Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. 01.09.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 юли 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5923,
по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът
„Бултрако” АД, гр. София,
чрез пълномощника си, твърди, че е депозирало пред PC гр.Стара Загора,
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника „Ай Ем Ай" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. Васил
Левски, № 62, ет.З, ап.7, представлявано от Илко Г. Илиев, по което било
образувано ч.гр.д. № 3667/2019г., по описа на PC гр.Стара Загора, като е
издадена заповед за изпълнение. Поради това, че длъжникът не бил открит на
посочените адреси, съдът указал на ищеца за възможността му да предяви установителен
иск за вземането си. В законоустановения срок, ищецът предявява настоящия иск.
Твърди,
че „Бултрако” АД предоставило на
ответника „Ай Ем Ай” ЕООД за ползване диагностичен софтуер, за което била
издадена фактура № **********/13.03.2019г. Съгласно тази фактура, подписана от
страните по делото, „Ай Ем Ай" ЕООД следвало да заплати в срок до
27.03.2019 г. такса за ползването на предоставения от „Бултрако” АД
диагностичен софтуер, в размер на 15 394.82 лева. До момента на завеждане на
исковата молба „Ай Ем Ай" ЕООД не заплатило на ищеца сумата по фактурата.
Ищецът
моли, след доказване на твърдяното от него, съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът „Ай Ем Ай” ЕООД ЕИК ********* му
дължи сумата 15 394.82 лева, представляваща главница, за незаплатена такса за
диагностичен софтуер, по издадена ф-ра № **********/13.03.2019г., ведно със
законна лихва за периода от 15.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендира
за съдебните разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение направени по
заповедното производство. Претендира и за разноските по настоящото дело.
Ответникът „Ай Ем Ай” ЕООД, гр. Стара Загора, в
законоопределения срок, чрез пълномощника си, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен. Оспорва претендираното вземане по процесната фактура, като
твърди, че в същата не е посочен период на предоставена услуга, нито е
конкретизиран видът й. С ищеца „БУЛТРАКО" АД имали уговорка да им бъде
предоставен за ползване диагностичен софтуер на производителя Хонда Япония,
като им било обяснено, че стойността на софтуера ще бъде разпределяна между
всички дилъри /дистрибутори/ на Хонда в България. Твърди, че получения достъп
на дружеството до диагностичния софтуер бил за съвсем кратко време, което не
оправдавало фактурираната стойност на
услугата. Липсвало информация от страна на ищеца за общата стойност на софтуера
и за начина на разпределянето й между всичките дилъри в България, каквато била
уговорката. Счита, че услугата, която ищецът е обещал, не била изпълнена в
пълен обем, нито в съответствие с договорената цена. Цитира част от електронно
писмо на ищеца до дружеството ответник:„Съгласно изискванията на Хонда, всеки
оторизиран дилър е задължен да заплаща ежегодно такса за използването на
каталог за резервни части, достъп до електронни сервизни каталози, поддръжка на
специализирания диагностичен тестер и друга необходима за всекидневната дейност
информация. Сумарната стойност на ползваните от „Ай Ем Ай” ЕООД услуги през
периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г. е 12240 лв., с ДДС. Тази сума е
заплатена от „Бултрако” АД към Хонда през април
Както
било упоменато в писмото, дължимата сума следвало да е съобразена с дела на
дружеството ответник, който пък се определял от броя на дистрибуторите в
България. Нещо повече, дължимата сума не включвала само и единствено такса за
диагностичен софтуер, както било посочено в процесната фактура №
30186/13.03.2019 год., а още и такса за използване на каталог за резервни части
и достъп до електронни сервизни каталози.
Ответникът твърди, че от м.ноември
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощника си, който изцяло поддържа исковата молба. Пълномощникът
на ответното дружество пледира за отхвърляне на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 3667/2019 г., по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 1897/16.07.2019г., с която е
разпоредил ответното дружество „Ай Ем Ай” ЕООД, гр. Стара Загора, да заплати на
ищеца „Бултрако” АД, гр. София, сумата от 15 394.82 лв., представляваща
главница за незаплатена такса за диагностичен софтуер, за която има издадена
фактура № **********/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1007.88
лв., представляваща разноски. На заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят –
ищец по настоящото дело, в законоустановения срок, е предявил срещу длъжника –
ответник по делото, иск по реда на чл. 422 от ГПК за вземането си.
По делото е
представена фактура № **********/13.03.2019г., издадена от “Бултрако“ АД, гр.
София, на получателя „Ай Ем Ай” ЕООД, гр. Стара Загора, надлежно подписана за двете страни, за сумата от 15 394.82
лв., представляваща такса за диагностичен софтуер.
Правното
твърдение на ищеца е, че издадената фактура е по повод облигационни правоотношения
между страните, по предоставен от ищеца за ползване от ответника на
диагностичен софтуер. Стойността на фактурата е сбор от неплатено задължение от
3090 лв. за периода 01.04.2015г. – 31.03.2016г., и неплатено задължение от
12 278.78 лв. за периода 01.04.2016г. – 31.03.2017г., и сумата от 26.04
лв.
За наличието на облигационни
взаимоотношения между страните, ищецът представя договор от
11.11.2010г., подписан между „Бултрако“ АД, в качеството на възложител, и „Ай
Ем Ай“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил на изпълнителя да извърши поддръжката и ремонта на леки автомобили,
мотоциклети, производство на японската фирма „Хонда“ по време на гаранционния и
извънгаранционния срок, съгласно действащите закони в страната, като се спазват
изискванията на
завода производител. Съгл. чл. 2.1.3 от договора, възложителят предоставя на
изпълнителя всички специализирани инструменти и уреди, ноебоходими за поддръжка
и ремонт на автомобилите и мотоциклетите Хонда, както и пълна и актуална
техническа и ремонтна информация. Съгл. чл. 2.3 от договора, ответникът се е
задължил да закупи от ищеца необходимият специализиран инструмент и
диагностични уреди и да заплаща редовно годишна такса за използване на
техническа информация от сайта „Хонда“ по цени, определени от доставчика „Хонда
Мотор“.
Видно от представените писмени
доказателства – фактури, протоколи за прихващане, извлечения от сметки, се
установява, че ответникът е извършвал периодични, частични плащания за
предоставения му софтуер, макар и с известно забавяне, респ. с извършване на
прихващане на насрещни задължения. С покана, изх. № Б-26/09.05.2018г.,
адресирана от ищеца до ответника, последният е поканен да заплати дължима
годишна такса за използване на техническа информация за периода до
31.03.2017г., в общ размер на 15 368.78 лв., както и сумата от 26.04 лв. –
дължима сума по фактура № 23200/30.03.2017г.Поканата е връчена на ответника на
11.05.2018г. /видно от обратна разписка/. В отговор на поканата, ответното
дружество, чрез управителя си, с писмо от 25.05.2018г. е посочил, че поради
влошено финансово положение, собствената на дружеството база е обявена за
продажба, като със средствата ще изчистят задължението за използване на
техническата информация. Поискана е възможност за изчакване за плащането, като
е посочено, че сумата по ф- ра № 23200/30.03.2017г. е изцяло платена.
Представена
е също и извадка от електронно писмо от 09.06.2017г., адресирано до ищеца, в
което управителят на ответното дружество предлага схема за разсрочено закриване
на задълженията за софтуера.
С оглед
установяване твърдението на ищеца за предоставената услуга за процесния период,
по делото е изслушан свидетеля Петър Спасов. Същият работи в „Бултрако“ АД от
2013г., като дейността му е свързана с осигуряване на ръчни и софтуерни
продукти. Свидетелят описва съдържанието на диагностичния софтуер, което
включва техническа информация, инструкция за ремонт на автомобили, сервизни
каталози,електронни каталози за резервни части, процедури за наемане на
специализирани инструменти, модули за обучение, и др., като достъпът до всичко
това става само с потребителско име и парола. Когато през 2013г. свидетелят е
бил назначен на съответната длъжност, такъв достъп вече е бил предоставен на
ответника, като никога не е имало възражения или рекламации от страна на
последния за прекъсването му. Заплащането на този софтуер ставало чрез такса,
която се плаща чрез официалния представител на „Хонда България“/ищеца/ към
„Хонда Европа“. Последното дружество издава фактура на ищеца, който изчислява
пропорционално таксата на всеки дилър и издава съответната фактура. Свидетелят
твърди, че през периода 2015г. – 2016г. ответното дружество е имало финансови
затруднения, поради което дължимата такса е била разделена на няколко вноски.
Твърди също, че въпреки обещанията от страна на ответника, последният не е
платил дължимата такса и за периода 01.04.2016г. – 31.03.2017г.
Св. В.Г. твърди, че до края на 2017г. е отговарял за
обслужването на гаранционните автомобили в ответното дружество, като до тогава
е ползвал софтуера на ищеца. Твърди, че без този софтуер не може да се
реализира ремонт на автомобил, според стандартите на „Хонда“. Свидетелят не
знае дали след 2017г. е имало предоставена софтуерна услуга.
Показанията на изслушаните свидетели са кредитирани
с доверие от съда.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Настоящият иск е основан на твърдението на ищеца за наличието на постигната между него
и ответника договореност, съгласно която последният е ползвал предоставена му
от ищеца софтуерна услуга, срещу задължението за плащане на годишна такса. Т.е
взаимоотношенията са по договор за изработка.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален
договор, чието сключване настъпва с постигането на съгласието между насрещните
страни относно същественото му съдържание, без законът да обуславя
действителността на договора от спазването на определена форма на обективиране
на това съгласие. Предвид това, доказването на сключването между страните на
договор за услуга е възможно с всички доказателствени средства, при
ограниченията на чл. 164 от ГПК. Сключването на такъв договор се установява от представения
договор от 11.11.2010г., в чието съдържание се уреждат взаимоотношенията между
страните по повод предоставена от ищеца на ответника техническа и ремонтна
информация от сайта на Хонда, срещу задължението за плащане на годишна такса за
използването й. Пряко доказателство за сключването на договор за изработка е и двустранно
– подписаната от страните, фактура № **********/13.03.2019г., чието съществено
съдържание /дължима такса за диагностичен софтуер/ е обективирано в нея.
Съгласно чл. 264, ал.2
от ЗЗД, поръчващият следва да приеме работата и да релевира всички
възражения за явни недостатъци на изработеното, като разпоредбата на чл. 264, ал.3
от ЗЗД изрично посочва, че ако не направи това работата се смята за
приета. Съгласно чл. 266 ЗЗД
задължението на поръчващия става изискуемо от момента на приемане на работата.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се
установява, че работата по договора – предоставяне на диагностичен софтуер, е
осъществена от изпълнителя, като ответникът е извършвал периодични плащания. С извършването
на тези периодични плащания, ответникът, всъщност, е приел доставената му
услуга. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не представя доказателства
относно направените от него възражения, касаещи неизпълнение в пълен обем на
задълженията от страна на ищеца за предоставяне на услугата, за несъответствие
на цената с направените договорки. Видно от представените писмени доказателства
– кореспонденция между страните, както и извършвани периодични плащания, се
установява, че ответникът е признал задължението
си към ищеца, като е предложил и схема на разсрочено плащане. Или, ищецът е
изпълнил задълженията си към ответника, като е предоставил за ползване
диагностичен софтуер, като при липсата на данни за плащане дължимата от
ответника такса за услугата, сумата по процесната фактура се явява дължима.
С оглед на гореизложеното, предявеният установителен
иск се явява основателен и изцяло доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Върху
дължимата главница следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 15.07.2019г. до окончателното й
изплащане.
С оглед на гореизложеното съдът следва да признае за
установено по отношение на “АЙ ЕМ АЙ” ЕООД, гр. Стара Загора, че същото дружество дължи на „БУЛТРАКО“ АД,
гр. София, сумата 15 394.82 лв. за главница, представляваща неизплатено
задължение по фактура № **********/13.03.2019 г., представляваща
неплатена такса за ползване на диагностичен софтуер, ведно със законната лихва
върху главницата от 15.07.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1897/16.07.2019г. по ч.гр.д. № 3667/2019г., по описа на СтРС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски – 1007.88 лв., както и тези, направени в настоящото – 1308 лв./съобразно
приложения списък на разноски/.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „АЙ ЕМ АЙ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Васил
Левски № 62, ет.3, ап.7, представлявано от Илко Г. Илиев, че дължи на „БУЛТРАКО” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 111, сгр.А, ет.1,
представлявано от Костадин Петков Грозданов, сумата
15 394.82 лв. за главница, представляваща неизплатено задължение по
фактура № **********/13.03.2019 г., за неплатена
такса за ползване на диагностичен софтуер, ведно със законната лихва върху главницата от
15.07.2019г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1897/16.07.2019г. по ч.гр.д. № 3667/2019г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА „АЙ ЕМ АЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Васил Левски № 62, ет.3, ап.7, представлявано от Илко Г. Илиев, да
заплати на „БУЛТРАКО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 111, сгр.А, ет.1, представлявано от Костадин Петков
Грозданов, сумата от 1007.88 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 3667/2019г.,
по описа на СтРС, разноски, както и сумата 1308 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: