Р Е Ш Е Н И
Е № 260 004
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 18.01.2021 г.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от 11.01.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 37 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото е изходяща от „Е.П.“ ЕООД, *** въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело
158/2015 г. решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете
по чл.145 от ТЗ на „Е.П.“ЕООД, *** против Г.Е.Т., ЕГН **********,*** за разликата между претендирания сборен размер от .........лв.
и уважения сборен такъв от 9 315,44 лв., която разлика включва обезщетенията за
нанесени виновно от ответника имуществени вреди на дружеството-ищец през време
на осъществяваното от него управление, както следва:
-
55 025 лв., равняващи се на
неоснователно извършени от ответника за периода 01. 01. 2012 г. - 10.05.2014
г. парични преводи от банкова сметка ***етка и останали невъзстановени на
същото дружество,
-
липсваща касова наличност в размер на 107 693,74 лв. към 10.05.2014 г. следствие
на извършени от ответника касови тегления от сметките на дружеството-ищец за
периода 01.01.2012 г. - 10.05.2014 год. без
разходооправдателни документи и
-
2 895,85 лв. начислени на дружеството за 2012 г.-2014 г. лихви за забава в резултат на забавени плащания на данъчни и
осигурителни задължения и
„Е.П.“ ЕООД, *** е осъдено да заплати на Г.Е.Т., ЕГН **********,*** сумата от 4 868, 21 лв. съдебни разноски по
компенсация.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна намира жалбата за
неоснователна.
Първоначално по повод на същата е било образувано в. т. дело № 497/2017 г. по описа
на ПАС. То е приключило с решение потвърждаващо първоинстанционния акт.
Същото е било обжалвано пред ВКС. Този съд с решение постановено по т. дело №
1204/2018 г. по описа му е отменил решението по т. дело № 497/2017 г. и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Така
се е стигнало до образуване на настоящето дело.
Съдът, като се запозна с акта предмет на
обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 20.02.2015 г. в Пловдивския окръжен съд
е постъпила изходяща от „Е.П.“ ЕООД, *** искова молба против Г.Е.Т., ЕГН **********,***.
В обстоятелствената част на
същата на
първо место се сочи , че в периода 12.11.2007 г. -
14.05.2014 г. Г.Е.Т. е бил управител на ищцовото дружество. Споменато е, че
едноличен собственик на капитала на същото е
Д. К. С. гражданин на С. Той поради влошено здравословно състояние дълго
време не е посещавал Б. и предоставил изцяло управлението на дружеството на
ответника Г.Т., който извършвал пълно оперативно управление на дейността на
дружеството, осъществявал контакт с всички клиенти и контрагенти, управлявал
всички служители и оперирал с двете банкови сметки на дружеството в „У. Б.“ АД,
като имал неограничен достъп до тях и право да се разпорежда със средствата.
Посочено е и че ответникът отговарял за счетоводството на фирмата и разполагал
с изрично пълномощно дадено му от едноличния собственик на капитала. Уточнено
е, че дружеството се занимавало изключително с управлението на два ваканционни
апартаментни комплекса - „Р. п.“ находящ
се в к.к. П. и „С. К. В.“ в гр. С. В. Конкретизирано е, че управлението им
включва осъществяването на пакетна
услуга по поддръжка и стопанисване на
общите части на комплексите, както и отдаване под наем на от името и за сметка
на собствениците на самостоятелни обекти от тези комплекси.
Съответно се споменава, че през август
на 2013 г. един от собствениците на апартаменти
в комплекса в С. В. подал до едноличния собственик на капитала сигнал за
незаплатени разходи за услуги и консумативи необходими за поддръжката на
комплекса. В сигнала било посочено, че при запитване за причините за това
неплащане управителят заявил, че в банковата сметка на дружеството имало само
3000 лв. Това пък се обяснило с извършени предходния месец големи погасявания
на задължения за ДДС и осигуровки.
Така описаната ситуация
мотивирала ЕСК да извърши проверка на дружествените дела за целите 2012, 2013 и за част от 2014 г.
При тази проверка били установени
няколко групи увреждания на дружеството от виновното поведение на неговия
управител, които са подробно посочени в исковата молба.
В случая обаче ПАС ще се
съсредоточи над тези, за които спорът за наличието им е пренесен пред ПАС.
Първата група увреждания се свързва с действия на управителя Т. по
извършване на парични преводи от банковата сметка на дружеството-ищец по
личната му банкова сметка *** „аванс“. В
тази връзка на първо место е посочено, че същите не може да се свързват с
плащане на част от трудовото възнаграждение на ответника по причина, че то се
получавало в брой.
В тази връзка е споменато, че
тези суми счетоводно били отразени като „служебен аванс на подотчетно лице“, а
в счетоводството липсвали отчетни разходно оправдателни документи . Уточнено е,
че от преведената по този начин обща сума от 13 235 лв. през 2012 г. 7500 лв. били върнати с преводи от сметката
на ответника по сметката на ищеца, но остатъка от 5 735 лв. не бил възстановен.
За 2013 г. такива преводи били в размер на 33 800 лв. и не бил
възстановени, а за 2014 г. или по точно до датата на освобождаването му като
управител били в размер на 15 490 лв. и също не били възстановени или
отчетени.
Така общата сума получена от
ответника по този начин е определена на 55 025 лв., изразено е мнение, че
по отношение на дружеството тя е разходвана неправомерно от страна на
управителя, с което той го е увредил и следва да бъде осъден да му върне същата.
Втората сума, която се претендира
от ответника за обезщетяване на вредите от виновното му и неправомерно
поведение като управител е в размер на 107 693, 74 лв.
Видно от съдържанието на исковата
молба това увреждане се свързва с касовите наличности в дружеството за исковия
период. Действия, които са извършени виновно от ответника и са увредели ищеца в
крайна сметка се свързват с това, че с оглед неправомерно разходване на тази
наличност споменатата сума не е била в касата на дружеството към датата на
освобождаване на Г.Т. като управител / 14.05.2014 година/, а по счетоводните
данни в нея е следвало да има в брой 107 693,74 лв.
Третата сума, която се претендира
за обезщетяване на вредите от виновното му и неправомерно поведение като
управител е в размер на 2 895,85 лв. Тя видно от изложеното в исковата молба се
равнява на начислената на дружеството лихва в резултат на забавени плащания на
данъчни и осигурителни задължения. В тази връзка се твърди, че месечните
баланси за периода позволявали плащането на данъчните и осигурителни
задължения, но ответникът не нареждал такива преводи, а използвал сметката на
ищеца неправомерно за свои нужди.
Посочено е, че на тази база за
2012 г. са платени лихви в размер на 2670, 93 лв., за 2013 г. такива в размер
на 144,90 лв., а за 2014 г. в размер на 80, 02 лв. или общо сумата от 2 895,85
лв.
Поискано е осъждането на
ответника да заплати тези суми.
С отговора на исковата молба е
изразил становище за неоснователност на исковете. В подкрепа на това си
становище сочи, че на 10.05.2014 г. Е... го отстранил като управител на
дружеството без подписване на приемо - предавателни протоколи му отнел всички
ключове и го изгонил от офиса на дружеството на ул. „И. В.“ в гр. П.
Наред с това в отговора е
направено изложение досежно организацията на работата в дружеството с
уточнението, че тя била създадена по този начин с изричното нареждане на Е.
Твърди се, че във връзка с тази работа
били използвани както дружествените сметки, така и личната му сметка, от
които се теглели и внасяли суми, с цел прикриване на действителните приходи, а
оттам и на задълженията за ДДС и корпоративни данъци. По тази причина му било
дадено изрично нареждане суми от дружествената сметка да се превеждат на неговата
лична сметка и от същата да се извършават плащания и преводи на лица пряко
свързани с дейността на дружеството. По тази причина имало извършвани множество
преводи по личната сметка на лицето М. С., която била управител на апарт
комплекс „Р. П.“. Тези преводи били за заплати, за разходи за поддръжка на
комплекса, заплащане на работници, за плащания по фактури във връзка с
извършени ремонтни дейности и т.н. Твърди се че във връзка с такива плащания
ищецът внасял и суми на ръка/на каса/по сметката на С.
Сочи се също, че по нареждане на
Е. наетите работници и служители били изплащани възнаграждения в по-високи
размери от тези по трудовите договори, които се сключвали за минималните или
близки до минималните трудови възнаграждения с цел плащане на по-нисък размер
осигуровки. Направено е подробно изложение за размерите на възнагражденията по
трудов договор и тези реално получаване от работниците. Оспорено е и
твърдението в исковата молба, че ищецът получавал възнаграждението си в брой,
като се твърди, че заплати и бонуси му били изплащани по банков път. По банков
пък била плащана и заплатата на служителя Й. М. Й., а всички останали заплати
били изплащани в брой.
Твърди се също, че по нареждане
на Е. на лицето К. Б. /доверено лице на този Е., а не представител на Е. в
комплекса в С. В./ ежемесечно били изплащани
по 1 500 лв. чрез периодично превеждане на суми от личната сметка
на ответника по тази на Б. Причината за тези действия било нежеланието на Б. да
има официални доходи в Б. поради получаване на помощи във В. Сочи се съответно,
че в качеството на доверено лице на Е., Б. получавал от рецепционистката на
комплекса А. Д. оборота от рецепцията на комплекса, а същият се подписвал за
това в специален дневник. Самият оборот се държал в каса, до която само Б. имал
достъп. Сочи се също, че Е. му бил наредил със средства на дружеството да се
заплащат разходи за притежавани от Е. и негови близки обекти в комплекса, като
същите не внасяли такса за поддръжка на общите части и апартаментите дължима от
другите собственици. Твърди се също, че на няколко пъти му било нареждане да
предава пари от дружеството на родителите на съпругата на Е. в размер на по 2-3
хиляди лева.
Във връзка с разходването средства
на дружеството са изложени доводи, че са използвани и за покриване на разходите
на други дружества, в които Д. С. има дял.
Наред с това се излагат доводи,
че Е. бил запознат с така описаната дейност на дружеството, което се
потвърждавало и от взетите от него решения за одобряване на ОФО за 2012 и 2013
г.
Съответно от страните са подадени
ДИМ и отговор на същата . В тях са взети отношения по доводите на насрещната
страна и по направените доказателствени искания.
Съдът след събиране на относимите
по спора и поискани от страните доказателства е постановил решението предмет на
обжалване.
С него исковите претенции за
сумите от 55 025 лв., 107 693, 74 лв. и 2895 , 85 лв. са били
отхвърлени.
В мотивите си относно претенцията
55 025 лв. съдът е посочил, че е недоказана позицията на ищеца,че ответникът
неоправдано е ползвал за лични нужди паричните средства, превеждани периодично
през горния период по личната му банкова сметка ***-ищец. Този извод е направен
с оглед на факта, че по делото било установено, че от тази лична сметка били
извършвани преводи по сметките на лица пряко свързани с дейността на
дружеството и с цел покриване на разходи,свързани с тази дейност или за
изплащане на трудовото възнаграждение на някои от тези лица. В подкрепа на това
е посочено, че преводите в полза на тези лица са в размер по- голям от
прехвърлената сума от дружествената сметка в тази на ответника, което
изключвало извода за увреждане.
По
отношение претенцията за сумата от 107 693,74 лв. липсваща касова наличност към
10.05.2014 г. основните изводи за неоснователност са изведени от факта, че
липсвали приемо - предавателни протоколи за предаване на същата, както между управителя
на дружеството преди ответника и самия Т., така и между него и ЕСК при
отстраняването му от дружеството през 2014 г.
Наред с това е
посочено, че точното определяне на същата е възможно и само ако в
счетоводството са предадени всички документи удостоверяващи плащане на суми и
ако не са извършвани плащания без да е изискван документ или ако винаги е
съставян РКО за извършеното плащане. В тази връзка се споменава за липса на извършени
инвентаризации на счетоводството, което би могло да позволи проверката на това
дали отразеното в счетоводството съответства на фактическото имуществено и
финансово състояние на дружеството.
Претенцията за сумата
от 2 895,85 лв. е отхвърлена по причина, че представения по делото „отчет по
журнала на операциите“ по сметка 621 „Разходи за лихви“ и партида „Лихви върху
данъчни задължения“ за периода 01.01.2012 г.-25.11.2013 г. е само компютърна
разпечатка и не е подписан от никого. По
тази причина според съда той не може да бъде ползван като годно доказателство
за установяване размера на сочената лихва,периода на начисляването й и
изплащането в полза на Н. По отношение на констатациите в експертизата във
връзка с тези лихви пък е споменато, че те не следва да се кредитират, защото вещото
лице не излагало категорична информация за проверка на счетоводството, а
говорело само за запознаване със споменатите по- горе документи представени от
ищеца по делото.
Недоволно
от отхвърлителната
част на решенвието на ПОС е останало
ищцовото дружество и
е подало жалбата станала
причина за започване на настоящето дело.
В нея се говори, че решението в
обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при
нарушение на съдопроизводствените павила.
Направен детайлен анализ на
изводите на ПОС касаещи отхвърлянето на трите претенции.
Така за тази касаещи сумата от
55 025 лв. е посочено, че съдът не се е съобразил с изричните изводи на
вещото лице за извършване на преводи като служебен аванс, които в последствие
не са възстановени и няма представени разходооправдателни и отчети за
разходването им. В тази връзка се говори, че изводите на съда не са съобразени
и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Съответно е посочено, че
при формиране на изводите си първоинстанционния съд необосновано е игнорирал и
установените по делото преводи по личната сметка на ответника от собственици на
обекти в двата комплекса и не е свързал получените суми с преводите в полза на
трите лица, които са и служители на фирмата.
По отношение на претенцията
свързана с липсващата касова наличност е посочено, че не следва да се игнорира
неизпълнение на задължението на Т. да предаде след освобождаването си същата с
приемо-предавателен протокол. Съответно се прави и позоваване на констатациите
в експертизата и установеното от същата обстоятелство за теглене в брой през
исковия период на суми от сметката на дружеството, за които в последствие не
били представени разходооправдателни счетоводни документи.Посочено е, че след
изтегляне на тези суми не били съставяни, ордери с цел касовото отразяване на
същите. В жалбата дружеството отново се позовава за липса на нужда от
допълнителни тегления от сметката съобразно касовата наличност на пари в брой и
факта, че липсва знак на равенство между допълнително теглените суми и
извършените плащания в брой през исковия период. Излагат се и доводи, че при
отхвърляне на иска съдът не се е съобразил с показанията на св. Й. във връзка с
действията при предаване и приемане на касата и отказа на ответника да се яви и
изпълни задълженията си.
По отношение на последната претенция за сумата
2 895,85 лв. е посочено, че съдът не е се съобразил с всички представени по
делото доказателства, сред които имало покана от Н. за доброволно плащане и е
посочено, че самото вещо лице е дало точно отговор за размера на начислената и
платена лихва.
От казаното до тук е видно, че дружеството
претендира от своя бивш управител заплащане на
обезщетения за претърпени вреди следствие на
неговата дейност.
Това води до логичния извод, че съдът е
сезиран с искове по чл. 145 от ТЗ.
По делото липсват данни актът предмет на
обжалване да е постановен от ненадлежен
орган или от ненадлежен състав. Той е подписан от съдията и е в предвидената от
закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост или, че е постановено
от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища. Това сочи, че решението е валидно
Допустимостта му е
обусловена от това дали е налице интерес да се иска правният спор да бъде
разрешен със С., дали той е подсъден на съответния съд или пък дали той
се е произнесъл по предявения пред него иск. В случая следва да се даде
положителен отговор на всеки един от поставените по- горе въпроси във връзка с допустимостта
на съдебния акт, което сочи, че същата е налице.
Това налага да се
извърши преценка за неговата правилност, което съобразно чл. 271, ал.1 от ГПК изисква да се реши от
въззивния съд отново спора по същество и на база направените изводи да се потвърди,
отмени или измени първоинстанционното решение.
В чл. 145 от ТЗ е казано, че управителят и контрольорът
отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.
От законодателя не е посочено, но по
аналогия с предпоставките за възникване на деликатната и договорната отговорност
в ЗЗД за ПАС е логично да се приеме, че отговорността следва да е за ВИНОВНО и
ПРОТИВПРАВНО поведение на едно лице в качеството му на управител довело до лошо
управление на дружеството, което от своя
страна е причинило и вреди на същото.
Противоправното и виновно поведение следва
да е свързано с неизпълнение или лошо изпълнение на възложени по силата на закона,
решение на ОС на дружеството или договор, права и задължения на управителя.
Това е така тъй като предвидената в разпоредбата на чл. 145 от ТЗ отговорност е
специална имуществена отговорност
продиктувана от това, че между него и дружеството е възможно да са налице два
вида правоотношения - органно ставащо факт от придобиване на съответното
качество и договорно при сключването на договор за управление. Съответно
отговорността по чл. 145 от ТЗ не е обусловена от изискването винаги да е
налице договор за управление т.е. задължението за защитаване интересите на
дружеството и изпълнение на правата и задълженията предвидени в ТЗ, дружествения
договор или с решение на ОС на съдружниците е налице още от момента на избора и
вписване на същия в ТР.
Тук при определяне на предпоставките, които
следва да са налице, за да се приеме, че има основание управителят на едно
дружество да отговаря пред същото за причинените вреди от неговата дейност
следва да се извърши преценка и на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
В
нея е казано, че Общото събрание на дружеството взема решения за предявяване на искове
на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за
водене на процеси срещу тях.
Съпоставянето
на тези правомощия с разпоредбата на чл. 145 от ТЗ, където се говори за
отговорност на управителя и контрольора води до логичен извод, че възникване на
същата е обусловено от наличието на решение на ОС на съдружниците по чл. 137,
ал.1 , т. 8 от ТЗ. В случая за ПАС е без значение дали лицето, от което тя се
търси е настоящ или бивш управител по простата причина, че и във двата случая отговорността
е обусловена от действията на дадено лице за времето, в което то е било в
органни и договорни правоотношения с дружеството,
т.е. не може де прави разграничаване на условията за възникване на същата.
От
казаното до тук следва и извода, че основателността на претенцията по чл. 145 от ТЗ е обусловена от
следното:
1. Наличието на решение по чл. 137, ал.1, т. 8
от ТЗ,
2. Противоправно и виновно поведение на
ответника в качеството му на управител на дружеството ищец,
3. Наличието на вреда следствие на това
поведение.
В подкрепа на тези изводи на настоящия
състав е и задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК
( Решение №
41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 115 от
27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о., ТК,
Решение № 177 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 66/2012 г., II т. о., ТК).
По въпроса с вината следва да се има
предвид, че отговорността на управителя е гражданска по характер. В случая е
без значение дали същата произтича от неизпълнението на договора за управление
или общото задължението за защитаване интересите на дружеството и изпълнение на
правата и задълженията на управителя предвидени в ТЗ, дружествения договор по
простата причина, че и при двете форми на гражданска отговорност ДОГОВОРНА и
ДЕЛИКТНА вината се предполага. Това съответно следва от чл. 45, ал.2 от ЗЗД за
деликтната отговорност и от съвместното тълкуване на чл. 79 ЗЗД и чл. 81, ал.1
от ЗЗД, където се говори за възникване на отговорност при неизпълнение на
договорно задължение и отпадане на същата при липса на вина, т.е. длъжникът носи
тежестта да докаже липсата на същата.
По
конкретния казус е
безспорно, че ответникът е бил управител на ответното дружество. Представени са
и доказателства за взето
решение от едноличния собственик на капитала по чл. 137, ал.1, т. 8 от ТЗ /стр. 111 от делото на ПОС/, което прави исковата претенция допустима.
Във
връзка с даване отговор на въпроса за наличието на останалите елементи от ФС обуславящи
отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ следва да
се има предвид, че съгласно чл. 141 , ал.1 от ТЗ той организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание, а според ал. 2 на чл. 142 във вр. с чл.147,
ал.1, изр. 1 от ТЗ той представлява дружеството.
Това води
до извод, че ако извършените от него действия по организация и ръководене
дейността на дружеството и тези от името и за сметка на същото са съобразени с
решенията на ОС/Е./ и с разпоредбите на действащото законодателство не би могло
да се говори за противоправно поведение и наличие на предпоставки за ангажиране
на отговорността му по отношение на дружеството за причинени на същото вреди от
дейността му като управител.
Управителят
от своя страна като представляващ дружеството е единственото лице, което може
да извършва действа по управление и разпореждане с имуществото чу, респ. да
възлага такива на трети лица. Тези действия / въпреки липсата на изрично
посочване в разпоредбите на ТЗ касаещи Дружествата с ограничена отговорност/ по
аналогия с разпоредби от ТЗ касаещи дейността на лицата имащи представителна власт по
отношение на други търговски дружества следва да се извършени с грижата на
добрия търговец, т.е. да са такива присъщи на всеки почтен и опитен търговец за
съответния тип дейност или такива, които представящият би извършил ако защитава
свои лични търговски интереси.
Това води до извод, че всяко разходване на средства или имущество на дружеството
следва да е ОПРАВДАНО. То пък би било такова ако срещу това разходване в
патримониума на дружеството ищец е постъпило еквивалентно имущество или
разходването е извършено за дължима и получена от търговеца услуга.
В случая доводите на дружеството
ищец за извършени от ответника бивш управител действия на първо место са
свързани с направата на банкови преводи от сметката на дружеството към личната
сметка на управителя без нужното основание за това.
В тази връзка от приетите пред
ПОС, а и пред настоящата инстанция счетоводни експертизи е безспорно, че за
периода 01.01 2012 г.-10.05. 2014 г. от сметката на дружеството ищеца по
нареждане на представящия го тогава Г.Т. са преведени към личната банкова
сметка *** Т. общо е 62 525 лв.Те според вещото лице са отчетени счетоводно
като служебни аванси на подотчетни лица. Това значело, че с тези суми ще се
извършват служебни разходи . Те от своя страна подлежат на оправдаване с
разходни документи и отчет, а ако не бъдат изразходвани подлежат на връщане. Експертизата
е установила, че отчети и разходни документи
към тях в счетоводството във връзка с тези суми не са представени, а
единствено е върната сумата от 7 500 лв. през 2012 г.
Така неотчетените и невърнати от
ответника служебни аванси са в размер на 55 025 лв.
Това би следвало да доведе до извод,
че с тази сума е намалено имуществото на дружеството следствие недобросъвестното
поведение на ответник , което е в разрез с поведението на добрия търговец. Това
от своя страна води до извод, че за това си поведение той следва да отговаря
пред дружеството, което е представлявало
до размера на тази сума.
В случая обаче преди да се
формира извод в тази насока би следвало да се даде отговор на защитните
възражения на ответника по този въпрос.
Те на първо место са свързани с довода, че част от тези преводи са за
трудовите му възнаграждения. То обаче видно от информацията съдържаща се в
споменатите експертизи е получавано от ответника в брой ,т.е. на каса и с
размера му е намалявана не наличността в банковата сметка на ищеца, а касовата такава.
Във връзка със заплатите
ответникът твърди и че служителите на дружеството официално са имали едни
заплати, а реално с цел плащане на по- малки осигуровки са получавали други.
Това обаче не се потвърждава от показанията на разпитаните служители, които споменават
размери на възнагражденията идентични с тези по счетоводните ведомости.
Втората защитна теза на ответника
се извежда от твърдението, че описаните по- горе действия били по изрично
нареждане на Е. с цел прикриване на действителните приходи, а оттам и на
задълженията за ДДС и корпоративни данъци. По тази причина му се наредило от
дружествената сметка парите да се превеждат на неговата лична сметка, а от
последната извършават плащания и преводи на лица пряко свързани с дейността на
дружеството.
Във връзка с тези твърдения
следва да се посочи, че по делото
безспорно е установено извършването на банкови преводи от личната сметка
на ответника по банковите сметки на лицата М. Р. С., К. Б. и Й. М. Й. Общата
сума на преводите за трите години към тези три лица е равна на 84 832 лв.
Интересно тук е и че ответникът е
внесъл на каса, т.е. на ръка по банковата сметка на С. още 23 500 лв.
видно от справката на стр. 395 от делото на ПОС.
Във връзка с тези преводи
доказателства за взето решение по реда на ТЗ от Е. не са представени. Не са
ангажирани и доказателства за дадено неофициално нареждане от Е. в този смисъл.
Това от своя страна изключва
възможността да се приеме, че действията на управителя са съобразени с текста
на чл. 141, ал.1 от ТЗ, което да го освободи от отговорност.
За ПАС са нелогични и твърденията,
че на ответника е УКАЗАНО да действа по този начин с цел укриване на действителните
приходи, а оттам и на задълженията за ДДС и корпоративни данъци. Липсата на
логика на първо место следва от факта, че постъпването на суми по официалната
сметка на ищеца изключва възможността да се укрие наличието на парични
постъпления по евентуално извършени от него облагаеми доставки дори и при
последващо разпореждане с нея, т.е. не може и да става реч, че в случая този
превод създава възможност за отклоняване от задължение за плащане на ДДС още
повече, че те са осчетоводявани като служебни аванси.
По отношение на задължението за
плащане на корпоративен данък пък следва да се има предвид, че по принцип
размерът му най-грубо казано е обусловен от счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда
на този закон, т.е.
от съотношението приходи - разходи признати за данъчни цели и за ПАС е нелепо
твърдението, че Е. ще иска да няма счетоводни следи за извършени от дружеството
му разходи, с които реално ще се намали размера на вече счетоводно отразения и
видим приход при условие, че същият е постъпил в официалната му банкова сметка.
***, за да се възприеме тезата,
че тези плащания са свързани с разходи на дружеството е логично лицата, на
които парите са изпратени за извършване на съответните плащания да представят
съответните разходо оправдателни документи и то на управителя на дружеството,
който с оглед начина на осчетоводяването им е лицето отговарящо за тяхното
реализиране и последващото отчитане за счетоводни цели. Такива в случая липсват.
Липсата на отчет даващ обяснения за разходването на получените служебни аванси
пък за ПАС прави и невъзможно свързването на осчетоводени в счетоводството на
ищеца разходни първични счетоводни документи със преведените от сметка на дружеството
по личната сметка на ответника суми в общ размер от 55 025 лв.
В хода на тези разсъждения следва
да се посочи, че дори да се възприеме тезата на ответника за извършване на
действия с цел укриване на доходи и неплащане на данъчни задължения то тя се
потвърждава не от преводите от сметката на дружеството в неговата, а от
установените по делото преводи на суми по личната му сметка от собственици на
апартаменти в двата комплекса за тритите години в общ размер от 66 353
лв., а и преводи на суми от получени наеми от комплекса в С. В. от К. Б. в
размер на 37 648 лв. Общата сума на тези преводи е 104 001, 71
лв. и за ПАС с оглед всичко изложено до
тук следва да се приеме, че именно от тях са извършвани и прехвърлянията по
сметките на третите лица за плащания неподкрепени с разходни документи, т.е. за
такива, които ответникът не е искал да бъдат официализирани.
Следва да се посочи, че тези
изводи на ПАС не могат да бъдат променени от информацията съдържаща се в
показанията на С. , Б., Й. и Д.
Това е така примерно защото Б. и
Д. споменават, че наемите получавани от наетите обекти в комплекса в с.В. са
предавани на първия, който след това по нареждане на Т. му ги е превеждал на
личната сметка, т.е. те не са били официализирани счетоводно като парични
постъпления в дружеството и е логично Б., който е предавал част от сумите на
собсвениците да е получавал сумите подлежащи на предаване не от официалните
парични постъпления на ищеца, а от скритите такива преведени по личната сметка
на ответника.
В показанията си св. С. говори за
това, че Т. й е предавал пари на ръка във връзка с разходване на средства, а й
е превеждал такива и по банков път. Това съобразено с факта, че дружеството
счетоводно е отчело като платени в БРОЙ, тн.е. на ръка разходи за поддръжка на
комплекса и такива за възнаграждения на С. сочи, че няма как да се свържат
същите с преводите от сметка в сметка между ответника и С. още повече, че Т.,
както се спомена по- горе не е подал отчет за разходването на служебния аванс,
в който да посочи, че той е свързан с дейности в комплекса в П.
Подобно е положението и с
информацията съдържаща се в показанията на Й., който при това не твърди да е
получавал пари за погасяване на задължения от името на дружеството ищец. По
отношение на това, че същият е получавал възнаграждението по банков път на база
счетоводната информация следва извод, че плащанията на същото са ставали от
сметките на дружеството , а не от личните такива на ответника.
На последно место в хода на
горните разсъждения следва да се посочи, че твърденията на ответника за
плащания на разноските за собствените имоти на Е. и неговите близки в двата
комплекса с пари на ищеца не са подкрепени с никакви доказателства, за да е
възможен извод, че част от горната сума е използвана с такова предназначение.
Всичко изложено до тук сочи, че
претенцията за сумата от 55 025 лв. е основателна и ответникът следва да
бъде осъден да заплати същата на ищцовото дружество.
Не в този смисъл са изводите на
ПОС, което налага отмяна на решението и постановяване на друго уважаващо иска.
Не така стоят нещата досежно
претенцията касаеща липсващата касова наличност в размер на 107 693, 74 лв. към момента на
освобождаване на ответника като управител на дружеството.
По повод на същата следва да се
посочи, че видно от данните по партидата на ищеца в ТРРЮЛНЦ , а и от представеното
с исковата молба писмено доказателства решението са освобождаване на ответника като
управител на ищеца е взето от Е. на 13.05.2014 г., а е вписано в регистъра на
19.05.2014 г. От показанията на Й. Й., който е новоизбрания управител на дружеството
обаче Т. е бил ИЗГОНЕН от офиса на дружеството, където се е намирала касата и Е.
му е отнел достъпа до същия още на 10.05.2014 г. Към момента на това
освобождаване не е бил изготвен приемо-предавателен протокол, за да се установи,
че липсата е била факт към тази дата. Това води до извод, че същата няма как да
се свърже с Т. по причина, че може да е настъпила в периода след изгонването му
от офиса на ищеца ,т.е. не може да се говори за пряка причинно следствена връзка
между същата и дейността на ответника като управител. Съставянето на протокол
пък не е задължително, за да приеме, че с липсата му не е отпаднала
отговорността на ответника за съдържанието на касата.
Това за ПАС е достатъчно
основание за отхвърляне на исковата претенция. Тук все пак за яснота на ищеца е
нужно да се спомене, че извършените от ответника тегления от банковата сметка
на „Е.П.“ЕООД въпреки касова наличност за поемане на текущите разходи на дружеството
през исковия период не е основание да се формира извод за увреждане по причина,
че с тези тегления математически тази касова наличност се е увеличила и реално изтеглените
суми са взети предвид при определяне на същата към края на счетоводната година
и началото на следващата.
За яснота е нужно да се спомене
че ПАС не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че липсата на
инвентаризация е пречка да се приеме, че документалната касова наличност
съответства на фактическата и да се ангажира отговорността на ответника. Това е
така по причина, че той като управляващ съответния търговец /предприятие по
смисъла на ЗСч отм./ е лицето следващо да нареди и извърши инвентаризацията и
не може да черпи ползи от своето неправомерно поведение.
Това обаче с оглед казаното по-
горе за разминаването между фактическото изгонване на ответника от офиса и
установяването на липсваща касова наличност
не е достатъчно да се приеме, че иска е основателен.
Ето защо той следва да се
отхвърли, т.е. решението на ПОС, което е в този смисъл да се потвърди.
За ПАС е основателна и
претенцията за претърпени от дружеството вреди следствие на това, че са му
начислени лихви поради забавено плащане на данъчни задължения.
В случая видно от данните в първоначалната
счетоводната експертиза вещото лице е проверило както представените извлечения
от счетоводни документи с исковата молба, така и СЧЕТОВОДСТВОТО на самото дружество. Липсват изводи за
разминаване между тези документи и данните в самото счетоводство, което сочи,
че изводите на вещото лице за наличие на начислени разходи за лихви върху
забавени данъчни и осигурителни задължения са съобразни с отбелязваният в
същото. Реално до извод за наличие на задължения за 2014 г. се достига и от
представената от Н. покана за доброволно изпълнение. Това съобразено с факта,
че за съответните периоди дружеството е имало средства за плащане на
задълженията в срок сочи, че начисляване на лихва е следствие на
недобросъвестното и неправомерно поведение на управителя му и той на основание
145 от ТЗ следва да бъде осъден да заплати същите в общ размер от 2 895,85 лв.
Не в този смисъл е решението на ПОС,
което налага отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска за тази сума.
Изложеното до тук налага и
промяна на решението в частта за разноските. За леснота с оглед на факта, че
ПОС в диспозитива не е присъдил същите по съразмерност на всяка от страните, а
незнайно по какви причини е извършил прихващане настоящия състав ще отмени
решението в тази част изцяло и ще присъди направените такива от всяка от
страните в производството пред ПОС, двете производства пред ПАС и това пред ВКС
по съразмерност.
Така направените от ответника общо разноски са
в размер на 16 642, 50 лв. и съответно му се дължи по съразмерност сумата
от 10 245, 77 лв.
Направените такива от ищеца са в
общ размер от 51 323, 59 лв. и по съразмерност му се дължи сумата от
19 729, 79 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело
158/2015 г. решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по
чл.145 от ТЗ на „Е.П.“ЕООД, *** против Г.Е.Т., ЕГН **********,*** за заплащане на обезщетение за нанесени виновно от ответника
имуществени вреди на дружеството ищец през време на осъществяваното от него
управление за сумата от 107 693,74 лв. липсваща
касова наличност към 10.05. 2014 г. следствие на извършени от ответника касови
тегления от сметките на дружеството-ищец за периода 01.01.2012 г. – 10.05.2014 г. без разходооправдателни документи.
ОТМЕНЯ постановеното
от Пловдивския окръжен съд по т. дело 158/2015 г. решение в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете по чл.145 от ТЗ на „Е.П.“ЕООД, *** против Г.Е.Т., ЕГН **********,*** за заплащане на обезщетение за нанесени виновно от ответника
имуществени вреди на дружеството-ищец през време на осъществяваното от него
управление, както следва:
- 55 025 лв., равняващи се на неоснователно извършени от
ответника за периода 01. 01. 2012 г. - 10.05.2014 г. парични преводи от банкова сметка ***етка,
останали невъзстановени на същото дружество,
-
2 895,85 лв. в начислени на дружеството за 2012 г.-2014 г. лихви за забава в резултат на забавени плащания на данъчни и
осигурителни задължения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Е.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.П.“ ЕООД, *** обезщетение за нанесени виновно от ответника имуществени
вреди на дружеството-ищец през време на осъществяваното от него управление, както
следва:
- 55 025 лв., равняващи се на неоснователно извършени от
ответника за периода 01. 01. 2012 г. - 10.05.2014 г. парични преводи от банкова сметка ***етка,
останали невъзстановени на същото дружество, ведно със законната лихва от
20.02.2015 г. до окончателното им плащане и
- 2
895,85 лв. начислени на дружеството за 2012 г.-2014 г. лихви за забава в резултат на забавени плащания на данъчни и
осигурителни задължения, ведно със законната лихва от 20.02.2015 г. до окончателното
им плащане.
ОСЪЖДА Г.Е.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.П.“ ЕООД, *** разноски по съразмерност на направени при
разглеждане на делото пред Пловдивския окръжен съд, два пъти пред Пловдивския апелативен
съд и пред ВКС в размер на 19 729, 79 лв.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД, *** да заплати на Г.Е.Т., ЕГН **********,***
разноски по съразмерност на направени при разглеждане на делото пред
Пловдивския окръжен съд, два пъти пред Пловдивския апелативен съд и пред ВКС в
размер на 10 245, 77 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.