РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1525
гр. Пловдив, 20.09. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми
юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 563 за 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.М.М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.
В.С. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение в размер на 25 000
лв., ведно със законната лихва от 04.02.2022г. до крайното изплащане за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Затвора
гр. Пловдив за периода 31.03.2021г. до 04.02.2022г.
В исковата молба е посочено, че ищецът е държан в
пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв. м., без постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща топла вода. Твърди се, че през зимата в
килиите е много студено, а през лятото – много топло и задушно, както и че в
същите има гризачи и дървеници, поради което не може да се спи от тях. Сочи се
за наличие на мухъл и влага в помещенията. Излагат се оплаквания, че ищецът е
работел и не е имал достъп до „каре“. С горното се сочи да са му причинени
значителни неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство за малоценност.
Претендира се присъждане на разноски по делото в
размер на 10 лв. за внесена ДТ.
В писмена молба процесуалният представител на ищеца
адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва предявената
искова претенция и моли за отхвърлянето ѝ като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за недоказаност
и неоснователност на иска, алтернативно - в случай на уважаването му, моли съда
да определи обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
От страна на ответника е представена справка за
правното положение на С.М.М. (л. 31),
видно от която същият е постъпил в Затвора Пловдив на 28.11.2019г. и е
освободен от изтърпяване на наказанието си на 04.02.2022г.
По делото е прието Становище на Инспектор СДВР (л. 28),
в което е отразено следното: Наличната информация за настаняването на л.св. С.М.М. е от
02.06.2021г. до 20.07.2021г., когато е излежавал присъдата си в трета затворническа
група, спално помещение № 30, поради неотложен ремонт на стая № 82 на пост № 2.
За посочения период са били настанени 10 лишени от свобода, като при капацитет
от 4 кв.м. могат да бъдат настанени 4 лишени от свобода. Квадратурата на
спалното помещение без санитарния възел е 16,86 кв.м. Квадратурата на
санитарния възел е 1,04 кв.м. Във всички спални помещения, в които е бил
настаняван ищецът има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода.
Къпането на лишените от свобода се осъществява в обща баня, като всички имат
достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на
времето на л.св. от съответната група. Отоплението се осъществява от
централно-локално парно през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по
желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
По отношение на
пребиваването на ищеца в Приемно отделение към Затвора Пловдив по делото е
представено становище от Инспектор СДВР
(л.32), в което е отразено, че л.св. М. *** на 03.05.2019г. и няма запазени данни
в коя стая на Приемното отделение е бил настанен, при какви условия и с колко
други лишени от свобода е пребивавал съвместно.
В становище,
предоставено от ГДИН (л. 30) е посочено, че през периода на изтърпяване на
наказанието на ищеца в стаите в които е пребивавал същият не са правени основни
ремонти, но са извършвани текущи ремонти, изразяващи се в своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняване е течове, подмяна на осветителни тела, своевременна
подмяна на счупени прозорци, боядисване на общите помещения (през 2017г.),
подмяна на дограма с нова (ПВЦ), поставяне на гранитогрес в общите умивални. Посочено
е в становището, че банята в Затвора – Пловдив е обща с под, покрит с мозайка и
стени – с фаянсови плочки, с обособена съблекалня, за да не се налага лишените
от свобода да се предвижват без дрехи по карето. Сочи се, че банята се ползва
по утвърдения график, като всички работещи лишени от свобода имат осигурен
достъп до нея, след приключване на всеки работен ден. С постъпването си в
затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки.
При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко
комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането се извършва по преценка на самия лишен от свобода (в
пералнята на Затвора или чрез изнасяне от близки), а сушенето по следния начин:
като се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от
самия лишен от свобода – има пригодени простори в общо помещение на поста или
отвън на карето. Посочено е също в становището от ГДИН, че във всяко спално
помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до
тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да
си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени в
стаята. Посочва се в становището, че никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена и съответно не би следвало да има наличие на мухъл. По отношение на
извършването на дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора гр.Пловдив,
е посочено, че ГДИН сключва централен договор за ДД обработка на всички
помещения в затворите и общежитията към тях, която обработка се извършва по
утвърден график. По делото са приложени
протоколи от извършена през 2021г. и 2022г. обработка на ДДД обработка на
помещенията в Затвор – Пловдив (л.14-18).
По искане
на ищеца по делото бе разпитан свидетелят И.С.И., който заяви, че познава ищеца
и е бил в една килия с него до излизането му от затвора. Били заедно в килия №
82 като според свидетеля М. е постъпил в Затвора през 2019г. и е работил в
Обособеното производство. Посочва, че килия № 82 била голяма – 12,5 на 6 метра
с две вишки, като по едно време в килията били 22-ма човека. Свидетелят потвърди,
че имало тоалетна в килията, но без топла вода, зимата било много хладно, имало
дървеници и хлебарки, мухъл и влага. Свидетелят потвърди, че в килията нямало
топла вода, имало дървеници и хлебарки. Прането се сушало в килията. Имало обща
баня с три-четири душа, където ходели работещите. Свидетелят потвърди, че е
било пръскано против хлебарки, но без резултат.
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗ въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.
12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на
чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Следователно отговорността на
ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното и
3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
По отношение на периода, за който се претендират
неимуществени вреди за престоя му на територията на затвора
Пловдив, а именно от 31.01.2021г. до 04.02.2022г. /датата, на която е
освободен от изтърпяване на наказанието/, съдът констатира следното:
От извършена служебна справка в деловодната система на
Административен съд – Пловдив се установява, че искова претенция на ищеца за
причинени неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС е била разгледана
за времето от 31.01.2019 г. до 16.07.2021 г. (адм.д. № 1950/ 2021 г.), поради
което исковата молба – предмет на настоящото съдебно производство следва да се
остави без разглеждане в частта за периода от 31.03.2021 г. до 16.07.2021 г.,
съответно производството по адм.д. № 563/2023 г. следва да бъде прекратено в
тази му част. Така след частично прекратяване на производството, искът ще
следва да се разгледа по същество само за периода от 17.07.2021г. до
04.02.2022г.
Видно от горецитираните становища и справката за
правно положение, ищецът М. *** на 28.11.2019г. и е освободен на 04.02.2022г.,
като представената от ответника – ГДИН информация по отношение на настаняването
на ищеца в Затвора гр.Пловдив се свежда до това, че от 02.06.2021г. до
20.07.2021г. л.св. М. е излежавал присъдата си в спално помещение № 30, поради
неотложен ремонт на стая № 82 на пост № 3. Площта на спалното помещение, в
което е бил настанен ищеца (без санитарния възел) е 16,86 кв.м., като за така
посочения период в същото помещение са пребивавали 10 лишени от свобода. Други
данни за условията, при които е бил настанен М. през разглеждания период
(17.07.2021г. до 04.02.2022г.) не са представени по делото.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под
стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни
случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България“ е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3
от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. А
според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
Площта и капацитетът на спалното помещение (№ 30), в
което е пребивавал ищецът през процесния исков период са посочени по-горе в
настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът намира,
че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия
на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив
от 17.07.2021г. до 04.02.2022г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба. В този период за времето от 17.07.2021г. до 20.07.2021г. по
делото са налице доказателства, че ищецът е пребивавал в помещение в Затвора -
Пловдив, без да му е осигурена от ответника минималната жилищна площ за един
лишен от свобода от 4 кв.м., а за времето от 21.07.2021г. до 04.02.2022г. от ответника
по делото не са представени никакви данни за настаняването на лицето, поради
което е приложима разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС. Т.е. за периода от
17.07.2021г. до 04.02.2022г., съгласно практиката на Съда по правата на човека
е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
По отношение на останалите оплаквания изложени в
исковата молба съдът намира следното:
По делото не се установиха данни да има гризачи и
дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото
свидетел. От страна на затворническата администрация са представени конкретни доказателства
за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Видно от събраните писмени и гласни доказателства
по делото, няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните
помещения е осигурен достъп до самостоятелен санитарен възел и течаща студена
вода. По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето за
достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. Освен това по
твърденията на ищеца, поддържани и от свидетеля, М. е работил в Затвора, а
видно от становището на ГДИН за работещите лишени от свобода е осигурено
ползване на банята всеки работен ден след приключването му. Отделно от това, се
установява, че на лишените от свобода в Затвора – Пловдив е разрешено да
разполагат с нагреватели, с помощта на които да затоплят вода. В този смисъл
оплакванията на ищеца относно липсата на топла и студена вода и санитарен възел
са неоснователни и недоказани.
Относно твърденията в исковата молба за наличието на
мухъл и влага в помещенията в затвора, от приетите по делото становища се
установи, че проветряването на спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, тъй като в помещенията са налични отваряеми прозорци за
естествена вентилация и не е възниквал проблем по отношение на проветряването,
респ. наличие на мухъл. От друга страна от ответника е представена информация за
извършвана в Затвора Пловдив своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване
на течове, боядисване на общите помещения на лишените от свобода, подмяна на
дограмата, поставяне на гранитогрес в общите умивални, което способства за
по-добрата хигиена, респ. намаляване на условията за развитие на влага и мухъл
в помещенията. Следва да се посочи в тази връзка, че видно от показанията на
свидетеля прането и сушенето на дрехите на лишените от свобода се осъществявало
от самите тях в спалните помещения (въпреки наличните по данни на ГДИН сушилня
и простори), поради
което за създаването на условия за развитие на мухъл и влага в помещенията няма
как да се търси отговорност от затворническата администрация.
Що се отнася до оплакването на
ищеца за ниски температури през зимата и топлина и задух през лятото в
помещенията в Затвора Пловдив, съдът намира същото за неоснователно. На първо
място, установява се от представеното от ответника становище, че в затвора
отоплението през зимата се осъществява посредством изградено централно-локално
парно, а през лятото съществува, както се каза по-горе възможност за
проветрение на помещенията. Поради това твърденията, че през зимата е студено,
а през лятото топло и задушно не могат да бъдат свързани пряко с неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а
именно, че докато е бил в Затвора – Пловдив е работел и не е воден на каре, е
необходимо да се посочи, че от събраните по делото гласни доказателства се потвърждава,
че в исковия период ищецът е действително е работел в Обособено производство и
като работещ следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно
работещите. Така, съгласно чл. 16а, т. 1 ППЗИНЗС, по време на работа на
лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията
работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на
престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява
трудова дейност, доброволно се отказва от това си право. Ето защо и това
оплакване на ищеца се явява неоснователно.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение
на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото:
относно пренаселеността на помещенията в Затвора гр. Пловдив, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието „справедливост“ е морално - етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се
има в предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Настоящият съдебен състав се съобразява с
постановените осъдителни решения срещу България на ЕСПЧ, относно размерът на присъдените
обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения. Съобразно това и при прилагането
на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което
следва да се присъди на ищеца за неимуществените вреди настъпили за периода от 17.07.2021г.
до 04.02.2022г. или общо 203 дни вкл. в Затвора гр.Пловдив, възлиза на 1220
лева. За останалата част - за разликата над 1220 лева до пълния предявен размер
от 25 000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид
претендирането на законна лихва от ищеца по иска, такава ще следва да се
присъди върху размера на присъденото обезщетение, доколкото се касае до
акцесорна претенция, следваща съдбата на главната. Според т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни
актове на администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на
издаването им, а за незаконни действия или бездействия на административните
органи – от момента на преустановяването им. Доколкото се касае до конкретна
искова претенция с начало и край на исковия период, който приключва на 04.02.2022
г., доколкото това е моментът на преустановяване на незаконосъобразното бездействие,
то законната лихва следва да се присъди от тази дата до окончателното изплащане
на обезщетението.
При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски
в размер на заплатената ДТ от 10 лв., в какъвто смисъл е и претенцията за
разноски.
По отношение на претендираните разноски от
процесуалния представител на ответника, съдът счита, че същият няма право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на С.М.М., ЕГН **********,
в частта за периода от 31.03.2021 г. до 16.07.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 563/2023 г. по описа на съда
в тази му част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на С.М.М.,
ЕГН ********** сумата в размер на 1220 /хиляда двеста и двадесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив за периода от
17.07.2021г. до 04.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението от 04.02.2022г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на С.М.М., ЕГН ********** сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Административен съд – Пловдив, а в прекратителната част – с частна
жалба в 7-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: