкан“, с които се прибрали в
дома си.
Видно от приетата по
делото съдебно-оценителна експертиза, отнетите от владението на ч.о. Н.Д. два
велосипеда са на обща стойност 170,00 лева.
Общата стойност
на отнетите при продължаваната престъпна дейност движими вещи е 736,00 лв.
От приложената
/л.41 от д.п./ справка е видно, че подс. М.К. има полицейска регистрация за
извършени предходни 10 /десет/ престъпления против собствеността за 2015 и 2016
год. в с. Якимово, а подс. В.П. – 8 /осем/ за 2016 год. и м. Януари, 2017 год.
/л. 89 от д.п./.
С Определение от
13.04.2017 год., по НЧД № 190/2017 год. на ЛРС, по отношение на подс. Н.Г.П. е
взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
От приложаната
актуална справка за съдимост на подс. Н.П. се установява, че присъдата по НОХД
№ 234/2017 год. е приведена в изпълнение на 17.11.2017 год.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които
бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.
Видно от приобщената по делото съдебно-оценителна
експертиза /л. 86 от ДП/, общата стойност на отнетите в резултат на
престъплението вещи е 736,00 лв.,
от които: отнетите
от владението
на Ц.П.Т. *** движими вещи са на обща стойност 90,00 лв., от владението
на П.М.П. *** - на обща стойност 166,00 лв., от владението на И.И.Н. *** – на обща стойност 140,00 лв. и от владението на Н.Д.Д. *** – на обща стойност 340,00 лв.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна
извършеното от тримата подсъдими представлява кражба – отнети са чужди движими
вещи, от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да бъдат присвоени.
По отношение и
на тримата подсъдими деянието се квалифицира от обстоятелството, че е извършено
при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот /взломена врата/ и след предварителен сговор
помежду им, като случаят не е маловажен – както с оглед стойността на
инкриминираните вещи, така и предвид наличието на многобройни квалифициращи
деянието признаци.
По отношение на
подсъдимите Н.П. и В.П. е налице и още един квалифициращ признак – деянието е
извършено в условията на повторност, след като са осъдени, както следва:
- подс. Н. П. – по НОХД №
48/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и по НОХД № 572/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Първото от посочените
осъждания на подс. Н. П. е реабилитирано по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 НК считано от 13.03.2014 год., но не е изтекъл по отношение на процесното
деяние петгодишният срок по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, а по отношение
на второто, настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на условното осъждане.
- подс. В.П. – по НОХД №
65/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Подсъдимите В.П.
и М.К. са непълнолетни, но могат да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си.
От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл – и тримата подсъдими са съзнавали обществено опасният му характер,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подс. Н.Г.П. е осъществил съставът
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
Подсъдимите В.Г.П.
и М.В.К. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК.
По отношение на подс. М.К.
съдът констатира, че също са налице квалифициращите признаци на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 2 НК, обусловена от отсъжданията по НОХД № 65/2017 год.
и НОХД № 615/2016 год., двете на ЛРС, но тъй като обвинение за рецидивна
дейност не му е повдигнато, съдът, не можейки да отегчава положението на
подсъдимия, следва да отчете това обстоятелство единствено като отегчаващо
отговорността при индивидуализиране на наказанието.
За
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от
свобода” за срок от една до десет години.
Редуцираното на
осн. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за двамата непълнолетни наказание е до три години
"Лишаване от свобода".
За
наказанието:
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК,
каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл.58а от НК.
Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1
и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за
дееца
В случая, при индивидуализиране на наказанието на
тримата подсъдими, Н.П., В.П. и М.К. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания, възстановяването на
по-голямата част от причинените щети, изразеното разкаяние, младата възраст,
тежкото социално положение.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени характера на престъплението,
неговата упоритост, обстоятелството, че предишните наказания очевидно не са
постигнали възпитателната си цел, лошите характеристични данни.
По отношение на подс. М. К. – допълнително
и това, че деянието е извършено при условията на повторност, която не е взета
предвид като квалифициращ признак, както и това, че той има по-голямо участие в
продължителната престъпна дейност /в 3 от 5-те деяния/.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет
между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
За това определи наказанията при условията на
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, но отчитайки смегчаващите
отговорността обстоятелства – в размер близък до минимума, предвиден от
законодателя.
По изложените съображения, съдът ОПРЕДЕЛИ на подс. Н.Г.П.
за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 36 от НК,
наказание от ДВЕ
ГОДИНИ „Лишаване от
свобода”, което
намали с 1/3 и изтърпяването на което отложи с
изпитателен срок от три години, като
наложи наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА "Лишаване от свобода",
което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване,
на осн. чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС.
На осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, се определи на подс. Н. П. едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 234/2017 год. и по НОХД № 468/2017 г., двете по описа на
РС Лом, в размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието по настоящото производство, при
изтърпяването на което, основание чл. 25, ал. 2 от НК се приспадна времето от 17.11.2017г., от която дата той търпи приведеното в изпълнение наказание по НОХД №
234/2017 год. на ЛРС, както и – на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 2 НК – времето от 18,00 часа на 12.11.2017г., до
14,00 часа на 13.04.2017 год., през което е бил задържан за срок до 72 часа с
Постановление на ЛРП от 12.04.2017 год., по ДП № 143/2017 год. на РУ Лом, както
времето от 14,30 часа на 13.04.2017 год., до 16.11.2017 год., включително, през
което е бил задържан под стража с Определение на ЛРС по НЧД № 190/2017 год.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение по така определеното общо наказание, наложеното по НОХД № 572/2016 год.,
на РС – Лом наказание, в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което определи да бъде изтърпяно отделно, при
първоначален ОБЩ режим.
На подсъдимия В.Г.П., за престъплението
по чл. 195, ал. 1, т.
3, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1,
вр. чл. 36 от НК, съдът определи наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което намали с 1/3 и изтърпяването на което отложи с
изпитателен срок от три години, като наложи наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
"Лишаване от свобода", изтърпяването
на което, на осн. чл. 69, ал. 1 НК отложи с изпитателен срок от три годии.
На осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, определи едно общо наказание
измежду наложените на подс. В. П. по НОХД № 234/2017 год. и по НОХД № 468/2017 г., двете по описа на РС Лом, в
размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието по настоящото производство, в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което, на основание чл. 69, ал. 1 от НК, отложи с изпитателен срок от три години.
На подсъдимия М.В.К., за престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1,
вр. чл. 36 от НК, съдът определи наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което намали с 1/3 и изтърпяването на което отложи с
изпитателен срок от три години, като наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
"Лишаване от свобода", изтърпяването
на което, на осн. чл. 69, ал. 1 НК отложи с изпитателен срок от три годии.
На осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, определи едно общо наказание
измежду наложените на подс. М. К. по НОХД № 585/2016 год., по НОХД № 234/2017 год. и по НОХД № 468/2017 г., трите по описа на
РС Лом, в размер на по-тежкото от тях а именно наказанието по настоящото производство, в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което, на основание чл. 69, ал. 1 от НК, отложи с изпитателен срок от три години.
Така наложените
наказания, индивидуализирани съобразно личността и степента на участие в
извършеното деяние на всеки от тримата подсъдими, съдът намира, че са от вид и
характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както
по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред на
законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189 НПК,
съдът възложи на подсъдимите съответната припадаща им се част от направените по
делото разноски.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Н.Г.П., да заплати на частния
обвинител Н.Д.Д.,***, сумата от 800,00 лв.
/осемстотин лева/, представляваща разноски за процесуално представителство, като се съобрази с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, както и с това, че производството се
проведе по реда на чл. 371, т. 2 НПК и взе предвид направеното от защитника на
подс. Н. П. възражение за прекомерност.
Относно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съществува разнопосочна съдебна практика. Една част от съдилищата споделят
становището, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение в
наказателнто производство. Като аргумент в тази насока сочат, че въпросът за
разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл.
189 НПК и този текст на закона не предвижада възможност при прекомерност на
платеното възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено възражение
от насрещната страна. Единствената препращаща норма на процесуалния закон в
този смисъл е чл. 88, ал. 1 НПК, който обаче касае неуредените въпроси,
единствено по отношение разглеждането на предявен граждански иск. С тези
съображения част от съдилищата приемат, че възражението за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес.
Настоящият
съдебен състав обаче споделя практиката в обратния смисъл. Действително чл. 36,
ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда размерът на договореното адвокатско
възнаграждение да е „справедлив и обсонован”. В противен случай, в хипотезата
на прекомерен адвокатски хонорар би се стигнало до ограничаване правото на
защита на насрещната страна под страх от понасяне на разноските при
неблагоприятен изход на процеса. Като краен резултат това би довело до
злоупотреба с процесуални права, необосновано възпиране на страните да търсят
правата си по съдебен ред и дори до своеобразен отказ от правосъдие. Не на
последно място Конституцията на РБ и НПК гарантират правото на адвокатска
защита на всеки гражданин. Ето защо, макар в НПК да не се съдържа изрична
разпоредба относно намаляването на адвокатския хонорар поради прекомерност,
нито пък да е налице препращаща норма, по аналогия следва да се приложи чл. 78,
ал. 5 ГПК (в този смисъл е и решение № 163/13.04.2010 г. по д. № 14/2010 г. на
ВКС, НК, I н.о.). С оглед изложеното, възражението за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение е допустимо в наказателния процес.
Разгледано
по същество, в настоящия случай възражението за прекомерност на
възнаграждението за повереник на ч.о. Н. Д. е и
основателно. Видно от представеното пълномощно, ч.о. Н.Д. е заплатил за
процесуално представителство на повереника си, адв. Р. Б., МАК сумата от 3000
лв.
С
протоколно определение от 21.12.2017 год., Н.Д., представляван от повереника си, адв. Р. Б., МАК, е конституиран като частен
обвинител /тъй като имуществените вреди, предмет на обвинението са му
възстановени чрез връщане на отнетите вещи/ - и то само срещу един от тримата
подсъдими, подс. Н. П.. Делото е приключило в същото
съдебно заседание, по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
За това и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимият Н.Г.П., да заплати на частния обвинител
Н.Д.Д.,***, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща разноски за процесуално представителство, като се съобрази с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, както и с това, че производството се
проведе по реда на чл. 371, т. 2 НПК и взе предвид направеното от защитника на
подс. Н. П. възражение за прекомерност.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: