Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр.Габрово,
29.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 196 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба с вх. № 1175/10.7.2018г. по описа на
Административен съд – гр. Габрово на В.К.В., с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Т.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
17-0892-000474 от 17.11.2017г. на Началник сектор “Пътна полиция” – Габрово.
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца на основание чл. 171, т.1, б.
“б” от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, мярката е наложена
заради това, че на 26.11.2017г. около 16,20 часа в Габрово, В.В. е управлявал
лек автомобил след употреба на наркотични вещества – метамфетамин.
В
жалбата, в изразените становища в съдебните заседания по делото се твърди, че
процесната заповед е незаконосъобразна. В Районен съд – Габрово било приключило
производството по НОХД № 484 по описа за 2018г. с одобряване на постигнато
споразумение, с което В. се е признал за виновен, че е извършил описаното
противоправно деяние и на основание чл. 343б, ал.3 и чл. 54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер 500.-
лева, на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е
отложено за срок от четири години и на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37,
ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година. Наложената принудителна административна мярка била част от
административно-наказателна процедура и при положение, че е реализирана
наказателната отговорност на жалбоподателя, последната поглъщала административната
му отговорност. По този начин се нарушавали правилата на чл. 33 от ЗАНН. Освен
това заповедта била лишена от предмет, тъй като към момента на постановяване на
заповедта отказал да предаде СУМПС. Иска се отмяна на обжалваната заповед.
Ответният
административен орган - Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Габрово, не
изразява становище по жалбата.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна.
Жалбоподателят
е придобил правоспособност за управление на МПС от категория В с протокол № 138/16.05.2014г.
Видно от Справка картон на водача, на В. е издадено СУМПС с № *******, издадено
на 10.06.2014г. със срок на валидност 10.06.2024г.
На
26.11.2017г. е съставен АУАН № Г424418 за това, че управлява ППС след употреба
на наркотични вещества, че не носи свидетелство за управление на МПС, че не
носи контролния талон към СУМПС, че не носи свидетелство за регистрация на
управляваното МПС и че управлява МПС след като е лишен от това право.
Началник
Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Габрово е издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
17-0892-000474 от 17.11.2017г., с която на основание чл. 171, т.1, б.б от ЗДвП
е наложил ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта е връчена на 14.06.2018г.
С
определение № 454 от 14.09.2018г. Районен съд – Габрово, постановено по НОХД 484/2018г.,
е одобрил постигнатото между прокурора и защитника на В.В. споразумение с което
за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК са му е определени описаните по-горе
наказания.
Жалбата
е процесуално допустима.
На
основание чл.
171 ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения се налагат принудителни
административни мерки, като видът им за отделните видове нарушения е
конкретизиран в правната норма. По изричната разпоредба на чл. 172 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 3, 4 и т. 5, б. "а" ЗДвП
се налагат с мотивирана заповед, издавана от ръководителите на службите за
контрол по същия закон. Тази заповед представлява индивидуален административен
акт по дефиницията на чл.
21, ал. 1 АПК, издава се по реда на АПК и подлежи на оспорване по
реда на чл.
145 - 178 АПК.
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата е наличието на правен
интерес, който се извежда от засягането с административния акт на защитими от
закона субективни права на оспорващия, в т. ч. и от правото му да търси
обезщетение на вреди от административния акт, ако той е вече изпълнен, а както
е в настоящия случай – наказателната отговорност е реализирана. В този
смисъл е Определение № 7311 от 17.06.2008 г. на
ВАС по адм. д. № 5730/2008 г., VII о.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Вярно
е, че преди постановяване на процесната заповед В. е бил лишен от правото да
управлява МПС за срок от шест месеца с влязлото в сила на 20.06.2017г. НП №
17-0892-000226/3.04.2017г. Видно от Справка картон на водача това наказателно
постановление /л.22/ е издадено въз основа АУАН Г296370/13.03.2017г. Въз основа
констатациите в същия АУАН е издадена и ЗППАМ № 17-0892-000101/14.03.2017г.
/л.21/ с която е временно отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността но
не повече от шест месеца. Като се има предвид, че времето през което водача е
лишен от право да управлява МПС по силата на ПАМ се приспада от наложеното
наказание, се стига до извода, че към датата на установяване на процесното нарушение
/впоследствие квалифицирано като престъпление/ /26.11.2017г./ и към датата на
постановяване на процесната ЗППАМ /27.11.2017г./ срока на предишното му
лишаване от право да управлява МПС е изтекъл.
Но
дори това да не е така и към датата на постановяване на процесната ЗППАМ, В.
все още да е лишен от право да управлява МПС, този факт не лишава от предмет
заповедта предмет на съдебен контрол в настоящото производство, както твърди
защитата. Вярно е, че и двата административни акта касаят временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предвид времевата
разлика в издаването им лишаването от право да управлява МПС е с различен срок.
Дори да се приеме, че шестмесечния срок по НП № 17-0892-000226/3.04.2017г. е започнал
да тече едва от влизането му в сила 20.06.2017г., то същият е изтекъл на 20.12.2017
г., а този по приложената му ПАМ с процесната заповед е изтекъл с влизане в
сила на споразумението /посочено-горе/ с което е решен въпроса за отговорността
му – 14.09.2018г. Разликата в определения по двете лишавания, срок за отнемане
на СУМПС, е съществен елемент на мярката и води до извод за различие в предмета
на двете. Наред с това, лишаванията от право за управлява МПС са основани на различна
фактическа обстановка и за различни извършени от жалбоподателя нарушения.
Следователно процесната ПАМ е законосъобразна и не е лишена от предмет както
неоснователно твърди защита на жалбоподателя. В този смисъл Решение № 10621 от
24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2016 г., VII о. на ВАС на РБ.
Неоснователен
е и основния довод на жалбоподателя, а именно че ПАМ се налага за
преустановяване на административно нарушение, каквото в случая не било налице
тъй като деянието е квалифицирано и наказано като престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК.
Съотношението
между наказателната и административно-наказателната отговорност е изяснено от
разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, включително и чл. 70, б. "г" ЗАНН. Цитираните
норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние
се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един
и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната, както е и в настоящия случай. С налагането на
процесната ПАМ не се стига до нарушаване на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 КЗПЧОС поради отсъствието на дублиращи се процеси.
В случая наказателното производство е приключило към настоящия момент.
Но
основното в случая е друго – какъв е характера на ПАМ. Вън от всякакво съмнение
е, че тя е вид административна принуда, но в никакъв случай не е наказание, още
по-малко явяващо второ за едно и също противоправно поведение. В съответствие с
чл. 171, т.1, б. б ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството
за управление ан МПС на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В
настоящия случай е установен основният релевантен за спора факт - управление на
МПС след употреба на наркотично вещество - метамфетамин. В този аспект е
несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща
възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, са установени с
АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства
не са оборени от жалбоподателя. Издателят на акта е посочил фактическите
обстоятелства, които съставляват основание за прилагането на ПАМ, като е
цитирал относимата правна уредба. При определяне срока на мярката е съобразил
превантивната цел на прилагането й.
В заключение съдът намира, че факта че деянието е
квалифицирано и наказано като престъпление, не представлява пречка за налагане
на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. Per argumentum a fortiori щом
за преустановяване на по-малко укоримото /в случая административното нарушение/
е предвидено налагане на принудителна административна мярка, то тя с още по
голямо основание следва да бъде приложена и за да се опазят, застрашените от
деяние покриващо признаците и на престъпление обществени отношения. Върховният
административен съд в редица свои решения застъпва тезата, че наложената ПАМ за
извършено административно нарушение, което в последствие е квалифицирано като
престъпление е законосъобразна. В този смисъл виж Решение № 13739 от 14.11.2017
г. на ВАС по адм. д. № 348/2017 г., VII о., Решение № 8475 от 22.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3704/2018 г., VII о., Решение № 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС
по адм. д. № 13627/2011 г., VII о., Решение № 5471 от 19.04.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 8689/2010 г., VII о. Решение № 3410 от 2018г. на ВАС по адм. д. №
15999/2018 г., VII о.
Следователно като е постановил процесната ЗППАМ
административният орган не допуснал нито един от пороците посочени в чл. 146 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс
Административен съд – Габрово
РЕ Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.К.В., с ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 17-0892-000474 от 17.11.2017г. на Началник сектор “Пътна
полиция” – Габрово.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: