Р Е Ш Е Н И Е
№
266
гр.
Велико Търново, 27.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 352/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е
образувано по жалба на Д.Ц.П. ***, чрез адвокат П.П., против Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-1275-000312/17.05.2021 г. на началник сектор ПП към ОД на
МВР – Велико Търново, с която спрямо оспорващия е приложена такава от вида
„прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Рено Еспейс с рег. ***, за
срок от 6 месеца, считан от 15.05.2021 г.“ за дето това ППС е било управлявано от
неправоспособно лице.
В жалбата и съдебното
производство се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият
счита, че същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Твърди, че при
прилагане на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и мярката е в противоречие с
материалния закон. В тази връзка, твърди, че автомобилът е бил предоставен и
управляван от правоспособния водач С.В., а не на посочения в АУАН, послужил
като основание за прилагане на процесната ПАМ Й.Я., който безспорно е бил лишен
по административен ред от право да управлява МПС, като тези лица са дали
подробни обяснения и възражения срещу АУАН, в които твърдят безпротиворечиво,
че проверяващите полицаи, след като са ги спрели, са им разпоредели да разменят
местата си в колата, по начин, че да посочат като водач неправоспособния Я. и
да санкционират същия, а във връзка с неговото нарушение – да приложат и
процесната ПАМ спрямо П.. Предвид горното, оспорващият твърди, че автомобилът е
бил управляван от правоспособно лице, на което не е наложено наказание лишаване
от правоуправление и това е С.С., поради което неоснователно спрямо собственика
на ППС е приложена процесната ПАМ. Не претендира разноски.
Ответната страна – началникът
на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище изразява подробно становище за
законосъобразност и валидност на процесната заповед. Не претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 21-1275-000312/17.05.2021
г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново спрямо Д.Ц.П. ***, като
собственик на лек автомобил Рено Еспейс с рег. ***, е приложена ПАМ прекратяване
на регистрацията на притежаваното от него МПС за срок от 6 месеца, считано от
15.05.2021 г., за дето това ППС е било управлявано от неправоспособно лице – Й.Я.,
който от своя страна е лишен от право да управлява МПС по административен ред с
влязло в сила НП № 19-1275-000918/22.05.2019 г., с което му е наложено
наказание 30 месеца лишаване от право да управлява МПС. Заповедта за прилагане
на ПАМ е връчена на адресата й на 25.05.2021 г.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 15.05.2021 г., около 22.15 часа в гр.
Велико Търново, на ул. България срещу № 64, в посока на движение към ул. Васил
Левски е установено при полицейска проверка, че лишеният от право да управлява
МПС по административен ред Й.Я. управлявал автомобила на Д.Ц.П., като за това
на водача е съставен АУАН № GА391246/15.05.2021 г. Този АУАН е
представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на този
АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, като в допълнение е
посочено, че водачът отказва и проверка за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта с техническо средство и отказва да изпълни предписание за
медицинско изследване за това. Посочено е, че водачът не бил поставил и обезопасителен
колан, а и не представя талон за регистрация на МПС, което управлява.
От ответника е
представена пълната административна преписка във връзка с издаване на
процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН съставен за нарушенията от
15.05.2021 г. на Й.Я. и приложенията и възраженията към него, влязлото в сила
НП № 19-1275-000918/22.05.2019 г., с което на Й.Я. е наложено наказание 30
месеца лишаване от право да управлява МПС, както и доказателства относно
компетентността на органа, издал оспорената заповед.
По искане на жалбоподателя
в настоящето дело са разпитани като свидетели С.В. и Й.Я., които са дали
показания за фактите и обстоятелствата във връзка с проверката от 15.05.2021
г., които ще бъдат обсъдени по-долу по съществото на спора.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник на сектор ПП към ОД
на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-659/26.02.2021
г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на
издателя на акта – началника на сектор ПП (т. 1.2), т. е. заповедта е издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма и е мотивирана от фактическа и правна гледна точка - в нея
подробно е описана фактическата обстановка, посочено е и правното основание за
издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, който предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Неоснователни са
възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в съставения във
връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е самостоятелно,
същото е административно и към него са неотносими изискванията на ЗАНН. В този
смисъл каквото и процесуални, и формални нарушения да има при съставянето на
АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство, което не изисква
установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за предприемане на
ПАМ във връзка с него.
Неоснователни са
възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е приложен неправилно
и материалният закон. Според чл. 171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, ПАМ от вида на процесната - прекратяване за
срок от 6 месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство, се
прилага в няколко случая, един от които е спрямо собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от посочените
обстоятелства: 1. без да е правоспособен водач; 2. не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство или 3. след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред или 4. свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. В случая се претендира да е
изпълнена третата хипотези от горепосочените, а именно – защото процесното ППС
на оспорващия е било управлявано от лице, което с влязло в сила НП е лишен по
административен ред от право да управлява моторно превозно средство.
Следователно релевантните факти за делото са два: кой е управлявал МПС и е ли
той лишен от право да управлява моторно превозно средство.
Относно първия от
тези два факта, ответникът твърди, че процесното МПС на 15.05.2021 г. е
управлявано от Я.Й., като във връзка с доказването му представя АУАН срещу
същия като водач на процесния автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на
административни нарушения по този закон
се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален
свидетелстващ документ АУАН GА391246/15.05.2021 г. се ползва и с
обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените
с него факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.
Ангажираните по делото доказателства от жалбоподателя не опровергават
констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на
обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което
съдът приема, че тя съответства на действителната такава, а именно
дерегистрирания с процесната заповед автомобил на 15.05.2021 г. е бил
управляван от Й.Я..
В тази връзка съдът
не кредитира показанията на свидетелите Й.Я. и С.С., установяващи, че водач на
автомобила по същото време била С. по следните съображения: Преди всичко съдът
намира, че не може да кредитира показанията на Й.Я. защото те представляват
негова лична защитна теза, във връзка с констатирани серия нарушения, извършени
от него самия лично като водач. Обстоятелството, че процесната ПАМ е приложена
във връзка с едно от няколкото нарушения, извършени от него и установени при проверката
на 15.05.2021 г. го прави пряко заинтересован от изхода на това дело,
пристрастен и необективен. На следващо място, показанията на Я. не
кореспондират по редица съществени въпроси с показанията на С.С.. Св. С.
твърди, че взела колата на оспорващия от паркинга пред работата й, непосредствено
след като приключила работа, като на паркинга видяла Й., който я помолил да го
закара вкъщи. Според св. Й.Я. обаче, със С. се били предварително чули, като тя
го помолила да я придружи и да отиде с нея да си свърши някаква лична работа –
да закарат кучето й в клиника. Свидетелката С. в показанията си пред съда не
твърди, че съвместното им пътуване на 15.05.2021 г. е свързано с куче и
посещение на ветеринар, но в писмените си обяснения по случая при проверката е
посочила, че „по спешност трябвало да заведе кучето си на преглед в клиника в
посока към Пазара“. За факта, че в колата при спирането и проверката е имало
куче свидетелства и Докладната записка от ПИ Т.Г.– актосъставител (л. 45 от
делото). Ето защо съдът приема, че пътуването се е наложило, за да се транспортира
кучето на С. до ветеринар, като животното било в колата при проверката. При
положение обаче, че се касае за нуждаещо се от преглед животно, собственост на С.,
което е транспортирано с чужд автомобил, е логично да се очаква, че именно стопанката
на кучето ще държи същото докато се движат, което изключва възможността
едновременно с това С. да е управлявала колата. Това изцяло логическо
предположение се подкрепя и от преките писмени доказателства по делото. Че именно
Я. управлявал МПС сочат писмените обяснения на актосъставителя и докладната
записка от ст. инспектор Д.във връзка с проверката на възражението срещу АУАН
от Я., в което последният е заявил, че проверяващите полицаи го принудили, след
като спрели автомобила, да се размени със С., като заеме вместо нея мястото на
водача. Самите твърдения на Я., че им било разпоредено да се разменят със С.
съдът не кредитира, защото са лишени от всякаква логика и смисъл, доколкото
остава абсолютно неясно защо още преди да извършат проверка на самоличността на
лицата, дали са правоспособни водачи и дали са употребили алкохол проверяващите
са „избрали“ за нарушител неправоспособния водач, а и защо е било изобщо наложително
пътниците непременно да си „разменят“ местата, след като би било достатъчно Я.просто
да заеме водаческото място, без значение къде точно ще се намира в колата С.,
ако целта на проверката е било уличаването му в нарушения, които не е извършил.
Твърдението, че проверяващите познавали Я. по повод предходен инцидент също
само по себе си е недоказано, особено като се има предвид, че актосъставителят и
свидетелят на АУАН не са наказващи органи и принципно не знаят съдбата на всяка
своя проверка, вкл. предходната на Я.. На края, не е спорно, че процесната
проверка на 15.05.2021 г. не е била записана от камерата на АИСВПК, монтирана в
патрулната кола. Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, проверка на
водач и ППС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама
полицейски служители, като проверяваното ППС да бъде в обхвата за заснемане на
камерите на АИСВПК по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, видео- и
аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера.
Както се каза, в случая такъв запис липсва. Той липсва обаче по вина на водача.
Единствено свидетелката С. твърди, че тя, като водач на автомобила, спряла непосредствено
пред полицейската кола, докато и свидетелят Я. и полицейските служители –
актосъставителя и извършилия проверката на възражението срещу акта сочат, че
автомобилът на оспорващия е бил спрян на значително разстояние от полицейския. Съдът
не кредитира твърдението на С., че колата е спряна непосредствено пред полицейската,
защото изобщо не кредитира по мотивите по-горе твърдението й че тя е шофирала,
респективно - и спряла по този начин, но и защото дори самия св. Я. признава, че
автомобилът се е намирал на около 15 метра пред полицейската кола. След като водачът
на процесния автомобил е решил да спре на значително разстояние от колата на
проверяващите (вероятно точно за да има време да се размени с возещата се до
него С., която да заеме мястото на шофьора в колата) и по този начин сам се е поставил
извън обхвана на камерата, с която са оборудвани всички патрулни коли
осъществяващи ППД, не може да черпи права от своето противоправно поведение (вкл.
като се позовава на нередности в проверката), но и мотивира съдът да приеме, че
именно водачът е бил този, който е целял да осуети записа, защото той би го
компрометирал (като покаже, че Я.и С. след спирането се разменят, което именно
е мотивирало служителите да им разпоредят не да се разменят, а реално да заемат
първоначалните си места, които са имали при управлението на автомобила). Ето
защо съдът не намира никакви основания да не кредитира показанията на актосъставителя
Т.Г., както са отразени в докладната му записка във връзка с проверката по
възраженията на нарушителя, че водачът умишлено паркирал МПС на разстояние
около 15 метра (на колкото признава, че е отстоял автомобилът дори и Я. пред
съда) и се разменил с возещата се до него жена, като полицейският служител бил пряк
свидетел на размяната, която се осъществила преди изобщо да се установи
самоличността на лицата.
По тези съображения
намира за доказано обстоятелството, че процесният автомобил в момента непосредствено
преди проверката на 15.05.2021 г. бил управляван от Я., който се опитал да
представи С. за водач, като за целта се разменил с нея, непосредствено след
спиране на автомобила, а не че С. управлявала колата и не изпълнила
разпореждането на полицейските служители да заеме мястото на пътник встрани от
водача и да отстъпи водаческото на Я..
Относно втория
релевантен факт – е ли Я.правоспособен водач, по делото няма спор, доколкото
самият той признава, а се доказва и от приетите без оспорване документи, че
това лице е лишено от право да управлява МПС, тъй като му е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца с влязло в
сила НП от 22.05.2019 г., като към 15.05.2021 г. този срок не изтекъл и след
като е така, водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно
изброени в чл. 171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване
регистрацията на ППС“. Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2А,
б „а“ от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на
вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда,
предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него
обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните
лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
приложи посочената мярка. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ
спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване
нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето,
управляващо автомобила му, е лишено от права. Отношенията между оспорващия – от
една страна, и водача и лицето на което е предоставил автомобила – от друга,
могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да
изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките
за това.
Съгласно чл. 171, т.
2а от ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на
регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година.
Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният
орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока.
В случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз
основа на кои факти и обстоятелства е наложен посоченият 6 месечен срок на
принудителната административна мярка, но доколкото той е минималният по закон,
нарушението не е съществено, доколкото не засяга отрицателно правата на оспорващия
да се защити в рамките на административното производство и не може да се
обоснове приложение на ПАМ в по-кратък срок изобщо.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в
движението, като се осуети възможността с процесния автомобил да се извършат
други нарушения на правилата на ЗДвП.
Предвид изложеното и
в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК
и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ц.П. *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-1275-000312/17.05.2021 г. на началник сектор ПП към ОД на
МВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: