Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и четвърти ноември
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлиана Шулева
И
прокурора сложи за разглеждане
в.гр.д.№ 4482 по описа за 2021 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца пред СРС
– П.Д.С. срещу постановеното от СРС
решение от 03.02.2017 г./посочената дата е на получаването на същото от
въззивника/, с което решение СРС, Второ ГО, 73 състав по гр. д. № 454 по описа
за 2010 г. е отхвърлил предявените от ищеца-въззивник искове по чл. 188, т. 2,
вр. с чл. 357 КТ и по чл. 45, вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в
тежест на ищеца са били възложени разноските по делото.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност на така
постановеното решение. Сочи, че от СРС било указано, че изхода по гр. д. № 454
по описа за 2010 г., което е за отмяна на предупреждение за уволнение, било
зависело от изхода по гр.д.№ 1329 по описа за 2010 г. на СРС, 59-ти състав,
което касаело отмяна на дисциплинарно уволнение. Ищецът представил
постановеното по гр.д.№ 1329 по описа за 2010 г. на СРС, 59-ти състав, решение
с което била отменена заповед № 1018 от 07.12.2009 г. за налагане на
дисциплинарно уволнение като незаконосъобразна по гр. д. № 454 по описа за 2010
г. Счита, че с оглед изхода по гр.д.№ 1329 по описа за 2010 г. на СРС, 59-ти
само на това основание следвало да бъде отменено наложеното му дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. КТ бил предвидил, че първо се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, а след това дисциплинарно уволнение. Двете наказания били
кумулативно свързани и при отмяната на по-тежкото наказание, следвало отмяна и
на по-лекото такова. Сочи, че разпитаните свидетели П. Г. и П.Р.работели като
ръководни лица при ответното дружество и извършвали проверки поради което били
заинтересовани лица. Затова съдът не следвало да им се доверява. Неправилно СРС
не се доверил на свидетелите И.В.и С.З.разпитани на страната на ищеца и с които
последния бил работил. СРС не бил съобразил събраните по делото писмени
доказателства. Решението на СРС не било съобразено с приетото в ТР № 2 от
04.07.2002 г. по адм.№ ТР 3/2001 г. на ОС на ВАС. Счита, че от показанията на
свидетелите В. и З. се установяват и търпените от ищеца неимуществени вреди. В
тази част решението било постановено в разрез с приетото в решението от
07.03.2013 г. по адм.д.№ 3899/2012 г. на АССГ, което прилага.
Решението било нищожно тъй като
нямало номер и не било подписано от съдията.
Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Иска се да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което исковете му да
бъдат уважени.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС-
„Б.“ ООД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил
уведомен на 03. 02.2017 г.
Въззивната жалба е подадена на 14. 02.2017, следователно въззивната жалба е в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените от него искове са отхвърлени като неоснователни, то въззивната
жалба се явява допустима.
Подадена е и въззивна жалба от П.Д.С. срещу решението на СРС в производство по чл.
247 ГПК, постановено на 23.08.2019 г. по гр. дело № 454 по описа за 2010 г.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност на същото
решение, постановяването му в разрез с материалния закон и несъобразяване със
събраните по делото доказателства и приложените от ищеца съдебни актове. Решението
не било аргументирано, мотивирано и обосновано и само на това основание
следвало да бъде отменено. Отбелязано било, че делото е с правна сложност, но
това не било така. Счита, че съдията постановил решението по чл.247 ГПК се
опитва да узакони нищожното решение, постановено от съдия Лаков. С решението си
съдия Бакалова се опитвала да узакони и лъжливите показания на свидетелите на
ответника. Счита, че компетентен да се произнесе в производството по чл.247 ГПК
е съдия Лаков, а не съдия Бакалова. Липсвали данни съдия Лаков да си е направил
отвод.
Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Иска се решението да бъде
отменено.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС- „Б.“ ООД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил
уведомен на 30. 10.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.11.2019 г., следователно въззивната жалба е в срок по чл.259, ал.1 ГПК.
С оглед
съдържанието на молбата от 14.02.2017 г. налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на жалбата срещу
решението от 16.01.2017 г.:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и
допустим процес:
Ищецът
/първоначално делото е било образувано пред АССГ по подадена жалба от П.Д.С. и
е било образувано адм.д.№ 8475 по описа за 2009 г./ иска да бъде отменена
заповед № 1017 от 30.11.2009 г. с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна, както и да му бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за
това, че не е спал по време на извършената проверка на 24.10.2009 г. /1 000
лв./, че е водил съвестно и коректно обективната документация /1000 лв./ и за
това, че на 30.11.2009 г. е попълнил книгата за ежедневен инструктаж и книгата
за приемане и сдаване на дежурства /в размер на 1000 лв./. Неимуществените
вреди се претендират с лихва за забава в общ размер на 60 лв. за периода
30.11.2009 г. до датата на подаване на жалбата /имаща характер на искова молба/-
07.12.2009 г. Всъщност ищецът претендира неимуществени вреди за търпени от него
негативни емоции с оглед твърдението му, че не е осъществил визираните в
заповед № 1017 от 30.11.2009 г. с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, нарушения. С допълнителна молба от 04.03.2010 г.
е уточнил, че вредите се изразяват в понижен авторитет и засегнато достойнство
сред колегите му охранители от обект „Метрополитен“. Тези неимуществени вреди
му били причинени най-вече от извършените на 24.10.2009 г. и на 01.11.2009 г.
проверки като преди извършването на тези проверки бил подал жалби срещу
управителя на ответното дружество до различни институции във връзка с извършени
нарушения на трудовото законодателство.
Противно
на соченото от въззивника, настоящата инстанция констатира, че обжалваното
решение е подписано от съдията. Без значение за неговата допустимост и
валидност е дали решението има поставен номер.
Тълкувателната
дейност на ВАС е неотносима към производства, развиващи се по реда на ГПК.
По доводите във въззивната жалба срещу
основното решение:
Със заповед № 1017 от 30.11.2009
г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
въз основа на констативен протокол за извършена проверка на пост № 3, обект
„Метрополитен“ в 04.10 часа на дата 24.10.2009 г., за който е посочено, че е
съставен на база лично установени факти от 3-членна комисия. Посочени са и
следните констатирани нарушения- неводене коректно и съвестно обектовата
документация, непопълване и неводене на книгата за дежурства, както и книгата
за ежедневния инструктаж, немарливо отношение към договорното му задължение да
бъде униформен-без вратовръзка и разкопчан, грубо нарушение на трудовата
дисциплина – служителят бил заварен да спи по време на работа.
Ищецът
твърди да не е извършил сочените в заповедта нарушения на дисциплината.
Тежестта за доказване
законосъобразността на така издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца се носи от работодателя- въззиваем в настоящето производство
/ответник в производството пред СРС/.
Съгласно
чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 188 КТ дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2.
предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
За да
наложи конкретното дисциплинарно наказание, работодателят се е позовал на
разпоредбите на чл.188 КТ вр. с чл.187, т,3 КТ, съгласно последната от които:
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
…
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила;
….
Визираният
в заповедта констативен протокол е представен ведно с жалбата /представляваща
искова молба/ и в същия дословно е отразено това, което е цитирано като мотиви
на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Срещу този протокол С. е
възразил като е посочил, че в момента в който прави обход на обекта в 3:55 ч. е
констатирал, че проверяващия П.Р.е прескочил оградата на обекта, който
охранява, което ищецът е определил като нарушение. Посочил е, че не е носел
вратовръзка защото му било топло. По отношение на документацията е посочил, че
по принцип винаги я е попълвал. Допълнителни възражения са визирани и на
26.10.2009 г.
От
приложените по настоящето дело други гр.д. водени между същите страни и по
настоящия спор, се установява, че посочените като извършени от ищеца С.
нарушения на трудовата дисциплина са били мотив и за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказания „уволнение“ със заповед № 1018 от 04.12.2009 г.
С влязло в
сила съдебно решение от 09.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1329 по описа за
2010 г. СРС, 59-ти състав е признал за незаконосъобразно на основание чл.344,
ал.1,т.1 КТ уволнението на ищеца /и по настоящето дело/ и е отменил заповед №
1018 от 04.12.2009 г.; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, както и му е присъдено обезщетение в размер на 1 647 лв. по
чл.225, ал.1 КТ. В мотивите си, обаче, СРС, 59-ти състав е обсъждал само
проверката извършена на 01.11.2009 г., а не тази на 24.10.2009 г., предмет на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“.
С решение
от 06.12.2011 г. СГС, ГО, IV-Г въззивен състав по в.гр.д.№
11445 по описа за 2011 г. е потвърдил решението от 09.11.2010 г. по гр.д.№ 1329
по описа за 2010 г. на СРС, ГО, 59-ти състав.
В
показанията си /по гр.д.№ 454 по описа за 2010 г./ свидетелят Г., един от
посочените в констативния протокол, послужил за основание за налагане на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ говори за проверка
извършена „есента на 2009 г.“, а с оглед събраните писмени доказателства е
видно, че през есента на 2009 г. са били направени повече от една проверки.
СвидетелятР.също не си спомня точната дата :“горе-долу октомври месец преди 3-4
години“/разпитът е извършен на 11.11.2013 г./. Същевременно свидетелят Г. в
показанията си сочи, че ищецът е спал в будката, но не знае дали е имало
телевизор и дали е работел. СвидетелятР.пък говори, че е видял в будката на
охраната „нещо като силуети“ и затова бил прескочил оградата.
От
представените от ищеца /пред СРС/ документи съдът достига до извода, че
служителят е попълнил необходимата и изискуема документация. Още повече, че от
страна на ответника не е конкретизирано какво точно не е попълнил ищеца.
Липсват и събрани доказателства в подкрепа на това твърдение на работодателя.
Релевантните
обстоятелства при определяне на съответното дисциплинарно наказание
при преценката за "тежест на нарушението" са
визирани в чл. 189 КТ, съгласно която разпоредба от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно
деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и
доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се последиците
от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на
дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да
настъпят неблагоприятни последици /вж. Решение по гр.
д. № 4587/2014 г. на ІV г.о. на ВКС/.
Това, че ищецът е бил без
вратовръзка в 4:10 ч. съдът намира, че не е тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което да води до налагане на наказание „предупреждение за
уволнение“.
Следва да
отбележим, че в случая първоинстанционният съд също е приел, че „част от
описаните факти по заповедта да са неустановени“.
Основателен
е довода на въззивника, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви;
същите са непоследователни и нелогични.
От
значение е и факта, че не се установяват предходни нарушения на трудовата
дисциплина преди „предупреждение за уволнение“.
Налага се
извод, че в тази му част обжалваното
решение е неправилно поради което ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго с което заповед №
1017/30.11.2019 г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По иска по чл.45 ЗЗД:
За
да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, следва
да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Безспорно,
издаването на незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ по своя правен характер е противоправно
поведение. Вината се презумира.
От
разпита на свидетеля В. /л.176 по делото пред СРС/ се установява, че след като
на ищеца била направена проверката и са го обвинили, че спи по време на
дежурство, С. е бил притеснен. Бил е отчаян, че ще го уволнят, тъй като в
трудните времена остава без работа. Възприятията на свидетеля са непосредствени
– самият ищец е споделил опасенията си със свидетеля. Последният е ходил в дома
на ищеца и го е успокоявал като колега. Ищецът е преживявал, че го обвиняват
несправедливо, защото той не бил спал, а бил на обход. Показанията на свидетеля
В. се потвърждават и от тези на свидетеля З./пак там/.
Следователно
установена е причинната връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
По дължимостта и размера на обезщетението:
Понятието
"справедливост" по вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а
обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства, поради което
всякога е свързано с преценката на същите при съобразяване на общественото
разбиране за справедливост на даден етап на развитие на самото общество. Поради
това, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по
см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за възмездяване претърпените от
непозволено увреждане морални вреди трябва да е съразмерно с техния
действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Всъщност
ищецът е предявил три иска по чл.45 ЗЗД /три иска по 1000 лв./. С оглед
събраните и горе обсъдени гласни доказателства настоящата инстанция намира, че
е доказана претенцията за обезвреда по първия предявен иск – затова, че ищецът
е търпял неимуществени вреди относно приписаното му като дисциплинарно
нарушение, че е спал по време на извършената проверка на 24.10.2009 г.
Съдът намира за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за този иск такова в размер на –500 лв.
Размерът на обезщетението се
съобразява с това, че ищецът е водил и други гр.д. срещу ответника и по
настоящия спор, като е претендирал и обезщетения за неимуществени вреди по
чл.45 ЗЗД, вкл. и от последвалото „уволнение“. Въззивната инстанция констатира,
че относно проверката на 01.11.2009 г. и търпените от ищеца неимуществени вреди
във връзка с дисциплинарното му уволнение е налице произнасяне по иск по чл.45 ЗЗД по гр.д.№ 3617/2010 г. на СРС, 59-ти състав, което е образувано след
разделянето от гр.д.№ 1329 по описа за 2010 г., който иск е приет за
неоснователен, вкл. и от въззивната инстанция с решение от 19.10.2012 г. по
в.гр.д.№ 11448 по описа 2011 г. на СГС, ГК, IV- Б състав; виж исковата молба по която е било образувано гр.д.№ 1329 по по
описа за 2010 г. на СРС, 59-ти състав, намираща се на л.7 по гр.д.№ 454/2010 г.
и определението за разделяне на л.13 от същото.
Наред с това по делото не се
доказа авторитета му да е уронен пред другите охранители до степен,
обосноваваща завишаване на размера на обезщетението. В показанията си свидетелите
разпитани на страната на ищеца сочат, че те като колеги са му помагали да
преживее негативните емоции и са го подкрепяли.
Следователно за разликата над 500
лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. обжалваното решение е правилно.
Останалите два иска въззивната
инстанция също намира за неоснователни и като такива правилно са били
отхвърлени от първоинстанционния съд.
Цитираната от въззивника /и приложена/ съдебна практика на ВАС е
неотносима в производствата по ГПК. Решението по адм.д. 3899 по описа за 2021
г. на АССГ, Второ отд., 39-ти състав касае друго лице - ищецът там е разпитан
като свидетел поради което изхода по същото не влияе досежно изхода на спора по
настоящето гр.д. Решение № 1008 от 01.02.2016 по адм.д.№ 945 по описа за 2015
г. на ВАС, Пето отд. Макар и постановено по жалба на С. касае производство за
достъп до обществена информация.
Решение №
628 от 28.01.2015 г. по в.гр.д.№ 15655 по описа за 2013 г. касае последващо
уволнение на ищеца С.. Решението от 16.04.2021 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав-също.
Налага се извод, че обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена като неоснователна претенцията по чл.45 ЗЗД за сумата в размер на
500 лв., а в останалата част – решението като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
При
съобразяване с изхода по иска по чл.45 ЗЗД, доколкото се касае до непозволено
увреждане, претенцията за лихва за
забава се явява основателна за
периода, който се претендира –30.11.2009
г.- 07.12.2009 г., която определена по реда на чл.162 ГПК върху присъдената
сума в размер на 500 лв. възлиза на 1,18 лв.
При
съобразяване с изхода на спора по останалите два иска по чл.45 ЗЗД, лихва за
забава не се дължи- след като главница не се дължи, не се дължи и лихва.
Налага се
извод, че обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата в размер на 1,18 лв.; в останалата част като правилно решението ще
следва да бъде потвърдено.
Присъдената
главница по иска по чл.45 ЗЗД в размер на 500 лв. ще следва да бъде заплатена
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
07.12.2009 г. до окончателното й изплащане.
По доводите във въззивната жалба срещу
решението по чл.247 и чл.248 ГПК:
Легално определение на понятието
"нищожност" на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг
закон. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е
решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен
състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в
писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и
неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване.
Нито един от тези пороци не е налице по отношение на атакуваното решение. В
частност - решението е постановено в надлежен състав, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдията, който го е постановил; волята на съда е обективирана ясно и разбираемо. Нито
буквалният текст на Закона, нито доктрината или съдебната практика съдържат
изискване съдебното решение за поправка да бъде постановено от съдебен състав,
чийто персонален състав да е идентичен с този, който се е постановил акта,
чиято поправка се иска, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377 ОТ 09.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2354/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
С
Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК по
т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка на очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да
следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в
диспозитива.
С обжалваното решение поправка е
допусната във връзка с тежестта на разноските.
В останалата част молбата на С. е
оставена без уважение защото не се касае до поправка на ОФГ, а за изменение на
мотивите и изхода по делото. Производството по поправка на
очевидна фактическа грешка е формално - в неговите рамки единствено следва да
се констатира решаващия мотив на съда и при несъответствие с него да се
коригира диспозитива на решението. Поправка на ОФГ е
допустима само в диспозитива на решението, т.е. не и в мотивите на същото. Дали
те допадат на въззивника /молител в настоящето производство/ е неотносимо в
производството по чл.247 ГПК.
Относно изхода по чл.248 ГПК във
връзка с размера на разноските в полза на ответника, респ. в полза на ищеца,
обаче, следва да се съобразим с изхода по настоящето дело, а мотивите ще бъдат
изложени по-долу.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в
частта за разноските.
На ищеца разноски се следват, но такива не
се претендират поради което не се присъждат.
На ответника разноски се следват за
отхвърлената част на исковете по чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, които разноски съдът определя в
размер на 312,50 лв.-адв.възнаграждение при съобразяване с реалното им
изплащане.
Следователно за сумата над 312,50
лв. до присъдения от СРС размер от 500 лв. обжалваното решение като неправилно
ще следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника се следват разноски, но такива не
се претендират поради което не се присъждат.
Въззиваемият не претендира разноски, а и
такива не са направени, поради което не му се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от
16.01.2017 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 73 състав по гр. д. № 454 по описа за 2010 г., поправено с решение №
200572 от 23.08.2019 г., в частта, в
която е: отхвърлен предявеният иск
по чл. 188, т. 2, вр. с чл. 357 КТ за отмяна на заповед № 1017 от 30.11.2009 г.
, издадена от управителя на „Б.“ ООД, ЕИК********, с която на П.Д.С., ЕГН **********,
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД за осъждане на „Б.“ ООД да заплати на П.Д.С., сумата от 500 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
извършената от работодателя за спазване на трудовата дисциплина проверка от
24.10.2009 г. и последвалата заповед № 1017/30.11.2009 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“; отхвърлен
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1,18 лв., представляваща лихва за забава
за периода 30.11.2009 г. до 07.12.2009 г. по иска по чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД,
както и в частта за разноските за
сумата над 312,50 лв., присъдени в полза на „Б.“ ООД, ЕИК********
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед
№ 1017 от 30.11.2009 г. , издадена от управителя на „Б.“ ООД, ЕИК********, с
която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на П.Д.С.,
ЕГН **********, като незаконосъобразна
ОСЪЖДА „Б.“
ООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление според Търговския регистър:
гр.София, ул.********, на основание чл.45 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.С., ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от извършената от работодателя за спазване на трудовата дисциплина
проверка от 24.10.2009 г. и последвалата заповед № 1017/30.11.2009 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, в която му е
приписано като дисциплинарно нарушение това, че на 24.10.2009 г. като работещ
охранител на пост № 3, обект „Метрополитен“, кв.“Обеля“, бул.“********е заварен
да спи на работа, която главница е дължима ведно със законната лихва считано от
07.12.2009 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 1,18
лв., представляваща лихва за забавено издължаване на главницата, изтекла за
периода от 30.11.2009 г. до 07.12.2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.01.2017 г., постановено от СРС, Второ ГО, 73 състав по гр. д.
№ 454 по описа за 2010 г., поправено с решение № 200572 от 23.08.2019 г., в частта, в която са отхвърлени
претенциите: по чл.45 ЗЗД за
разликата над 500 лв. до общия предявен размер от 3000 лв.;
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер над
1,18 лв. до общия предявен размер от 60 лв. и в частта за разноските за
сумата в размер на 312,50 лв., присъдени в полза на „Б.“ ООД, ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД, арг. от чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: