№ 47839
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110135849 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на **************, с която е предявен
отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност на извършени от ответницата
К. действия по процесуално представителство на ищеца в открито съдебно заседание от
10.12.2021 г. по гр.д. № 40891/2020 г. по описа на СРС, 32 състав.
В исковата молба и в уточнителни молби от 23.01.2023 г., 06.03.2023 г. и 06.04.2023 г.
ищецът твърди, че ответницата Г. К. се е явила от негово име в откритото съдебно заседание
по посоченото гражданско дело, без да разполага с представителна власт по него, като по
този начин незаконосъобразно се е уведомила за следващите две съдебни заседания по
делото и е лишила ищеца от право на защита, тъй като съдът не го е призовал за
последващите открити съдебни заседания и ищецът не се е явил на тях. Ето защо моли да
бъдат прогласени за нищожни всички действия на посоченото лице, извършени в това
съдебно заседание, като счита, че следва да насочи иска си и срещу съдията-докладчик и
съдебния секретар на 32 състав на СРС, присъствали в откритото съдебно заседание, и моли
за издаване на съдебно удостоверение за установява самоличността на ответницата Г. К..
С оглед на изложените в исковата молба твърдения и представени писмени доказателства
съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради следните съображения:
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на претенцията с обстоятелството,
че е бил ненадлежно представляван от лицето Г. К. в посоченото открито съдебно заседание,
в резултат на което съдът без основание е приел, че *******. следва да се счита редовно
уведомен и за следващите заседания по делото, без да бъде призоваван за тях. От
представеното към исковата молба копие на протокола от открито съдебно заседание,
проведено на 10.12.2021 г. по гр.д. № 40891/2020 г. по описа на СРС, 32 състав, е видно, че
1
*******. А. въобще не е бил представляван от посоченото лице Г. К. – макар първоначално
подобно обстоятелство да е било вписано в проекта за протокол, видно е, че с подпис на
съдията-докладчик тези думи са били зачеркнати и протоколът е поправен, като в крайния
си вид документът не удостоверява, че ответникът е бил представляван в заседанието.
Същевременно, от съдържанието на протокола и от протоколите от предходни съдебни
заседания по делото, за които настоящият съдебен състав извърши служебна справка в
автоматизираната система за управление на дела в СРС (приложени по делото), се
установява, че съдебното заседание на 10.12.2021 г. е поредното по делото, като ответникът
*******. А. е бил редовно призован за първото открито съдебно заседание през м. февруари
2021 г., явил се е на него и за всяко следващо се е считал редовно уведомен на основание чл.
142, ал. 3 ГПК, включително за процесното о.с.з. на 10.12.2021 г. Посочената разпоредба
регламентира, че след като страните са били редовно призовани за заседанието, след
отлагането му същите се считат уведомени за следващото, без да е необходимо изричното
им призоваване, като това правило се прилага без оглед на обстоятелството дали страната се
е явила или е била представлявана в заседанието. В този смисъл, след като *******. е бил
редовно уведомен за заседанието на 10.12.2021 г. (обстоятелство, което е видно от всички
писмени доказателства по делото и не се оспорва от ищеца), той се счита редовно уведомен
за следващото заседание на 08.02.2022 г. дори и да не се е явил и да не е бил представляван
в заседанието, както се е случило на процесната дата. Ето защо, дори и да е бил ненадлежно
представляван от лицето Г. К. в заседанието на 10.12.2021 г. (в което ход на делото не е
даден и не са извършвани процесуални действия), каквото обстоятелство не се установява от
приложените писмени доказателства, то това не влияе на начина на уведомяване на страната
за следващите заседания, доколкото при всички случаи той ще се счита уведомен за тях на
основание чл. 142, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът не обосновава наличие на правен интерес
от предявяване на настоящата искова претенция, доколкото дори и при уважаването й
същият не бил могъл да получи защита на свои накърнени права и законни интереси. Ето
защо, искът е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната. В допълнение следва да се посочи, че ищецът не е изпълнил в цялост и дадените
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК – при наличните две имена на лицето Г. К. не е
възможно установяване на нейната самоличност сред всички лица с тези имена на
територията на цялата страна, а предявяването на иск срещу неизвестно лице е недопустимо.
Недопустим е и искът срещу съдия *******, доколкото е свързан с осъществяваната от нея
служебна дейност в качеството й на магистрат, по отношение на която се разпростира т.нар.
функционален имунитет по смисъла на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република
България.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 138295/04.07.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 35849/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 26 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3