№ 28
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500435 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу Решение № 260019/
12.07.2022 г. по т.д. № 211/ 2020 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е осъдил
Сдружението да заплати застрахователни обезщетения за причинени неимуществени и
имуществени вреди от ПТП на 22.03.2018 г. както следва: на А. Н. М. 180 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 574.96 лв. – обезщетение за имуществени
вреди и на Р. А. М. и А. Р. А. по 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и по
20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците на обезщетенията, считано от 06.06.2019 г. до окончателното изплащане,
като са отхвърлени исковите претенции над тези размери. Жалбоподателят обжалва
решението само по отношение на иска на А. Н. М. и то само в частта, с която е
уважена претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
90 000 лв. до 180 000 лв. Счита решението в тази му част за неправилно. Съдът
формирал извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
чрез непоставяне на предпазен колан без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, а кредитирал единствено, изцяло и безкритично
заключението на вещите лица по комплексната експертиза, което било оспорено от
Сдружението като необосновано и изготвено в противоречие с доказателствения
1
материал. Вещото лице – инженер дало заключение, че коланът на автомобила на
средното задно място, което М. твърди, но не доказва, че е заемала, е сработил, но не е
блокирал. Това заключение било в пълно противоречие с изложените от него принципи
на действие на триточковия колан и блокиращия му механизъм. Обсъждането на
останалите писмени доказателства налагало безспорен извод за непоставен от
пострадалата обезопасителен колан. Самото вещо лице в първоначалното си
заключение е приело, че с оглед локализацията на травмите вляво и действалите при
ПТП инерционни сили М. най-вероятно е заемала лявата задна седалка, а вещото лице
– медик – е заявило изрично, че предвид травмите тя е била без поставен колан и че за
поставен колан не е характерно двустранно счупване на такъв голям брой ребра.
Вещите лица не успели да обяснят причината за разликата в тежестта на травматичните
увреждания, получени от водача, който понесъл цялата сила на удара в предната лява
част на автомобила, и тези, получени от М., които били несъизмеримо по-тежки.
Обяснението, че тя се намирала по-близо до предните седалки, отколкото водачът до
арматурното табло, не било обосновано, защото според експерта разстоянието между
задните и предните седалки било 65 см – 90 см и след като коланът позволявал
придвижване на тялото около 20 см напред, нямало как при поставен колан тялото на
ищцата да е достигнало предната седалка. Вещото лице – медик – не изяснило как
точните места на фрактурите обуславят извод за поставен от дясно наляво колан и при
какъв механизъм са получени счупванията на ребра на няколко места и на ребрата
вдясно, след като липсва контактна зона между колана и голяма част от десните и
левите ребра, а в контактните зони няма счупвания. По изложените съображения счита,
че спрямо приноса на ищцата за настъпване на вредите, определеното й от съда
обезщетение е силно завишено. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и исковата претенция – отхвърлена. Претендира разноски.
А. Н. М. е подала отговор на въззивната жалба на насрещна страна със заето
становище за нейната неоснователност. Счита за правилни и обосновани с подробен
анализ на събраните по делото доказателства изводите на съда за липса на
съпричиняване на вредите от нейна страна. Съдът правилно кредитирал заключението
на комплексната експертиза, което било компетентно дадено и обосновано. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Процесуалният представител
претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
2
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
По делото не са спорни следните релевантни факти: При ПТП на 22.03.2018 г. на
пътя Русе – Бяла е пострадала ищцата А. Н. М. като пътник на задната седалка в лек
автомобил Ауди А4. ПТП е причинено от турския гражданин M. T., по отношение на
когото има влязло в сила споразумение по НОХД № 62/ 2021 г. по описа на РС – Бяла,
признаващо го за виновен за причиняване по непредпазливост при управление на
товарен автомобил с несъобразена с пътните условия скорост на тежка телесна повреда
на М. – загуба на слезката. Механизмът на ПТП е следният: Управляваният от Текин
седлови влекач се движил по посока гр. Русе и застигайки попътно движещ се лек
автомобил, в опит да избегне сблъсъка с него, намалил скоростта си, но нарушил
устойчивото движение на композицията, при което навлязъл в насрещното платно и се
осъществил сблъсък между него и движещия се в насрещната лента лек автомобил
Ауди А4. След удара лекият автомобил се завъртял по посока на часовниковата
стрелка на около 270 и излязъл вдясно на пътното платно. Ищцата е приета по
спешност в болница в изключително тежко общо състояние с опасност за живота, като
са й причинени множество травматични увреждания – фрактура на 2-11 ребра вляво,
фрактура на 2-9 ребра вдясно, фрактура на 1-4 поясни прешлени, фрактура на горен
ръб на 4-ти поясен прешлен, фрактура на голяма лявопищялна кост, двустранна
контузия на бял дроб, руптура на далака, наложил оперативното му отстраняване,
разкъсване на тънко черво и тъканта, свързваща червата, травматична перфорация на
еюнома. Към датата на ПТП отговорността на водача на товарната автокомпозиция с
турска регистрация е надлежно застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
с турски застраховател, който няма кореспондент в Р България. Към НББАЗ е
отправена застрахователна претенция и е образувана преписка по щета, по която е
отказано изплащането на обезщетение. При тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на 511 ал.3
КЗ, обуславящ отговорността на Бюрото за репариране на вредите спрямо увредените
от процесното ПТП лица и така формираният извод не се спори от жалбоподателя, при
което спорът по този материалноправен въпрос е преустановен. Жалбоподателят
оспорва определения от съда размер на обезщетението за причинени на М.
неимуществени вреди – 180 000 лв., но оплакванията му не са за несъответствие на
този размер с принципа на чл.52 ЗЗД за справедливост при отчитане на съвкупността
от фактори за определяне на същия, а са само в аспекта на несъобразяване от съда
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Пред въззивния
съд спорът е концентриран именно по въпроса допринесла ли е ищцата М. за
3
настъпване на вредите чрез неизпълнение на задълженията й да пътува с поставен
обезопасителен колан и съответно следва ли да бъде редуцирано определеното от съда
обезщетение.
От приетата автотехническа експертиза се установява, че лекият автомобил
Ауди А4, в който е пътувала ищцата, фабрично е снабден с 5 бр. предпазни колана с
триточково окачване към купето. Вещото лице сочи, че този тип колани са с
комбинирано придържане на тялото в коремно-поясната област и областта и гърдите и
при възникване на инерционни сили напред, ограничават движението на тялото
напред. Излага, че при странични инерционни сили, каквито в случая е имало от
интензивното въртене на автомобила, ограничението на колана не е достатъчно и не
предотвратява удари на главата и крайниците в странични корпусни детайли. Тъй като
в исковата молба не са изложени твърдения за заеманото от ищцата място на задната
седалка на автомобила, при изготвяне на експертизата вещото лице, изхождайки от
получената от нея фрактура на левия крак и най-голямата сила на удара вляво, е
направило предположение, че тя е седяла на задната лява седалка. Съобразявайки
действалите инерционни сили е посочило как според него са получени отделните
травми и от естеството и тежестта им е заключило, че тя най-вероятно е била без
поставен предпазен колан. В съдебно заседание е разяснило, че технически изправен
колан е този, чийто блокиращ механизъм се задейства при съвсем малко отклонение на
тялото напред – до 10 , докато неизправният допуска наклон на тялото напред до
контакт с предните седалки. Не дава заключение за състоянието на конкретния колан,
тъй като оглед на процесния автомобил не е извършван поради физическото му
унищожаване. На проведеното на 18.04.2022 г. /след изготвяне на експертизата/
съдебно заседание ищцата лично е заявила, че е седяла на средната задна седалка, като
от двете й страни не е имало други пътници, което съответства и на дадените от нея на
ДП показания като свидетел. Обяснила е, че е била с поставен колан, закопчаващ се
отдясно наляво, който след ПТП бил стегнат, заяждал и тя не могла да го разкопчее, а
това сторил съпругът й – водачът на автомобила.
По делото е допусната комплексна експертиза, която дава заключение за
механизма на получаване на травмите от пострадалата при действалите инерционни
сили първоначално напред и наляво, а при въртенето на автомобила наляво и надясно и
при съобразяване на заеманата от нея позиция на средната задна седалка. Според
вещите лица счупванията на гръдната кост и на ребрата двустранно са в резултат на
действието на тъп предмет и отговарят да са получени от действието на диагоналната
част на предпазния колан, а разкъсването на тънкото черво и опоръка му – от
действието на поясната част на колана. Обясняват, че коланът ограничава движението
на тялото напред, но същевременно оказва и съществено механично въздействие върху
гръдния кош и коремната област. Сочат, че поначало при пътник с поставен
обезопасителен колан не е характерно получаването на двустранни счупвания на голям
4
брой ребра от действието на самия колан, но в конкретния случай, като се съпоставят
видът и локализацията на фрактурите с останалите увреждания особено с косото
счупване на гръдната кост и разкъсването на тънкото черво, може да се направи извод,
че счупванията на ребрата са именно от колана. Разкъсването на гръдния капак,
колекцията от въздух в плевралните пространства и подкожната колекция от кръв
вляво на гръдния кош са посочени като последица от счупванията на ребрата, а
деформацията на гръдния кош в съчетание с резките инерционни сили при рязкото
спиране на автомобила са довели до разкъсване на слезката. Фрактурата на 1-4 поясни
прешлени и на горен ръб на 4-ти поясен прешлен са резултат от рязко огъване на
гръбначния стълб, което според експертите е възможно да настъпи както в първата
фаза на ПТП при поставен предпазен колан, ако диагоналната му част е била в по-
разхлабена позиция и е позволявала известно изместване на тялото напред и огъването
му в поясния отдел. Травмата на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб е пряко свързана с увреждането му. За счупването на голяма
лявопищялна кост е вещите лица сочат, че то най-вероятно е получено от удар в
задната повърхност на предната лява седалка на автомобила и може да се получи и при
поставен колан, защото при пътниците на задните седалки подбедриците и/ или
коленете обикновено са или допрени, или на малко разстояние от задните повърхности
на предните облегалки и при удар контактуват с тях. В хипотеза на непоставен
предпазен колан експертите са заявили, че е много вероятно настъпването на травми на
главата от удари в купето, вкл. в предното панорамно стъкло; травми на бедрени кости
или таза от удари на коленете в облегалките; счупвания на подбедриците от огъване и
заклещване на крайниците под долната задна част на предните седалки, каквито
травми при ищцата не се констатират. Същевременно коремът не би бил защитен от
контакт и не биха настъпили травми на червата. В съдебно заседание на 20.06.2022 г.
вещото лице – инженер обяснява, че съгласно снимковия материал към протокола за
оглед по ДП коланите на автомобила са прибрани, което, ако са били поставени, може
да означава, че механизмът им не е сработил, защото не са останали разпънати, каквито
биха били при блокиране на механизма. Посочва обаче, че в практиката си е имал
случаи на колани, чийто механизъм е сработил, но след това той се е прибрал.
Съдът в настоящия му състав намира, че заключението на комплексната
експертиза следва да бъде напълно кредитирано за отговора на въпроса относно
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М..
Заключението изключително детайлно изяснява механизма на получаване на
травматичните увреждания и последователно обосновава крайния извод на експертите,
че всички установени при процесното ПТП травми е възможно да бъдат получени при
поставен предпазен колан, като е направена съпоставка между констатираните
увреждания и възможните такива при непоставен такъв. За разлика от авто-
техническата експертиза тя съобразява къде в автомобила е седяла пострадалата, а
5
именно на средната задната седалка и съотнася това местоположение към
инерционните сили, на които тялото е било подложено. Тази позиция на ищцата съдът
възприема за отговаряща на действителната, защото по делото не са ангажирани
доказателства от застрахователя, опровергаващи нейното твърдение за
местоположението й в автомобила, нито от получените увреждания може да бъде
направен извод, че е заемала седалка, различна от сочената от нея – няма травми, които
вещите лица да сочат като получени от удар в вътрешни корпусни детайли на
страничните части на автомобила. Освен това само вещо лице – лекар е компетентно
да даде отговор на въпроса дали констатираните травми е възможно да бъдат получени
при изяснения механизъм на ПТП и действалите върху тялото на ищцата инерционни
сили. Възражението на застрахователя за съпричиняване е останало недоказано по
делото, а изводите на съда не могат да почиват на предположения. Вещите лица са
категорични, че травмите са получени от и при поставен колан, като изводите им не са
в противоречие с констатацията на вещото лице – инженер, основана на снимковия
материал по ДП, за състоянието на обезопасителния колан. Жалбоподателят прави
оплакване за едностранчиво възприемане на заключението без съобразяване на
останалите събрани по делото доказателства, но същевременно самия той иска съдът да
формира извода си само въз основа на състоянието на колана. От една страна, това, че
коланът не е останал разгънат с блокирал механизъм не води до единствен възможен
извод, че не е бил използван, защото самото вещо лице посочва, че е възможно да
сработи, но след това да се прибере. От друга страна, експертите са обосновали
становището си с естеството на установените телесни увреждания при конкретния
механизъм на ПТП и едновременно с това с липсата на други увреждания, които е
обичайно да настъпят при действалите върху тялото на пострадалата инерционни сили
в случай, че тя е пътувала без обезопасителен колан. Не на последно място следва да се
отбележи, че ако коланът, използван от ищцата, не е бил в изправно техническо
състояние /което е само догадка/, то доколкото тя е пътник в автомобила, тя не носи
никаква отговорност за техническата изправност на същия и на отделните му агрегати,
части и пр. Извод в насока, че ищцата е пътувала без предпазен колан, не може да се
направи и при съпоставяне на получените от нея травми с тези на водача и другия
пътник в автомобила. Видно от приложения снимков материал от ДП, при ПТП са се
задействали аербеците на автомобила, което несъмнено се е отразило на степента на
увреждане на последните. Травмите на М., с изключение на фрактурата на
подбедрицата, не се сочи да са следствие от удар в части на купето, а по причина от
механично въздействие на колана върху гръдния кош и коремната област. Затова е
ирелевантен толерансът за свободно придвижване на тялото напред при поставен
колан, на който се позовава жалбоподателят.
По изложените съображения, като е приел, че пострадалата А. Н. М. не е
нарушила задължението си по чл.137а ал.1 ЗДвП като пътник в лек автомобил да
6
постави предпазен колан, т.е. не е релевирала поведение, в причинно-следствена
връзка с което са настъпили претърпените от нея неимуществени вреди, и не е налице
основание за намаляване размера на определеното й от съда обезщетение в размер на
180 000 лв., ОС – Русе е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на процесуалния представител на
ответника по жалбата адв. М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 ЗАдв в минималния размер по Наредба № 1 – 7 850 лв. или с
начислен ДДС – сумата 9 420 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260019/ 12.07.2022 г. по т.д. № 211/ 2020 г. по
описа на ОС – Русе.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, Булстат *********, гр.София, ********, да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв. М. М. от САК адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство на А. Н. М. по в.гр.д. №435/ 2022 г. по описа на ВТАС
сумата 9 420 /девет хиляди четиристотин и двадесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7