№ 165
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
гражданско дело № 20225000500295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 27 от 19.04.2022г., постановено по т.д.№ 147
по описа за 2021г. на ОС Х., с което е осъдена З. „Л.“ АД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67 А да заплати
на И. Х. А. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Д. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2 сумата
от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматично увреждане, изразяващо се в счупване
на лява ключица, причинено при ПТП, станало на 03.11.2016г. в с. Г.И.,
Община Д., обл. Х. по вина на Х.А.Х.в, водач на л.а. марка и модел „О.“ с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г.
до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за
разноски.
Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника З. „Л.“ АД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67
А, представлявано от адв. Д. С. с твърдения за неправилност, поради
нарушения на материалния закон, непълнота на доказателствата,
необоснованост и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в
1
обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът
отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца И. Х. А. ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д. И. И. ЕГН
********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2, представляван от адв. М. Т., с
който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
разноски, вкл. присъждане на възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на И. Х. А.
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. И.
И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.№ 31, ет.2 срещу З. „Л.“ АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул. С.ш. № 67 А с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които сe
основава иска се свеждат до следното: при ПТП, станало на 03.11.2016 г.
около 14.15 ч. в с. Г.И., Община Д., обл. Х. между л.а. О., с ДК № ***,
управляван от Х.А.Х.в и л.а. Ф.П. с ДК № ***, управляван от Д. Д.в Д. са
пострадали пътниците в л.а. О. – Д. И. И., А.Д. И. и И. Х. А.. Очертава
следния механизъм на станалото ПТП - водача Д., управлявайки лек
автомобил Ф.П. се е движил по път *** П. – Х., като на излизане от с. Г.И.
посока гр. Х. подал ляв мигач и се преустроил в лявата лента с намерения да
продължи към гр. Д., като спрял, за да пропусне движещия се в направо по
път с предимство водач на л.а. О., който вместо да продължи направо се
отклонил наляво и се ударил челно в изчакващия го л.а. Ф.П.. Описаният
механизъм е отразен в съставения протокол за ПТП № 23 с рег. № *** от
09.11.2016г. на РУ на МВР Д., от който се установява и факта, че виновния
водач е имал застраховка на гражданската си отговорност при ответника,
валидна към датата на ПТП-то. Ищцата заявява, че вследствие претърпяното
ПТП е пострадала, като при извършения й преглед в Бърза помощ и
ортопедията на МБАЛ Х. е установено счупване на лявата й ключица,
направена й е мека превръзка тип осмоза и е освободена за домашно лечение.
Като твърди, че претърпяното увреждане е предизвикало значителни болки и
страдания, наложило е ограничаване на движенията на лявата ръка и въпреки,
че фрактурата е консолидирана при извършен преглед при ортопед близо 5
години след инцидента са установени ограничени движения – обдукция и
ротация в лявата раменна става, което продължава да създава дискомфорт,
ищцата заявява, че е отправила претенция до отговорния застраховател, но
той нито е определил, нито е заплатил обезщетение, ищцата настоява съда да
постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната
2
лихва, считано от 25.01.2019г. до окончателното й заплащане. Претендира
разноски.
Ответникът – З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., район С., бул. С.ш. № 67 А, представляван от адв. Д. С. е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на претърпяни от ищеца
неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка със
станалото ПТП. Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 30 от 25.01.2019г., по която няма
данни застрахователя, нито да е определил, нито да е заплатил обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
С постановление от 03.02.2017г. на РП Д. е прекратено досъдебно
производство № 781/2016г. по описа на РУ на МВР Д., образувано срещу
Х.А.Х.в за това, че на 03.11.2016г. в с. Г.И., Община Д. при управление на
МПС - лек автомобил «О.» с ДК № *** е нарушил правилата за движение и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Д. И. на 5г.,
изразяваща се във фрактура на ляво бедро – престъпление по чл. 343, ал.1 б.б
вр. чл. 342, ал.1 НК. Основанието за прекратяване на досъдебното
производство е чл. 343, ал.2 НК - изразеното от Д. И., майка на пострадалата
А. И. нежелание да се води наказателно производство за причиненото
увреждане на детето й.
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23 от
03.11.2016г., в който е отразен следния механизъм на станалото ПТП: МПС
О. с водач Х. навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в
движещия се срещу него по път с предимство «Ф.П.» с водач Д., като водача
Х. превозва дете на задната седалка на автомобила без система за
обезопА.ване, вследствие което е пострадало детето А. И. – пътник в л.а. О.,
която е получила фрактура на ляво бедро.
От приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4480
3
от 03.11.2016г. – л.8 и конкретното снетата анамнеза се установява, че ищцата
И. Х. А. е пострадала при ПТП, плаче, държи се за лявата ръка, а в
окосмената част на главата има повърхностна рана. С основна диагноза
«счупване на ключицата» е издадения амбулаторен лист 006528 от
25.11.2016г. – л.9.
От приетата от съда и неоспорена от страните СМЕ на в.л. д-р Х.Е. и от
разпита му при приемане на заключението се установява, че вследствие
претърпянатото ПТП ищцата е получила счупване на лявата ключица, като
обичайния срок за възстановяване е до месец и половина, без данни за
усложнения при лечението на травмата, като е уточнил, че оздравителния
процес е приключил и прогнозата е благоприятна.
Няма спор между страните, че гражданската отговорност на Х.А.Х.в е
била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество,
което се установява и от извършената проверка за сключена застраховка
«Гражданска отговорност» - л.13.
Не се спори, а това се установява и от приложеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №* от 28.01.2015г., че
ищцата И. А. е дъщеря на Д. И. И. и Х.А.Х.в – л.11.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат
до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е
прието, че ищцата е увредена при станалото на 03.11.2016г. ПТП, респ., че на
същата се дължи обезщетение.
Настоящият състав на съда изцяло възприема формирания от
решаващия съд извод за това, че ищцата е пострадала при станалото на
03.11.2016г. ПТП, който се подкрепя както от събраните по делото писмени
доказателства – лист за преглед в «Спешно отделение» и амбулаторен лист, а
и от приетата от съда и без възражения от страните СМЕ на д-р Х.Е..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 23 като официален писмен документ, в
който ищцата не е посочена като пострадала и данните от който са
подкрепени и от постановлението на РП за прекратяване на наказателното
производство следва да бъдат зачетени като установени. Съставеният
констативен протокол за ПТП е официален свидетестващ документ, чиято
материална доказателствена сила е опровергана от приетите писмени
доказателства – лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4480
от03.11.2016г.и амбулаторен лист от 25.11.2016г., които не са оспорени от
ответника, а също от приетата като неоспорена от страните съдебно
медицинска експертиза. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че при
разпита на Д. И. като пострадала в хода на образуваното досъдебно
производство същата е заявила, че дъщеря й И. А. не е била в автомобила по
време на станалото ПТП. Видно от приложеното досъдебно производство и
конкретно съставения протокол от проведен разпит на свидетел на
4
09.11.2016г. Д. И. е заявила, че след станалото ПТП «…един познат на мъжа й
откарал нея и децата им в гр. Х.».
Невярно е и твърдението на жалбоподателя, че Д. И. не е отправила
претенция до застрахователя за определяне на обезщетение за претърпените
от детето й И. А. травматични увреждания при станалото на 03.11.2016г.
ПТП, който факт се установява от представената претенция вх. № 30 от
25.01.2019г. – л.12.
Въз основа на изложеното до тук съдът приема за установена
причинната връзка между станалото на 03.11.2016г. ПТП и претърпяното от
малолетната И. А. увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица,
поради което и следва да се разгледа следващия спорен въпрос, касаещ
определения за дължим размер на обезщетението и съответен ли е той на
критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
От събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Т.
Х., баба на ищцата, които съдът кредитира като преки и непосредствени се
установява, че И. била със счупена ключица, което наложило обездвижване
на ръката, както и че тя започвала да плаче при допир по същата ръка, а и
понастоящем при движение се оплаква от болки в лявата ръка. В аналогичен
смисъл са и обясненията, дадени от майката на ищцата, която сочи, че
счупването на ключицата наложило превръзка на ръката за 23 дни, като в
период от около 2-3 месеца движенията на дъщеря й й били «направо ад»,
плачела постоянно, ръката я боляла, не спяла, а и по настоящем е с
ограничени движения и я щади. От значение за дължимия справедлив размер
на обезщетението е и заключението на в.л. д-р Х.Е., който сочи, че обичайния
срок за възстановяване от травмата – счупване на лява ключица е до месец и
половина, като оздравителния процес е приключил и прогнозата е
благоприятна.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. ТакИ. обективни обстоятелства в конкретният
случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се в счупване на лява
ключица на малолетно дете, което е предизвикало болки и страдания у него,
интензивни в първите няколко дни, наложили обездвижване на ръката за
период по – кратък от месец и с налични ограничения в двигателната
активност и понастоящем. Преценявайки от една страна младата, детска
възраст на увредената и факта, че оздравителния процес е приключил без
усложнения, макар и с данни за остатъчни ограничения в двигателната
активност на счупената ръка, съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 15 000 лв..Спосоченият размер,
според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за
репарация на търпените от И. А. неимуществени вреди,като се съобразят
5
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и
същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир
за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и обжалвания негов съдебен акт в частта, с която на ищеца
е присъдено обезщетение в размера 15 000 лв., като съобразено с материалния
и процесуален закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък се изразяват
в определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА възнаграждение за адвокат М. Т.,
който е осъществил безплатно процесуално представителство по отношение
на малолетната И. А.. Дължимото се възнаграждение на адв. М. Т., съгласно
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения е в размер на сумата от 980 лв., която следва да се възложи за
заплащане в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 19.04.2022г., постановено по т.д. №
147/2021г. по описа на Окръжен съд Х. в обжалваната част, с която е осъдена
З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район С., бул.
С.ш. № 67 А да заплати на И. Х. А. ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Д. И. И. ЕГН ********** с адрес гр. Х., ул. П.
№ 31, ет.2 сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане, изразяващо
се в счупване на лява ключица, причинено при ПТП, станало на 03.11.2016г.
в с. Г.И., Община Д., обл. Х. по вина на Х.А.Х.в, водач на л.а. марка и модел
„О.“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., район С., бул. С.ш. № 67 А да заплати на адвокат М. Т. Т. ЕГН **********
от АК Х. сума в размер на 980 лева, представляваща определено
възнаграждение за адвокат, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за осъществено от
него безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7