№ 1455
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110214694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ ****” ЕООД, представлявано от управителя
Е. В., срещу наказателно постановление /НП/ № С-6-ДНСК-203/12.10.2022г.,
издадено от директора на Д ДНСК София, с което на „****“ ЕООД е
наложено административно наказание „имущестевна санкция“ в размер на
1000 лв. за нарушение на чл. 158 ал.2 ЗУТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно
и неправилно. Оспорват се фактическите констатации в НП. Иска се отмяна
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2022г. св. Г. съставила АУАН на „****“ ЕООД, в който
посочила, констатирано от нея нарушение – дружеството не било уведомило
РДНСН в срока по чл. 158 ал.2 ЗУТ за заверената на 18.03.2022г. заповедна
1
книга № 307 за строеж. Така съставения АУАН е връчен на представител на
дружеството на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото
нарушение и съответна дадена правна квалификация на „****“ ЕООД е
наложено административно наказние „имущестевна санкция“ в размер на по 1
000 /хиляда/лв..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Г.. Събраните по делото
доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и
приобщени като писмени доказателствадва броя заповеди, очертаващи
правомощията на съответните лица.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно-
наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение,
водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и
последвалото го наказателно постановление, впсивайки изискване за
адвминистартивнонаказаващият орган да въведе в двата акта минимум от
факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено
нарушението. Изпъленнието на същото следва да бъде онагледено в
обстоятелстевната част на двата акта, така щото да се обезпечи
2
законосъобразността на протеклото производство. Спецификата на
поризводстовото изисква гаранции за законност при намесата, което
означава, че администиративният орган следва да съблюдава разпоредбите на
закона, очертаващи задължението на същия при изследване и установяване на
релевантинте за поризводството факти. В този смисъл контролинят орган е
длъжен точно и ясно да опише онези факти, които очертават кога, къде,
какаво – по механизъм на деяние/действие или бездействие/ кой е извършил,
така щото да е ясно откъм факти как описаното сочи осъщестевно нарушение,
подводимо под състава на избранта от него административноправна норма.
Едва при използване на законоустановените механизми за възникване и
провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на
законност на намесата и правилно реализиране на
администаративнонаказателната отговоронст на субекта на нарушението.
В този аспект е нужно да се посочи, че властническият орган е този,
защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да посочи всички
въведени обстоятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от своя
страна следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства
свързани настъпването или не на конкертин факти. Тази взаимна връзка,
очертана от логиката на производстовото задължава контролиня орган да
посочи точно и ясно кога, къде, кой, какво е осъществил.
Елемент от признаците на административното нарушение е времето на
извършване на същото. Този момент не може да бъде определяем и поставен
под субективната преценка на всяко едно трете лице от тълкуването или
изчисляването на норми, респективно срокове.
Администартивнонаказаващият орган е дължен да посочи, предвид
спецификата на конкертното нарушение, кога счита че същото е довършено –
реализирано. Това означава, че той следва да въведе като опише не
съдържанието на правната норма, чийто състав според него е нарушен,
отразявайки срокове и забава в изпълнението им, а да посочи коя е датта на
която е извършено според него нарушението. Като не го е сторил е нарушил
правото на защита на субекта на отговоронстата, ограничавайки
възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва да се
защитава. В АУАН и НП е отразена датата, на която изтича според
контролният орган 7-мо дневния срок за уведомяване. Това обстоятелство е
различно от посочване на датата на извършване на нарушението. Тази дата
3
всякога е последваща изтичането на определения от закона срок, през който
се дължи конкретно поведение, но все още не е извършено нарушение.
Въведеното порцессуално нарушение е същестевно, неподлежащо на
саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно
постановелние следва да бъде отменено.
В случай, че контролният орган счита, че последният ден от този, през
който се дължи поведението е датата на осъществяване на нарушението, то
така съставеното НП е неправилно, доколкото към този момент нарушение не
е извършено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № С-6-ДНСК-203/12.10.2022г.,
издадено от директора на Д ДНСК София, с което на „****“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лв. за нарушение на чл. 158 ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4