Решение по т. дело №85/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 137
Дата: 11 ноември 2025 г.
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20255200900085
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пазарджик, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20255200900085 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ’’ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК ЕООД ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул.”Отон Иванов” №6,представлявано от управителя Г. И. В. против ОБЩИНА
СЕПТЕМВРИ, ЕИК:0003 51825, седалище и адрес на управление: гр.Септември,
ул.”Александър Стамболийски” №37А, представлявано от кмета В. Й. Р..Твърди се,че след
участие на ищеца в обявена от ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ обществена поръчка за „ Текущ
ремонт на ул. "Бреза", ул. "Незабравка" и ул. "Еледжик" в гр.Септември" ,същият е
определен за изпълнител по реда на чл.112, вр.с чл.194 от ЗОП, между страните по делото е
сключен Договор №133/12.08.2021 г.,по който ищецът е изпълнител,а Общината съответно
възложител.
Срокът за изпълнение на възложените строително-монтажни работи/CMP/ съгл.чл.2,
ал.1 от договора е 45 календарни дни, считано от деня на получаване от Изпълнителя на
Възлагателно писмо от Възложителя. Съгл.чл.2, ал.2 от Договора, за край на изпълнението
на договорените СМР, се счита издаването и подписването на двустранен протокол (обр.19),
придружен с подробна количествено-стойностна сметка и представянето на сертификати за
качество на материалите.
Общата стойност на договора съгл. чл.3, ал.1 от него е в размер на 61645,88 лева без
ДДС, съответно 73975,06 лева с включен ДДС, съгласно ценовото предложение на
Изпълнителя, неразделна част от Договора.
Цената, съгл.чл.4, ал. 1 от Договора, Възложителят следва да заплати по банков път,
в срок до 30 дни след приемането на приключилите строителните дейности, удостоверено с
двустранен протокол (обр.19), придружен с подробна количествено-стойностна сметка,
представяне на сертификати за качество на материалите, вложени в строителството и
1
представяне на оригинална фактура от страна на Изпълнителя .
Твърди се,че строителните дейности са извършени от ищеца качествено и в срок. От
„Еко Хидро-90“ЕООД, доставчик на строителните материали, са предоставени на ищеца 2
броя Декларации/Сертификати/ за качеството на вложените материали.
С писмо Изх.№36/15.09.2022 г. на ответника Община Септември бил изпратен Акт
образец 19 №1 в 2 бр.оригинал . Писмото е входирано при ответника с Вх.№2600-
705/15.09.2022 г.
Вместо да приеме и заплати извършената работа,ответната Община уведомила
ищеца,че прекратява договора поради неизпълнение на всички проектни СМР в уговорения
срок,което било установено от извършена на 19.09.2022г.проверка от специално назначена за
това комисия.
На 31.10.2023г.„Пътно поддържане Пазарджик“ ЕООД издало Фактура
№10000000124 за сумата 64180,84 лв. с ДДС, връчена за плащане на 03.11.2023 г.,което
следвало да бъде извършено в тридесет дневен срок ,или до 03.12.2023 г.
До настоящия момент плащане от страна на ответника не е извършено.
Освен главницата ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху сумата за
периода от 04.12.2023г. до деня на завеждане на исковата молба в съда- 10.04.2025 г.в
размер на 12030,45 лв.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да осъди ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ,
ЕИК:********* да заплати на ищеца ’’ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК“ ЕООД
ЕИК:********* главницата по договора в размер на 64180,84 лв. с ДДС , лихва за забава
върху главницата за периода от 04.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда-10.04.2025 г. в размер на 12030,45 лв., законната лихва върху главницата, считано от
10.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата,както и деловодните разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелствата,че между
страните е сключен процесния договор и че работата по договора не е заплатена.
Твърди,че срока за изпълнение на работата е изтекъл на 24.07.2023г.като от
25.07.2022г.изпълнителят е изпаднал в забава.От извършена проверка на 19.09.2022г.е
установено,че работата е изпълнена частично като неизпълнението възлиза на стойност
18989,54 лв.с ДДС.Неизпълнението засяга ремонта на ул.“Незабравка“,където не е положен
асфалт,като за останалите две улици ответникът посочва,че е извършена само доставка и
полагане на плътен асфалтобетон. Отделно от това ответникът твърди,че в изпратения от
ищеца Акт обр.19,неподписан от възложителя,са посочени за заплащане 13253,31лв.в повече
от възложеното от ответника с договора.Поради този причина възложителят не е подписал
акта.
Оспорва иска за мораторна лихва,като твърди,че не е изпаднал в забава.Освен,че
изпълнението не е приключило и не е прието от възложителя,сочената от ищеца фактура не
2
е изпратена и получена от ответника.Видно от посоченото в разписката съпровождаща
пратката изпратена чрез куриерска фирма СПИДИ,пратката съдържа 2 различни от
процесната фактури .
Представя писмени доказателства.Формулира искане за разпит на един свидетел.
В депозираната от ищеца допълнителна искова молба се оспорват твърденията на
ответника,че фактурата не е връчена на Общината и че в акт Обр.19 е включена
дейност,която не е извършена.Пояснява,че работата посочена по позициите със стойности
0,0 във Акт образец 19 реално не е извършена.
Формулира доказателствени искания.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените
оспорвания по изложените съображения в отговора на исковата молба .
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за
да се произнесе от фактическа страна съдът приема следното:
Не се спори по делото,че страните са сключили процесния договор за извършване на
ремонтна дейност на улиците „Бреза“, „Незабравка“ и „Еледжик“ в гр.Септември след
проведена и приключила процедура по възлагане на обществена поръчка.
В предмета на договора е включено задължението на изпълнителя да положи
трошенокаменна настилка и плътен асфалтобетон в съответните количества посочени във
възлагателното писмо и КСС за всяка една от улиците поотделно.Уговорено е
възнаграждение за възложената в горния смисъл работа общо в размер на 61645,88лв.без
ДДС и съответно 73975,06 лв.с ДДС.
В чл.4 ал.1 от сключения между страните по делото на 12.08.2021г.договор
№133/12.08.2021г.е отразено постигнатото от тях съгласие плащането на действително
извършените работи да се извърши след приключване на строителните дейности ,в срок до
тридесет дни от приемането на обекта,удостоверено с двустранен протокол / Акт
обр.19/,придружен с подробна КСС,представяне на сертификати за качество на вложените
материали и представяне на оригинална фактура от страна на изпълнителя.
По делото не е спорно,че възложената работа не е извършена изцяло.Ищецът в
допълнителната искова молба признава неизгоден за себе си факт,а именно,че на улиците
„Бреза“ и Еледжик“ не е извършил профилиране на трошено каменна настилка под
положения асфалт,а на ул.“Незабравка“ е положена единствено трошено каменната настилка
и не е положен асфалта върху нея.
От заключението на вещото лице Б. Г.,което съдът цени и кредитира като
доказателство по делото,се установява,че в съставения от ищеца Акт обр.19 полагането на
асфалтобетон по ул.“Незабравка“ е отчетено като неизвършено.Стойността на положената
трошенокаменна настилка възлиза на 2244,00лв.без ДДС и представлява 12,42% от
подлежащата на извършване на работа и съответно от степента на полезност на
извършеното.Вещото лице поддържа,че без полагане на асфалта улицата не може да се
ползва по предназначение.След 26.07.2023г.улицата е била асфалтирана от друга фирма и
3
към момента е годна и се използва по предназначение.Извършените от ищеца строителни
дейности са били използвани като основа за полагане на асфалтовата настилка.
Разпитаният свидетел на ответната страна С. М. установява,че общинска комисия
извършила проверка през м.септември 2022г.и установила,че улица „Незабравка“ не е
асфалтирана,а била положена само трошенокаменната настилка.Договора с ищеца бил
прекратен именно заради това и проведена нова процедура за възлагане на обществена
поръчка само за тази улица.
От заключението на в.л.М. Л.-основно и две допълнения към него,се установява,че за
извършената по договора работа ищецът е издал фактура №**********/31.10.2023г.на
стойност 53484,03лв.без ДДС и 64180,84 лв.с ДДС.Фактурата е осчетоводена от ищцовото
дружество и заведена в дневника за продажби по ЗДДС за м.октомври 2022г.Начисления
ДДС е внесен в републиканския бюджет на 13.11.2022г.Фактурата съответства на извършено
дебитиране по сметка 411/7 вземания от клиенти-Община Септември ,кредитирана е сметка
703/2 –приходи от услуги и с внесения ДДС е кредитирана сметка 453/2.В счетоводството на
ответника фактурата не е осчетоводена,нито е извършено плащане по нея.
Спорен по делото е въпроса дали тази фактура е предоставена за плащане на
ответника.Ищецът твърди,че същата е изпратена на ответната Община с писмо чрез
куриерска фирма Спиди на 03.11.2023г.В подкрепа на твърденията си представя разписка от
куриерската фирма – на л.24 от делото,в която е отразено,че куриер на Спиди е приел от
ищеца пратка на 03.11.2023г.адресирана до ответната страна,съдържаща две фактури и
писмо изх.№28 от 02.11.2023г.Ищецът твърди,че една от посочените в разписката фактури е
именно процесната ,която погрешно от куриера е изписана с №24 от 31.10.2023г.,вместо 124
от същата дата.На л.162 от делото е представено писмо с изх.№28 от 02.11.2023г.Писмото е
входирано в ответната Община на 03.11.2023г.,а към него няма съпътстващи сканирани
приложения.
Вещото лице изчислява размера на морторната лихва върху главницата от
64180,84лв.с ДДС за периода от датата на падежа на задължението за плащане на сумата,а
именно от 04.12.2023г.-30 дни след получаване на фактурата от Общината,до датата на
предявяване на иска- 10.04.2025 г. на 11909,00лв.
При това положение от правна страна съдът приема,че предявеният иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.266 от ЗЗД е основателен.
Между страните по делото е сключен договор за изработка ,чиято правна уредба е в
чл.258 от ЗЗД.По силата на договора ищецът е поел задължение да извърши на своя риск
ремонт на три улици в гр.Септември –полагане на трошенокаменна настилка и асфалт,а
ответникът в качеството си на възложител да заплати уговореното възнаграждение.
Установи се,че работата е извършена от изпълнителя частично,че не е приета и
заплатена от възложителя.Установи се точното количество, вид и стойност на извършеното
от ищеца в изпълнение на сключения от страните двустранен договор.Съставения от ищеца
Акт обр.19 ,неподписан от възложителя,съдържа точно описание на реално извършените
4
работи,които съгласно чл.4 ал.1 от договора подлежат на заплащане.Стойността на
извършеното,а именно полагане на асфалтова настилка на улиците „Бреза“ и „Еледжик“ и
полагане на трошенокаменна настилка на ул.“Незабравка“ възлиза на общо на 53484,03лв.,и
съответно 64180,84лв.с ДДС.Именно тази сума и фактурирана от изпълнителя и е предмет
предявения осъдителен иск.
Основателен е и акцесорния по своя характер иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД,обективно съединен с главния иск.
Действително от обективна страна е установено,че при изпълнението на договора
изпълнителя се е отклонил от поръчката като по две от улиците не е положена
трошенокаменна настилка,а по третата не е положен асфалт.Това неточно изпълнение е
установено от ответника,най-късно на 19.09.2022г.,когато комисия назначена от Кмета на
Община Септември е извършила оглед на трите обекта.Липсват твърдения и представени по
делото доказателства след констатациите на комисията,отразени в протокол от
23.09.2022г.възложителят да е възразил пред изпълнителя досежно изпълнението по реда на
чл.264 ал.2 от ЗЗД,нито по реда на чл.265 от ЗЗД да е иска поправяне на работата в даден от
него срок или заплащане на разходите,необходими за поправката или съответно намаляване
на възнаграждението.При това положение ответникът дължи плащане на реално
извършеното,което по стойност съответства на размера на заявената претенция.Тъй като
реално извършените СМР са посочени в съставения Акт обр.19 на 15.09.2022г.не е имало
пречка ответникът да подпише акта приемайки работата.
Съдът приема ,че за ответника е възникнало задължението за плащане при сбъдване
на условията за това по чл.4 от Договора,последното от които е изпращане на
фактурата.Получаването на фактурата е факт с правно значение,от който зависи падежа на
задължението за плащане,а именно 30 дни след получаването и съответно началния срок на
забавата за възложителя.Тежестта на доказване на този факт безспорно е на ищеца.В случая
ищецът установи ,че на 03.11.2023г.ответникът е получил пратка ,в която куриерът е описал
и фактура №24 от 31.10.2023г.Ищецът твърди,че това именно е процесната фактура ,чиито
номер е погрешно изписан.Ответникът твърди,оспорвайки факта на получаване на
процесната фактура,твърди,че с посочената пратка му е била доставена друга фактура,а
именно №24 от 31.11.2203г.При това положение в тежест на ответника бе да докаже
получаването на фактура №24/31.11.2023г.Същата бе изискана от ответника по искане на
ищеца,но не бе представена,поради което съдът приема,че такава фактура не е изпращана,а е
изпратена и получена от ответника именно процесната фактура.От друга страна абсолютно
нелогично изглежда от друга страна,че на една и съща дата ищецът да е съставил две
фактури с номера 124 и 24.
Поради горните фактически и правни изводи съдът приема,че процесната фактура за
64180,84лв.с ДДС,представляваща стойността на реално свършената от ищеца работа,е
получена от ответника като покана за плащане на 03.11.2023г.и същият е следвало да
заплати сумата до 03.12.2023г.От 04.12.2023г.ответникът е изпаднал в забава и за периода
до датата на предявяване на иска – 10.04.2025г.,от дължи лихва при условията на чл.86 от
5
ЗЗД в размер на 11909,38лв.,която ще следва да бъде осъден да заплати.За разликата над
11909,38лв.до предявения размер от 12030,45лв.,или за сумата от 121,07лв.иска се явява
неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски при условията на чл.78 ал.1 от
ГПК.Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК общо в размер на 10950,00лв.,от
които уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6700,00лв.Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за
неговото намаление на основание чл.78 ал.5 от ГПК.Искането е неоснователно ,тъй като
минималния размер на възнаграждението определен при условията на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. възнаграждения за адвокатска работа (загл.изм. – ДВ бр.14 от
2025 Г.),в случая възлиза на 6747,90лв.
При заявена претенция в размер на 76211,29лв.и уважена част от нея в размер на
76090,22лв.ищецът има право на разноски определени пропорционално в размер на
10932,60лв.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Септември,Булстат *********,със седалище и адрес на
управление гр.Септември, ул.„Ал. Стамболийски“ № 37А, ДА ЗАПЛАТИ на ’’ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК ЕООД ЕИК:*********,седалище и адрес на управление:гр.
Пазарджик, ул.”Отон Иванов” №6,представлявано от управителя Г. И. В. сумата от 64180,84
лева с включен ДДС, представляваща неизплатена главница по Фактура
№10000000124/31.10.2023г.във връзка с Договор Договор №133/12.08.2021г. за текущ
ремонт на ул "Бреза", ул. "Незабравка" и ул. "Еледжик" в гр.Септември",ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат ********* да заплати на ’’ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК ЕООД ЕИК:********* лихва за забава върху главницата от
64180,84 лева с включен ДДС в размер на 11909,38лв.за периода от 04.12.2023г.до
10.04.2025г.,а за разликата над 11909,38лв.до предявения размер от 12030,45лв.,или за
сумата от 121,07лв.,ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Септември, Булстат ********* да заплати на ’’ПЪТНО
ПОДДЪРЖАНЕ ПАЗАРДЖИК ЕООД ЕИК:********* направените разноски по делото в
размер общо на 10932,60лв.,съгласно представения по делото списък за разноските по чл.80
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.Пловдив.

6
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7