№ 1317
гр. Варна, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20243100502066 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на
Община – град Варна против Решение № 2903 от 30.07.2024 година,
постановено по гр.дело № 5139/2023 година по описа на ВРС, с което:
1.Е бил отхвърлен предявения от Община Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес:
***, против Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за
установено между страните, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 15.12.2022 г.,
находящ се в ***, с площ от 349 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи:
***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и за осъждане на ответника да предаде
на ищеца владението върху процесния недвижим имот, на основание чл. 108
ЗС.
2.С което е било признато за установено между страните по предявения
от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Община Варна, БУЛСТАТ
1
***, с адрес: ***, отрицателен установителен иск, че ответникът – Община –
град Варна, не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо имота от 15.12.2022 г., находящ се в
***, с площ от 349 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи:
***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която Община Варна е
била осъдена да заплати в полза на Д. Д. Д., ЕГН **********, сумата от
1297.50 лева - разноски в първоинстанционното съдебно производство.
Според доводите във въззивната жалба решението се явява неправилно
решаващия съд, т.к. ВРС не е отчел наличието на предпоставките по чл.25 ал.1
от ЗСПЗЗ. Според жалбата тези предпоставки са налице, т.к. имота е имал
земеделски характер; също неправилно е била отчетена придобивната давност
в полза на ищеца, т.к. той се явява държател. Според жалбата неправилен е и
извода, че имота не е бил обобществен , т.к. целия район е бил предоставен за
ползване на различни лица до размер предвиден в нарочните за това
Постановления. В заключение се настоява съдът да отмени акта на ВРС, да
уважи претенцията по чл.108 от ЗС и да отхвърли тази по чл.124 от ГПК.
По делото е наличен отговор от страна на Д. Д. Д., чрез адв. Г. /ВАК/, с
които като се излагат аргументи, се иска от ВОС да потвърди решението, като
правилно.
В съдебно заседание по делото въззивника Община – Варна, редовно
призован, не се явява, представлява се от ю.к. Н., които подържа жалбата и
моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Д. Д. Д., редовно призована, не се явява, но чрез
адв. Г. моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е започнало
по искова молба, подадена от Д. Д. Д., ЕГН ********** против Община Варна,
БУЛСТАТ ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
имота от 15.12.2022 г., находящ се в ***, с площ от 349 кв.м., трайно
2
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От своя страна Община – Варна, по реда на чл.211 от ГПК е предявила
против ищеца насрещен иск, за признаване за установено между страните, че
ищецът по насрещния иск – т.е. Община – град Варна е собственик на ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
имота от 15.12.2022 г., находящ се в ***, с площ от 349 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесния
недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.
Установено от фактическа страна пред първата инстанция е, че ищеца
Д., както е видно от Удостоверение на Дирекция „Местни данъци и такси“ е
декларирал процесния имот през месец май 2022 година, като представя и
разписки за заплащане на дължимите данъци за същия.
По делото също така е бил приложен и Акт за частна общинска
собственост № 108229 от 22.11.2022 година, издаден на основание чл..2, ал.1,
т.7 от ЗОС за ПИ с идент. *** с площ от 349 кв.м. / процесния/.
Община – град Варна е представила също така и Констативен протокол
от 31.08.2022 година. /вж.л.82/, видно от който негови служители са го
посетили и са констатирали, че имотът няма достъп откъм улицата, заграден е
с бетонни колчета и метална мрежа, като до него има достъп само през
съседния имот с идентификатор ***, тъй като ограда между двата имота няма.
Отделно от това е посочено още, че в процесния имот има парник, засадени
зеленчуци и той видимо се поддържа.
От представената по делото Съдебно техническа експертиза става ясно,
че на бащата на ищеца Д. Д. В. с Удостоверение за ползване 52 от 04.03.1986
година е предоставено правото на ползване върху хавра от 0,600 дка.в м. „Р.“
при граници Щ. Ч. и път; че по силата на Разрешение за строеж от 1986 година
на Д. В. е разрешено да изгради „сезонна постройка“; че с Оценителен
протокол от 1993 година по искане на В. е извършена оценка на предоставения
му имот и представляващ имот с пл. номер 715 целия 859кв.м. при граници
имоти 718,716,714 и път.
С н.а. №11 от 29.11.1994 година В. е признат за собственик на ид.ч. от
600 кв.м. от ПИ № 715 целия с площ 859 кв.м, а със заповед по на кмета на
район „А.“ реда на пар.4з ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено Д. В. да придобие
собственост върху имот 551.715 по ПНИ с площ от 600 кв.м. Посочено е, че от
комбинираната скица 1 към СТЕ е видно, че процесния имот 5426.***
пренесен в границите си в КП от 1988г. попада в северната част на имот 715 с
площ от 936кв.м. Имот 715 по кадастралния план от 1997г. е с площ от
949кв.м. и собственик по разписната книга Д. В., предназначение на
теориторията- земеделска, като процесният имот продължава да попада в
3
северната част на имот 715 по плана от 1997г. По плана на старите имотни
граници /ПСИГ/ от 1997г. за имотите на бившите собственици преди
кооперирането /около 1954г./, видно от комбинирана скица 3, процесния имот
подава в стар имот 108 с площ 34204кв.м. със собственик по регистъра
неидентифициран. За този имот няма подадено заявление за
възстановяване на бивша собственост и няма извършена реституционна
процедура по такова възстановява, тъй като този имот /108/ е с
неидентифициран собственик. Експертът изрично сочи, че представените от
ответната Община решения на ПК за възстановяване на имоти не са
относими за процесния имот / в.ж. отговор на задача 3.6/ По плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на с.о. „Р.“, одобрен със заповед РД-1-
77706/387/20.09.2002 година, обнародван в ДВ бр. 97/15.10.2002 процесният
имот в отбелязан с идент. ***.*** с площ от 349 кв.м., собственик-
неустановен, предназначение на територията-урбанизирана, при граница на
юг- имот 715. Последният имот / 715/ по ПНИ е с № ***, площ-600 кв.м. и
собственик- Д. В.. Вещото лице е посочило, че може да се заключи, че
процесният имот е образуван от разликата над 600кв.м. на ползвателския имот
715, целият с площ от 949кв.м. по КП от 1997г. По началния КККР от 2008г. и
сегашния КККР имот е отразен с площ от 349 кв.м. и № 5426.***. За имота
няма издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По ПУП-ПУР от
2004г. представляващ единствен одобрен регулационен план за територията на
с.о. Р., съобразно комбинирана скица, е видно, че западна част от 8 кв.м. на НИ
551.*** целият с площ от 349 кв.м. по ПНИ от 2002г. попада в улична
регулация, като е предвидена улица с ширина 5,00 м. от западната страна,
която отнема от имота ивица с ширина около 0,50 м. и площ 8кв.м. също
експерта е посочил, че територията в сегашното с.о. „Р.“ преди 21.07.2020 г. е
била със статут „земеделска земя“ по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, а след тази
дата земята вече е със статут „урбанизирана територия“ по смисъла на чл.7 от
ЗУТ, тъй като с решение от 29.05.2020 г. на ОбС-Варна е създадено с.о. „Р.“.
Съобразно изследваните документи експертът е посочил, че няма съставен
АДС за имота до 01.06.1996г., но държавата е раздавала имотите в
обследваната зона / вкл. имот 715 по КП от 1997 г. в който попада площта на
процесния имот/ за вечно ползване на гражданите. При огледа на място на
имота експертът е установил, че той е ограден само от три страни- не е
ограден от юг, също така че в процесния имот няма сгради, а съществуват два
парника, засадени са трайни насаждения и са засети зеленчуци и е поддържан.
Посочено, че имотът се ползва с площ от 949 кв.м., в границите на имот 715 по
КП от 1997 година, както е показан на комбинирана скица 2. Експерта
изрично сочи, че процесния имот не е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Ищцовата страна се е позовала също така и свидетелски показания –
били са разпитани свидетелите Ф. и П..
Първата свидетелка сочи, че от 1989 година нейното семейство е
собственик на съседен имот, в който живее постоянно от 2010 година; че
познава бащата на ищеца и ищеца, като към 1989 година Д. В. вече имал
имота. Също тя сочи, че бащата на ищеца – Д. В. е построил сграда в имота, а
Д. построил оранжерии в северната част и след 2010 година е отглеждал
4
плодове и зеленчуци. Сочи, че до 2010 година родителите на Д. идвали да се
грижат за имота, но след това той започнал всеки ден или през вечер да се
грижи за него. Ф. обръща внимание още, че целият имот винаги са е
обработвал, както и че ограден с огради от 1989 година насам по един и същи
начин. Доколкото знае бащата на Д. притежава имота и го стопанисвал от
1986г.
Свидетеля П., от своя страна дава показания, че е собственик на имот
през едно място от процесния. Познава ищеца и баща му от 1985 година,
когато негово семейство получило имота, а Д. вече бил получил своя Посочва,
че Д. построил къща в имота, както и засадил овошки, а Д. направил парник.
Сочи, че живее в имота си постоянно от 2015 година, но Д. владее имота от
преди това – още от 2010 година, идва всяка събота и неделя, а когато може и
през седмицата.
ВРС е заключил, че претенцията на ищеца е основателна, както и че
насрещния иск по чл.108 от ЗС на Община – Варна е недоказан.
Виждането на настоящия съд е следното:
Съобразно установената практика на ВКС и предвид твърденията на
ищцовата страна, самата придобивна давност, като институт е един от
регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост
върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС
дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „
като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й
пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на
фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при
условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното
доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е
този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно
позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност
следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху
имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е
давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от
оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите
Ф. и П. става ясно, че първоначално наследодателя на ищеца, а по късно и той
5
самия са обработвали имота, че същия е ограден, че в него са налични парник,
овошки и зеленчуци и че до момента тяхната собственост не е била оспорвана,
в частност тази на ищцовата страна за посочения период от 2002 година до
момента. Също те обръщат внимание, че имота е водоснабден и
електрифициран; че в него са били засети овощни дървета; плодоползван е.
От друга страна ВОС, приема, че общинските власти не могат да
противопоставят права, т.к. на първо място съставения АЧОС няма
конститутивен ефект, а отразеното в него придобивно основание по чл.2 ал.1
т.7 от ЗОС не е било сбъднато. Съобразно последната норма, общинска
собственост са онези имоти и вещи, придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. В случая тази норма
директно препраща към нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ, според която Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването
на правата на собствениците, като след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост. Съдът приема, че тази
хипотеза в случая не е била изпълнена, следователно позоваването от страна
на общинските власти на нормата на чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС е неоснователно.
При наличните данни – конкретно заявените от ищцовата страна
свидетелски показания, съдът приема, че тя от своя страна е изпълнила всички
законови изисквания да промени субективното си отношение към процесния
имот и от негов владелец да се превърне в собственик. Тези права са
установени и доказани в рамките на настоящия процес и те действително
отричат правата на общинските власти. Давностния срок протича от влизане в
сила на ПНИ, а именно от септември 2002 година.
Също съобразно практиката на ВКС предмет на регулиране на
ЗСПЗЗ е собствеността и ползването на земеделските земи – съгласно
разпоредбата на чл. 1 определение на понятието земеделски земи се
съдържа в чл. 2 от закона, като това са земи, които са предназначени за
земеделско производство и: 1.Те не се намират в границите на
урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон; 2. Не са включени в горския фонд; 3.Не са
застроени със сгради на промишлени или други предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени
организации, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; 4.Не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения. Определението визира статута на
имотите към момента на влизане в сила на закона. Същевременно, за
уреденото в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ производство по възстановяване на
собствеността на бившите собственици е от значение земеделския
6
характер на земите към момента на обобществяването им - образуването
на ТКЗС и други подобни организации. Ето защо по отношение на
бивши земеделски земи, които към момента на приемане на закона са
изгубили земеделското си предназначение - понеже са самозалесени,
включени са в урбанизирана територия или върху тях са реализирани
мероприятия, законът предвижда специални разпоредби за
възстановяването им - чл. 10, ал. 5 и ал. 7, чл. 10б ЗСПЗЗ и др. Също,
съобразно ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяване на
правата на собствениците, се управлява от Общината и след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, тази земя става общинска
собственост - чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. А според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или на държавата, е общинска собственост. Следователно, правото на
собственост на общината върху земеделски земи е уредено като
остатъчно (резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са
останали невъзстановени и които не са притежание на други правни
субекти. За да възникне правото на собственост на общината в
хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че имотът
е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на
гражданин, юридическо лице или на държавата. Настъпилите промени в
предназначението на земите, от приемането на ЗСПЗЗ до настоящия
момент нямат отношение към процедурата по възстановяване на
собствеността на бившите собственици и към правото на собственост на
общината, произтичащо от чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. За да
възникне правото на Общината да придобие имота следва да е
изпълнено соченото по – горе условие – а именно които са останали
невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти.
От материалите по делото – конкретно изготвената Съдебно техническа
експертиза става ясно, че процесния имот подава в стар имот 108 с площ
34204 кв.м. със собственик по регистъра неидентифициран. За този
имот няма подадено заявление за възстановяване на бивша
собственост и няма извършена реституционна процедура по такова
възстановява, тъй като този имот /108/ е с неидентифициран
собственик. Експертът изрично сочи, че представените от ответната
7
Община решения на ПК за възстановяване на имоти не са относими за
процесния имот и че по Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на с.о.
„Р.“, одобрен със заповед РД-1-77706/387/20.09.2002 г., обнародван в ДВ
бр. 97/15.10.2002 процесният имот в отбелязан с идент. ***.*** с площ
от 349 кв.м., собственик-неустановен, предназначение на територията-
урбанизирана, при граница на юг- имот 715. Последният имот / 715/ по
ПНИ е с идент. ***, площ-600 кв.м. и собстветник- Д. В.. Вещото лице е
посочило, че може да се заключи, че процесният имот е образуван от
разликата над 600кв.м. на ползвателския имот 715, целият с площ от
949кв.м. по КП /комб/ от 1997г. Експерта изрично е посочил, че за
процесния имот няма издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Също експерта е посочил, че територията в сегашното с.о. „Р.“ преди
21.07.2020 г. е била със статут „земеделска земя“ по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ, а след тази дата земята вече е със статут „урбанизирана
територия“ по смисъла на чл.7 от ЗУТ, тъй като с решение от 29.05.2020
г. на ОбС-Варна е създадено с.о. „Р.“. Вещото лице е посочило още, че
предвид изследваните документи няма съставен АДС за имота, но и че
държавата е раздавала имотите в обследваната зона / вкл. имот 715 по
КП от 1997 г. в който попада площта на процесния имот/ за вечно
ползване на гражданите. Посочено е още, че имотът се ползва с площ от
949 кв.м., в границите на имот 715 по КП от 1997 година, както е
показан на комбинирана скица 2. Експерта изрично сочи, че
процесния имот не е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Във връзка с гоните
изводи съдът се позовава и на нарочна практика на ВКС на Р България –
Решение № 48 от 19.12.2011 година по гр.дело № 1403/2010 година;
Решение № 972 от 27.10.2008 година, по гр.дело № 3414/2007 година;
Определение № 3179 от 21.06.2024 година по гр.дело № 4057/2023
година; Определение № 2613 от 29.05.2024 година по гр.дело № 3645/23
година на ВКС.
При тези данни и като съобрази още, че процесния имот не е
обект на реституционни претенции, съдът прави извод, че не е налице
и наличие на реституционната процедура. Следователно, изследвайки
правата на Общинските власти, съдът приема, че не е налице хипотезата
на чл.25 ЗСПЗЗ. Задължително е да се съобрази, че разпоредбата на чл.
25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно
8
основание (основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ), а и за случая е неприложима.
Ако въпреки, че е налице някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ,
правоимащите лице не са инициирали административно производство
по възстановяване на собствеността в посочения от закона ред и срок,
съответния земеделски имот се придобива от общината по неговото
местонахождение при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ след приключване на
реституционната процедура за всички поискали възстановяване на
собствеността субекти. Придобивната давност върху земеделски имот,
за който е инициирана реституционна процедура, започва да тече от
момента на възстановяване на правото на собственост с влязъл в сила
административен акт, тъй като принцип на правото е, че давност не тече
срещу този, който не може да защити правата си. Т.к. в случая такава не
е налице няма пречи процесния имот да бъде давностен. Предвид
горното, съдът приема, че решението се явява правилно и следва да се
потвърди.
С оглед на горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2903 от 30.07.2024 година, постановено
по гр.дело № 5139/2023 година, по описа на ВРС, дванадесети състав.
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати в полза на Д. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, с ДДС, представляващи
съдебно – деловодни разноски пред ВОС – възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9