№ 253
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100777 по описа за 2021 година
Предявен е суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд- гр.София твърди, че платили по щета
№210183/10.06.2016 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
122 545.09 лв. на И. К. И. в качеството му на пострадал от ПТП, настъпило на
08.07.2015 г. На 08.07.2015 г. около 12.20 ч. И. и приятелят му В. управлявали
велосипеди по пътя от гр.Нови пазар за Мадарския конник. Движили се
вдясно, един след друг, като първи бил В., а след него бил И. Пътят бил
предназначен за двупосочно движение, а времето било сухо, слънчево и с
добра видимост. Когато наближили километричен камък 425 ги застигнал лек
автомобил „Гранд Чероки“ с ДК№ В **** НХ, който бил с прикачено към
него ремарке с ДК № РР 4281 ЕХ. Автомобилът бил управляван от К. И. с
около 50 км/ч. и при изпреварване на велосипедистите, поради незахващане
на стоманеното въже на ремаркето за автомобила и отслабването на
притискащите пружини, ремаркето се откачило и ударило странично
велосипеда на И. и самия него. След това ударило и В.. От ударите двамата
велосипедисти били отхвърлени и паднали на десния банкет. От удара И. И.
получил счупване на двете бедрени кости в горната част, разместване на
фрагментите; счупване в областта на лявата срамна кост, без разместване и
пукване на тялото на трети кръстен прешлен. И. се обърнал към ГФ-София за
1
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като била образувана
преписка по щета № 210183/10.06.2016 г. С решение на УС на ГФ било
отказано плащане на застрахователно обезщетение. И. К. И. не бил съгласен с
отказа и предявил претенциите си по исков ред. С решение по гр.д.№
11997/2016 г. по описа на СГС били осъдени да заплатят обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. В производството ответниците били
привлечени като трето лице- помагач на страната на ГФ. Въз основа на
влезлите в сила съдебни решения пострадалите се снабдили с изпълнителни
листи и отправили покана за доброволно изпълнение. В резултат на това на
03.05.2018 г. платили сума в общ размер на 62 877.78 лв., на 05.03.2019 г.-
сума в размер на 55 454.07 лв., на 04.07.2019 г.- 220 лв. и на 11.11.2019 г.-
сума в общ размер на 4960 лв., част от която била възстановена. Общият
размер на платените от ГФ суми възлизал на 122 545.09 лв. С факта на
плащане се суброгирали в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредите К. Г. И., поч. на 30.01.2016 г., респ. срещу ответниците като негови
законни наследници. До ответниците били изпратени регресни покани, но
същите не погасили задълженията си. Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата в размер на
122 545.09 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета
№210183/10.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
иска до окончателното плащане, както и направените разноски.
Ответниците Н. ИВ. ИВ., М. К. Г. и ИВ. КР. Г. не са подали отговор по
реда на чл.131 от ГПК и не вземат становище по предявения иск.
Ответниците Д. КР. Г. и ИЛ. КР. Г. чрез назначения от съда особен
представител оспорват основателността на иска по съображенията, изложени
в отговора. Оспорват размера на претенцията. Правят възражение и за изтекла
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 11 997/2016 г. по описа на СГС
Гаранционен фонд – гр.София е осъден да заплати на И. К. И. сумата в размер
на 90 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
08.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2016 г., както и
разноските за производството.
2
В решението е прието за установено, че на 08.07.2015 г. На 08.07.2015 г.
около 12.20 ч. И. К. И. и приятелят му В. управлявали велосипеди по пътя от
гр.Нови пазар за Мадарския конник. Движили се вдясно, един след друг, като
първи бил В., а след него бил И.. Пътят бил предназначен за двупосочно
движение, а времето било сухо, слънчево и с добра видимост. Когато
наближили километричен камък 425, ги застигнал лек автомобил „Гранд
Чероки“ с ДК№ В **** НХ, с прикачено към него ремарке с ДК № РР 4281
ЕХ, управляван от К. И. с около 50 км/ч. При изпреварване на
велосипедистите, поради незахващане на стоманеното въже на ремаркето за
автомобила и отслабването на притискащите пружини, ремаркето се откачило
и ударило странично велосипеда на И. И. и самия него. След това ударило и
В.. От ударите двамата велосипедисти били отхвърлени и паднали на десния
банкет.
От удара И. К. И. получил счупване на двете бедрени кости в горната
част, разместване на фрагментите; счупване в областта на лявата срамна кост,
без разместване и пукване на тялото на трети кръстен прешлен.
Прието е също, че гражданската отговорност на виновния водач К. И.,
починал на 30.01.2016 г. не била застрахована.
В производството като трети лица- помагачи са конституирани
ответниците Н. ИВ. ИВ., М. К. Г., ИВ. КР. Г., Д. КР. Г. и ИЛ. КР. Г. в
качеството им на законни наследници на виновния водач- К. И..
Въз основа на влязлото в сила решение заплатили на пострадалия И.н И.,
следните суми: на 03.05.2018 г. - сума в общ размер на 62 877.78 лв., на
05.03.2019 г.- сума в размер на 55 454.07 лв., на 04.07.2019 г.- 220 лв. и на
11.11.2019 г.- сума в общ размер на 4960 лв., част от която била възстановена.
Общият размер на платените от ГФ суми възлиза на 122 545.09 лв. Сумата е
платена по образуваната при ищеца преписка по щета № 210183/10.06.2016 г.
в полза на пострадалото лице.
След плащане на горепосочената сума до ответниците са изпратени
регресни покани, но няма доказателства сумата да е платена.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ е
3
основателен.
В чл.461 от КЗ е установено задължително застраховане срещу
гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт. Това
задължение е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и
упълномощените от тях водачи на МПС.
За застраховането срещу гражданска отговорност легална дефиниция е
дадена в чл.429 от КЗ. Съгласно цитираната правна норма с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното
обезщетение се включват и пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, както и
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени
срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса.
Съгласно цитираната правна норма застраховането срещу гражданска
отговорност се определя като вид застраховане, при което застрахователя се
задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна
сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице, по силата
на своята гражданска отговорност. Следователно, застрахователният риск при
този вид застраховане е опасността от възникване на гражданска отговорност
на застрахования- т.е да отговаря пред трето лице за виновно причинените му
вреди. Такава гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт
възниква при ПТП, което представлява по правната си същност непозволено
увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД.
По делото е установено по категоричен начин, че наследодателят на
ответниците К. И., поч. на 30.01.2016 г. при управление на МПС виновно и
противоправно е причинил вреди на пострадалато лице И. К. И..
Осъществяването на фактическият състав на непозволеното увреждане като
правопораждащ юридически факт е установено с влязлото в сила съдебно
решение по гр.д.№ 11977/2016 г. по описа на СГС. Установено е също, че към
4
момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач не е била
застрахована, поради което претенцията на увредения е уважена срещу ГФ-
София на основание чл.557, ал.1 от КЗ.
В производството срещу ищеца ответниците са били конституирани като
трети лица- помагачи на ГФ, поради което влязлото в сила решение в има
установително действие съгласно чл.220 от ГПК. С оглед на това наведените
от ответниците доводи за липса на доказателства, които да установяват
наличието на деликт катои основание за плащане са изцяло неоснователни.
По делото се установи, че въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, с което искът на пострадалия е уважен, Гаранционен фонд-
гр.София е платил на И.н И. в периода 03.05.2018 г.- 11.11.2019 г. общо
сумата в размер на 122 545.09 лв.
След изплащане на присъденото обезщетение на пострадалия на
основание чл.558, ал.7 от КЗ ищецът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното- т.е. за ищеца е възникнало субективното право да
претендира стойността на платеното от него обезщетение от лицето, което ги
е причинило, респ. от неговите законни наследници.
След настъпване на суброгацията ищецът е изпратил до ответниците
покани за доброволно изпълнение. По делото обаче няма доводи и
доказателства ответниците да са погасили задълженията си.
Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.558, ал.7 от
КЗ и липсата на доказателства за доброволно плащане на дължимите суми от
страна на ответниците дава основание да се приеме, че предявеният иск е
основателен.
Неоснователно е наведеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Суброгационното право на ГФ възниква от момента на плащане-
03.05.2018 г., от който момент е започнал да тече давностия срок. Към
момента на завеждане на иска този срок не е изтекъл, поради което и
възражението е неоснователно.
Искът е основателен и доказан по размер, поради което следва да се
уважи изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответниците. В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
5
разноски в размер на 5501.80 лв.- платена държавна такса и платени
възнаграждения за особения представител на ответниците Д.Г. и И.Г..
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, Д. КР. Г., ЕГН **********, ИЛ.
КР. Г., ЕГН **********, М. КР. Г., ЕГН ********** и ИВ. КР. Г., ЕГН
********** да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- гр.София сумата в
размер на 122 545.09 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета
№210183/10.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски за производството в
размер на 5501.80 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6