Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 60 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод обжалвано Наказателно
постановление № ****-********от 21.12.2018 г., издадено от Ц.Х.Х.- Д. на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със заповед № ***/ 22.04.2015 г. на П. на КЗП,
с което на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ с адрес на управление с.К.П., община Роман, област
Враца, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53, чл. 83 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 от
Закона за туризма, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за нарушение
на чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл. 211 от ЗТ.
На жалбоподателя е вменено нарушение, за
това, че при направената проверка на 12.09.2018 г. в обект бистро „Г.“ в
гр.Луковит, област Ловеч, на ул. „З.П.“ № *, е установено, че се предлагат за
консумация топли и безалкохолни напитки, алкохолни напитки, бира, гарнитури,
супи, основно, аламинут, скара, риба, десерти, за които предлагани стоки имало
съставен ценоразпис, но не се предоставя на потребителите преди поръчката и при
предоставяне на сметката. Посочено е, че е нарушен чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят ЕТ „Е.-**-П.И.П.“, които го обжалват в
срок, като жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган, като в нея
не излагат конкретни аргументи за незаконосъобразност или неправилност на
издаденото НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят П. И. П., действащ в качеството на едноличен търговец и
управител на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“, редовно призован, се явява лично. Същият взе
участие в съдебното производство лично, като при изслушването му заяви, че от
около три месеца преди проверката ползва обект под наем, за да се препитава
семейството му, но изпитвал трудности да правим бизнес в града, тъй като
заведението не е работило доста години. Твърди, че в заведението имало пробни
ценоразписи на бара, но проверяващите не постъпили коректно при проверката. Същият
заяви, че след проверката е затворил заведението, тъй като работата не вървяла.
Административно наказващият орган –
КЗП РД гр.Русе, редовно призовани не изпращат представител. В депозирана до
съда писмена защита молят да се остави жалбата като неоснователна без
уважение и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излагат подробни
аргументи.
От приложените по делото акт за
установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него
наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели – актосъставителят К.С. И. и свидетелят
при установяване на нарушението Р.В.К., съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ стопанисва
туристически обект - бистро „Г.“, находящо се в гр.Л., област Ловеч, на ул. „З.П.“
№ *.
На 12.09.2018 г. в гр.Луковит, в 14.00
часа, свидетелите по делото К.С. И. – главен инспектор в КЗП, звено Ловеч и Р.В.К.
– извънщатен сътрудник към КЗП, РД Русе, започнали проверка в обекта – бистро „Г.“
на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ находящо се в гр.Л., област Ловеч, на ул. „З.П.“ № *.
В хода на проверката било установено,
че в обекта се извършва туристическа дейност „ресторантьорство“, като за обекта
има издадено удостоверение за категоризация № *****/ 14.06.2016 г., валидно до
14.06.2021 г., за утвърдена категория „една звезда“, вид и наименование на
обекта: Бистро „Г.“, капацитет: 50 места /20 - на закрито, 30 - на открито/,
издадено от К. на Община Луковит. Предлагали се за консумация топли и
безалкохолни напитки, алкохолни напитки, бира, гарнитури, супи, основно,
аламинут, скара, риба, десерти, като за предлаганите стоки е бил съставен
ценоразпис. Свидетелките К.С. И. и Р.В.К. седнали на маса в заведението и
направили консумация на два броя натурални сокове „QUEENS“, за което им бил
издаден фискален бон за поръчката, който те заплатили. При направена контролна
консумация на двамата служители на КЗП на 2 броя сок „QUEENS“ не им бил
предоставен ценоразпис при вземане на поръчката и при предоставяне на сметката.
След легитимиране от тяхна страна е изискан ценоразписа, който им бил
предоставен от обслужващия ги персонал. В хода на проверката двамата служители
на КЗП установили и други нарушения по Закона за туризма.
Съставен бил Констативен протокол /КП/
№ *********/ 12.09.2018 г., в който били описани констатациите при проверката,
като на основание чл. 172 ЗТ било наредено на едноличния търговец да се яви на 17.09.2018
г. в 14.30 часа в КЗП, звено Ловеч и да представи документи, като към протокола
е прикрепен и фискалния бон от консумацията.
На 19.09.2018 г. бил съставен АУАН №
К-0048383 в присъствието на едноличния търговец П. И. П. и управител на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“,
като актосъставителят К.С.И. не възприела изложеното от страна на управителя в представени
писмени обяснения, в които е отправена молба до АНО да не бъде издавано НП, тъй
като веднага след проверката „менютата са пръснати“ по всички маси в търговския
обект.
Въз основа на съставения акт АНО издал
обжалваното НП, с което на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ на основание чл. 211 от Закона за туризма,
е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за нарушението на чл. 117,
ал. 2 от Закона за туризма.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните
свидетели – актосъставителят К.С.И. - главен инспектор към КЗП, звено в
гр.Ловеч и Р.В.К., които
са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е
връчено на жалбоподателя на 14.01.2019 г., а жалбата е подадена в КЗП на 17.01.2019
г. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съображенията затова са следните:
При служебната проверка на издаденото
НП съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават
правото на защита на административно-наказаното лице. АУАН е съставен от
служител, който има правомощия да съставя АУАН за нарушения визирани в Закона
за защита на потребителите, а НП е издадено от компетентно лице, като по делото
са представени и приети като доказателства Заповед № *** ЛС/ 22.04.2015 г. на П.
на КЗП, видно от която К.С.И. е упълномощена да съставя АУАН и Заповед № ***/ 22.04.2015
г., видно от която Ц.Х. е оправомощен да издава НП вкл. и за нарушения по ЗЗП.
Актът и НП са съставени при спазване изискванията на ЗТ и ЗАНН. Същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са отразени
датата и мястото на извършването на нарушението. Самото нарушение е описано
подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Посочена е
конкретната законова разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Относно вмененото нарушение на
жалбоподателя, съдът намира, че безспорно е установено, че при извършената проверка
на 12.09.2018 г. в търговски обект - бистро „Г.“, находящо се в гр.Л., на
масата на проверяващите е липсвал на ценоразпис преди поръчката и при
представяне на сметката, такъв обаче според описаното в Констативен протокол № *********/
12.09.2018 г. е изискан и представен на проверяващите след консумираните от тях
напитки, който /ценоразписът/ бил съставен на български език. Това формално
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗТ, която задължава
лицата, извършващи ресторантьорство да представят при поръчка „Лист-менюто и
карт-менюто на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката“.
Тази констатация е направена със съставения констативен протокол, но акт за
установяване на административно нарушение така и не е бил съставен на място, а
на едноличния търговец е наредено да се яви на 17.09.2018 г. в седалището на
КЗП – звено Ловеч, където да представи документи.
На 19.09.2018 г. в седалището на КЗП –
звено Ловеч се е явил П. И. П., действащ в качеството на едноличен търговец и
управител на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ и представил лични документи и обяснения, при
което бил съставен протокол за проверка на документи № К – *******/ 19.09.2018 г.
В този протокол главен инспектор К.С.И. дала задължителни предписания „За в
бъдеще да не се допускат нарушения по Закона за туризма”, след което екземпляр
от протокола бил връчен на жалбоподателя. Освен този протокол обаче срещу едноличния
търговец веднага бил съставен и акт за административно нарушение на чл. 117,
ал. 2 от ЗТ, което противоречи на логиката и поставя основателния въпрос за
целта на проверката – дали с нея се цели превенция на нарушенията и
дисциплиниране на търговеца чрез задължителни предписания, устно или писмено
предупреждение, или целта е налагане на административно наказание, както е
станало в настоящия случай.
В тази връзка съдът намира, че е
налице формално извършено нарушение, но в случая се касае за маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г.
на НК, на ВКС преценката на административно наказващия орган за „маловажност“
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
Съдът, отчитайки спецификата на
нарушението от гледна точка на засягане интересите на потребителите, намира, че
в случая не се касае за информация свързана със здравето на потребителите,
която е следвало да им бъде предоставена, като всичко изложено сочи на една
по–ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение и
дава основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Безспорен
факт по делото е, че в ползвания от жалбоподателя търговски обект –
кафе-аперитив се предлагат за продажба топли и безалкохолни напитки, алкохолни
напитки, бира, гарнитури, супи, основно, аламинут, скара, риба, десерти, като
за предлаганите стоки е имало съставен ценоразпис. Заведението е било приведено в
действие, съгласно правилата на Закона за туризма, тъй като е имало наличен
ценоразпис и на клиентите са били издавани фискални бонове за консумираните
асортименти. От значение е и обстоятелството, че по време на проверката такъв
ценоразпис в заведението е бил наличен, тъй като веднага е представен на
проверяващите, при което не се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 117,
ал. 1 от Закона за туризма, съгласно която лицата, които осъществяват ресторантьорство
в заведение за хранене и развлечение са длъжни винаги да съставят ценоразписи в
туристическия обект, и което нарушение в по-голяма степен би нарушило правата
на обслужваните потребители.
В конкретния случай се касае за
туристически обект по смисъла на Закона за туризма, като от представеното
Удостоверение № *****/ 14.06.2016 г. за категоризация на обекта "Една
звезда" е видно, че заведението е започнало да осъществява дейност от
2016г., но стопанисвано от друг търговец „В.“ ЕООД гр.Луковит. Съдът дава вяра
на твърденията на жалбоподателя, че от около три месеца преди проверката е
започнал да ползва обект под наем, за да се препитава семейството му, но
изпитвал трудности да правим бизнес в града, тъй като заведението не е работило
доста години. Дава вяра и на твърденията му, че след проверката е затворил
заведението, тъй като работата не вървяла, които факти са известни и на
обществеността в гр.Луковит, а и АНО не представя доказателства оборващи тези
твърдения - тоест, касае за заведение в малко населено място, което е било с непостоянна
клиентела и което вече не функционира, поради трудностите срещани от наказания
едноличен търговец при правенето на този бизнес. Налице е явно несъответствие
между тежестта на конкретното нарушение и наложеното административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лева. Предвид явната несъразмерност между
тежестта на конкретното нарушение и минималната санкция, според съда за
постигане на превантивната цел по чл. 12 от ЗАНН, в случая е било достатъчно
жалбоподателят да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложена административна санкция. От страна на АНО е следвало да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не се издава обжалваното
наказателно постановление. Обратното е довело до явно несправедлива санкция,
несъответстваща на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от
наказващия орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която разпоредба го
задължава да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
каквато в случая не е извършена.
Ето защо, с оглед невисоката степен на
обществена опасност на извършеното административно нарушение, респ. ниската
степен на засягане интересите на потребителите, съдът приема, че случаят се явява
маловажен и не е следвало проверяваният търговец да бъде санкциониран, а е
трябвало да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложена имуществена санкция. Няма данни нарушението да
е поредно. Нарушението се явява изолирано и инцидентно за жалбоподателя, като
от него не са настъпили никакви вредни последици.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и атакуваното НП, като незаконосъобразно, следва да се
отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ****-********от 21.12.2018 г., издадено от Ц.Х.Х.- Д. на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със заповед № ***/ 22.04.2015 г. на П. на КЗП,
с което на ЕТ „Е.-**-П.И.П.“ с адрес на управление с.К.П., община Роман, област
Враца, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53, чл. 83 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 от
Закона за туризма, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за
нарушение на чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл. 211 от
ЗТ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: