Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261131 09.04.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XIV - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1398 по описа на съда за 2017г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 108 вр. с чл. 70 и чл. 79, ал.2 ЗС и чл.
26, ал.2, предл. първо ЗЗД и по чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Ищец „Фундамент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: ****** с управител Н. Б. твърди, че притежава правото на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *****. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П. с площ от 23.13 кв.м. и прилежащи
части 0,5% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж с
предназначение на обекта - обекти със специално предназначение, брой нива на
обекта 1, находящ се в сгР.№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
***** с административен адрес: **** УПИ*****, кв. **** по регулационния план на
Трета градска част, одобрен със Заповед ****година, при граници на имота: по
кадастрална карта: на съшия етаж - *****, под обекта - няма, над обекта - ****,
а по ценообразуване: от север - междублоково пространство, от изток - стълбищна
клетка, от юг – магазини въз основа на добросъвестно 5-годишно давностно
владение считано от 24.10.2011г. установено въз основа на Договор за
покупко-продажба № *****. сключен с Община П. след проведен публичен търг от
29.09.2011г. с предмет така описания имот като с влязло в сила на 12.01.2017г.
Решение № *****. по гр.д. № 15884/2012г. на РС – Пловдив било установено, че
праводателят на ищеца – Община Пловдив не е собственик на процесния имот, респ.
ищецът не е знаел това обстоятелство, тъй като Община Пловдив се легитимирала
като собственик въз основа на официален удостоверителен документ АЧОС ****
Ищецът заявява и поддържа, че владението, което е
установил върху имота е спокойно, явно, несмущано до 12.09.2017г. когато
ответниците – взискатели по изп. дело № ***** по описа на ДСИ при СИС към РС –
П. получили владението въз основа на
влязло в сила решение с което бил уважен техен иск по чл. 233 ЗЗД.
Твърди, че процесния имот е самостоятелен обект на
правото на собственост и като такъв е заснет в кадастралната карта, нито по
естеството си, нито по предназначението си представлява обща част поради което
и може да бъде придобит по давност.
Предвид на гореизложеното иска да се признае за
установено по отношение на ответниците А.Я.М., с ЕГН **********, К. Т.М., с ЕГН
***********, М. М., с ЕГН**********, Н. Г.П., с ЕГН **********, Р.С.М., с ЕГН
**********, К.А.М., с ЕГН **********, С.А.М., с ЕГН **********, Н.И.К., с ЕГН
**********, Р.Г.К., с ЕГН **********, А.Г.К. - М., с ЕГН **********, Е.Н.К., с
ЕГН **********, К.М.Б., с ЕГН
**********, А.М.К., с ЕГН **********, Е.С.П., с ЕГН **********, В.С.К.,
с ЕГН **********, Р.П.К., с ЕГН **********, Н.К.Г., с ЕГН **********, М.Т.П., с
ЕГН **********, Ч.Й.К., с ЕГН **********, К.К.Б., с ЕГН **********, В.Г.К., с
ЕГН **********, Б.Л.Л., с ЕГН **********, П.И.В., с ЕГН **********, Л.Н.У., с
ЕГН **********, М.П.К., с ЕГН **********, А.К.Л., с ЕГН **********, И.С.А., с
ЕГН **********, В.А.Г., с ЕГН **********, В.А.Ч., с ЕГН **********, К.Т.Г., с
ЕГН **********, Л.С.К., с ЕГН
**********, С.Ю.К., с ЕГН **********, Н.А.П., с ЕГН **********, М.Н.Б., с ЕГН
**********, С.Д.Б., с ЕГН **********, Г.Д.Б., с ЕГН **********, П.В.Д., с ЕГН
**********, В.К.И., с ЕГН **********, Г.Г.К., с ЕГН **********, Р.Т.К., с ЕГН
**********, Т.В.Т., с ЕГН **********, М.Т.К., с ЕГН **********, П.К.К., с ЕГН
**********, Х.Д.Г., с ЕГН **********, К.И.Б., с ЕГН **********, К.И.И., с ЕГН
**********, Д.М.А., с ЕГН **********, М.Г.Д.-Г., с ЕГН **********, И.Н.К., с
ЕГН **********, Н.С.Б., с ЕГН **********, Н.Б.К., с ЕГН **********, В.К.К.-В.,
с ЕГН **********, че ищецът е собственик на имота по чл. 79, ал.2 ЗС както и да
бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху този имот. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника
Ч.К., с който се взема становище за
неоснователност на претенцията. Счита, че собствеността била установено със
сила на пресъдено нещо по предходното дело. Счита, че владението не е било
спокойно, тъй като са се водили дела за правото на собственост и е било постановено
спиране на изпълнението. Не претендира разноски.
Постъпил е отговор на ИМ от Г.Б. и С.Б. чрез адв.
Д.Б., с който се взема становище за неоснователност на иска. Твърдят, че по
предходното дело е било установено със сила на пресъдено нещо, че имотът принадлежал
на всички етажни собственици и бил обща част. Считат, че обща част в ЕС не може
да бъде предмет на правна сделка и да се придобива по давност. Изтъкват, че за
обекта не било уредено право на строеж. Твърдят, че към датата на сключване на
договора за покупко-продажба ищецът е знаел, че Община Пловдив не е собственик
на имота. Позовават се на предходно дело от 2009г., по което ищецът бил осъден
да върне имота на ЕС по сключен с тях договор за наем, както и гр. д. №
15884/2012г. на ПРС. Възразяват, че владението не било явно, тъй като до
25.06.2012г. било изразено като държане спрямо етажните собственици. Едва след
тази дата етажните собственици узнали за промененото от ищеца основание за
държане на имота. На последно място твърдят, че имотът не може да бъде придобит
по давност, тъй като е обща част на сградата.
Постъпил е отговор на ИМ от А.М. чрез адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****., с
който се оспорва искът. Твърди, че имотът представлява портиерна стая и е обща
част. Поради това счита, че имотът не може да се придобива по давност. Изтъква,
че в проекта на сградата за този обект не е било отделено самостоятелно право
на строеж, като след възникването на сградата станал собственост на всички
етажни собственици. Позовава се на мотивите от решение по гр. д. № 15884/2012г.
на ПРС. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от Е.К., чрез
адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема
становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както
в отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от К.Б. чрез адв.
З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема становище
за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както в отговора
на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от С.И. чрез адв.
З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема становище
за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както в отговора
на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от М.К. чрез адв.
З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема становище
за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както в отговора
на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от А.Л. чрез адв.
З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема становище
за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както в отговора
на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от Н.П. чрез адв.
Запряно с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема
становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както
в отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от М.Д., чрез адв.
А., с който се взема становище за неоснователност на иска.
Постъпил е отговор на исковата молба от Н.Г. В отговора се взема становище за
неоснователност на иска. Изтъква се прекъсване на давността с предприемане на
изпълнение по изп. д. № *****. на ****. Счита, че до влизането на решението по
предходното дело в сила давността е спряла да тече, а след това не е изминал
изискуемия от закона срок.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците
Д.А., лично и като процесуален представител на К.Г., Л.Х.Р. /п. в хода на
процеса на 02.08.2019г. и наследена от ответник П.В.Д./, Л.К., С.К., Г.К., Т.Т.
и К.И... Заявяват, че оспорват предявения иск. Считат, че имотът е собственост
на живущите в блока. Изтъква се, че дружеството ищец е било наемател на обекта още
от 1994г., като по предходно дело се установило манипулирането на договор за
наем. След това делото било изгубено и се наложило възстановяването му. Не
претендират разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от Н.К. чрез адв.
З.. С него се оспорва предявения иск. Твърди се, че обектът в сградата не е
самостоятелен, а представлява обща част и не може да бъде придобИ.по давност.
Цитират се част от мотивите на решенията по предходни дела между страните.
Излагат се подробни съображения за предходните взаимоотношения между страните
свързани с предаването на имота поради прекратяване на договор за наем, както и
за предявяването на насрещен иск по гр.д. № 15884/2012г. на ПРС. Иска се
отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от Р.К., чрез
адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема
становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както
в отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от Р., С. и К. М.
чрез адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. по отношение на К.М.
и пълномощни за Р.и С. М., представени с молба от 04.04.2017г. В отговора се
взема становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения,
както в отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от Р. К...и А. К...а-
М.чрез адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ***. по отношение на Р. К..и
пълномощно за А. К..а- М., представено с молба от 07.04.2017г. В отговора се
взема становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения,
както в отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от Р.К. чрез адв.
З. с приложено пълномощно към молба от 04.04.2017г. В отговора се взема становище за
неоснователност на иска и се излагат идентични съображения, както в отговора на
ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от К.Б., чрез
адв. З. с приложено пълномощно към молба вх. № ****. В отговора се взема
становище за неоснователност на иска и се излагат идентични съображения като в
отговора на ответника М..
Постъпил е отговор на исковата молба от М.П.. Излагат
се съображения за това, че ищецът не се явява добросъвестен владелец, тъй като
е знаел, че Община П.не е собственик на имота. В тази насока сочи съществувалия
преди това договор за наем с етажните собственици и образуваното от тях срещу
дружеството дело за връщане на помещението. Възразява, че за процесния период
не би могла да тече давност, защото е било висящо изпълнителното производство
за предаване на имота на етажните собственици, което е било спряно по
предходното дело за собственост. Иска се отхвърлянето на претенцията и
присъждането на разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от И.Г.И. /п. в
хода на процеса 02.03.2019г. наследена от ответник В.К.И./, И.А., В.Г. и В.Ч.
чрез адв. М.Б. с пълномощно към него. Твърдят, че дружеството е било наемател
на обекта от 2001г. и до началото на 2008г. е изпълнявал коректно задълженията
си по договора, като не оспорвало права на ответниците. Било установено последващо
манипулиране на договора за наем и изключването на обекта от него. По гр.д. №
59/2009г. на ПРС ищецът бил осъден да предаде имота на етажните собственици. По
образуваното изпълнително дело ищецът заявил на 22.11.2011г., че не владее и не
държи имота. Твърди се, че през цялото време дружеството е знаело, че неговите
наемодатели са и собственици на имота. Заради тази негова позиция,
няколкократно бил осуетен въводът по изпълнението. Ищецът закупил имота и бил
подписан протокол за въвод с общината на 24.10.2011г. След това на 22.11.2011г.
дружеството отново заявило пред ДСИ, че не е във владение на имота. Считат, че
ищецът не е придобил имота по давност, защото владението му е било смущавано и
е бил наясно, че праводателят му не е собственик. Не се претендират разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от В.К. чрез адв. Д., с пълномощно към него. В
отговора се взема становище за неоснователност на иска, като се оспорва
дружеството да е имало качеството добросъвестен владелец, тъй като договорът с общината
бил нищожен поради невъзможен предмет. Твърди, се че процесния имот
представлявал обща част на сградата и не можел да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост. Възразява, че ищецът не е владял имота, а е упражнявал
държане. Оспорва се представената по делото скица на СОС. Не се претендира
разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от И.К., В.К.-
В., Н.Б. и Н.К. чрез адв. З., с
който се оспорва претенцията. Твърдят, че процесния имот не представлява
самостоятелен обект, като за него не било отстъпено и право на строеж. Цитират
се част от мотивите на решенията по предходни дела между страните. Излагат се
подробни съображения за предходните взаимоотношения между страните, свързани с
предаването на имота поради прекратяване на договор за наем, както и за
предявяването на насрещен иск по гр.д. № 15884/2012г. на ПРС. Считат, че е
налице невъзможен предмет, тъй като портиерната стая била обща част. Иска се
отхвърлянето на иска и присъждането на разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от Е.П. чрез адв.
Д., с пълномощно към него. В отговора се взема становище за неоснователност на
иска, като се оспорва дружеството да е имало качеството добросъвестен владелец,
тъй като договорът с общината бил нищожен поради невъзможен предмет. Оспорва се
представената по делото скица на СОС. Не се претендират разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от адв. А. ***
като особен представител на ответниците Л.Н. У.и А.М.К.. Твърди се, че ищецът е държател на имота по силата на договор за
наем и винаги е знаел, че общината не е собственик на имота. Възразява, че
намерението за своене не е било манифестирано спрямо всички етажни собственици.
Останалите ответници не са подали отговори на исковата
молба в законоустановения срок.
Постъпил е насрещен инцидентен установителен иск от
Е.С.П. и В.С.К., с който се иска да бъде установено по отношение на ищеца по
главния иск „Фундамент“ ООД и Община П., че Договор за покупко-продажба на
процесния имот № ****. е нищожен поради невъзможен предмет, евентуално поради
противоречие със закона. В исковата молба са изложени съображения затова че се
касае до обща част, която не може да бъде предмет на прехвърлителна или
отчуждителна сделка - портиерна, никога
процесния имот не е бил собственост на Община П*, нито й е бил предоставен за
управление в лицето на ОП „Жилфонд“, което обуславя и противоречието на
сделката със закона. Оспорва се представения акт № *****. за частна общинска
собственост. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Фундамент“ ООД по насрещния иск чрез адв. З.
О. заявява, че предявения иск е неоснователен, тъй като процесния имот
представлява самостоятелен обект, който е съществувал като такъв към
24.10.2011г. и следователно договорът е бил с възможен предмет, а дори и да се приеме,
че към момента на възникването на етажната собственост този обект по
предназначението си е бил обща част след 1996г. статутът му е променен и
помещението е престанало да бъде портиерна. Посочва се че няма забрана етажните
собственици да променят предназначнието на общите части на сгР.в режим на
етажна собственост. Ето защо се иска отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Община Пловдив по насрещния иск чрез юрк.
И.А. взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че
процесното помещение по естеството и предназначението си представлява
самостоятелен обект, портиерната не е включена в общите части, тъй като не е
включено в ценообразуването на блока, респ. за него не е учредено право на
строеж и не е заплатено такова. Ето защо се иска отхвърлянето на предявените
искове.
С определение от 14.02.2019г. по делото е
конституирано трето лице – помагач на ищец „Фундамент“ ООД в лицето на Община
П. с оглед признатия от закона правен интерес на ищеца по главния иск в случай
на отхвърляне на претенцията му да ангажира отговорността на третото
лице-помагач за неизпълнение на договора за продажба № *****. като се позове на
установителната сила на съдебното решение спрямо това лице.
Община П. в качеството си на трето лице – помагач
взема становище за основателност на предявения главен иск като посочва, че
ищецът е добросъвестен владелец, придобил е правото на собственост по чл. 79,
ал. 2 ЗС., респ. спорния имот представлява самостоятелен обект на правото на
собственост.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
и като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Установено по делото е а и не се оспорва от страните,
че процесната сграда с административен адрес: **** има два входа от северната
страна – източен и западен като на първия надземен етаж има два магазина от юг
със складови помещения от север, трафопост от източната страна на сградата и
колонада по първоначалния проект в западната част, укрепена напречно и надлъжно
като проход като по делото не са налични строителните книжа за изграждането на
сградата през 1963-1966г., но е установено, че строителството е било планирано
въз основа на доклад от 15.02.1962 г. на Началника на СУ „Жилищно
строителство”- Пловдив и след проучване на комисия по параграф 138 от ППЗПИНМ
се взело решение за отчуждаване за групово или кооперативно жилищно строителство
на съответни имоти на процесния административен адрес, като собствениците им
бъдат обезщетени с жилища в новия строеж.
От значение за спорния предмет на главния иска по чл.
108 ЗС е обстоятелството за статута на процесното помещение заснето като самостоятелен
обект в КК, тъй като положителното установяване принадлежността на правото на
собственост предполага наличието на обект – недвижима вещ, която освен
изискването за самостоятелен характер предполага и изясняване на въпроса затова
представлява ли обща част това самостоятелно помещение.
Данни за естеството и предназначението на процесното
помещение се извличат от представени две таблици за ценообразуване – от
25.06.1965г.- първоначалната при започване на строежа От същите е видно, че
ценообразуването е направено общо за двата жилищни входа. В таблицата са
посочени по позиции всички подобекти включени в ценообразуването на общия обект
– процесното помещение, което представлява стая за портиера /портиерна/
апартаменти 36 бр., един трафопост и 2 магазин за промишлени стоки. В
първоначалната таблица за ценообразуването на строежа е посочено „*****
съдържание: портиер, една стая; 23.13 кв.м без стълбището, 0.50 % ид.ч.,
строителна стойност 1580 лева”. В таблиците не е посочено процесното помещение
да има отредено право на строеж. В окончателната таблица за ценообразуването на
строежа е посочено същото описание, като е изменена единствено стойността на
обекта, а именно 1405 лева, като и в нея не е посочено право на строеж за това
помещение от което следва извода, че за това помещение няма право на строеж, но
със завършването на обекта е налице формирането на суперфициарна собственост
върху индивидуалните обекти на правото на собственост. Процесното помещението е
заплатено като обща част съгласно техническите изисквания за изготвяне на
строителна стойност на отделните елементи на жилищната сграда, така както се
заплащат и други общи части, респ. помещението не може да бъде отделено от
общото право на строеж за целия обем на сградата и със завършването й възниква
суперфициарна собственост върху отделните обекти за всеки етажен собственик и
върху общите части като процентно съотношение,
а дори да се приеме противното придобиване правото на собственост върху
това помещение след нормативното трансформиране на държавната собственост в
общинска – публична и частна е осъществено по давностно владение на частна
общинска собственост – чл.7, ал.3 ЗОС.
Правото на собственост възникнало върху процесната
портиерна е в режим на етажна собственост като всички собственици на индивидуални
обекти в сградата притежават права върху нея, респ. тази портиерна по
предназначение служи за общо ползване, няма самостоятелно юридическо
съществуване, но представлява самостоятелно помещение, респ. не може да бъдат
предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност – така и тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г.
по гр. д. № 11/83 г., ОСГК. Жилището на портиера по предназначение е обща част
и се притежава в съсобственост от всички етажни собственици като обща част.
Собствениците на етажната собственост могат да
променят предназначението на общите части като вземат решение, че сградата може
да съществува без някои от тях - перални, сушилни, портиерско жилище, или пък
да се промени начинът им на ползване за други цели уредените по чл. 38 ЗС. За
съгласието не се изисква особена форма. Промяната може да бъде изразена устно,
писмено или да следва от поведението на собствениците – така и решение № 259 от
1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г., I г. о., ГК постановено по реда на
чл.290.
През 1994г. е била изготвена проектна документация от
от етажните собственици за „Преустройство на общо помещение в магазин за
търговска дейност, безалкохолни напитки, бира и други“ одобрена на 28.05.1994г.
от главен архитект на Осмо кметство при Община Пловдив и е бил издаден акт за
узаконяване *******************. на името на всички собственици и Разрешение за
ползване № *******************. Според вещото лице Б.К. за смяната на
предназначението на портиерната в нещо друго не е достатъчно да има само инвестиционен
проект, тази смяна става по определен от ЗУТ ред. Настоящата инстанция не
кредитира в тази част / III, т.3, л. 1230, том IV/ заключението, тъй като
отговорът на вещото лице касае правен извод, а не е израз на аналитични
специални знания, от една страна, от друга страна, както се посочи по-горе
Върховния съд утвърждава, че промяната статута на помещение, което е обща част
по предназначение е правомощие на етажните собственици, като за съгласието не
се изисква особена форма. Следователно с изготвянето на инвестиционния проект
„Преустройство на общо помещение в магазин за търговска дейност, безалкохолни
напитки, бира и други“ и издаден акт за узаконяване № ****. на името на всички
собственици е налице единодушие на етажните собственици процесната портиерна да
бъде с предназначение различно от първоначално предвиденото при изграждането на
сградата, а именно магазин за търговска дейност.
Следователно, към 05.07.1994г. портиерната губи
предназначението си на обща част по съгласие на етажните собственици и макар
технически да не отговаря в пълна степен на изискванията на Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство / в сила до 26.07.1995г./,
а сега на чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи съгласно която всяко преустройство се приравнява на строеж от четвърта
категория, то това не рефлектира върху промяна фактическото отношение на
етажните собственици към процесното помещение обща част, което те вече не
възприемат като портиерна, а като магазин за търговска дейност, който и
впоследствие са започнали да отдават под наем дългогодишно на ищеца. В тази
връзка следва да се подчертае, че не отдаването под наем е индицията за промяна
статута на портиерната, а инициираната административна процедура за преустройството
му в помещение за търговска дейност.
Следователно, щом към 1994г. единодушно етажните
собственици са порменили статута на портиерната в магазин за търговска дейност,
при което предназначението на това помещение е изгубило характеристиката си на
обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, то не могат да се споделят сторените от тях
възражения в хода на съдебното дирене и устните съзтезания, че процесния обект
сега представлява обща част – така каквато е била до 1994г.
По делото е установено от приложеното гр.д. №
15884/2012г. по описа на РС – Пловдив, че за процесния обект е бил съставен акт
за частна общинска собственост № ****. След това Община П. е открила тръжна
процедура за неговата продажба и на 24.11.2011г. е бил сключен договор за
продажба с дружеството ищец като е признато с влязло в сила решение, че Община
П. към датата на сделката не е била собственик на имота и сделката не е могла
да породи транслативен ефект.
Договорът за продажба е валидно правно основание по
смисъла на чл. 70 ЗС, ищецът е бил във владение на имота, което обстоятелство е
удостоверено в протокол № ****., дори да се приеме, че фактът, че владението не
е предадено от Общината /т.е Общината не е имала реална фактическа власт това
не означава, че последната не е владеела чрез ответниците до отричане правото й
на собственост удостоверено в АЧОС, и не е осигурила възможност на ищеца да
влезе във владение по сключения договор/, ищецът е владеел за себе си съгласно
чл. 69 ЗЗД, не е знаел, че придобива от несобственик /добросъвестността му се
предполага, респ. не е проведено обратно доказване на презумпционната
предпоставка, приобретателят се позовава на официален удостоверителен документ
– акт за частна общинска собственост, който се ползва с материална
доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост до
опровергаването му по съдебен ред/. Владението е продължило до 12.09.2017г.
когато е предадена фактическата власт на ответниците – взискатели по изп. дело
№ *****. на ДСИ при СИС към РС – П. След 12.01.2017г. когато влиза в сила
решение № *****. по гр.д. № 15884/2012г. по описа на РС – Пловдив ответниците
са били наясно, че ищецът не е собственик, тъй като договорът за продажба с
Община П. не е породил вещно-прехвърлително действие, към този момент
5-годишната придобивна давност е била вече изтекла / изтича към 24.10.2016г./.,
това производство не може да прекъсне давността, тъй като е израз на правото на
ищеца да иска да бъде признат за собственик въз основа на договор за
покупко-продажба поради оспорване тази собственост. В рамките на производството
по гр.д. № 15884/2012г. ответниците са оспорвали придобивното основание на
ищеца – договора за продажба от 24.10.2011г. с Община П., но не са заявили свои
насрещни собственичеки права, каквато процесуална възможност са имали по реда
на чл. 211, ал.1 ГПК в който и случай владението на ищеца би било смутено,
респ. придобивната давност прекъсната. Упражняването на притезанието по изп.
дело № ****. на ДСИ при СИС към РС – П. е срещу ищеца, но не в качеството му на
владелец, а в качеството му на държател по сключен договор за наем с
ответниците. Искът по чл. 233 ЗЗД е облигационен и не води нито до спиране,
нито до прекъсване на давността, тъй като към момента на възникването на
облигационното правоотношение ищецът е владеел за ответниците, а след
24.10.2011г. е започнал да владеел за себе си на валидно правно основание,
правото на ответниците да си върнат наетата вещ не произтича от правото на
собственост, а от сключения договор за наем, тъй като с такова право разполага
и несобственика по договора за наем. Придобивното основание въз основа на което
е възникнало правото на собственост за ответниците върху процесния имот не е
противопоставено на ищеца в периода 24.10.2011г.-24.10.2016г. ответниците са
били лишени от владение върху имота си от ищеца и именно поради тяхното
бездействие имотът е придобит по давност от Фундамент ООД, фактическата власт
не е била изгубена за повече от 6 месеца – арг. от чл.81 ЗС.
Предвид на гореизложеното предявеният главен иск се
явява основателен и доказан поради което следва да бъде уважен.
Относно предявения насрещен иск за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 24.10.2011г. следва да се
посочи, че при изследване заявеното от ищеца по главния иск придобивно
основание по чл. 70 вр. с чл. 79, ал.2 ЗС съдът служебно проверява валидността
на правното основание въз основа на което ищецът твърди да е добросъвестен
владелец. Нищожното правно основание не може да доведе изначално до възникване
на добросъвестност, а от там и и изобщо не може да започне да тече 5-годишната
придобивна давност.
При извършената служебна проверка валидността на
договора за покупко-продажба от 24.10.2011г. не се установява същият да е
нищожен нито на посочените от ищците по насрещния иск основания, нито на друго
основание.
Договорът не е с невъзможен предмет тъй като
процесната портиерна е загубила статута си на обща част след като е променено
предназначението й на магазин за търговска дейност.
Договорът не противоречи на закона, защото законът
позволява сключването на покупко-продажба от несобственик, но предвижда
възникване на договорна отговорност за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността поради което и е без значение дали собственик е
Община Пловдив или ОП „Жилфонд“, респ. дали е включван в активите му,
нарушението на чл.4, ал.4, чл.32, ал.3, т.1 и чл. 35 ЗПСК не засягат
действителността на сделката, а възможността правото на собственост да бъде
прехвърлено.
Предвид на гореизложеното насрещния иск се отхвърля
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК ищецът по главния иск има
право на разноски в размер на сумата от 3 462,38 лева. Отхвърля се
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1944
лева с ДДС като неоснователно – делото е със съществена фактическа и правна
сложност, продължителност и брой на заседанията.
Ищецът има право и на разноски по насрещни иск за
адвокатко възнаграждение в размер на сумата от 1 800 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.Я.М., с ЕГН **********, К. Т. М., с ЕГН ***********, М. М., с ЕГН**********,
Н. Г.П., с ЕГН **********, Р. С.М., с ЕГН **********, К.А.М., с ЕГН **********,
С.А.М., с ЕГН **********, Н.И.К., с ЕГН **********, Р.Г.К., с ЕГН **********,
А.Г.К. - М., с ЕГН **********, Е.Н.К., с ЕГН **********, К.М.Б., с ЕГН **********, А.М.К., с ЕГН **********, Е.С.П.,
с ЕГН **********, В.С.К., с ЕГН **********, Р.П.К., с ЕГН **********, Н.К.Г., с
ЕГН **********, М.Т.П., с ЕГН **********, Ч.Й.К., с ЕГН **********, К.К.Б., с
ЕГН **********, В.Г.К., с ЕГН **********, Б.Л.Л., с ЕГН **********, П.И.В., с
ЕГН **********, Л.Н.У., с ЕГН **********, М.П.К., с ЕГН **********, А.К.Л., с
ЕГН **********, И.С.А., с ЕГН **********, В.А.Г., с ЕГН **********, В.А.Ч., с
ЕГН **********, К.Т.Г., с ЕГН **********,
Л.С.К., с ЕГН **********, С.Ю.К., с ЕГН **********, Н.А.П., с ЕГН
**********, М.Н.Б., с ЕГН **********, С.Д.Б., с ЕГН **********, Г.Д.Б., с ЕГН
**********, П.В.Д., с ЕГН **********, В.К.И., с ЕГН **********, Г.Г.К., с ЕГН
**********, Р.Т.К., с ЕГН **********, Т.В.Т., с ЕГН **********, М.Т.К., с ЕГН
**********, П.К.К., с ЕГН **********, Х.Д.Г., с ЕГН **********, К.И. Б., с ЕГН
**********, К.И.И., с ЕГН **********, Д.М.А., с ЕГН **********, М.Г.Д.-Г., с
ЕГН **********, И.Н.К., с ЕГН **********, Н.С.Б., с ЕГН **********, Н.Б.К., с
ЕГН **********, В.К.К.-В., с ЕГН **********, ЧЕ „Фундамент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: **** ПРИТЕЖАВА правото
на собственост върху върху самостоятелен обект с идентификатор ****. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. с площ от 23.13 кв.м. и
прилежащи части 0,5% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
с предназначение на обекта - обекти със специално предназначение, брой нива на
обекта 1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
**** с административен адрес: ****по регулационния план на Трета градска част,
одобрен със Заповед № 617 от 21.06.1984 година, при граници на имота: по
кадастрална карта: на съшия етаж - ****, под обекта - няма, над обекта - ****,
а по ценообразуване: от север - междублоково пространство, от изток - стълбищна
клетка, от юг – магазини ВЪЗ ОСНОВА НА
добросъвестно 5-годишно давностно владение считано от 24.10.2011г. установено
въз основа на Договор за покупко-продажба № ****. сключен с Община П. след
проведен публичен търг от 29.09.2011г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В.С.К., с ЕГН **********и
Е.С.П., с ЕГН ********** ПРОТИВ
„Фундамент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** с
управител Н. Б. ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА
на Договор за покупко-продажба на процесния имот № *****. поради невъзможен
предмет – чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД КАКТО и предявеният ЕВЕНТУАЛЕН иск за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА НА ДОГОВОРА
поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД като
неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА А.Я.М., с ЕГН **********, К. Т. М., с ЕГН
***********, М. М., с ЕГН**********, Н. Г.П., с ЕГН **********, Р. С.М., с ЕГН
**********, К.А.М., с ЕГН **********, С.А.М., с ЕГН **********, Н.И.К., с ЕГН
**********, Р.Г.К., с ЕГН **********, А.Г.К. - М., с ЕГН **********, Е.Н.К., с
ЕГН **********, К.М.Б., с ЕГН
**********, А.М.К., с ЕГН **********, Е.С.П., с ЕГН **********, В.С.К.,
с ЕГН **********, Р.П.К., с ЕГН **********, Н.К.Г., с ЕГН **********, М.Т.П., с
ЕГН **********, Ч.Й.К., с ЕГН **********, К.К.Б., с ЕГН **********, В.Г.К., с
ЕГН **********, Б.Л.Л., с ЕГН **********, П.И.В., с ЕГН **********, Л.Н.У., с
ЕГН **********, М.П.К., с ЕГН **********, А.К.Л., с ЕГН **********, И.С.А., с
ЕГН **********, В.А.Г., с ЕГН **********, В.А.Ч., с ЕГН **********, К.Т.Г., с
ЕГН **********, Л.С.К., с ЕГН
**********, С.Ю.К., с ЕГН **********, Н.А.П., с ЕГН **********, М.Н.Б., с ЕГН
**********, С.Д.Б., с ЕГН **********, Г.Д.Б., с ЕГН **********, П.В.Д., с ЕГН
**********, В.К.И., с ЕГН **********, Г.Г.К., с ЕГН **********, Р.Т.К., с ЕГН
**********, Т.В.Т., с ЕГН **********, М.Т.К., с ЕГН **********, П.К.К., с ЕГН
**********, Х.Д.Г., с ЕГН **********, К.И. Б., с ЕГН **********, К.И.И., с ЕГН
**********, Д.М.А., с ЕГН **********, М.Г.Д.-Г., с ЕГН **********, И.Н.К., с
ЕГН **********, Н.С.Б., с ЕГН **********, Н.Б.К., с ЕГН **********, В.К.К.-В.,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на „Фундамент“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: *****сумата от 3 462,38 лева разноски
за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА
В.С.К., с ЕГН ********** и Е.С.П., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в
полза на Фундамент“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*****сумата от 1 800 лева – разноски за платено адвокатско възнаграждение
по насрещния иск.
Делото е постановено при участие на трето лице –
помагач Община П.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ В. АТАНАСОВ
Вярно
с оригинала.
Р.М.