Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1920 17.05.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6217 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и е образувано служебно от съда.
С решение № 4007/ 23.11.2018 г., постановено по гр. дело № 6217/ 2018 г., съдът е оставил без уважение направеното и прието за разглеждане в процеса от ответницата С.В.Н., ЕГН: **********, възражение за прихващане за сумата от 500 лева, представляваща половината от договорната лихва и от разноските по договора за потребителски кредит № ****/ 05.02.2016 г., с която ищецът Д.П.Н., ЕГН: **********, се бил обогатил неоснователно за нейна сметка, погасявайки свой личен дълг с общи семейни средства.
С определение 815/ 19.04.2019 г., постановено по В. гр. дело № 420/ 2019 г. на ПОС, 14- ти гр. с-в, делото е върнато на първоинстанционния съд за поправка на ЯФГ. Изложени са съображения, че в мотивите на решението съдът приел неоснователност на възражението за прихващане по договор за кредит от 01.06.2014 г., а в диспозитива се оставяло без уважение възражението за прихващане по друг договор за кредит от 05.02.2016 г.
Като
взе предвид указанията на въззивната инстанция, съдът
намира следното:
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане с
евентуално дължимите към ищеца суми по първия иск с изплащаните средства по
време на брака за погасяване на кредита за закупуване на хладилника.
С
определението по чл. 140 от ГПК от 06.07.2018 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане по делото направеното от ответника възражение за прихващане.
По
делото се установява, че ищецът е закупил на 01.06.2014 г. хладилник с фризер, като средствата за закупване на вещта са били от сключен
от същата дата стоков кредит между ищеца Д.П.Н. и „Банка ДСК“ ЕАД. Именно по
отношение на този кредит, изтеглен от ищеца, ответникът е направил възражение
за прихващане, като е твърдял, че независимо, че хладилникът бил собственост на
ищеца и бил закупен преди брака, той бил изплащан със средства от общия семеен
бюджет на страните.
В
мотивите на решението съдът е приел, че възражението за прихващане е
неоснователно досежно сумата от 500 лева- половината
от заплатените по време на брака средства от кредита, като действително в
решението не е записано, че се касае за договора за стоков кредит от 01.06.2014
г., но в тази част мотивите касаят именно кредита, изтеглен за изплащането на
хладилника, а не другият паричен заем, изтеглен през време на брака.
В диспозитива на решението обаче, в частта, в която възражението за прихващане е оставено без уважение, като номер и дата на кредита е посочено ****/ 05.02.2016 г., който кредит не касае това възражение за прихващане, а се отнася до първия иск на ищеца, т.е. тук неправилно е изписан другия кредит, изтеглен през време на брака на страните.
Налице е очевидна фактическа грешка, изразяваща се в правилно формирана воля на съда, но неправилно отразена в акта- неточно посочване на номер и дата кредита, за който се отнася възражението за прихващане.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 247 ал. 1 от ГПК за служебна поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА по служебен път поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 4007/ 23.11.2018 г., постановено по гр. дело № 6217/ 2018 г. по описа на ПРС, XVI гр. с-в, в частта досежно оставеното без уважение възражение за прихващане, в следния смисъл- на лист 93 от делото, на ред 42- ри от горе на долу вместо думите „потребителски кредит № ****/ 05.02.2016 г.”, същите да се четат „договор за стоков кредит от 01.06.2014 г.”
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД