Решение по дело №131/2023 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 252

 

гр. Сливен 23.06.2023 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети юни,  две  хиляди двадесет и трета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 131/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Образувано е по жалба, уточнена със становище от 27.04.2023 г., подадена от Кмета на Община С. против Решение № 101 от 16.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, Ad Hос заседателен състав, по преписка № 205 / 2021 г., с което е установено, че Кметът на Община С., не е предприел необходимите действия и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда на обект: СУ „Й. Й.“, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б.“, както и не е изградил санитарно-хигиенно помещение на същия обект, с което е допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. I/; наложено е, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., на Кмета на Община С., административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. II/; на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е дадено задължително предписание на Кмета на Община С., да предприеме действия по осигуряване на достъпна архитектурна среда в  съответствие с чл.17, ал.1 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и да се изгради достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл.73, ал.1, т.3 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. на обект: СУ „Й. Й.", находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б." и в 6-месечен срок от съобщаването на решението, адресатът на задължителното предписание е длъжен да уведоми КЗД за предприетите действия, като неспазването на последното следва да бъде считано като условие за прилагане на чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр. /т. III/.

В жалбата си оспорващият твърди, че решението е недопустимо, неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че средствата, необходими за изграждане на съоръжение/я за достъпна среда, следва да бъдат финансирани от бюджета на съответното училеще и само то следва да е ответник по делото. Позовава се на чл. 29, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Моли решението на КЗД да бъде обезсилено или отменено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище моли решението да бъде отменено.

Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния орган и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане № 712 от 30.06.2021 г. на Председателя на КЗД, въз основа на Доклад с Вх. № 12-11-1951 от 04.06.2021 г., изготвен от Председателя на КЗД, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр., във вр. с §1, т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., в рамките на кампания „Достъпна България“ и съставен Констативен протокол с Вх. № 12-11-1143 от 06.04.2021 г. по описа на КЗД, за обект: СУ „Й. Й.", находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б.", относно изградена и недостъпна архитектурна среда на обекта. Преписката е разпределена за разглеждане на Ad Hос заседателен състав на КЗД. На заседание на състава са определени председател на състава и докладчик по преписката, за което е уведомен Председателят на КЗД, който с разпореждане от 14.09.2021 г. е определил подпомагащ експерт. Извършено е проучване, в хода на което са изискани становища и информация от ответната страна Кмета на Община С. и от Началника на РДНСК С..

В процедурата по проучване Кмета на Община С. не е представил становище.

Постъпило е становище от Началника на РДНСК С., в което е изложено, че: при извършена проверка на място в СУ „Й. Й.", гр. С., от РДНСК С. е установено същото фактическо положение, както е посочено в Констативния протокол от 12.03.2021 г.; сградата има два входа - от изток и от запад, като и на двата няма изградени съоръжения, улесняващи достъпа на хора с увреждания; на главния вход от изток е монтиран метален парапет; с цел осигуряване на необходимата достъпна среда СУ „Й. Й.", гр. С., следва на основния вход да се осигури съответната рампа, за достъп на хора с двигателни проблеми в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/ 2021г.

Въз основа на събраните доказателства, са изготвени Доклад-заключение от докладчика по преписката, като съответно на предложението му е насрочено открито заседание за разглеждане на преписката, за което страните са редовно уведомени. След проведеното на 16.02.2023 г. заседание на състава е прието, че преписката е изяснена от фактическа страна и е обявена за решение, като на страните е даден 3-дневен срок за представяне на писмени бележки.

С оспореното в настоящото производство Решение № 101 от 16.03.2023 г. на КЗД, Ad Hос заседателен състав, по преписка № 205 / 2021 г., е установено, че Кметът на Община С., не е предприел необходимите действия и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда на обект: СУ „Й. Й.“, находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б.“, както и не е изградил санитарно-хигиенно помещение на същия обект, с което е допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. I/; наложено е, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., на Кмета на Община С., административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. /т. II/; на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е дадено задължително предписание на Кмета на Община С., да предприеме действия по осигуряване на достъпна архитектурна среда в  съответствие с чл.17, ал.1 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и да се изгради достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл.73, ал.1, т.3 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. на обект: СУ „Й. Й.", находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б." и в 6-месечен срок от съобщаването на решението, адресатът на задължителното предписание е длъжен да уведоми КЗД за предприетите действия, като неспазването на последното следва да бъде считано като условие за прилагане на чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр. /т. III/. Решението е постановено на основание чл. 64, ал. 1, чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр. В мотивите на решението е прието, че: ответната страна не е предприела действия по осигуряване на достъпна архитектурна среда на обекта, както и не е изградила санитарно-хигиенно помещение на същия обект, поради което е извършила нарушение на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр.; в изпълнение на законоустановените правомощия, разписани в чл. 47 от ЗЗДискр., заседаващият състав следва да наложи административно наказание глоба, както и да даде задължително предписание на ответната страна да осигури достъпност посредством „разумни улеснения“ по смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания до процесния обект. В решението е извършено позоваване и на: чл. 17, ал. 1 и чл. 73, ал.1, т. 3 на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията; чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; § 1, т. 1 от ДР на Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места; чл. 4 от ЗЗДискр.

Решението е съобщено на Кмета на Община С. на 20.03.2023 г. видно от приложеното известие за доставяне по делото. Жалбата е подадена на 29.03.2023 г. чрез КЗД до Админстративен съд С., по която е образувано настоящото производство.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган и от надлежен състав, съобразно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението съответства на изискването за форма: постановено е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, подписано е от членовете на състава на комисията. При издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са специалните правила, регламентирани в ЗЗДискр. - Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“ от Глава четвърта „Производство за защита от дискриминация“.

Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Съставът на Комисията е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана на всяка пряка и непряка дискриминация, основана на изчерпателно изброени признаци, между които и признака „увреждане“. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дефинирано понятието „неблагоприятно третиране“, а именно– всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. След анализ на горепосочените разпоредби следва извод, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.

С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. е създадено специално правило, при което, ако в производство за защита от дискриминация административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Със ЗХУ е регламентирано създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на правата им, интегрирането им в работната среда, подкрепата на тях и техните семейства. Според чл. 5 от ЗХУ, областите на подкрепа за хората с увреждания са: здравеопазване, образование, заетост, жилищно осигуряване, достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради, транспорт, култура, спорт, личен живот, обществен и политически живот, правосъдие, други области, като средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация, образование и професионално обучение, услуги, подпомагащи трудовата реализация, достъпност и разумни улеснения, социални услуги, финансова подкрепа, достъпна информация, достъп до правосъдие и правна защита, осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост, лична помощ, универсален дизайн. Лицата с увреждания се нуждаят от по-специална социална грижа и интеграцията им е немислима без осигуряване на архитектурна достъпност до сградите за обществено ползване, за да могат да използват свободно услугите на различни институции, както всички останали граждани без увреждания.

Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /ратифицирана със закон, приет на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г./, съгласно който държавите - страни по конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, „Дискриминация по признак на увреждане“ означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област, като това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения. По смисъла на Конвенцията, „Разумни улеснения“ означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали.

Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, преодоляването на различни височини по достъпните маршрути вследствие на разликата между нивата на терена се осъществява чрез един или като комбинация от следните елементи: 1. безопасни и лесни за използване стълби; 2. рампи; 3. подемни платформи; 4. асансьори.

Съгласно чл. 73, ал.1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, достъпните помещения и пространства в сградите и обектите за образование се свързват чрез достъпен маршрут, като се предвижда най-малко едно достъпно санитарно-хигиенно помещение на етаж.

По делото не е спорно, че сградата, в която се помещава СУ “Й. Й.“, е общинска собственост и е налице задължение за осигуряване на достъпна архитектурна среда, за лица с увреждания и/или с намалена подвижност.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, „Достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Неосигуряването на такава среда е въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение.

Предвид изложеното и с оглед установеното по безспорен между страните начин, че процесната сграда е общинска собственост, за същата следва да бъде осигурена достъпна архитектурна среда. Такава достъпна архитектурна среда не е създадена, на обекта няма и изградено достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл. 73, ал.1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., не са предприети конкретни действия от Кмета на Община С., от когото в административното производство не е представено становище. Не е спорно по делото, че както към датата на проверката, така и към датата на приемане на оспореното решение на КЗД, не е осигурена достъпна среда в сграда общинска собственост. Не се и твърди, че е предприета процедура, съобразно правомощията на Кмета на Общината по чл. 63 от ЗХУ.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че не следва да е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, с довод, че СУ „Й. Й., като институция в системата на училищното образование, е юридическо лице.

Качеството на субект по чл. 5 от ЗЗДискр. произтича от обстоятелството, че сградата, в която се помещава училищеното, е общинска собственост. Като не е предприел действия по осигуряване и поддържане на достъпна среда на сграда - общинска собственост, Кметът на Общината е допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка със защитен признак „увреждане“ по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр.

Съгласно чл. 169, ал. 6 от ЗУТ, органите на изпълнителната власт ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Кметът на Общината е териториален орган на изпълнителната власт и е следвало да предприеме действия по осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда до сградата, каквато достъпна архитектурна среда към датата на проверката и към датата на постановяване на административния акт липсва изградена и поддържана.

Съдът приема, че законосъобразно е обжалваното решение и в санкциониращата част. Съгласно чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Безспорно осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което произтича пряко от ЗЗДискр. Превантивната цел на санкцията произтича от целта на закона – да се предотврати за в бъдеще допускането на дискриминация и да мотивира лицето да поддържа достъпна архитектурна среда. В случая административният орган е наложил санкция в минимално предвидения в закона размер от 250 лева.

С Решението на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр е дадено задължително предписание на Община С. да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в съответствие с чл. чл.17, ал.1 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и да се изгради достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл.73, ал.1, т.3 от Наредба №РД-02-20-2 от 26 януари 2021 г. на обект: СУ „Й. Й.", находящ се на адрес: гр. С., кв. „Б." и в 6-месечен срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., да уведоми писмено Комисия за защита от дискриминация за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания. Съдът намира и в тази част решението за законосъобразно, постановено в съответсвие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., която предвижда, че за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки, а именно да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. С оглед установените в производството факти, наложената принудителна административна мярка е в съответствие с констатираното нарушение на антидискриминационното законодателство.

По изложените съображения, решението е законосъобразно, а подадената срещу решението жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на Община С., подадена против Решение № 101 от 16.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, Ad Hос заседателен състав, по преписка № 205 / 2021 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община С. да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :