Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. А. И., [ЕГН], със съдебен адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ № ..., чрез адв. Х. Х. – АК С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1679-000061 от 08.04.2024 г. на Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП“ – Ямбол, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ........... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

В жалбата си оспорващият посочва, че на 31.03.2024г. се е прибирал от [държава] като в с. Окоп, общ. Тунджа, обл. Ямбол е бил спрян за проверка. Установило се, че има издадено НП № 23-0804-002569/05.05.2023г. на сектор „ПП” ОД МВР Сливен и, че това постановление му е връчено на 09.01.2024г. и с него му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, въпреки, че той не го бил получавал. Съставен му бил АУАН серия GA №940652/31.03.2024г. за това, че управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС. Със съставяне на акта му било отнето СУМПС, което е било в него и представено при проверката. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на извършване на проверката СУМПС не му е отнето, не е бил лишен от право да управлява МПС към датата на проверката – 31.03.2024 г., поради което счита, че липсва материално правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил лишен от право да управлява МПС, като се позовава на разпоредбата на чл. 190, ал.2 от ЗДвП и следователно не е била налице материалноправната предпоставка за прекратяване регистрацията на МПС. Моли да бъде отменена оспорената заповед. Претендира разноски, за което прилага списък.

Административният орган - Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП“ – Ямбол, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2024 г. на лицето И. А. И. с [ЕГН], е съставен от служител – старши полицай при ОДМВР – Ямбол, РУ Ямбол, АУАН Серия GA бл. № 940652, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че около 02:10 часа в Обл. Ямбол, Общ. Тунджа, с. Окоп по ул. „Изток“ близост до бенз. Диоил в посока гр. Ямбол, управлява лек автомобил Нисан Примера с рег.номер [рег. номер], лична собственост, в срока на изтърпяване на наказание, лишаване от право да управление на МПС след като е наказан по административен ред с влязло в сила НП/23-0804-002569/05.05.23г. на Сектор „ПП“ гр. Сливен, връчено на 09.01.24г. и влязло в сила на 24.01.24г. Справка извършена през РСОД система АИС-АНД, статуса на СУМПС на водача на документа е (ОТНЕТ/ИЗЗЕТ). В АУАН е отразено, че са иззети като доказателства СУМПС [номер], СРМПС № ............... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. АУАН е подписан без възражения.

На 08.04.2024 г. от Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП“ – Ямбол, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 24-1679-000061. С нея на оспорващия, с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ............... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН Серия GA бл. № 940652/31.03.2024 г.

Със Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП“ – Ямбол е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.

Не се спори, че към датата на издаване на обжалваната заповед – 08.04.2024 г., лек автомобил Нисан Примера с рег.номер [рег. номер] е регистриран на името на оспорващия като собственик. Установява се от приложеното по делото НП № 23-0804-002569 от 05.05.2023 г. издадено от началник сектор в ОДМВР – Сливен, сектор „ПП“ – Сливен, че на И. А. И., с ЕГН/ЛНЧ .................... е наложено на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП наказание - глоба в размер на 900лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, връчено на 09.01.2024г. с докладна записка и влязло в сила на 24.01.2024 г.

По делото е разпитан свидетелят С. М. С., от чиито показания се установява, че оспорващият И. А. И. го е превозвал от И. до България три пъти през месец март; извършвани му били проверки, като едва на третия път са отнели книжката на И. и му свалили табелите на колата.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. директорът на ОДМВР – Ямбол на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 от заповедта е посочено – Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ – за територията на ОДМВР – Ямбол. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Конкретните факти, изпълващи хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" предл. първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В процесния случай се касае за управление на собствено МПС от лице, което е лишено да управлява МПС по административен ред, която е една от хипотезите на приложимата норма на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДП. В оспорената заповед, след като са описани подробно и изчерпателно обстоятелствата във връзка с извършеното от И. И. нарушение, е извършено препращане и към съставения АУАН Серия GA бл. № 940652/31.03.2024 г., който е вписан в обстоятелствената част на заповедта за ПАМ, което е допустимо, по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.

От своя страна със съставения АУАН Серия GA бл. № 940652/31.03.2024 г. на И. И. е вменено административно нарушение затова, че около 02:10 часа в Обл. Ямбол, Общ. Тунджа, с. Окоп по ул. „Изток“ близост до бенз. Диоил в посока гр. Ямбол, управлява лек автомобил Н. П. с рег.номер [рег. номер], лична собственост, в срока на изтърпяване на наказание, лишаване от право да управление на МПС след като е наказан по административен ред с влязло в сила НП № 23-0804-002569/05.05.23г. на Сектор „ПП“ гр. Сливен. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДП и е описано при квалификацията на деянието в АУАН, че водача е лишен от правото да управлява МПС - НП е връчено на 09.01.24г. и влязло в сила на 24.01.24г. Справка извършена през РСОД система АИС-АНД, статуса на СУМПС на водача на документа е (ОТНЕТ/ИЗЗЕТ).

Установява се от представеното НП № 23-0804-002569/05.05.23г. на Сектор „ПП“ гр. Сливен, че на И. А. И. с ЕГН/ЛНЧ ............... е наложено на основание чл.182, ал.1, т.6. от ЗДвП наказание - глоба в размер на 900лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, връчено на 09.01.2024г. с докладна записка и влязло в сила на 24.01.2024 г.

Следва извод, че И. А. И. е лишен по административен ред от право да управлява МПС - с административно наказание, наложено по административен ред с влязло в сила НП, което е предвидено като основание в разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДП за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

В конкретния случай обаче, се установява, каквито са и твърденията в жалбата, че към 31.03.2024 г. СУМПС на И. И. не е иззето, а е обявено за изземване, поради което конкретното наложено наказание "лишаване от права" не е било изпълнено фактически, което е пречка да се приложи мярката по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДП, поради следното:

Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 от ЗДвП, съгласно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление, по аргумент от чл. 190, ал. 2 от ЗДП. В случая процесното наказателно постановление, включително в частта, с която е постановено лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца, е влязло в сила на 24.01.2024 г., което не се спори от жалбоподателя. От датата на влизане в сила на НП, не са били предприети каквито и да било действия по чл. 190, ал. 2 от ЗДвП за изпълнение на наложеното на И. административно наказание "лишаване от право да управлява МПС". От приобщените по делото доказателства, както и от разпита на свидетелите се установява, че СУМПС не е било реално, фактически иззето. Поради което и на 31.03.2024 г., когато му е съставен АУАН, че управлява МПС, след като СУМПС му е било иззето по административен ред, то на тази дата И. практически не е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, тъй като СУМПС не му е било иззето, по аргумент от чл. 190, ал. 2 от ЗДП.

По своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно и за конкретния случай да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази отговорност. В тази връзка и при установяване на наличието на установените от закона материалноправни предпоставки, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, издава съответната ПАМ.

За да се наложи, обаче ПАМ с характер на процесната и при описаните в нея обстоятелства, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС, поради управлението му от водач, който е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, следва да се установи и то с надлежни доказателствени средства наличието на лишаване от правоуправление на МПС за съответния водач.

В настоящия случай по делото от събраните доказателства се установява, че на дата 31.03.2024 г., датата на съставяне на АУАН оспорващият не е бил лишен от правоуправление, с оглед смисъла на текста на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП.

Действително целите на наложената ПАМ са да предотвратява евентуална опасност на движението по пътищата, което изначално не може да бъде осъществено, ако до участие в движението бъдат допускани водачи на МПС, които са лишени от правоуправление и са с иззети СУМПС, като липсата на такова изземване води до необоснованост на издадения акт, който се явява и в противоречие с тези законови цели.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, но при нарушаване на материалния закон.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски следва ОД на МВР - Ямбол да бъде осъдена да заплати на И. А. И. направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева, платени за държавна такса и 500 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействиe на л. 7 от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и съобразно представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1679-000061 от 08.04.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Ямбол, сектор „ПП“ – Ямбол, с която на И. А. И. с [ЕГН], на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ............ и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол, да заплати на И. А. И. с [ЕГН] от гр.С., сумата 510,00 (петстотин и десет) лева, направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.