Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 386 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 500 000 лв., частични
претенции, при пълен заявен размер от 620 000 лв.
В исковата молба на В.Н.Д., В.С.Д. и И.С.Е. се твърди, че на 26.06.2016 г.,
около 18, 30 часа, по път IV-66622 поради движение с несъобразена скорост водачът на лек автомобил
„БМВ” с рег. № *******– С.Б.Г., загубил контрол над управляваното МПС, при
което ударил отзад попътно движещият се велосипедист С.В.Д., с което причинил
неговата смърт. Твърди се, че ищците са негови наследници по закон като негови
низходящи от първи ред и преживяла съпруга. Твърди се в исковата молба, че
починалият бил стожер в семейството, всички разчитали на него и се радвали на
грижите и моралната му подкрепа. Твърди се, че същият бил в добро здравословно
състояние и всички поддържали много близки отношения, разбирали се и взаимно си
помагали. Твърди се, че със съпругата си имали съвместен живот повече от 45
години като изградили хармонична връзка, живеели в обич и разбирателство.
Твърди се, че всички изключително тежко приемали смъртта му, мъката им била
огромна и не можела да се компенсира по никакъв начин.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искаг от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „БМВ”, да им заплати сумата от 180 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищцата В.Д., частична претенция, при пълен
заявен размер от 220 000 лв. и сумата от по 160 000 лв. за всеки един
от двамата за другите двама ищци, частични претенции, при пълни заявени размери
от по 200 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда от 13.02.2017 г. на ОС – Стара Загора,
постановена по нохд 3/2017 г., от която се установява, че С.Б.Г. е признат за
виновен в това, че на 26.06.2016 г. по четвъртокласен път – 66622, при
управление на МПС – лек автомобил „БМВ 316” с рег. № *******е нарушил правилата
за движение, предвидени в чл. 21 ал.1 от ЗДвП като с деянието си по непредпазливост
е причинил смъртта на С.В.Д. и избягал от местопроизшествието – престъпление по
чл. 343 ал.3 предл. 6, б. „б” предл.1 вр. ал.1 б.”в” вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
При извършена служебна справка от състава на съда /справка от интернет сайта на
ОС – Стара Загора/ се установява, че присъдата е влязла в законна сила на
11.05.2017 г.
По делото е представено удостоверение за наследници № 000037/30.06.2016 г.
на Кметство - с. Средногорово, от което
се установява, че С.В.Д. е починал на 26.06.2016 г. и е оставил за свои
наследници по закон В.Н.Д. /преживяла съпруга/, В.С.Д. /син/ и И.С.Е. /дъщеря/.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то управление на
водача със скорост, по-голяма от критичната скорост за преодоляване на кривата
без загуба на устойчивост на автомобила. Посочено в заключението е и, че причина
за настъпване на произшествието е управление на велосипеда от водача в лявата
лента по посоката му на движение. Посочено е, че няма данни за препятствия на
платното за движение, ограничаващи видимостта като произшествието е настъпило
след края на ляв завой за лекия автомобил с радиус 312,50 м. Обоснован е извод,
че водачът на велосипеда не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ГИ.Е.,
съпруг на ищцата И.Е..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 08.08.2016 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед влязлата в сила присъда
на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед
нормата на чл. 300 от ГПК респ. и от изводите на вещото лице по допуснатата
САТЕ. Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват отново от
присъдата на наказателния съд.
Ищците са преживяла съпруга и низходящи от първа степен на починал в ПТП,
предвид което притежават активна материалноправна легитимация да претендират
репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния съпруг и баща, вреди.
Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и баща, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното страдание,
вследствие загуба на съпруг и баща, с който са живели дълги години заедно,
поддържайки близка връзка и взаимно са се подкрепяли справедливо би било да се
присъди сумата от по 150 000 лв. за всеки един от тримата ищци като за
горниците до пълните предявени размери исковете като неоснователни следва да се
отхвърлят.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване. Липсата на поставена светлоотразителна жилетка, с която
велосипедистите следва да се движат извън населените места, при намалена
видимост и в тъмната половина на денонощието, съгласно чл. 80 т. 1 от ЗДвП е
нарушение на правилата за движение по пътищата, но в конкретния случай по
никакъв начин това обстоятелство не е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат доколкото ПТП е реализирано в светлата част от денонощието и липса на
данни за намалена видимост на водача на МПС / атмосферни условия, препятствия
на път или обстоятелства от друг характер, които да ограничават или намаляват
видимостта/. Основателно е възражението в останалата си част. Установено по
делото е, че починалият в ПТП-то велосипедист се е движил в посока попътно на
движението на автомобила в лявата пътна лента. Видно от изявленията на вещото
лице по САТЕ в съдебно заседание на 16.10.2017 г. ПТП-то не би настъпило ако
същият се е движил в дясната пътна лента, в която съгласно чл. 80 т.2 от ЗДвП
велосипедистите следва да се движат /възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение/. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат като процентът на съпричинивяне според настоящия съдебен
състав е 30%, с който следва да се редуцират размерите на определените по-горе
обезщетения т.е. на ищците се следват обезщетения в размер на по 105 000
лв. за всеки един от тях.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 09.12.2016 г.
като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 12.02.2018 г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане
да му се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното
искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор
за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявените размери на исковете и при
съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сума в размер на 17 508 лв. с включен ДДС, предвид данните по делото, че
адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, фактът, че е налице присъда, влязла в сила, която освобождава ищецът
от доказване на значителна част от предпоставките на фактическия състав респ.
извършените по делото процесуални действия, настоящият съдебен състав намира,
че това е адекватния размер на адвокатското възнаграждение. Припадащата се част
от нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 11 030, 04 лв., която
се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и свидетел /260 лв./ и сумата за
адвокатско възнаграждение /19 000 лв. с ДДС/, съобразно приложеният списък по
чл. 80 от ГПК. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ищеца
досежно размерът на адвокатското възнаграждение като се вземе предвид цената на
исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършените по него
процесуални действия настоящият съдебен състав намира за основателно.
Минималният размер на същото, ведно с дължимия ДДС възлиза, както бе посочено
по-горе на 17 508 лв. Припадащата се част от тези разноски с оглед отхвърлената
част от претенциите възлиза на сумата от 6574, 16 лв. – разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 12 600 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.Н.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***0 – адв. П.К. сумата от 105 000
/сто и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в смъртта на С.В.Д. в резултат на ПТП, реализирано на 26.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2016 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до 150 000
лв., поради уважено възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от
180 000 лв. като неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен
заявен размер от 220 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.С.Д., ЕГН ********** и И.С.Е., ЕГН
**********, със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. сумата от по 105 000 /сто и пет хиляди/ лв. за всеки
един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в смъртта на С.В.Д. в резултат на ПТП, реализирано на 26.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2016 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля исковете за горницата до 150 000 лв., поради
уважено възражение за съпричиняване, а до пълните предявени размери от по
160 000 лв. като неоснователни и недоказани, частична претенции, при пълен
заявен размер от по 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 12 600 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К. сумата 11 030, 04 лв.
– адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН ********** и И.С.Е.,
ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. да заплатят на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 6 574,
16 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: